№ 327
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И. Въззивно гражданско дело №
20243100502478 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано по въззивна жалба вх.№ 56072/10.07.2024 г., подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД/ предишно наименование „Българска Пощенска Банка“ АД/ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша,ул.“Околовръстен път“№ 260, представлявано заедно от П. Д. и Д. Ш.-изпълнителни
директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника си С. З.- адвокат от САК,
срещу Решение №2073 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 12514 описа на Районен съд-
гр. Варна, Гражданско отделение, 42 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения
по реда на чл. 422 ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* иск срещу Я. К.
М. с ЕГН ********** за установяване, че ответникът Я. К. М. с ЕГН ********** дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* по Договор за потребителски кредит №
FL657352 от 11.10.2012 г. следните суми: възнаградителна лихва в размер на 1898, 31 лв. за
периода от 11.04.2015 г. до 06.06.2021 г., мораторна лихва в размер на 1 006, 92 лв. за
периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 595,00 лв. за периода
от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г. и с което „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е осъдено да заплати
на адв. П. Й. Н. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в размер на 400 лв.
В жалбата се оспорва фактическите констатации и правните изводи на
първоинстанционния съд, като се счита, че постановено от него решение в обжалваната част
е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на сьдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че
неправилно и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че процесния Договор за потребителски кредит №
FL657352 от 11.10.2012 г. бил недействителен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК).В тази насока, посочва, че първоинстанционният съд е
превишил своите правоприлагащи правомощия и е обявил процесния договор за
недействителен на основание, което въобще не е заложено в ЗПК, в т.ч. в чл. 22 и в чл. 11
ЗПК. Твърди се още, че годишният процент на разходите (ГПР) е посочен ясно като размер в
1
клаузата на чл. 3, ал. 4 от процесния договор за банков кредит (а именно 15,52 %), посочена е
общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на
договора (а именно 7 581,98 лв.) и в три отделни точки на чл. 3, ал. 5 от процесния договор
за банков кредит е определено какви са взетите допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент. Твърди , че посочените две изисквания от първоинстанционният съд по
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК са изцяло спазени при сключване на
процесния договор за банков кредит. Счита се, че неправилно в нарушение на материалния
закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила първоинстанционният
съд е приел, че процесния договор за банков кредит е изцяло недействителен на основание
чл. 22 ЗПК и длъжникът дължат единствено чистия размер на усвоения кредит. Твърди се
още, че първоинстанционният съд е пропуснал да вземе предвид данните от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза относно размера на дължимите суми по процесния
Договор за потребителски кредит. Посочва, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило върху правилността на
обжалваното решение, тъй като пропуснал да вземе предвид изготвената експертиза. В
заключение, посочва, че по делото липсват надлежни доказателства, че адвокат П. Й. Н. е
предоставил безплатна правна помощ в рамките на една от трите конкретни законови
хипотези, предвидени в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и същото е следвало да бъде
изцяло отхвърлено. Моли, да бъде отменено Решение № 2073 от 05.06.2024 г., постановено
по гр.д. № 20233110112514 описа на Районен съд - гр. Варна, Гражданско отделение, 42
състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* иск срещу Я. К. М. с ЕГН ********** и да
бъде постановено Решение, с което със сила на присъдено нещо да бъде установено, че Я. К.
М. с ЕГН ********** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* по Договор
за потребителски кредит № FL657352 от 11.10.2012 г. следните суми: възнаградителна лихва
в размер на 1 898, 31 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 06.06.2021 г., мораторна лихва в
размер на 1 006, 92 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер
на 595,00 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г. Претендират се съдебни и
деловодни разноски в рамките на заповедното производство, на първоинстанционното
производство по чл. 422 ГПК и на настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Я. К. М., ЕГН **********, чрез адв. П. Й. Н.. Счита се, че въззивната
жалба за неоснователна. Твърди се, че анализа на първоинстанционният съд е подробен,
задълбочени ясен и ГПР не съответства на посочения в Договора за кредит, а клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143-148 ЗПК и недействителна, като недействителни са и
уговорките за променлив лихвен процент по кредита. Счита, че съдът изцяло целесъобразно
е анализирал направените оспорвания относно претенцията за договорната лихва и правното
й основание за начисляването й. В тази връзка, се сочи, че първият съд правилно е приел, че
чл. 7, ал.2 от Договора представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Цитира се съдебна практика. Посочва още, че дори да се приеме за дължима, договорната
лихва се явява погасена по давност, предвид заявения период 11.04.2015 г. - 06.06.2021 г.
