№ 65
гр. Поморие, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20212160100471 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от ищеца КР. ХР. Б. от гр.П., чрез пълномощника
адв.Д.П. със съдебен адрес в гр.П. против „Бул Инс ”АД със седалище и адрес на управление
в гр.София. В исковата молба се твърди, че при ПТП на 04.06.2016 г. между л.а. „Ауди80“
рег. №... управляван от М.К.М. и собствения му л.а. БМВ рег. №..., на стойност 15000 лв.
управляван от А.К.К., на посочения л.а. БМВ са нанесени щети, които правят невъзможно
възстановяването му. Твърди се, че за л.а. Ауди80“ рег. №... е сключена задължителна
застраховка ГО на автомобилистите между собственика му и ответника, като вина за ПТП
има водача на л.а. „Ауди 80“. Иска се осъждане на ответника да заплати 15000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение по договор за застраховка „ГО“ на л.а.
„Ауди80“ рег. №..., за щети причинени със същото МПС при ПТП на 04.06.2016 г., на л.а.
БМВ рег.№..., собственост на ищеца, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г.- датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените
по делото разноски. Представя доказателства.
Предявените искове са с правно основание по чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.2
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
В срока по чл.131 ГПК ответникът, не е подал отговор на исковата молба. Не сочи
доказателства.
Ищецът в с.з. се представлява от процесуален представител адвокат, прави изменение
на иска, като намаля размера на исковата претенция от 15000 лв. на 10080 лв.. Поддържа
иска съобразно с направеното изменение и моли за неговото уважаване. Моли за
присъждане на направените разноски.
Ответникът не изпраща представител в с.з. редовно призован. Процесуалният
1
представител на ответника- адвокат в писмено становище депозирано преди с.з. моли за
отхвърляне на иска, а в случай, че не бъде отхвърлен, моли да не бъде уважаван в пълния
предявен размер при съобразяване със съпричиняването на ПТП от двамата водачи. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът с определение в с.з. е приел направеното изменение на иска, като е прекратил
производството частично в частта над поддържания размер от 10080 лв. до първоначално
претендирания размер от 15000 лв. .
За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид
следното.
Между страните не е спорно, че на 04.06.2016 г., около 16.00 ч., на път І-7, в посока от
с.Козарево към с.Окоп, обл.Ямбол, в участъка на кръстовището, образувано с път II-53, от
с.Калчево към гр.Ямбол, е настъпило пътнотранспортно произшествие(ПТП) между лек
автомобил „БМВ 318Д“, с рег. № ..., управляван от А.К.К. и лек автомобил „Ауди 80“, с рег.
№ ..., с водач М.К.М. от гр.Ямбол. Не се спори между страните, че за посочения по-горе
автомобил лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № ... е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ във формата на застрахователна полица №BG/02/115002123527
със срок на действие до 17.08.2016 г.. Не се спори, че по повод нанесените при ПТП щети на
автомобила на ищеца, при ответника е заведена преписка по щета №**********, по която е
отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Не се спори, че с представената по
делото в препис присъда № 49/12.06.2020 г., по НОХД № 301/2019 г., по описа на ОС –
Ямбол, влязла в законна сила на 30.06.2020 г., А.К.К. от гр.Поморие, е признат за виновен в
това, че на 04.06.2016 г., около 16.00 ч., на път І-7, в посока от с.Козарево към с.Окоп,
обл.Ямбол, в участъка на кръстовището, образувано с път II-53, от с.Калчево към гр.Ямбол,
при управление на лек автомобил „БМВ 318Д“, с рег. № ..., нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.21, ал.2, вр.с ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП и причинил ПТП с лек
автомобил „Ауди 80“, с рег. № ..., с водач М.К.М. от гр.Ямбол, при което по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – М.К.М. и спътника му А.А.А€,
както и телесни повреди на повече от едно лице – пет средни телесни повреди на Б.А.К.,
една средна телесна повреда на ищеца С.Б.М., изразяваща се в черепно-мозъчна травма,
довела до пълна загуба на съзнанието до степен на кома, представляваща разстройство на
звравето, временно опасно за живота, две средни телесни повреди на А.А.К. и три средни
телесни повреди на Г.Й.Д., поради което и на и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 4, вр.с ал.3, б. „а“, предл.1 и б. „б“, предл.1, вр. с ал.1, б. „в“, вр.с чл.342, ал.1 от НК,
вр. чл.54 от НК и чл. 58а ал. 1 от НК, подсъдимият е осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, както и на наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 4 години. Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на
вещото лице инж.Ж.С., по изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
процесното ПТП е възникнало от нарушения на правилата за движение по пътищата,
2
допуснати и от двамата водачи на автомобили, участвали в ПТП, съответно от допуснатото
от водача А.К.К. нарушение на чл.20, ал.2, вр.с ал.1 ЗДвП, а именно управление на
превозното средство с превишена скорост от 136 км/ч, при въведено ограничение на
скоростта на движение с пътен знак от 50 км/ч., и допуснато от водача М.К.М. нарушение на
чл.6, т.1 ЗДвП, а именно не се съобразил с предписанието на пътен знак В 2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и навлязъл в път с предимство, по който се
движел автомобила на К., т.е. при независимо съпричиняване на вредоносния резултат и от
двамата водачи. В този смисъл са и мотивите на съда, постановил горепосочената присъда.
