МОТИВИ:
Съдебното производство по настоящото
дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжба от В.С. Е.А.с ЕГН **********,
с адрес: *** М.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, ЗА ТОВА, ЧЕ
На 03.10.2016г., между 14.30 часа и
15.00 часа, в складовото помещение, намиращо се на приземен етаж в сградата на
„И.Д.” АД, находящо се в комплекс „Райска градина“, в
гр.Свети Влас, община Несебър, обл.Бургас, нанесъл
удар на В.С. Е.А.с ЕГН **********, в областта на лицето, в резултат на който
причинил на последния следните наранявания: фрактура на предната стена на ляв максиларен синус с кръвоизлив, мозъчно сътресение, кръвонасядане в областта на клепача в лявото око продължило
под долния клепач с размери 3х2 сантиметра, оток в дясна странична теменна
област, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Ведно с тъжбата, пострадалия Е.А.е
поискал приемане за съвместно разглеждане в настоящото съдебно производство на
предявения от него граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против
подсъдимия В. за сумата общо в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за нанесените на пострадалия неимуществени вреди,
вследствие деятелността на подсъдимия, подробно квалифицирана в
обстоятелствената част на тъжбата. В съдебно заседание, тъжителят поддържа
предявения с тъжбата граждански иск, чрез упълномощения от него повереник.
С разпореждане от 12.04.2017г., съдът
даде едноседмичен срок на тъжителя да отстрани нередовностите
по тъжбата, като формулира ясно обвинението си срещу подсъдимия с посочване на
времето, мястото и начина на извършване на престъпното деяние и подробно
описание на същото, както и подробно описание на претърпените от пострадалия
вреди.
В изпълнение указанията на съда по
делото постъпи молба с вх.№ 3203 от 28.04.2017г., с която уточнява поотделно
причинените му наранявания, датата и мястото на извършване на деянието, както и
свидетелите - очевидци на случилото се. Конкретизира размера на претендираното
от него обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, а именно – по 1000
/хиляда/ лева за всяка една от визираните пет леки телесни повреди, или сумата
общо в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. С последваща молба
вх.№ 3994 от 01.06.2017г., по повод направено възражение от страна на
подсъдимия, тъжителят уточнява мястото и часа на нанесената му лека телесна
повреда.
Съдът, като взе предвид искането на
пострадалия Е.А.и след като изслуша становището на защитника на подсъдимия намери,
че молбата е своевременно подадена и отговаря на изискванията на чл.85, ал.1 от НПК. С оглед на това, съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство по делото предявения от пострадалия граждански иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД против подсъдимия В. и конституира, като граждански ищец
по делото пострадалия Ел А..
Повереникът на тъжителя в съдебно
заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия В.. Пледира за извършено
спрямо доверителя му престъпление по чл.129, ал.1 от НК – средна телесна повреда,
съответно за прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на Районна
прокуратура - гр.Несебър за преследване на подсъдимия по общия ред. При
условията на евентуалност, пледира за реализация на наказателната отговорност
спрямо подсъдимия с налагане на максимално предвиденото в разпоредбата на
чл.130, ал.1 от НК наказание. Моли съда да уважи изцяло предявения от тъжителя
граждански иск, като им присъди заплатените по делото разноски.
Подсъдимият В. не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подс.В.
също пледира за оневиняване на подзащитния му. В тази връзка навежда доводи за
липсата на доказателства за авторството по повдигнатото на подсъдимия
обвинение. При условията на евентуалност, защитата пледира за приложение на
института на реторсията, в резултат на което да бъде освободен подсъдимия от наказателна
отговорност на основание чл.130, ал.3 от НК. В тази връзка се позовава на
показанията на свид.М.Т., която установява пред съда,
че тъжителят е напсувал и ударил подсъдимия по устата, в резултат на което му
цепнал устната. На последно място и отново при условията на евентуалност,
защитата пледира за приложение на чл.55 от НК, като замени предвиденото в
чл.130, ал.1 от НК наказание „пробация” с „глоба”, чийто размер да бъде под
средния от определения такъв в закона. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. По отношение на предявения граждански иск сочи, че същият
следва да бъде разгледан и уважен отчасти при условие, че съдът приеме, че е
налице реторсия, като съобрази същия със степента на
увреждане на пострадалия.