Твърди се, че по отношение анализът на експертното заключение липсва пропуск в изводите
на съда, същите са правилни, а подадената жалба - неоснователна. В заключение счита, че
жалбата в частта за оспореното адв. възнаграждение следва да бъде оставена без движение,
тъй като разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско
възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36,
ал.2 ЗА, за съответния вид работа. Иска се, Решението на първоинстанционният съд да бъде
потвърдено, както и присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника редовно призован, не се явява. Депозира
молба, в която поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва отговора на въззивната
жалба и отправя искане за присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото за
двете инстанции. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител,
подадена е молба от процесуалния представител на въззиваемата страна, в която оспорва
въззивната жалба и поддържа отговора. Отправя искане за присъждане на сторените
разноски във въззивното производство.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във
ВРС на 29.09.2023 г. от ищцовата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК *********, със
2
седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано
от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., действащо чрез пълномощника си С. З. -
адвокат от САК, със съдебен адрес: гр. София. ул. „Неофит Рилски“ № 57, партер против
ответницата Я. К. М., ЕГН: ********** , с адрес: *****. В титулната част на исковата молба
са вписани цена на иска : 7206.30 лв. : 3493.57 лв. - главница: 1898.31 лв. - възнаградителна
лихва; 1006.92 лв. - мораторна лихва; 595 лв. - мораторна лихва: 182.50 лв. - такси по
договора; 30 лв. - разходи по уведомяване; законна лихва върху главницата от 13.08.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането и правно основание на иска: чл. 415, ал. 1, във вр.
с чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковата си молба ищцовата страна основава на следните
твърдени факти и обстоятелства: Н а 11.10.2012 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
/предишно наименование. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ в качеството му на
кредитор, от една страна, и Я. К. М., ЕГН: ********** в качеството й на кредитополучател,
от друга страна, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL657352/ 11.10.2012 г.
По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 4160.00 лв . за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за кредитна карта от 12.05.2005 г. срещу което кредитополучателят
се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план,
представляващ неразделна част към договора съгласно чл. 7, ал. 1 от него. С този
погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите,
отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края
за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На
11.10.2012 г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на 4160.00 лв. В
доказателство на това към исковата молба ищцовата страна прилага банково бордеро №
3974173 от 11.10.2012 г. Разглеждани като съвкупност от писмени доказателства,
горепосочените Договор за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г. погасителният
план към него, както и банково бордеро № 3974173 от 11.10.2012 г., твърди ищцовата страна,
по несъмнен начин доказвали факта, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ и ответника възникнало
облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по което
банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 4160.00 лв. Като косвено
доказателство за възникналите облигационни правоотношения можело да се счете и молбата
- искане за потребителски кредит, подписана от кредитополучателя, която ищцовата страна
прилага към исковата молба. От нея било видно, че във връзка с бъдещия кредит
съществували преддоговорни отношения, в рамките на които Я. К. М., ЕГН: **********
имала качеството на кредитоискател. С тази молба Я. К. М., ЕГН: ********** поискала
отпускане на потребителски кредит в размер на 4150 лв. за срок от 120 месеца, като това
искане на ответника било удовлетворено от банката със сключване на процесния договор за
банков кредит. Въпреки установените клаузи между страните, било трайно преустановено
погасяването на кредита, съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора. С оглед
на обстоятелството, че длъжникът изпаднал в забава в плащането на вноските по кредита,
считано от 11.04.2015 г., като не били погасени две последователни месечни вноски, а
именно вноска № 30 с падеж 11.04.2015 г. и вноска № 31 с падеж 11.05.2015 г. съгласно
изготвения погасителен план към договора „Юробанк България“ АД инициирала изпращане
на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 15
от договора за кредит. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост било
връчено на Я. К. М., ЕГН: ********** чрез ЧСИ Н. Г.а, рег. № 807, с района на действие ОС
Варна. На дата 06.06.2021 г.. Призовкар на ЧСИ посетил адрес ****., който съгласно справка
в НБД „Население“ бил постоянен и настоящ на лицето, като уведомлението било връчено
на Г. Н. М. - дъщеря на адресата, която приела същото със задължение да го предаде на
кредитополучателя. С оглед на горното вземането на „Юробанк България“ АД по договора
за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г. станало изцяло предсрочно изискуемо на
дата 06.06.2021 г. - след достигане до кредитополучателя на уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора
„Юробанк България“АД. Освен неиздължената главница в размер на 3493.57 лв.. ответникът
дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на 1898.31 лв. за периода от 11.04.2015
г. до 06.06.2021 г.., на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна
3
