№ 387
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110168790 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., с която срещу "****“ АД са
предявени в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, ев. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор
за потребителски кредит № 942989/04.04.2023 г., а в условията на евентуалност, че
клаузата на чл. 29 от договора е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, ев. на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, ев. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като чрез същата се нарушавала императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ев. по чл.
26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 ЗЗД тъй като същата противоречала на добрите нрави;
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 400 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 36 % и ГПР 42,58 %. Уговорено е било заемът да се върне в
тридесетдневен срок, а потребителят да дължи възнаградителна лихва от 12 лева. С чл.
19 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи
обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 29
е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения
кредит на ден, като му е била начислена неустойка в размер на 108 лева, а общата
сума, която е следвало да върне била в размер на 520 лева. Поддържа, че е погасил
всички суми по процесния договор. Развива съображения за нищожността на същия,
ев. на клаузата, предвиждаща, неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена
е неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми
на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и др. Изложени са доводи, че противоречи на добрите
нрави, тъй като неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции. В
обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи
договора за нищожен, а в условията на евентуалност - процесната клауза за неустойка.
Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата
молба документи като доказателства, за задължаване на ответника по реда на чл. 190
ГПК да представи извлечение от счетоводството си за извършените плащания, както и
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 400 лева. Отрича при сключването на договора и със
1
същия да са нарушени императивни норми на закона. Сочи, че макар неустойка ДА НЕ
Е НАЧИСЛЯВАНА и СЪБИРАНА от дружеството, клаузата, с която е уговорена е
валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Обръща
внимание, че неустойката е дължима само за периода, през който потребителят не е
предоставил обезпечение. Излага подробни съображения относно същността,
функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер
на вземаето, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Представя документи,
които иска да се приемат като доказателства и моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски за производството.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, ев. процесната клауза са нищожни на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона, в т.ч. и като неравноправна, евентуално поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
400 лева, която последният се е задължил да му върне.
Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника документи, като
писмени доказателства по делото.
Останалите искания следва да се оставят без уважение като ненеобходими за
произнасяне по предмета на спора, с който съдът е сезиран. Какви плащания е
направил ищеца във връзка с процесния договор за кредит е ирелевантно, доколкото
съдът не е сезиран с претенция, касаеща извършените плащания.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
2
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните с исковата
молба и с отговора документи.
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2025
г. от 10:40 ч. за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ, ведно с приложенията.
УКАЗВА на ответника и му предоставя последна втзможност на основание
чл. 50, ал. 5 ГПК ДА ПОСОЧИ ел.адрес за връчване на съобщения и книжа по
делото, доколкото дружеството попада сред кръга правни субекти, за които
процесуалният закон предвижда ДА ПОЛУЧАВА книжа САМО по ел. път. При
неизпълнение на това разпореждане на съда, на страната ще бъде наложена глоба
в размер на 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3