Въпреки
двукратно дадената от съда възможност на страните да се помирят, помирение по
делото не бе постигнато.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият
М.Г.В. е със средно образование. Неженен. Неосъждан. Работи, като барман в
комплекс „Райска градина” в гр.Свети Влас, общ.Несебър.
През
лятото на 2016г., свиделката М.Т. работела, като
барман в комплекс „Райска градина” в гр.Свети Влас. През този период нейни
колеги й били тъжителят Ел А., който завеждал стоката в комплекса и подсъдимият
В. – също барман. От показанията на свидетелката М.Т. се установява, че към
датата на инкриминираното деяние – 03.10.2016г. и понастоящем същата е
приятелка /гадже/ на подс.В.. Преди това, същата
сочи, че е дружала с тъжителя Ел А.. Агресивното поведение, проявяваната
ревност и физическия тормоз от страна на последния е сочената от свид.М.Т. причина за раздялата й с тъжителя по делото. След
тяхната раздяла, свид.Т.сочи, че пострадалия Е.А.продължил
да я притеснява – звънял й непрекъснато, пишел й съобщения, правел опити да се
съберат отново въпреки нежеланието на бившата му приятелка. За тормоза от
страна на тъжителя, свид.Т.няколко пъти се оплакала
на настоящият си приятел – подсъдимия В..
На
03.10.2016г., свидетелката била на работа. Наложило се да се консултира за нещо
с шефа си, поради което напуснала бара и се отправила към неговия офис. Когато излязла от бара, свид.Т.видяла подс.В., който бил
с разцепена устна. От него научила, че са се скарали с тъжителя Е.А.–
последният го напсувал и ударил подсъдимия в областта на устата. На път към
шефа си, в едно помещение, като склад, свид.Т.видяла
тъжителя Ел.А. в съзнание, седнал върху една каса от бутилки, докато неговите
колеги го молели да го закарат на лекар, но същият отказвал. По-късно свид.Т.чула от колеги, че подсъдимият е ударил тъжителя Ел А..
Показанията
на свид.Т.се подкрепят отчасти от показанията на свид.С.М. и свид.Ю.Д.. Свид.М. установява пред съда, че към края на летния сезон
на 2016г. отивала на работа в комплекс „Райска градина”, когато чула, че някой
паднал зад гърба й. Обърнала се и видяла подсъдимият В. там, а тъжителят Е.А.лежал
на земята. Когато го вдигнали, тъжителят бил в съзнание, след което колегите му
го отнесли с пиано-бара. Впоследствие свид.М. узнала
от коментарите на колегите й, че подсъдимият бил ударил тъжителят. Свид.Д. също установява, че на процесната дата чул викове и
излязал от кухнята да види какво става. Заварил
колегата си – тъжителят Ел.А., който лежал на земята. Докарали вода и лед,
свестили го и го закарали в пиано-бара да си полежи. Докато тъжителят лежал на
земята, свид.Д. му говорел. Тъжителят разбирал
всичко, но при опитите му да каже нещо, не му се разбирало. Свид.Р.М.
сочи, че от колеги е разбрала, че е имало някакво спречкване между подсъдимия и
тъжителя през летния сезон на 2016г., но не знае някой от тях двамата да е
получил удари.
От
протокола по изготвената в хода да съдебното производство техническа експертиза
на един брой оптичен диск, съдържащ видеозаписи от две различни камери в
процесното помещение се установява, че на 03.10.2016г., около 14.32 часа, лице,
облечено в бяла риза нанася удар на лицето, облечено с тъмна връхна дреха,
което пада на земята. След това лицето с бялата риза се надвесва над падналия и
след няколко секунди се оттегля. В заключението си вещото лице сочи, че няма
признаци за маниплация или монтаж на записите. За
придобиване на пълна представа за инцидента, вещото лице е посочило, че е
необходимо да се прегледа видеозаписа. /вж Протокол –
л.89-94 вкл./.
В
съдебно заседание, двата видеозаписа от двете камери, монтирани в процесното
помещение бяха изгледани в присъствието на страните и техните процесуални
представители. На записите се вижда как лице облечено с черна тениска и син
панталон се движи направо. В един момент от вратата в дъното на помещението
изкача друго лице, облечено с бяла риза и черен панталон, което внезапно нанася
удар на лицето с черната тениска, в резултат на което последният се просва на
земята. След удара, лицето с бялата риза се надвесва над падналия и след
няколко секунди се оттегля. Междувременно до падналия спира лек автомобил,
отваря се задната врата, след известно време автомобила потегля, като на
местопроизшествието не остава никой.