лихва в размер на 1006.92 лв.за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в
размер на 595 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г. на основание чл. 9 от процесния
договор за кредит, неиздължени такси по договора в размер на 182.50 лв. за периода от
11.04.2015 г. до 25.07.2021г.Освен претендираните главница, договорни лихви, мораторни
лихви и такси, твърди ищцовата страна, че кредитополучателят дължал на „Юробанк
България“ АД платените от банката такси за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост в общ размер на 30.00 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г. които
следвало да бъдат възстановени от кредитополучателя на основание чл.78 от ЗЗД. Същите
включвали такса по т.5 ТТР платена на ЧСИ Н. Г.а. Гореописаните разноските били реално
направени, за което ищцовата страна прилага към исковата молба банково бордеро №
BORD08716411/ 25.06.2021 г. и счита, че следва да бъдат възстановени. С оглед на
обстоятелството, че кредитът станал изцяло предсрочно изискуем и в изпълнение на чл.14
от процесния договор за банков кредит ищцовата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сочи,
че подала заявление по реда на чл. 418, във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя. След преценка на
компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а
именно извлечение от счетоводни книги на банката е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в полза на ищеца били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11833/2021 г. по описа на PC Варна. С тези актове
кредитополучателят Я. К. М. била осъдена да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
долуописаните суми: 3493.57 лв. главница за периода от 17.12.2019 г. до 25.07.2021 г.,
възнаградителна лихва в размер на 1898.31 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 06.06.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 1006.92 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г.,
мораторна лихва в размер на 595 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г.,
неиздължени такси по договора в размер на 182.50 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
25.07.2021 г., разходи по уведомяване в размер на 30 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
25.07.2021 г., както и направените в заповедното производство разноски, от които: 144.13 лв.
заплатена държавна такса и 578.66 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Въз основа на
гореописаните Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Г.а, с район на действие: ОС Варна. Горепосочената
заповед за незабавно изпълнение била връчена на длъжника Я. К. М., ЕГН: **********, като
срещу нея същата подала възражение в срок. В изпълнение на чл. 415 ГПК PC Варна
постановил разпореждане, с което на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД било указано
да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. С оглед на
гореизложеното за Банката възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск спрямо Я. К. М., ЕГН: **********.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв.П.Н. от ВАК е оспорила исковата
молба по основание и размер. Исковете, счита, че са недопустими и неоснователни, моли да
се оставят без уважение, като се присъдят в полза на ответницата сторените по делото
разноски. По отношение на претендираните суми, ответницата е насочила вниманието на
съда, че същите не съответстват на изложените факти и обстоятелства в исковата молба,
което я правело нередовна. Безспорен за ответницата бил фактът на подписване на
процесната сума по приложения Договор за кредит. В тази връзка и с оглед отделяне на
спорното от безспорното в настоящото производство, ответницата моли съда да приеме, че
между страните не съществува прение относно датата и усвоената сума по договора. Спорът
възниквал от фактите, доказателствата и обстоятелствата, от които ищецът твърдял, че черпи
права по настоящия договор, в качеството си на кредитор. На първо място се твърдяла
дължимост на главница по Договор за кредит за период от 17.12.2019 г. - 25.07.2021 г. в
размер на 3493,57 лева. Твърди се ответницата и моли съда да приеме, че за заявения период,
сборът от главниците по погасителен план не е 3 493, 57 лева, както се твърди, а е в размер
на 1 393,84 лева. В тази връзка, ищецът следвало да бъде задължен да уточни исковата си
претенция за периода, като посочи какво, освен главница за периода, се включва в заявената
за главница сума. На следващо място: цялостната искова претенция била обоснована с
настъпила на 06.06.2021г. предсрочна изискуемост на задължението . В този връзка
ответницата моли съда да приеме, че всички претендирани, падежирали и неизплатени от
нея вноски по главницата до 06.06.2016г. са погасени по давност на основание чл. 110 от
4
ЗЗД. Съгласно чл.3, ал.5, т.4 за целия период на договора се прилагал еднакъв лихвен
процент, в същото време чл.7, ал.2 от процесния Договор давал възможност на Банката
едностранно да променя вноските по кредита, без да уведомява за това задълженото лице.
Последното можело да бъде уведомено, само и единствено по негово искане, като за
заложената промяна било предвидено неговото изрично предварително съгласие. В тази
връзка, ответницата моли съда да приеме, че чл. 7, ал.2 от Договора представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП - неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията на закона. Предоставянето на възможността за едностранно изменение изцяло
в полза на едната страна по договора и то без посочването на конкретни критерии, не само
поставяло кредитополучателя и ответник в настоящото производство, в неравноправно
положение, но и противоречало на добрите нрави, твърди ответницата. В този смисъл се
сочи в отговора на искова молба, че е и константната съдебна практика на ВКС, а именно :
Решение №76/15.07.2016г. по т.д.888/2015г. 1.т.о. ВКС, Решение№424/02.12.2015 по гр.д.
