Протоколно определение по дело №827/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1723
Дата: 3 април 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20251100200827
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1723
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Частно
наказателно дело № 20251100200827 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. О. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява, доведен от затвора – гр. София със защитника си адв. Л. Д..

ЯВЯВА СЕ осигуреният преводач от арабски език на български и обратно М. А. А.
със снета самоличност.

За НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА - редовно призован, СЕ ЯВЯВА инспектор М.М.,
упълномощен със заповед от началника на затвора.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ИНСПЕКТОР М.: Представям доклад от ИСДВР А. и справка за изтърпяното
наказание от лишения от свобода Д. О. досега.

СЪДЪТ
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните, че според представения доклад от ИСДВР А., лишеният от
свобода Д. О. при престоя си в ЗООТ Казичене е провел 9 броя онлайн разговори,
посредством интернет приложение „Skype“ на следните дати: 25.07.2024 г.; 02.08.2024 г.;
14.08.2024 г.; 03.09.2024 г.; 18.09.2024 г.; 09.10.2024 г.; 23.10.2024 г.; 31.01.2025 г. и
07.03.2025 г.
Уточнено е, че при проведените онлайн разговори не може да се установи по
категоричен начин в коя държава се намира събеседникът му, поради това, че не може да се
установи IP адрес на устройството, ползвано от „Skype“ профила на събеседника.
Според актуалната справка остатъкът за изтърпяване от лишения от свобода е 9
месеца и 25 дни.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените писмени материали, да се приемат.
Нямам искания за събиране на други доказателства.

АДВ. Д.: Аз не виждам относимост на текущата справка към настоящия процес. Не
разбирам от конкретния доклад как е установено, че конкретно г-н О. е провел тези
разговори, с какво устройство, а и не можем да установим до къде.
Лишеният от свобода не е разполагал с технически средства да разговаря с когото
иска, той е заел техническо устройство, което не е негово собствено, за да проведе един
единствен разговор.
Не считам, че настоящата справка е относимо писмено доказателство към настоящия
процес.
Представяме и моля да приемете справка за вътрешното положение на Сирия, както и
положението на кюрдското население там, с която доказваме основателните опасения на
молителя по отношение на живота и здравето на неговите близки, живущи там.
Нямаме други доказателствени искания.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Вярно е, че тогава разговарях с моите роднини в
Германия, но за Сирия не съм, защото за там няма скайп. Единствено съм говорил със
съпругата ми и моите роднини.

Въпрос на съда към лишения от свобода: Миналият път ни казахте, че е възможно
в Сирия да се осъществява интернет комуникация?

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Да, с Whatsapp и някои приложения, но не и по „Skype“.
2

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че докладът няма пряка връзка с предмета на делото, но
предвид това, че съдът даде възможност да се представи такава справка в миналото съдебно
заседание, не се противопоставям, да се приеме.

