РЕШЕНИЕ
№ 5067
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.......................
при участието на секретаря .......................
като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело №
20231110153213 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..................... твърди, че има вземане към ответника М. Г. А. за
сумата 1162,02 лв., представляваща цена на ползвани ВиК услуги в имот с
идентификатор .........................., находящ се в ...................., за периода от
..................., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 13412/2018 г. по описа на СРС, 119 състав –
.................... до плащането, както и сумата от 250,19 лв. – мораторна лихва за
периода от ....................., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13412/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ответникът е възразил срещу заповедта, поради което ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае горните вземания за установени.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги в посочения обект,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава
върху нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. А. не е депозирал отговор на
искова молба. Във възражението по чл. 414 ГПК, подадено в срок по ч. гр. д.
№ 13412/2018 г. по описа на СРС, 119 състав, заявява, че не дължи
1
претендираните суми, тъй като са за период след като е продал процесния
имот, които оспорвания на вземането на кредитора, съгласно ТР 4 от
18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да разгледа в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В съдебно заседания, се
явява лично и моли съда да отхвърли исковете за периода, в който той не е
собственик на процесния имот.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.
1 от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът
е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
От приетите по делото като писмени доказателства документи – справка
№ .................. НА за продажба на недвижим имот № ..... от ...................., ........
НА за покупко-продажба на недвижим имот № ....... от ..................., том
.......... се установява, че на .................... ответникът М. Г. А. е придобил
процесния недвижим имот в режим на СИО, като на ................... имотът е
продал на трето лице.
От приетото по делото заявление за откриване на партида от
.......................... г., подадено от М. Г. А. (л. 10), се установява, че между
страните по делото е постигнато съгласие за сключване на договор съгласно
чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. и съответно са възникнали облигационни
отношения във връзка с предоставяне на ВиК услуги.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на
В и К услуги на потребители срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е търговско дружество с предмет
на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор
на В и К услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004
г. и в това си качество доставя водоснабдителни и канализационни услуги на
потребители на В и К услуги на територията на .................
Страните не спорят и по факта, че на .................... ответникът е придобил
процесния недвижим имот в режим на СИО, както и че на ...................
процесният имот е продаден на трето за делото лице. По делото не се твърди и
не се установява след тази дата ответникът да е закрил откритата на негово
име и по негово заявление от .......................... г. партида при ищеца
(последното съставлява и признание за това, че преди ................... между
2
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за
доставка на В и К услуги по отношение на процесния имот, което не е и
спорно по делото).
Спорни са въпросите за съществуването на облигационно правоотношение
между страните през процесния период след ..................., предвид
прехвърлянето на имота на трето лице с договор за покупко - продажба от
..................., т. е. преди края на процесния отчетен период – .........................
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), „потребители“ по
смисъла на закона са 1. юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2.
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл е уредено
качеството на потребителите и в чл. 2 на Общите условия на ищцовото
дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, приложима за процесния период, потребители на
В и К услуги са 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Получаването на В и К услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един
централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Съобразно чл. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. в първоначалната й редакция
(обн. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.), при промяна на носителя на правото на
собственост на водоснабдявания имот, на строеж или на ползване или на
режима на ползване на водоснабдявания имот, върху новия потребител
преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на
услугите В и К, т. е. новият собственик, с прехвърляне на собствеността, става
страна по облигационното отношение със съответното водоснабдително
дружество. Той е този, който е длъжен да уведоми оператора в 7 - дневен срок
за настъпилата промяна на собствеността. С решение № 3887 от 28.04.2005 г.
по адм. д. № 9683/2004 г. на 5-членен състав на Върховен административен
съд, в сила от 13.05.2005 г., посочената разпоредбата е отменена. Същата е
преценена за незаконосъобразна по съображения, че липсва правно основание
3
облигационните отношения във връзка с получаване на услугите В и К да
преминават върху новия носител на правото на собственост на
водоснабдявания имот. В мотивите на решението е посочено, че самата
Наредба в §. 1, т. 2 б. „в“ от допълнителните разпоредби определя купувача на
съществуващ и присъединен към ВиК система обект за „нов потребител“,
който следва да сключи нов договор с оператора, като подаде заявление за
откриване на партида на свое име. В този смисъл облигационното
правоотношение с водоснабдителното дружество не възниква с факта на
прехвърляне на собствеността. След като новият носител на правото на
собственост не е правоприемник по договора за предоставяне на В и К услуги
с предишния собственик, то ответникът по делото продължава да е страна по
облигационното отношение с ищеца и до закриването на партидата на негово
име и откриването на нова партида за водоснабдявания имот, именно той
дължи заплащането на тези услуги. Този извод следва и от клаузата на чл. 64,
ал. 1 от Общите условия на ищеца, според която ако предишният собственик
или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите
суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или
ползвател, съобразно представения акт за собственост или правото на
ползване.
В конкретния случай, не се твърди и не се установява, партидата на
процесния имот да е била сменена нито от ответника, нито от настоящия
собственик и ищецът не е бил уведомен за прехвърлянето на собствеността
върху имота. Следователно съгласно цитираната по-горе разпоредба от ОУ,
неизпълнението на задължението на предишния собственик за закриване на
партидата, влече като последица възможността ВиК операторът да събере
дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик, съобразно предоставения акт за собственост. Ето защо и въз
основа на чл. 64, ал. 1 от ОУ ищецът има право да претендира натрупаните
задължения от предишния собственик – ответника по делото. Между страните
не е постигнато съгласие за прекратяване на облигационното правоотношение,
нито към 2015 г. законът е предвиждал настъпването на токова прекратяване
само поради промяната на носителя на правото на собственост - арг. чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД. А и съгласно чл. 9а (ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) от
Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на собственост
има действие спрямо оператора от деня на промяната на партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
Разпоредбите на чл. 9а от Наредбата и на чл. 64, ал. 1 от ОУ не противоречат
на дефинитивните категории за „потребител“ в ЗРВКУ и в общите условия, а
единствено поставят допълнителни условия, за да се счита новият собственик
в облигационно правоотношение с водоснабдителното дружество, съответно
за да се освободи предишният собственик от отговорност (в този смисъл:
Решение № 270 от 16.01.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 1043/2016 г., Решение №
265474 от 18.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13506/2020 г., Решение № 260612
от 28.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 16906/2019 г., Решение № 6691 от
5.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7607/2024 г. и мн. други).