1899/2015 на 4 г.о. ВКС; Решение 95/ 13.09.2016г.,т.д.240/2015 и др. Ответницата е оспорила
дължимостта на заявената претенция за договорна лихва в размер на 1 898,31лева, заявена за
периода 11.04.2015 г. - 06.06.2021г. Счита, че в претендирания период настъпила погасителна
давност на вземането за договорна лихва на основание чл. 111 във връзка с чл. 114 от ЗЗД.
Независимо от горното в исковата молба липсвала ясна обосновка на какво договорно
основание се дължи претенцията. В исковата молба бил посочени две суми за мораторни
лихви -1 006,92 лв. за периода 11.04.2015 г. - 12.03.2020г. и 595 лева за периода 14.05.2020 г. -
25.07.2021 г. И за двете не било уточнено правното и договорното основание за начисляване
на задължението, върху какви падежирали / изискуеми суми е начислено, какъв процент на
начислението е приложен. Ответницата счита, че предвид погасяване по давност на
претендираната главница липсвало основание за начисляване на мораторна лихва върху нея.
На следващо място, ответницата моли ищецът да бъде задължен да обоснове липсата на
начисляване на мораторна лихва за периода 12.03.2020 г. -14.05.2020 г. Твърди , че за целите
на настоящото заповедно производство, е извършено „разделяне“ на претендираната
мораторна лихва, с оглед предотвратяване произнасяне на съда за погасяване на това
вземане по давност. В тази връзка ответницата насочва вниманието на съда отново към
датата на обявената предсрочна изискуемост на задължението - 06.06.2021г., след която дата
възниквала възможността на кредитора до крайния падеж на задължението, да изисква
заплащане на мораторна лихва по кредита. Следващата неоснователна претенция към
ответника се твърди в отговора на искова молба, че е в размер на 182,50лева,
представляващи начислени по кредита такси за периода 11.04.2015г. - 25.07.2021г.
Претенцията освен погасена по давност не явявала и незаконосъобразна предвид клаузата на
чл.10/ 10а ЗПК. Същите представлявали начислени такси за поддържане на сметката,
обслужваща заема, като към Договор за кредит не била приложена Тарифа на Банката, от
която да е видно, че кредитополучателят е уведомен за размера на начисления разход. От
друга страна изискване на самия Кредитор било наличие на плащания преминаващи през
разплащателна сметка за обслужване на задължението. Потребителят нямал опция, в която
да не се съгласи за ползването на тази услуга, тъй като тя реално била свързана с
обслужването на заема. На следващо място: неясен за ответницата бил факта, защо при
необслужване на заема, ползването на сметката не е прекратено, а се начислявал разход за
обслужване на нефункциониращ банков продукт. Не на последно място, всяка една от
описаните в исковата молба такси се явявала самостоятелна погасена по давност претенция ,
досежно наличие на уведомление за предсрочна изискуемост от 06.06.2021г. Оспорват се в
отговора на искова молба начислените по кредита 30.00 лева разходи за уведомяване. В
исковата молба било посочено, че разходите се дължат за уведомяване чрез съдебния
изпълнител. В същото време в Договора не бил посочен ред, по който страните да са
избрали нарочен начин за извършване на уведомяването за настъпила предсрочна
изискуемост. Като цяло Договорът дори не предвиждал тази възможност поради действащия
чл.60 ЗКИ. Следователно : уведомяването до страните, следвало да се извърши чрез
изпращане на уведомление. Същото не било задължително да стане чрез оскъпяване
разходите по кредита чрез използване услугите на ЧСИ, а можело да бъде извършено и по
пощата с обратна разписка. За сравнение начислението като разход не би бил по-голям от
порядъка на 2,50-5лв. Избирайки ползването на услуги на ЧСИ, Кредиторът следвало да
5
понесе разходът за негова сметка и поради това, че по съществото си същата представлява
такса, която е дължима без срещу заплащането й да се предоставя реална услуга в полза на
кредитополучателя. Таксата, свързана с обявяването на предсрочна изискуемост, била
уговорена в нарушение на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, съгласно която норма „видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, следва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит „.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от материалите по ч.гр.д. № 11 833/2021 г. по описа на РС Варна , ХLII –ри
състав, заявителят - Юробанк България АД е сезирал РС Варна със Заявление с рег. вх.№
25316/13.08.2021 г. против длъжника Я. К. М. ЕГН :********** с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и за
сумите вписани в т. 9 - ,12,14 от заявлението.Издадена е била Заповед № 4186 / 17.08.2021г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Я. К.
