№ 45202
гр. София, 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110119078 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответниците Е. И. Ш., Г. М. К. и О. Е., в което поддържат, че
неправилно е определен размерът на дължимата по делото държавна такса, доколкото
били предявени 3 иска и съответно държавата такса по тях следвало да е в размер на
150 лв. общо, а не в размер на 600 лв. Излагат доводи за наличието на неяснота в
решението при определяне размера на дължимото на ищеца юрисконсултско
възнаграждение с оглед изхода на спора. Молят съда да измени постановеното на
24.10.2023г. решение в частта на разноските, като намали присъдените в полза на
ищеца разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата ФИРМА е депозирала
становище по нея, като счита молбата за неоснователна.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата ФИРМА не е
депозирала становище по нея.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно
по следните съображения:
Производството по делото в образувано по искова молба на ФИРМА срещу Е. И.
Ш., Г. М. К. и О. Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделно при
квоти 11/20 за Е. И. Ш., 3/20 за Г. М. К. и 6/20 за О. Е. заплащане на дължимите суми за
цена на ползвана топлинна енергия, лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия, за цена за разпределение на топлинна енергия, както и за лихва за
забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ, т.е. срещу всеки един от
тримата ответници ищецът е предявил по четири иска /за топлинна енергия, за лихва за
1
забава върху това вземане, за дялово разпределение и за лихва за забава върху дялово
разпределение/ или общо предявените в производството искове са дванадесет,
предявени кумулативно. В хипотезата на обективно и субективно кумулативно
съединяване на искове при разделна отговорност на ответниците, съдът дължи
произнасяне по всеки един от предявените искове, тъй като интересът на ищеца срещу
всеки един от ответниците и по всеки един от предявените срещу него искове е
различен и съответно и изходът от правния спор за всеки един и по всеки иск е
различен, поради което дължимата държавна такса следва да се определи по чл. 72, ал.
2 ГПК. В този смисъл и по аргумент за противното от изложените от ВКС мотиви е и
константната съдебна практика на ВКС, постановена след изменението на чл. 72 ГПК с
ДВ, бр. 86 от 2017г. – Определение № 8 от 8.01.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 4838/2019
г., III ГО, Определение №60349 от 14.10.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 2543/2021 г., III
ГО, Определение №119 от 15.02.2023г. на ВКС по к.ч.т.д. № 96/2023г., I ТО и др.
В настоящия случай и при съобразяване с константната съдебна практика, съдът е
определил държавна такса в размер на 600 лв. – по 50 лв. за всеки един от дванадесетте
обективно и субективно съединени искове, с оглед на което наведените в молбата по
чл. 248 ГПК доводи за неправилно определяне на дължимата по делото държавна такса
са неоснователни.
По отношение на дължимото юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, съдът изрично е посочил в мотивите, че то е определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, която норма препраща към чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
В случая съдът е определил възнаграждение на ищеца в минимален размер от 100 лв.
Ищецът е направил и разноски по делото за заплащане на възнаграждение на вещо
лице по СТЕ в размер на 300 лв., поради което общо направените от ищеца разноски по
делото за в размер на 1000 лв. Същите, както е посочено и в самото решение, са
редуцирани съобразно изхода на делото е размер на 892 лв. и съответно са разпредели
между ответниците съобразно съотношението, в което отговарят разделно.
С оглед изложеното, молбата на ответниците е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците Е. И. Ш., ЕГН **********,
Г. М. К., гражданин на Израел, роден на **********г., паспорт № 20873464 и О. Е.,
2
гражданин на Израел, роден на **********г., паспорт № 20068405 по чл. 248 ГПК за
изменение на решението от 24.10.2023г., постановено по гр. д. № 19078/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, в частта за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3