№ 904
гр. Ловеч, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500504 по описа за 2022 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД - София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54,
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов, в качеството
им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М. Н., срещу
Разпореждане № 579/ 03.08.2022 г. на РС-Троян по ч.гр.д. № 575/ 2022 г., с което е
отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника И. К. К..
Изтъква, че неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че
застраховките по догова са недължими, тъй като съгласно клаузите на договора,
застрахователните премии са включени в общия размер на кледита – главница. Посочва
се, че длъжникът не е бил длъжен да сключи застраховка, видно от чл. 19 от Договора,
т.е. това не е условие за сключването на договора за кредит. Застрахователните клаузи
са инкорпорирани в договора за потребителския кредит, подписани са двустранно и не
са налице пороци при формиране и изява на волята. Считат, че процесните
застрахователни клаузи не противоречат на добрите нрави и кредитополучателят е дал
изричното си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от кредитора и възстановени
от кредитополучателя. Сочат, че в молбата по заповедното производство надлежно са
индивидуализирани вземанията по процесния догово за потребителски кредит, като
съгласно указанията на съда се посочили, какво се включва и на какво основание в
претендирания размер на главницата, договорната лихва, обезщетението за забава,
както и извършените погасявания от страна на кредитополучателя. Предвид
изложените съображения моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде
разпоредено издаване на заповед за незабавно изпъленние и изпълнителен лист за
1
претендираните със заявлението суми срещу длъжника И. К. К..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално
допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде
разгледана по същество.
Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището
на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по
издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът
проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна
изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата
изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са
легитимираните страни и дали не е издадена такава.
В конкретния случай производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено
до Троянския районен съд от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД за парично вземане, основано на
извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т.
2 от ГПК срещу И. К. К., с постоянен адрес: с. Орешак, ул. „Патриарх Максим” № 5С,
Община Троян, Ловешка област, ЕГН **********, в качеството на кредитополучател
за сумата 13 056.56 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 70001068239/ 25.10.2019 година, договорна лихва в размер на 2 731.17 лева
за периода 25.09.2021 година до 27.04.2022 година; обезщетение за забава в размер на
658.53 лева за периода от 25.09.2021 година до 20.07.2022 година, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 328.93
лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз
основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на
настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води
счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението
от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да
служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.
Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно,
формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният
документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2
2
от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на
извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява
изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от
счетоводните книги по партидата на длъжника от 27.07.2022 година; договор за
потребителски кредит; рамков договор за платежни услуги на физически лица от
25.10.2019 година; декларация; застраховка на кредитополучател; заявление-
декларация за установяване на договорни отношения; уведомление за предсрочна
изискуемост и разписка за връчване на уведомлението.
С разпореждане № 517/ 02.08.2022 година въззивният съд е оставил без
движение заявлението на основание чл. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението като
нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението
допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в
противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпореждането е връчено на 17.08.2022 година на заявителя.
Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 3931/ 22.08.2022 година
(клеймо 19.08.2022 година) в законоустановения тридневен срок, в която са направени
следните уточнения: главницата по кредита е в размер на 15 661.52 лева, съгласно чл.
7.1, формирана от 10 000 лева сума по кредита и избрани застраховки, съответно в
размер на 3 503.97 лева и 479.53 лева, както и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 1 678.02 лева. Посочено е още, че съгласно чл. 19 от Договора потребителят
не е длъжен да сключи застраховка при сключване на договора за потребителски
кредит, т.е. не е условие за сключването му. Съгласно чл. 9.1 от процесния договор се
начислява и възнаградителна лихва. Общият размер на дължимата сума главница,
застрахователни премии и договорна лихва за периода на договора е 28 696.82 лева. Не
са погасени вноски с падежи 25.09.2021 година, 25.10.2021 година и 25.11.2021 година,
като е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, получено лично от К. на
27.04.2022 година. Начислено е и обезщетение за забава в размер на 658.53 лева за
периода от 25.09.2021 годна до 20.07.2022 година.
С разпореждане № 579/ 30.08.2022 година заповедният съд е отхвърлил изцяло
заявлението, като е приел, че в размера на претендираната главница, върху който е
начислена лихва за забава е включен и размерът на таксата за оценка на риска, която
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и като такава е неравноправна. По
отношение клаузата за заплащане на застрахователните премии, съдът е приел, че е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения пакет за
3
застраховка. Освен това клаузата зобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
касаеща ограничение на размера на ГПР, и като такава е нищожна по смисъла на чл.
21, ал. 1 от ЗПК. В мотивите е посочено, че не са отстранени и констатираните
нередовности на заявлението.
Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището
на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са
отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват
главница и каква част са договорна лихва, застрахователни премии и такса оценка на
риска, върху какво е начислена претендираната законна лихва. При това положение е
налице хипотезата на чл. 441, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено
в тази част.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК съдът в заповедното
производство е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на противоречие със
закона и добрите нрави, вкл. и за наличието на нищожна клауза в потребителски
договор.
Следва да се отбележи и че каузата, касаеща сумата 1 678.02 лева, претендирана
като оценка на риска, противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Липсват данни в какво точно се
изразява действйствието, наречено „оценка на риска”, обуславящо начисляване на
сума повече от 15 % от стойността на кредита. В този смисъл тази клауза е
неравноправна и като такава е нищожна.
Уговорените застрахователни премии в обща размер на сумата от 3 983.50 лева,
представляват почти 40% от стойността на кредита, видно от чл. 7.2.2 от Договора, не
са задължения към кредитора – заявител, поради което не се дължат като главница по
кредита, т.е. заявителят не се легитимира като кредитор.
Предвид данните за извършено частично плащане, което включва плащане по
неравноправни клаузи и задължения, по които заявителят не е кредитор, не може да се
установи какъв е точният размер на погасената, съответно на дължимата главница и
върху какъв размер са начислени възнаградителната и закъснителната лихва, поради
което заявлението следва да бъде отхвърлено.
При тези съображения Разпореждане № 579/30.08.2022 г. на РС-Троян по
ч.гр.д. № 575/ 2022 г., е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 579/30.08.2022 г. на РС-Троян по
ч.гр.д. № 575/ 2022 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5