ИНСПЕКТОР М.: И аз съм на същото становище, да се приеме, макар че той
подчерта общоизвестни факти, които могат да се намерят във всяко издание. Само ще
добавя, че боеве в този район е от 15 години, т.е. не са от вчера и постоянно там има военни
действия.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, представите писмени
материали от началника на затвора чрез процесуалния му представител и тези, представени
от защитата на лишения от свобода, за относими писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА ги и ги ПРИЕМА като писмени доказателства, а именно доклад за
лишения от свобода Д. О. от ИСДВР С. А., справка за изтърпяното наказание от Д. О. до
момента – фактически изтърпяно 1 година, 2 месеца и 5 дни, с остатък: 9 месеца и 25 дни,
както и справка относно положението в Сирия в първите месеци на 2025 г.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ИНСПЕКТОР М.: Уважаема госпожо председател, становището на началника на
затвора е, че към момента молбата на осъденото лице е допустима, но не е основателна, т.е.
налице е само първата изискуема от закона предпоставка, а именно, че същият е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание.
По отношение на втората предпоставка, началникът на затвора смята, че т наличните
доказателства не може да се направи обоснован извод за настъпила трайна тенденция за
неговото поправяне и превъзпитание, като мотивите за това са изложени в неговото
становище и придружаващите го документи.
С оглед на това, началникът на затвора смята, че молбата на лишения от свобода би
следвало да бъде оставена без уважение.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, безспорно Д. О. е изтърпял повече от
3
половината от наложеното му наказание две години „лишаване от свобода“. По този начин е
изпълнена едната от двете задължителни предпоставки на закона, а именно формалната.
По отношение на другата задължителна предпоставка, считам, че не са налице
категорични доказателства за неговото поправяне.
При всички положения считам, че остатъкът за изтърпяване, който е в размер на 9
месеца и 25 дни е немалък.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 70 от НК за условно-предсрочно
освобождаване не е задължителна, а е по преценка.
От докладите на затворническата администрация се установява следното.
Инспекторът психолог е посочил, че при Д. О. няма изявени поведенчески кризи,
поради това спрямо него не е било наложително провеждане на задълбочени психо-
диагностични изследвания. На същия не е осигурена трудова заетост, въпреки подадени
заявения от негова страна, че има желание да полага труд, но това не може да се тълкува в
негова вреда.
Негативно обстоятелство обаче, е наложеното дисциплинарно наказание със заповед
от 28.02.2025 г.за държане на забранена вещ. Установи се днес в съдебно заседание, че
затворническата администрация разяснила правото на лишения на свобода да контактува по
„Skype“ с негови близки и той е упражнил това право.
Относно представения доклад за положението в Сирия, намирам, че същият не
следва да се взима предвид при преценката за това дали лишеният от свобода се е поправил.
Неговите роднини, които се намират в Сирия не са нито най-близките му, нито единствените
и при затруднената комуникация с тях, той би могъл да осъществява такава чрез другите си
роднини, които се намират в Германия. Самото естество на наказанието „лишаване от
свобода“ предполага ограничаване на неговите права в известна степен и изолацията му от
външния свят.
В доклада на ИСДВР се сочи, че лишеният от свобода по принцип спазва правилата
за лишените от свобода, няма конфликти със затворническата администрация и с другите
лишени от свобода, но това не е достатъчно за да се приеме, че при него е трайна и
необратима тенденция към промяна на поведението му. В същото време са отчетени редица
дефицитни зони, като склонен към импулсивност, интеграция с някои групи с криминални
нагласи, не се наблюдава мотивация за промяна в криминалното поведение и т.н. Прието е,
че стойностите на риска от рецидив са ниски, а тези на риска от вреди са средни като цяло.
Първоначално определеният режим не е променен от „общ“ на „лек“, т.е. не са изпълнени
всички последователни етапи на прогресивната пенитенциарна система.
Всичко това води до извода, че молбата следва да бъде оставена без уважение и се
присъединявам към отрицателното становище на началника на затвора.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите така предявената молба за
4
условно-предсрочно освобождаване, поради следните аргументи.
На първо място, изпълнена е формалната предпоставка на закона лицето да е
изтърпяло повече от половината от наложеното му наказание.
На следващо място, са налице достатъчно данни за поправяне и превъзпитания на
лишения от свобода г-н О.. В доклада на затворническото общежитие ясно е посочено, че
същият има добро поведение, че отношенията му, както със служителите на
затворническото общежитие, така и с останалите лишени от свобода са базирани на взаимно
уважение, добронамереност и търпимост. Няма данни за враждебни и дискриминационни
нагласи от страна на лишения от свобода. Изключително важно е, че същият дълбоко
съжалява за извършеното от него престъпно деяние и отчита, че това е първия и последен