Само за пълнота, а и с оглед задължението му по чл. 7, ал. 3 ГПК,
4
настоящият съдебен състав намира, че посочените клаузи от общите условия
не са неравноправни. В случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Съгласно чл. 11, ал. 7 и ал. 8 ЗРВКУ В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги най - малко в един централен и
един местен ежедневник. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния
В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Аналогично е
разрешението, дадено в Наредба № 4/14.09.2004 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от нея
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Съгласно чл. 8, ал. 4 в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия. В случая е несъмнено, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По
делото не са релевирани твърдения, нито има данни, ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 8,
ал. 4 от наредбата, поради което следва да се приеме, че се е съгласил с тях.
Освен това, посочените клаузи от ОУ не поставят предишния собственик в по
- неблагоприятно положение спрямо икономически по - силната страна по
сделката, тъй като не създават допълнителни задължения, вкл. заплащане на
чужди такива - бившият собственик на водоснабдения имот е длъжен
единствено да уведоми водоснабдителното дружество за смяната на
собствеността, за да се освободи от последваща отговорност, което е негово
задължение, предвидено и в чл. 43, ал. 2, т. 11 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Обстоятелството, че с вписването на договора за покупко - продажба на
водоснабдения имот прехвърлителната сделка става противопоставима на
всяко трето лице, не обуславя друг извод, тъй като е неприемливо
разбирането, че водоснабдителното дружество е длъжно да следи във всеки
един момент, чрез извършване на справки в Агенцията по вписванията, налице
ли е промяна в правото на собственост върху водоснабдените имоти.
Задължение на стария, съответно на новия собственик е да уведоми
водоснабдителното дружество за извършената промяна в собствеността, като
при неуведомяване се запазва облигационното правоотношение с досегашния
потребител.
5
Предвид нормативната уредба в областта на водоснабдяването, следва да
се приеме, че ответникът е бил обвързан в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество през процесния период, поради което е задължено лице
за заплащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени В и
К услуги, независимо от това кой е бил реален ползвател на тези услуги. След
заплащане на процесните задължения ответникът разполага с възможността
да търси от действителния собственик/ползвател на имота обратно платените
суми на принципа на неоснователното обогатяване.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, което
при преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, настоящият
съдебен състав приема, че по делото е доказана и реалната доставка на
претендираните от ищеца В и К услуги. От приетото заключение на съдебно -
техническа експертиза, се установява, че процесният имот е водоснабден и в
него се използват ВиК услуги. Експертизата е посочила количествата ВиК
услуги, доставяни до процесния имот за процесния период при извършен
реален отчет на уреда в процесния имот, като няма допълнително начисляване
на количества за общи нужди или други разходи за ВиК услуги, а общото
количество вода преминало през измервателно устройство за процесния
период е 535 куб.м. т.е. колкото са начислени от ищеца в приетите по делото
справки и фактури.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът е доказал доставянето на
ВиК услуги в размерите, сочени в исковата молба и че е извършен реален
отчет на потребеното количество ВиК услуги.
По делото е установено, че въз основа на тези отчети на основание чл. 31,
ал. 1 ОУ са издадени процесните фактури за предоставените услуги. Няма
данни ответникът да е възразила по реда на чл. 32 ОУ против фактурите,
поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената
в тях стойност на потребените В и К услуги. В тежест на ответника е да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това
не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан
по основание. Видно от заключението на вещото лице, отчетеното количество
е фактурирано по одобрените от ДКЕВР цени за процесния период, поради
което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и доказан.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ на ищеца от 2014 г., при неизпълнение в
срок на задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи
на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на
правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е
определен (30 дни след издаването на фактура), поради което длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Следователно, ответникът дължи
обезщетение за забава върху дължимата от него главница от 1162,02 лева за
6
периода от 26.07.2015 г. до заявената от ищеца крайна дата .........................
което съдът изчисли по реда чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор. Ищецът претендира сума в по-малък размер - 250,19 лв., поради
което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде уважен
за претендираната от ищеца сума.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът в размер от 421,76 лв. (за държавна такса – 71, 76 лв., депозит за
вещо лице – 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. за подаване на
искова молба без процесуално представителство), както и разноски по ч. гр. д.
№ 13412/2018 г. по описа на СРС, 119 състав в размер от 78,24 лв. (за
държавна такса – 28,24 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. Г.
А., ЕГН **********, дължи на ..................... сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13412/2018 г. по описа на СРС, 119
състав, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите сумата от 1162,02 лв., представляваща цена на ползвани ВиК услуги в
имот с идентификатор .........................., находящ се в ...................., за периода
от ..................., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 13412/2018 г. по описа на СРС,
119 състав – .................... до плащането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 250,19 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от .....................
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН ********** да заплати на ..................... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 421,76 лв. разноски в исковото
производство, както и сумата от 78,24 лв. разноски по ч. гр. дело №
13412/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7