М. ЕГН :********** да заплати на „Юробанк България“ АД, следните суми: 3493.57 лв.
главница за периода от 17.12.2019 г. до 25.07.2021 г., ведно със законна лихва от 13.08.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1898.31 лв. за
периода от 11.04.2015 г. до 06.06.2021 г., мораторна лихва в размер на 1006.92 лв. за периода
от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 595 лв. за периода от
14.05.2020 г. до 25.07.2021 г., неиздължени такси по договора в размер на 182.50 лв. за
периода от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г., разходи по уведомяване в размер на 30 лв. за
периода от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г. В срока по реда на чл.414 ГПК е постъпило
възражение от длъжника по отношение на следните суми: възнаградителна лихва в размер
на 1898.31 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 06.06.2021 г., мораторна лихва в размер на
1006.92 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 595 лв.
за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г.
Видно от представения договор за потребителски кредит No FL657352/11.10.2012г,
същият е подписан между страните за сумата от 4160лв. за пълно предсрочно погасяване на
кредит по Договор за кредитна карта от 12.05.2005, сключен между Банката и Я. М., като
Картодържател.
В чл.3, ал.1 от ДПК страните са договорили, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на за усвоения кредит, през първата година от срока на
издължаване на кредита, променлива годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на „ Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити в лева за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на -1.20 (-
едно цяло 0.20) пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на "
Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити в лева е в размер на 13.200
(тринадесет цяло 0,20) процента. Съгласно чл.3,ал.2 от ДПК За всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита Кредитополучателят дължи на Банката
променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП за потребителски кредити в лева за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.800
(нула цяло 0.80) пункта.
Съгласно чл.3,ал.3 от ДПК дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване
на кредита по настоящия договор, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на
6
сметката на Кредитополучателя по чл. 2. ал. 1 от настоящия договор. В чл.3, ал.4 от ДПК е
посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 15,52
процента, а общата сума, дължима от Кредитополучателя, е 7581.98 лв., изчислени към
момента на сключване на договора. Посочената в ал. 4 от настоящата разпоредба стойност
на ГПР е изчислена при следните допускания: 1.договорът та потребителски кредит е
валиден за срока, за който е сключен, и Банката и Кредитополучателят изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; 2.лихвата и другите
разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и сс прилагат до изтичането на
срока на договора; 3.сумата на всяха погасителна вноска ое приема за най-ниската от
предвидените в договора суми; 4.за целия срок на договора за кредит се прилага лихвеният
процент по ал. 2 по-горе;
Съгласно чл.4. от ДПК погасителните вноски за издължаване на кредита
включително дължимите лихви се заплащат ежемесечно на 11 число от съответния месец. В
чл.6. от ДПК крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е до
11.12.2021 г.
Съгласно чл.7, ал.1 от ДПК Кредитополучателят погасява кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в: погасителння план, включващи
лихва и главница, с размер на всяка вноска: 62.53 (шестдесет и два 0.53) лева през
първата година от срока на издължаване на кредита и 66.90( шестдесет и шест 0.90) лева - за
всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита съгласно действащия
към датата на сключване на договора БЛП.В чл.7,ал.2 е уговорено, в случай че по време на
действието на настоящия договор Банката промени БЛП по редя на чл. 3, ал. 6, като това
води до необходимост от съответна промяна в размера на погасителните вноски, определени
в погасителния план при сключването на договора, размерът на вноските, дължими след
първата година от издължаването на кредита, се променя едностранно от Банката, а
промените се отразяват при изчисляването на дължимата променлива лихва по кредита,
считано от падежа на първата вноска след датата на промяна на БЛП, за което
Кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето изрично съгласие В
този случай Банката изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с
променения размер на лихвите, като Кредитополучателят ама право да получи при
поискване новия погасителен план във всеки офис на банката. Кредитополучателят се
задължава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план,
независимо от упражняването на правото си по предходното изречение. В тези случаи
клиентът има и правата по чл. 10.
Съгласно чл.8 от ДПК погасителните вноски съгласно погасителния план се
изплащат от Кредитопалучателите: в брой до 11 число на месеца, безкасово чрез удръжка от
разплащателна или спестовна сметка на Кредитополучателя в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД до 11 число на съответния месец. В чл.8,ал. 2 е уговорено, че при забава
на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита. Банката има
право да начисли еднократно такса за администриране на просрочен кредит, в размер на 30
лева. Таксата по настоящата алинея служи за покриване на административните разходи на
Банката, свързани с извършваните от последната действия по събиране на изискуемите
просрочени плашания по настоящия договор (включително, но не само - телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни пиела и др.) Съгласно чл.9.от ДПК при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
Кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.