път, в който е нарушил би нарушил закона.
Г-н О. сочи, че причините за извършеното престъпно посегателство, които той
намира, са свързани със затрудненията при раждането и отглеждането на първото му дете,
съчетани с финансовите такива, които са го накарали да счита, че следва да търси друг
източник на доходи. След една година ефективно изтърпяване на 1 година „лишаване от
свобода“, отделен от семейството си при невъзможност да ги подкрепя, както и да
наблюдава как първото му дете израства, е установил, че тези причини са дълбоко погрешни
и никога повече не би допуснал престъпване на закона.
По този начин изводът на затворническата администрация, че лицето не поема
отговорността за поведението си, не разбира вината си, нито пък мотивите на извършеното,
остава недоказано.
Обръщам внимание, че този извод е недоказан и доколкото в първото открито
съдебно заседание по делото свидетелят на ответника, както и неговия пълномощник
посочиха, че индивидуална консултативна работа с лицето не би могла да бъде извършена,
поради наличната езикова бариера.
След първото по делото съдебно заседание затворническата администрация
представи документи, които формално сочи, че такава работа е била извършвана.
В рамките на второто открито съдебно заседание лишеният от свобода обясни
подробно, че всъщност всеки един от представените документи в рамките на процеса му е
бил предявен по същото време и от същия е поискано да ги подпише на празните места.
С оглед всички гореизложени данни изглежда, че представените по настоящата
преписка доклади, както и дневник за индивидуална работа с лицето всъщност са съставени
изцяло да обслужват тезата на затворническото общежитие в рамките на настоящия процес.
Всъщност съгласно собствените им свидетелски показания и изложени данни,
затворническата администрация изобщо няма практика да осъществява индивидуална
консултативна работа с чужденци, поради наличната езикова бариера. Въпреки това,
молителят ефективно е изтърпял повече от 1 година от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ и сам е достигнал до извода защо престъпното посегателство е погрешно, какви
са последиците от това за него и за обществото и защо не би допуснал повече това да се
5
случи.
Недоказани остават изводите на затворническата администрация и по отношение на
това какви точно дефицити в уменията за мислене се наблюдават, след като действително
консултативна работа не е била извършвана с него. По същия начин не става ясно откъде
затворническата администрация счита, че лицето е интегрирано в групи с криминални
нагласи, нито действително факти и обстоятелства сочат, че той е обвързан с каквито и да
било дейности, които имат криминален елемент. Всъщност в досието му е посочено, че той е
израснал в добро и нормално семейство. Същият е завършил средно образование, след това
е намерил нормална работа, изградил е семейството си, изобщо няма каквито и да било
утвърдени криминалистични нагласи.
По отношение на твърдяното наложено дисциплинарно наказание, с оглед всички
изложени дотук данни изглежда, че същото е съставено с оглед обслужване целите на тезата
на затворническата администрация на ЗО „Казичене“. Това е така, защото всъщност бе
установено в настоящия процес, че на лицето не е обяснено как би могло да осъществява
контакт, т.е. не е могъл да установи самостоятелно. Едновременно с това заповедта страда
от множество процесуални нарушения, които не смятам да излагам в този процес, но най-
малкото същата не е връчена надлежно и за пореден път на лицето не е обяснено какво е
нейното съдържание и дали същата може да се обжалва. Разбира се, оправданието на
затворническата администрация винаги е наличието на езикова бариера.
Лишеният от свобода единствено е пожелал да се увери дали семейството му,
неговите родители, които считаме, че са достатъчно близки за всеки един индивид са живи и
здрави и това е така, за което сме изложили съображения в справката достатъчно подробно.
На последно място, обръщаме внимание, че затворническата администрация с
представените данни сама доказа, че възможност на лицето не е предоставена да упражнява
трудова дейност, а всъщност това е основният начин, според константната съдебна практика
за поправяне и превъзпитание на лица, които са от чуждестранен произход. Така решение №
24 по НЧД № 1665/2024 г. Апелативен съд – София; решение №26 по НЧД №1562/2024 г. на
Апелативен съд – София; и тази практика е такава, защото всъщност тогава, когато
комуникацията с лицето е затруднена, остава единствено и само да полага труд лишеният от
свобода, за да се постигнат целите на наложеното наказание, а не той да стои произволно
там, защото практиката е да изтърпи наложеното наказание, без значение дали са изпълнени
целите, съгласно чл. 36 от НК.
В този смисъл, поради ресурсите, с които разполага лицето, а именно с оглед младата
си възраст, факта, че той пребивава в европейска държава, има постоянен приход, бил е
фризьор, има занаят, образование, семейство, добри връзки със своите родители и приятели,
считаме, че корекционния процес може да продължи и извън ЗО „Казичене“.
Поради което, моля да уважите така предявената молба за условно-предсрочно
освобождаване.