Остатъчната стойност на автомобила към датата на ПТП е определена от вещото лице на
8400 лв., а стойността на пълното му възстановяване е в размер на 19637,30 лв., поради
което е налице икономически тотал над 80 % от действителната стойност на автомобила към
датата на произшествието. В качеството на свидетели са разпитани В.Х. и С.М., които
описват механизма на настъпилото ПТП между автомобила собственост на ищеца, в който
св.М. е бил пътник и автомобила застрахован при ответника, след който автомобил се е
движил със своя автомобил св.Х. непосредствено преди настъпване на процесното ПТП.
Свидетелите сочат, че л.а. Ауди не е спрял на знак стоп и е навлязъл в кръстовището, където
в него се е блъснал л.а. БМВ.
Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи
следните правни изводи: Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, а съгласно
чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой, а именно неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт , както и вредите, причинени на чуждо
имущество.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на
причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ, поначало е функционално
обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на
които се поражда претендираното материално право са следните: валидно възникнало
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – ПТП;
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение /имуществени или неимуществени, или двата вида
вреди в зависимост от предявения иск/; предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото
лице /дееца/ и причинените вреди.виновно причиняване на щета от трето лице- застрахован
по договор за застраховка с ищеца ответника по повод притежаване или използване на
3
МПС, размера на щетата. В защитата си срещу иска ответникът-застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност", разполага с всички материалноправни и
процесуалноправни възражения, основаващи се както на застрахователното му отношение
със застрахования, така и на деликтното. Застрахователят е в правото си да прави на третото
лице всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на
обезщетение - например, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното
увреждане, т. е., че липсва някой от елементите му, че пострадалият е съпричинил вредите
- чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че част от вредите са вече поправени от застрахования и т.н., както и
възражения, които се основават на застрахователния договор - например, че същият е
нищожен, или че застрахователното събитие е настъпило извън застрахования период от
време и пр. В производството по чл. 432, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. При това, съобразявайки формираната практика на ВКС
/решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т.
д. № 1139/2011 ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о.
и решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о. /, във всички случаи на
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваването
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице. В случая между страните не се спори относно факта на настъпилото ПТП между
автомобила собственост на ищеца и автомобила застрахован по процесния застрахователен
договор, за чиято валидност също не се спори. Основния спорен въпрос между страните е
относно наличието на съпричиняване и степента, в която следва да се намали
претендираното застрахователно обезщетение съобразно съпричиняването, като преди това
съдът намира ,че следва да се обсъди въпроса относно направеното възражение за изтекла 5
г. погасителна давност на вземането считано от 04.06.2016 г. до предявяване на иска-
02.07.2021 г. . В чл.110 от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане също се погасяват с изтичането на 5 г.
давостен срок, доколкото за тях не е предвиден друг срок. В чл.115 от ЗЗД са посочени
случаите, в които давност не тече, сред които и до приключване на съдебния процес
относно вземането. В чл.116 от ЗЗД са посочени случаите, в които се прекъсва давността с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната;с предприемане на действия за принудително изпълнение. В Що се отнася до
началото на давностния срок в чл. 114 от ЗЗД За вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриването на дееца. В Тълкувателно решение № 5/05.ІV.2006г.
по тълк.д. № 5/2005г. , т.2 от това решение, е прието, че ако не е предявен граждански иск в
наказателния процес, висящият наказателен процес както в досъдебното, така и в съдебното
4
производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със
споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и
не е основание за спиране на погасителната давност. По силата на чл.114 ал.3 ЗЗД вземането
за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриването на дееца и от същия
момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.3
ЗЗД. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по специален ред. Дори
деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването му, а не от
влизането в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж
възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се
предяви в петгодишния давностен срок. При това разрешение на въпроса отнесено към
настоящия казус, началото на пет годишния давностен срок е 04.06.2016 г. – датата на
непозволеното увреждане, като давността изтича на 04.06.2021 г. Следователно към датата
на предявяване на иска 02.07.2021 г. е изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД,
поради което искът следва да се отхвърли.
По исканията за присъждане на разноски съдът прие следното: Основателно е и на
основание 78, ал.3 ГПК следва да се уважи искането на ответника за присъждане на
направените по делото разноски в общ размер на 1200 лв. ведно с начислен ДДС. Предвид
изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 1986 лв., следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца КР. ХР. Б., ЕГН**********, с адрес в
гр.Поморие, ул.... за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на
управление в гр...., представлявано от С.П. и К.К. да му заплати, сумата 10080 лв.(десет
хиляди и осемдесет лева), представляващи застрахователно обезщетение за имуществени
вреди причинени на ищеца от застрахован по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите сключена с полица №BG/02/115002123527, за автомобил „Ауди 80“, с рег.
№ ..., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
02.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА КР. ХР. Б. от гр.Поморие да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД гр.София 1200
лв. ведно с начислен ДДС представляващи направени разноски по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на КР. ХР. Б. от гр.Поморие за присъждане на разноски в
5
размер на1986 лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град Бургас в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6