Р Е Ш Е Н И Е
№ 812
08.07.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На десети юни година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Бушандрова
НАХД № 1943 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 152-F530977/17.02.2020 г., издадено от Заместник
Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1
7.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е
наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 50 лева.
В съдебно заседание, за дружеството
- жалбоподателя се явява надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата.
Моли НП да бъде отменено. Не сочи нови доказателства. Моли за присъждане на
разноски, в размер на 50лв.
За ответника по жалбата - ТД на
НАП Бургас, редовно призовани, се явяват надлежно упълномощни представители, които
оспорват жалбата. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не сочат доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Жалбата е депозирана в законовия
срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по
съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си на
задължено лице, не е подал в срок до 25.10.2019г. данни в ТД на НАП - Бургас декларация обр. 1 за месец септември
2019г, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване, ДЗПО, вноски за фонд „ГВРС”, дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване. Декларация била подадена на 12.12.2019 г. и приета с вх.№
023581909123096.
Актът бил съставен от актосъставителката
И. за това, че жалбоподателят, не е подал в срок декларация обр. 1 с данни за
м. 09.2019г. по Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Тази декларация е следвало да
се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая,
декларацията е следвало да се подаде до 25.10.2019 г.
До жалбоподателя била изпратена
покана да се яви в ТД на НАП – Бургас, за да бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение. АУАН бил съставен и подписан от лицето без
възражения.
След връчване на АУАН,
административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени
и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на
жалбоподателя „глоба”, в размер на 50 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено
съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в предвидения в Закона
срок, а именно в 3 месечен срок от датата на установяване на нарушението.
Срокът за подаване на декларацията е бил до 25.10.2019г, т.е. от 26.10.2019г,
нарушителят е изпаднал в забава. Именно от 26.10.2019г. е началото на 3
месечния срок за издаване на АУАН и с оглед обстоятелството, че той е съставен
на 12.12.2019г, това изискване е спазено от АНО. НП също е съставено в
предвидения в Закона срок – 17.02.2020г. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на
защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени оспореното
НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 4, т.1 от КСО «Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се
лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите
данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване»
В настоящия случай, срокът за подаване
на декларция обр. 1 е бил, не по-късно от 25.10.2019г, като след тази дата,
нарушителят е изпаднал в забава, т.е. към момента на подаването и - 12.12.2019г.
е бил осъществен състава на нарушението по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО - факт,
който не се оспорва от страните.
Няма спор, че жалбоподателят е
следвало да подаде декларация Образец 1 за м. 09.2019 г. в срок до 25.10.2019
г. Не е спорно и че той е пристъпил към изпълнение на това си задължение, като
на 15.10.2019 г. е подал по електронен път изискуемата декларация. От своя
страна, тя е била получена от НАП, за което е било получено потвърждение за
получаване, но в последствие, декларацията е била отхвърлена, поради допуснати
в попълването й пропуски, за което е бил генериран протокол. По делото не са
ангажирани доказателства от АНО, дали и кога този протокол е достигнал до
жалбоподателя.
При подаване на документи в НАП
по електронен път, изпратеният документ се получава и обработва от електронната
система на НАП автоматично, без човешка намеса. След приключване на обработката
на документа, електронната система на приходната администрация самостоятелно
емитира автоматичен отговор, адресирано до електронната поща на изпращача на
обработения документ. Въпросното автоматично съобщение, не съдържа данни за
резултата от обработката на подадения документ, дали е приет или отхвърлен, а
само електронна препратка с електронен адрес, чрез активирането на който
получателят на това съобщение може да визуализира в електронната система на НАП
електронен образ на протокола, съдържащ информация за резултатите от
обработката, както и да изтегли този протокол в електронен формат. Едва при
активиране на линка и отварянето му, изпращачът е в състояние да узнае, дали
подаденият от него документ е бил приет, или не в портала за електронни услуги
на НАП. В случай, че системата е отхвърлила подадения по описания начин
документ, съгласно правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на
МФ, задълженото лице разполага със срок от 7 дни да попълни коректно данните в
съответната декларация и отново да ги подаде в съответната ТД на НАП, или по
електронен път по начина, описан по-горе.
При тези факти, основният спорен
въпрос се свежда до това, дали след получаване на системното съобщение,
потвърждаващо получаването на декларацията, е бил активиран линкът към
протокола за отхвърляне на декларацията и ако е така, кога е станало това. В
съдебното производство, не са представени доказателства от страна на АНО в
насока, оборваща тезата на жалбоподателя, че не е знаел, че подадената от него
декларация е била отхвърлена.
Тежестта да докажат обвинението е
възложена на органите на административнонаказателното производство, но такова
пълно и категорично доказване по делото, не е направено. Доколкото по делото нарушителят
е физическо лице, не се установява процесното деяние да е осъществено
умишленото или непредпазливо, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, което по
необходимост влече недоказаност на нарушението като цяло.
Предвид гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е извършено
виновно, не се явява административно нарушение, настоящият състав намира, че
това обстоятелство е основание за отмяна на обжалваното НП.
Отделно от това съдът счита, че в
конкретния случай е налице и нарушение, свързано с неправилно квалифициране на
нарушението. От една страна е посочено, че се касае за нарушение на чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредбата, но не е посочено, че става въпрос за б. „а“ на посочената
разпоредба. АНО е квалифицирал нарушението, съобразно нормите на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 2,
ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, като същите са
приложими ако самоосигуряващото се лице изобщо не е подало декларация в
законовия срок. Данните по делото сочат, че декларация Образец 1 е била
подадена, като е била отхвърлена поради пропуски. Неправилна правна
квалификация на допуснатото нарушение в обжалваното наказателното постановление,
се явява отделно основание за отмяна на обжалваното НП.
На последно място, само за
пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че дори да се приеме,
че жалбоподателят е извършил нарушението за което е санкциониран, деянието носи
признаците на маловажен случай, по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.
28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в противоречие със закона. Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според разпоредбата на чл.
28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за „маловажност“, следва да се прави на
база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за
приложение чл. 28 ЗАНН. Дължимите вноски са били заплатени коректно преди
изтичане на срока за декларирането им. Жалбоподателят съвестно е подал
декларация по електронен път, но поради допусната грешка от него системата я е
отхвърлила. Веднага след като той е констатирал този свой пропуск е подал
коректна декларация, която вече е била приета. В крайна сметка, една от
основните цели на подаването на декларации е да се определят на тяхна база
дължимите вноски, които в случая са били коректно платени в срок. Същевременно
няма данни, жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения,
поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.
Горните обстоятелства,
характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
останалите нарушения от този вид и сочат маловажност на случая на
административно нарушение.
Съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено,
поради което, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски, които
Съдът определи в размер на 50 /петдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени
от ТД „НАП” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 152-F530977/17.02.2020 г., издадено от Заместник Директор на ТД
на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 1 7.05.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП против Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО,
на жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 50
лева.
ОСЪЖДА ТД
„НАП” - гр. Бургас да заплати на Т.В.Г.,
ЕГН: **********, сумата от 50 /петдесет/ лева, за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.