6
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Уважаема госпожо съдия, преди всичко искам да се
извиня, за пръв път съм в Съдебна палата и за пръв път извършвам някакво престъпление.
Разбрах, че е грешка, но просто така прецених. Роди ми се момиченце, което исках да го
отгледам. Дойдох в България, извърших го това престъпление, за което си признавам. Не
съм виждал дъщеря ми може би месец и половина – два.
Що се отнася до мобилното устройство, което беше с мен, все пак брат ми и сестра
ми, които са от моята кръвна група, така да се каже, как да не им се обадя и да разбера в
какво състояние са, предвид обстановката в Сирия.
Затова наистина моля най-настоятелно съдът да ми прости за това, което съм
извършил и да ми даде възможност да бъда предсрочно освободен. Всеки човек греши в
живота си, кой по-малко, кой повече. Наистина сгреших, за което пак се извинявам и моля
съда да прецени това.
Предвид казаното, Ви моля да бъда освободен, за да се върна при моите роднини, при
дъщеря ми, за да я видя.

СЪДЪТ, като обсъди становищата на страните в контекста на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното.
Производството е образувано по искане на лишения от свобода Д. О. и неговия
защитник с искане за предсрочно освобождаване, като се твърди в писмената молба и в
днешното съдебно заседание, че са налице всички предпоставки за това, тъй като лишеният
от свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и е дал достатъчно
доказателства в затвора за своето поправяне.
За да прецени дали е основателно искането на лишения от свобода и неговата защита,
съдът отчете правното значение на следните обстоятелства.
Съдът взе предвид на първо място, че лишеният от свобода Д. О. е осъждан веднъж
на територията на Република България, в която няма обичайно местопребиваване, с влязъл в
сила съдебен акт на 10.07.2024 г. на Районен съд – гр. Русе за това, че на 12.01.2024 г. като
извършител, подбуден и подпомогнат от неустановени лица, противозаконно подпомогнал
12 чужди граждани да преминат в страната в нарушение на предвидения ред - престъпление
по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Фактическата и правна рамка на престъплението, за което е осъден лишеният от
свобода, несъмнено следва да бъде отчитана, когато се планират мероприятията за
изпълнението на наказанието, така че да се постигнат неговите цели, включително лишеният
от свобода да бъде изолиран от средата, която е била криминогенен фактор за извършване на
престъплението.
В този смисъл фактите по осъждането могат да бъдат съобразявани от
затворническата администрация, когато се извеждат заключения за криминогенна среда, тъй
като се твърди, че лишеният от свобода е извършил престъплението през 2024 г., без да
7
живее в България, като част от мрежа, която осъществява трафик на мигранти. В този
смисъл естеството на осъждането може да оправдае и необходимостта от засилен контрол на
комуникацията на лишения от свобода с външната среда.
На следващо място, съдът съобрази, че с оглед актуалната справка на началника на
затвора лишеният от свобода, който е постъпил в мястото за изтърпяване на наказание на
11.07.2024 г., към днешна дата е изтърпял фактически, без да има възможност да упражнява
труд - 1 година, 2 месеца и 5 дни. Остатъкът, който подлежи на изпълнение, е 9 месеца и 25
дни. Това означава несъмнено, че действително е налице първата базисна предпоставка,
която позволява да бъде разглеждан въпросът за предсрочното освобождаване на лишения
от свобода.
Оттук насетне същественият въпрос, който е спорен между страните, е дали с
поведението си лишеният от свобода е дал достатъчно несъмнени доказателства за трайна
промяна, така че да внушава сигурност, както у органите на затворническата
администрация, така и у съда, че е способен да води законосъобразен начин на живот и
винаги търси законни средства за да удовлетворява собствените си интереси.
В тази насока следва да бъде уточнено, независимо от резонните възражения на
защитата, че в производството по предсрочно освобождаване съдът не санкционира
затворническата администрация за начина, по който провежда изпълнението на наказанието.
От евентуално констатирано бездействие или от лошо изпълнение на задълженията на
затворническата администрация не следва автоматично, че са налице предпоставките за
предсрочно освобождаване.
Лишеният от свобода Д. О. е осъден на наказание 2 години лишаване от свобода,
което означава, че е осъден на 2 години социална изолация – факт, който му е добре