По делото е представен и подписаният между страните погасителен план, от който се
установява, че крайният срок на издължаване е 11.12.2021 г., редовна главница 4160 лв., при
договорени общо 110 месечни вноски с падежна дата 11 -то число, като първата от които на
11.11.2012 г., а последната на 11.12.2021 г. В цитирания ПП са вписани в табличен вид: дата
на вноската, вноска за лихва, вноска за главница, месечна вноска, такса, застраховка, общо,
като съгласно ПП от общо отпуснатия кредит от 4160 лв. сумата която кредитополучателят е
приел да върне възлиза на общо 7307.35 лв. Ангажирани са доказателства за обявяване на
предсрочната изискуемост – покани за изпълнение, съобщения за връчване, констативен
протокол от ЧСИ, вкл. справки за адресна регистрация. От същите се установява, че
7
ответницата е уведомена на 06.06.2021г. чрез нейната дъщеря Г. М., за настъпилата
предсрочна изискуемост включително, че кредополучателката има трайно просрочие на
дължими месечни вноски : вноска номер 30 , с падеж 11.4.2015 г. и вноска номер 31 с падеж
11.5.2015 г. , съгласно ПП към процесния ДПК , както и за вноските с ненастъпил падеж към
момента на изявлението, като изрично е вписано ,че към 19.03.2021 г. кредитополучателят
дължи на Банката кредитор следната сума : 6976.94 лв. от които главница 3493.57 лв. , и
лихви 3305.87 лв. и такси 177.50 лв.
Изготвена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, която страните не са оспорили.
Вещото лице сочи, че при извършената проверка на счетоводните записвания в
счетоводството на „Юробанк България“ АД, експертизата е констатирала, че на 11.10.2012г.,
по Разплащателна сметка с IB AN ****, c титуляр Я. К. М., е извършен превод на сумата
4160,00лв., с основание „Усвояване на кредит 4301678 „ Според заключението на в.л. М.И. ,
дължимата от ответника главница по процесния договор за банков кредит, е в размер на
3493,57лв.На заявения от кредитора период - 17.12.2019г.-25.07.2021г., сочи в.л., че
съответства непогасена главница в размер на 1393,98лв. В посочената сума, в размер на
3493,57лв., са включени непогасените вноски по главницата от падежна дата 11.04.2015г. до
падежна дата 11.12.2021г., вкл., съгласно погасителния план. Съгласно ССчЕ размерът на
дължимата от ответника възнаградителна лихва по процесния договор за банков кредит, е
1898,31лв. По договора за кредит, е прилаган лихвен процент, съответно: -за периода от
11.10.2012г. до 10.10.2013г., лихвен процент 12,000, от 11.10.2013г., лихвен процент 14,000
Дължимата от ответника възнаградителна лихва по процесния договор за банков кредит, в
размер на 1898,31лв., изчислена съобразно предоставените от банката лихвени листове за
промяна. По отношение на размера на дължимата от ответника мораторна лихва по
процесния договор за банков кредит, в.л. изчислява в размер на 1601,87лв. В счетоводните
записи на Банката, за м.април 2020г., констатира в.л. И., че присъства начисляване на
мораторна лихва, а мораторните лихви, начислявани по кредита, съгласно лихвените листове
на Банката, са в общ размер 1611,9916 лв., в т.ч.: -875,4126 лв. мораторна лихва, начислена
върху просрочена главница -649,4926 лв. мораторна лихва, начислена върху просрочена
възнаградителна лихва -87,0864 лв. мораторна лихва, начислена върху просрочена
възнаградителна лихва. Лихвения процент, който е прилаган при определяне размера на
мораторната лихва съгласно ССчЕ е между 10,0000 и 10,0500 Изчислената мораторна лихва
с лихвен процент , съобразно бюлетина на БНБ, върху размера на главницата за периода по
погасителен план-17.12.2019г.-25.07.2021г., пресмята вещото лице М. И., че е в общ размер
82,23лв. Размерът на дължимите от ответника разходи за уведомяване по процесния договор
за банков кредит, е 30,00лв.Дължимите от ответника такси по процесния договор за банков
кредит, възлизат на 182,50лв. В счетоводството на Банката , счетоводните записвания във
връзка с процесния договор за банков кредит №FL657352/11.10.2012г., на последно място в
ССчЕ вещото лице сочи, че са отразявани редовно и в хронологична последователност.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
4186/17.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК в производството по ч.гр.д. № 12514/2023г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че между него и ответната страна е сключен договор за потребителски кредит,
съдържащ твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви и др./, усвояването на
сумата по договора, изпадането на ответницата в забава, както и размера на претенциите си
за лихви. Предвид, че исковете са насочени срещу потребител, в тежест на ищеца е да
установи също изпълнението на задълженията му, като банка, относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят. В случай, че се
констатират неравноправни клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е да
установи и че същите са уговорени индивидуално. От своя страна, ответницата следва да
установи правоизключващите си възражения.