В
хода на съдебното производство, по искане на повереника на тъжителя бе
назначена съдебно-медицинска експертиза /л.58-59 вкл./, вещото лице по която
дава заключение, че нанесените на пострадалия Е.А.травми – счупване на предна
стена на левия максиларен синус с кръв в синуса и
мозъчно сътресение са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а останалите травми – оток на лява лицева половина и по главата, кръвонасядане в лява лицева половина, са причинили на
тъжителя болки и страдание. Според вещото лице, нанесените на тъжителя травми
отзвучават в рамките на около 25 дни. В съдебно заседание, вещото лице П.П., след като изслуша показанията на лекуващия лекар на пострадалия
– свид.М.Н.-Т., заяви категорично, че на база
предоставените му компютърни томографии квалифицира травмата на тъжителя –
счупването на максиларния синус, като лекостепенна, като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В
хода на съдебното производство, въз основа на показанията на свидетелката М.Н.-Т.,
повереника на тъжителя изложи твърдения, че нанесената на доверителя му телесна
повреда е средна, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и поиска назначаване на
повторна съдебно-медицинска експертиза поради изразено от него съмнение в
правилността на заключение и относно компетентността на вещото лице, като
поиска новото вещото лице да вземе предвид показанията на свид.Н.-Т.при
изготвяне на повторното заключение. Съдът като взе предвид изготвеното по
делото заключение и изразеното пред съда подробно и обосновано становище, с
което поддържа изцяло изготвената от него СМЕ, счете, че по делото не са налице
данни, които да обосновават съмнение в компетентността на вещото лице, нито
данни, които да обосновават съмнение в правилността на заключението. Независимо
от горното, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно практиката на
съдилищата, за леки телесни повреди с разстройство на здравето се приемат и случаите
на счупване на носни костици, и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието
/т.15 на Постановление № 3 от 27.09.1979г. на Пленума на Върховния съд на РБългария/, каквито са и получените от тъжителя
наранявания. Характерът и степента на увреждането следва да се определят по
принцип към момента на причиняването на телесната повреда, защото
квалификацията на повредата се определя от онези условия, които пряко и
непосредствено засягат и обуславят извършването на деянието и неговият резултат.
В настоящият случай здравословното състояние на тъжителя, видно от показанията
на пряко лекуващият го лекар – М.Н.-Т., се е подобрило вследствие на времето и
лечението, не са настъпили усложнения, довели до по-тежък резултат, поради
което тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието. Предвид
на това, съдът остави без уважение искането на повереника на тъжителя за
допускане на повторна съдебно-медицинска експертиза, като неоснователно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С
оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно установено, че на инкриминираната дата – 03.10.2016г., с
противоправното си поведение подсъдимият В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, като нанесъл удар на
В.С. Е.А.с ЕГН **********, в областта на лицето, в резултат на който причинил
на същия следните наранявания: фрактура на предната стена на ляв максиларен синус с кръвоизлив, мозъчно сътресение, кръвонасядане в областта на клепача в лявото око продължило
под долния клепач с размери 3х2 сантиметра, оток в дясна странична теменна
област, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така възприета
от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин
от показанията на разпитаните по делото свидетели – М.Т., С. М., Ю.Д., Р.М., М.Н. – Томова, както и от събраните и приети по делото
писмени доказателства – заключенията по съдебно-медицинската и
съдебно-техническата експертизи, и диск, съдържащ два видеозаписа на
местопроизшествието.
От
обективна страна на състава на описаното престъпление са настъпили
общественоопасни последици, които са в пряка причинна връзка с противоправното
поведение на подсъдимия В.. От субективна страна на престъпния състав, съдът
приема наличие на форма на вина – „пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Неоснователни
са наведените от защитата твърдения за липса на доказателства относно
авторството на извършеното престъпно деяние. Действително нито един от
разпитаните по делото свидетели не сочи, че е бил очевидец при нанасянето на
удара от страна на подс.В. на тъжителя Ел А..
