№ 89
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
С присъда №2/08.03.2021 година на РС-Тутракан, постановена по НОХД №294/2020
година, ОСМ. Х. М. е осъден за престъпление по чл.144, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК и при
условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години при първоначален строг режим на изтърпяване. Със съдебния акт е приложен чл.59
от НК, решен е въпросът с разноските по делото.
С решение №18/04.06.2021 година по ВНОХД №76/2021 година на Окръжен съд-
Силистра, посочената присъда е потвърдена.
В законния шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила е постъпило саморъчно
искане от осъдения за възобновяване на наказателното дело, чиято словна формулировка е
подведима под хипотезата на чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, доколкото се касае до формулирано в
едно изречение твърде общо оплакване за неразкрита обективната истина по делото.
В съдебното заседание пред апелативния съд процесуалният представител на
осъдения и самият той поддържат искането. Становището на представителя на Апелативна
прокуратура-Варна е за липса на всякакви основания за възобновяване на наказателното
дело.
1
Варненският апелативен съд, като взе предвид искането, като изслуша становището
на участниците в съдебното заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в
пределите на правомощията си по настоящата процедура , намира за установено следното:
По отношение на искателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл.144, ал.3
вр. чл.26, ал.1 от НК, обхващащо разнородни прояви на закани с убийство към родителите
му, с цел промяна в поведението им против тяхната воля и в желана материална насока от
дееца. Противоправността обхваща период от месец юни до месец август 2020 година, а
обстоятелствената част на обвинението позволява идентификация на релевантните
обстоятелства с отношение към съставомерните признаци на престъплението.
Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че
обективната истина в рамките на предмета на доказване не е разкрита. Доказателствената
съвкупност е попълнена с преки доказателства за деятелността на осъдения, с източник
показанията на св.св.Х. М. и А. М., депозирани в съдебното следствие в първата инстанция
и в досъдебното производство. Съдилищата по фактите са ценили законосъобразно
събраните и проверени гласни доказателства съобразно действителния им смисъл и
съдържание, без да им придават значение, каквото не притежават. Така например с
показанията на св.Х.М. (НОХД,л.110 и ДПр, л.21) точно е изяснено началото на
деятелността, причината за агресивното поведение на неговия син – имуществени претенции
за ежедневни разходи и от имотно естество, конкретните заплахи към живота му и
човешката реакция на страх. Напълно аналогични по съдържание са показанията на св.А. М.
(НОХД, л.110 гръб и ДПр, л.20), които с другия посочен източник образуват убедителна
доказателствена маса както за мотива на дееца, така и за естеството на отправените закани и
съпровождащите ги действия по физическо, вербално и невербално насилие. Логическата
хомогенност на доказателствените източници се утвърждава чрез показанията на св.св.Г.
(НОХД, л.110 гръб), Н. (НОХД, л.11), С. (НОХД, л.111 гръб), А. М. (НОХД, л.112), които
имат съществен принос освен за мотива, и за доказване промяната в поведението на
пострадалите в резултат на деятелността, обективно сочеща на възбуден основателен страх
от възможността заканите с убийство да се осъществят.
Елемент от противоправното поведение на осъдения е нанесен побой над св. Х.М. в
края на инкриминирания период. По този факт, заключение на СМЕ (л.33 ДПр) има
доказателствено-консолидиращ характер, като това заключение се основава на обективни
данни – диск с образно изследване на гръден кош на св.Х. М., отговаря на изискванията за
обоснованост и правилност, т.е. не е имало основание същото да не бъде ценено от
съдилищата по същество.
Контраверсни на очертаната доказателствена група са обясненията на дееца, като
предвид съдържанието на съдебните протоколи, които са писмени доказателствени средства
за извършените съдебно-следствени действия, не се установява ограничаване на осъдения в
2
правата му по чл.55, ал.1 от НПК, по-конкретно да дава обяснения и да представя
доказателства. Обясненията на О.Х. са обсъдени при спазване на принципите по чл.чл.13, 14
и чл.107, ал.ал.3 и 5 от НПК, като при съпоставянето им с останалите доказателства и
източниците им правилно е констатирана недостоверност на фактическите твърдения,
използвани от дееца единствено като средство за защита срещу повдигнатото му обвинение.
Нито пред този съд, нито пред инстанциите по същество са представени опровергаващи или
внасящи съмнение в обосноваността на обвинението доказателства, поради което не е
възможна преценка в насока на допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната
фаза на наказателното производство. Обективната истина по делото е разкрита чрез
провеждане на законосъобразна дейност по допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата и източниците им, като липсата на повече и по-конкретни оплаквания в
иницииращия това производство документ, не позволява на този състав да навлезе в по-
голяма конкретика.
Предвид изложеното, съставът на апелативния съд прецени, че липсват основания
приключилото наказателно производство да бъде възобновено поради допуснати
съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.
При внимателен преглед на депозираното от осъдения искане,този състав констатира,
че липсват такива, относими към касационното основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК. В
производството по Глава тридесет и трета от НПК пределите на проверката се определят с
искането, като липсва служебно начало. Ето защо въпросът по приложението на
материалния закон и справедливостта на отмереното на осъдения наказание е извън
пределите на проверката и неможе да бъде обсъждан в рамките на производството.
По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОСМ. Х. М. за възобновяване на наказателно
дело НОХД №294/2020 година по описа на Районен съд-Тутракан.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3