известен. Разбира се, не може да бъде подценявано значението на доброто му поведение до
28.02.2025 г., когато обаче със заповед на началника на затвора му е било наложено
дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение - ползване на мобилен
телефон не по установения ред. Това дисциплинарно нарушение не е било оспорено от
осъдения и административният акт за неговото налагане е стабилен. Независимо от това, в
рамките на настоящото производство, съдът е длъжен да изследва значението на това
нарушение, включително в контекста на цялостното поведение на лишения от свобода и на
условията, при които е бил поставен в затвора.
От събраните по делото доказателства действително се установява, че на лишения от
свобода не е била осигурена възможност за работа, независимо от неговото желание, което
обстоятелство не може да бъде съобразявано нито в полза, нито във вреда на лишения от
свобода.
Установено е, че му е предоставена възможност за редовна комуникация със
семейството му – съпругата, детето му и другите му роднини, които живеят в Германия, като
освен с картата, която лишеният от свобода показа в съдебно заседание, за телефонни
разговори, на него му е била осигурена възможност да провежда и онлайн разговори,
8
деветократно, в периода от юли до март месец 2025 г.
Тези обстоятелства са достатъчни според съда, за да се приеме, че лишеният от
свобода не е бил поставен в такива нарушаващи основните му права на личен живот
условия, които да го тласнат да извърши дисциплинарното нарушение, в случай че
комуникацията, която му е била предложена от ЗО „Казичене“ чрез използване на
приложението „Skype“, е била неподходяща. Иначе казано, лишеният от свобода 9 пъти е
имал възможност да използва тъкмо това приложение, т.е. е бил наясно, че може да има
претенции към затворническата администрация и че част от претенциите му се
удовлетворяват. Това означава, че се е изисквало той изрично да посочи на началника на
затвора и или на ИСДВР, че желае да ползва друго интернет приложение, за да комуникира с
брат си и сестра си, които се намират в Сирия.
Лишеният от свобода не съобщава да е отправил такова искане и видно е от
представените по делото доказателства, че затворническата администрация не е била
наясно с това, че „Skype“ комуникацията се явява недостатъчна за удовлетворяване на
нуждите от връзки с роднините. Същественото за настоящото производство обаче е, че
лишеният от свобода в периода, в който е инициирал настоящото производство, е извършил
дисциплинарно нарушение, което не позволява да бъде изграден понастоящем извод, че
социалната изолация е успяла да въздейства върху него така, че той да проявява
въздържаност и да съблюдава всички изисквания към него в рамките на затворническата
среда.
Съдът отчете добрия ресурс на лишения от свобода за ресоциализация, младата му
възраст и запазените семейни контакти, но понастоящем намира, че те не са достатъчни, за
да се приеме, че е налице втората предпоставка на чл. 70 НК, която позволява предсрочно
освобождаване на осъден на лишаване от свобода гражданин, така че да не се поставя в риск
общественото спокойствие.
Предвид установените недостатъци в корекционната дейност при изпълнение на
наказанието на лишения от свобода като чужд гражданин, който не владее български език,
съдът намира, че протоколите от съдебните заседания следва бъдат изпратени специално на
началника на затворническото общежитие за вземане на мерки в бъдеще, така че,
включително чрез участие на преводач от арабски език, да бъдат извършвани срещи,
консултативна дейност с лишения от свобода, която, за да има пълноценен ефект, трябва да
се извършва на език, който лишеният от свобода владее.

Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предсрочно освобождаване на лишения от
9
свобода Д. О. – роден на ********* г. в гр. Ал-Хасеке, Сирия, със сирийско гражданство, за
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено с влязъл в сила съдебен акт по
НОХД №1239/2024 г. на Районен съд – гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд по реда на глава ХХII от НПК.
Да се изпълни определението на съда за изпращане на протоколите от настоящото
дело на началника на затворническото общежитие.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на преводача М. А. за участието му в днешното
съдебно заседание в размер на 150 лева, платими от бюджета на съда, за което се издаде 1
бр. РКО.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:10 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10