Видно e от представените писмени доказателства между страните, че е сключен
договорът за кредит с посоченото съдържание. От приетото и неоспорено от страните
8
заключение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че кредитът е усвоен. Процесният кредит е предоставен на физическо лице, с цел пълно
предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит, поради което ответницата има
качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на Закон за защита на
потребителите /ЗЗП/ и като такъв е легитимирана да се позовава на предвидената в
специалния закон защита. Към договора е приложим и действащият към момента на
сключването му Закон за потребителския кредит /ЗПК/
При наведени възражения за неравноправност на клауза в договора за потребителски
кредит - в исковото производство, вкл. и срещу иска по чл. 422, ал. 1 ГПК /като нищожни/ за
тях съдът, вкл. и въззивният следи служебно. В чл. 143 ЗЗП, към който изрично препраща
разпоредбата на чл. 24 ЗПК, е уредена т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на
уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит.Според
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Изрично са посочени
случаи, в които клаузите се считат за неравноправни.
Процесният договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин и в същия е посочено, че е сключен в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Договорът за кредит отговаря и на съдържателни изисквания,
установени с чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК, като в него изрично са посочени общия размер
на кредита и условията за усвояването му. Посочен е годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите - чл. 3, ал.5 от договора. Договорени са
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Предвидена е и информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания.
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за
кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено не само, ако цената е
посочена ясно и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на
договора. Според тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13/ЕИО/
относно неравноправните клаузи в потребителските договори е, че промяната на цената
следва да се налага от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да
са подробно разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да е част
от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при
изменение на договора да липсва възможност за субективна едностранна преценка на
доставчика на услугата. Клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие
дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - годишна лихва в точно определен към датата на подписване на
договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената
(лихвата), обусловена от промяната й, то тази промяна трябва да се осъществи при ясна
методика, доведена до знанието на кредитополучателя /виж. решение № 92/09.09.2019 г. по
т. д. № 2481/17 г. на ВКС, ІІ т.о/. Ако тя не е част от договора, тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 от ЗЗП, но само в частта,
даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП,
но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва,
включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер. /Р № 9/27.20.2020 г. по т. д. №
62/19 г., ТК, I т. о. на ВКС/
В този смисъл чл. 3,ал.1 и ал.2 от Договора за кредит е ясна и разбираема като, където
ясно е посочен размерът на БЛП и надбавката, които в съвкупност определят лихвения
9
процент по кредита към момента на сключване на договора. Разпоредбата е с ясно изразено
съдържание, поради което не е неравноправна. По делото няма данни ищецът да е променял
едностраннно лихвеният процент, поради което следва да се приложи определената в
чл.3,ал.1 и ал.2 от Договора лихва.
По направените възражения от ответника по отношение на настъпила погасителна
давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в", пр. 2 от ЗЗД, вземанията за лихви /каквото
представлява и претендираното неплатено договорно възнаграждение/, пък се погасяват с
тригодишната давност. В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се
прекъсва при предявяване на иск /чл. 116, б. "б", пр. 1 ЗЗД/ и не тече в хода на самото
съдебно производство /чл. 115, ал. 1, б. "ж"/ ЗЗД. По отношение началния момент на
давността следва да се съобрази ТР 3/2023 гр. София, 21.11.2024 г., задължително за
настоящата съдебна инстанция, съгласно което при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване
на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. При
съобразяване на горното, както и сроковете за всяка вноска, посочена в погасителния план
към процесния договор и доколкото действието по прекъсване на давността, предприето от
ищеца чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение е на 13.08.2021г. Претенцията за
договорна лихва е за период 11.04.2015-06.06.21г. и е за сумата в размер на 1898.31 лева.
Съобразно гореизложеното, съдът приема, че възнаградителна лихва се дължи от ответника
за периода, заключен между, вноска 70-та и вноска 104-та или в периода от 13.08.2018г. до
06.06.2021г. и се определя в общ размер на 535,70 лева, като вноските преди 70- та или в
периода преди 13.08.2018г., съдът прие като погасени по давност.
По отношение на претенцията за лихва за забава, ищеца е претендирал мораторна лихва
в размер на 1 006, 92 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в
размер на 595,00 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021.За да изчисли общия размер
на дължимите от ответника лихви за забава, съдът използва Приложение № 1,
приложено към изготвената ССчЕ. С оглед на което, следва да се приеме, че дължими от
ответника са лихвите за забава за периода от 10.06.2018г. до 25.07.2021г. и са в размер на
1197.09лв. или 602,09 лв. за периода от 10.06.2018г. до 12.03.2020г. и 595,00 лв.за периода
от 14.05.2020 г. до 25.07.2021. При изчисляването съдът съобрази приложението на
разпоредбите на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване
на последиците, обн.ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., и §13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето, ДВ бр.44/ 13.05.2020г./ и вноските за мораторни лихви
преди дата 10.06.2018г., съдът приема, като погасени по давност.
По разноските:
По исковото и заповедното производство ищецът е сторил разноски както следва:
127.41 - лева заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство;144,13-
държавна такса за заповедно производство; 400 лева- възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на съдебносчетоводна експертиза,1224.76- адвокатско възнаграждение за в
исковото производство 578.66- адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
87,97 – държавна такса за въззивно производство.
Ответника е сторил разноски, както следва: 1030 лева- адвокатско възнаграждение за
исковото производство пред първа инстанция и 1030- адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
10
заповедното производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора по настоящото дело и ръководейки се от изложените съображения,
съдът преразпределя разноските, както следва:
На ищеца се дължат за исково и заповедно производство, сума в размер на 332,44
лева.- съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция и 43,55 лева- съдебно деловодни
разноски за въззивна инстанция и 892,76 лева- адвокатско възнаграждение за първа и
въззивна инстанция.
На ответника, съобразно чл.78,ал.3 ГПК се дължат разноски. При наличието на
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв – представен
договор за правна защита и съдействие, с постигната уговорка за предоставяне на безплатна
правна помощ на материално затруднено лице, сключен между ищеца и неговия
процесуален представител, наред с отправено до съда искане и осъждане на насрещната
страна за разноски. В полза на адв. П. Н. от ВАК следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв за първа и въззивна инстанция в размер на 1312.98
лева.
По изложените мотиви, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2073 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 12514 описа на
Районен съд- гр. Варна, Гражданско отделение, 42 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК
********* иск срещу Я. К. М. с ЕГН ********** за установяване, че последната дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* по Договор за потребителски кредит №
FL657352 от 11.10.2012г. за следните суми: -сумата в размер на 535,70 лева / петстотин
тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 13.08.2018г. до 06.06.2021г.; - сумата в размер на 602,09 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 10.06.2018г. до 12.03.2020г., както и - за сумата в размер на
595,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021.,
КАКТО И ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявения по реда на чл. 422
ГПК иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша,ул.“Околовръстен път“№ 260, срещу Я. К. М. с ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, жк. Трошево бл.19, вх. Г, ет.1, ап.4, че Я. К. М. ДЪЛЖИ НА
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* по Договор за потребителски кредит №
FL657352 от 11.10.2012г. следните суми: -сумата в размер на 535,70 лева / петстотин
тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 13.08.2018г. до 06.06.2021г.; - сумата в размер на 602,09 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 10.06.2018г. до 12.03.2020г., както и - за сумата в размер
на 595,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2073 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 12514
описа на Районен съд- гр. Варна, Гражданско отделение, 42 състав, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн,чл.78,ал.1 ГПК Я. К. М. с ЕГН ********** да заплати на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ предишно наименование „Българска Пощенска Банка“ АД/ с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша,ул.“Околовръстен път“№ 260, представлявано заедно от П. Д. и Д. Ш.-изпълнителни
директори и членове на Управителния съвет, сума в размер на 332,44 лева.- съдебно-
деловодни разноски пред първа инстанция, сума в размер на 43,55 лева- съдебно деловодни
разноски за въззивна инстанция и 892,76 лева- адвокатско възнаграждение за първа и
въззивна инстанция.
11
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ предишно
наименование „Българска Пощенска Банка“ АД/ с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша,ул.“Околовръстен път“№ 260, представлявано заедно
от П. Д. и Д. Ш.-изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, да заплати на
адв.П. Й. Н., сума в размер на общо 1312.98 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗА за оказаната пред въззивната инстанция безплатна правна помощ на Я. К. М. с ЕГН
**********, пред първа и въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12