Независимо от това обаче наличието на многобройни косвени доказателства по
делото обосновават извода, че именно подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия
в областта на лицето и му е причинил изброените по-горе наранявания. В този
смисъл са показанията на свидетелката С. М., която заявява пред съда, че чула
някой да пада зад гърба й, обърнала се и видяла подсъдимият В. там, а тъжителят
Е.А.лежал на земята. Свид.М.Т. пък установява пред
съда, че видяла подс.В. с разцепена устна. От него
научила, че са се скарали с тъжителя Е.А.– последният го напсувал и ударил
подсъдимия в областта на устата. По-късно свид.Т.чула
от колеги, че подсъдимият е ударил тъжителя Ел А.. Свид.Д.
също установява, че на процесната дата чул викове и когато излязал
от кухнята да види какво става, заварил колегата си – тъжителят Ел А., който
лежал на земята.
В
проведеното на 04.07.20017г. открито съдебно заседание, подсъдимият заяви пред
съда, че в деня на инцидента е бил облечен с черен панталон, бяла риза и шарен
елек. Тъжителят заяви, че няма спомен как е бил облечен на инкриминираната
дата, като изрази предположение, че е бил с тъмни на цвят тениска и шорти. След
изгледаните в съдебно заседание в присъствието на страните и техните
процесуални представители два броя видеозаписи на местопроизшествието, пострадалия
заяви, че мъжът на записа с тъмните дрехи е той. От заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че лицето облечено с бяла риза
нанася удар на лицето облечено с тъмна връхна дреха, което пада на земята. След
това се надвесва над него и след няколко секунди се оттегля. Съдът взе предвид
и показанията на свид.М.Т., в които същата сочи, че
след раздялата й с тъжителя, същият продължил да я притеснява – звънял й
непрекъснато, пишел й съобщения, правел опити да се съберат отново въпреки
нежеланието на бившата му приятелка, като за тормоза от страна на тъжителя, свид.Т.няколко пъти се оплакала на настоящият си приятел –
подсъдимия В.. Също така, съдът взе предвид и показанията на свид.М.Т., която заяви, че след като се разделила с подс.В., на път към офиса на шефа й видяла тъжителят Ел.А.
да седи на една каса, докато колегите му настоявали да го закарат на лекар, но
последният отказвал.
Съгласно
константната практика на Върховния съд на РБ, допустимо е постановяване на осъдителна присъда само въз
основа на косвени доказателства – улики, когато: а) между всички улики и
останалите обективни доказателства съществува хармонично единство; б)
направеният извод е единствено възможен; в) той не поражда никакви съмнения. В
този смисъл са Решение № 59 от 1982г. на ІІ н.о. на ВК, Решение № 80 от 1979г.
на ІІ н.о. на ВК и Решение № 93 от 1994г. на ВК. В настоящият случай, събраните
по делото косвени доказателства относно авторството на дееца се намират в
хармонично единство и водят до единствения възможен извод, че извършител на
посегателството спрямо тъжителя Е.А.е подсъдимия В..
Категорично
са установени нанесените на тъжителя вреди, две от които – счупването на максиларния синус и мозъчно сътресение, според вещото лице П.,
изготвил допуснатата съдебно-медицинска експертиза, са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Неоснователни
са направените от защитата на подсъдимия искания за прилагане на института на реторсията, предвиден в разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК.
Съгласно цитираната разпоредба, ако в случаите на предходните алинеи
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна поведа, съдът
може да освободи и двамата от наказание. От събраните по делото доказателства
не се установява тъжителят да е отвърнал на подсъдимият веднага след нанесения
му удар. Единствено в показанията си свид.М.Т. сочи,
че видяла подс.В., който бил с разцепена устна. От
него научила, че са се скарали с тъжителя Е.А.– последният го напсувал и ударил
подсъдимия в областта на устата. Така изложените показания на свид.М.Т. не се подкрепят от останалия доказателствен
материал, и предвид нейната евентуална заинтересованост от изхода по делото с
оглед настоящата й връзка с подсъдимия, съдът счита, че същите не следва да
бъдат кредитирани в частта относно нанесената на подс.В.
телесна повреда. Дори и да се приеме, че на подс.В. е
била нанесена телесна повреда от страна на тъжителя, лисват доказателства за
нейния характер, поради което съдът намира искането на защитата за прилагане на
разпоредбата за реторсия за неоснователно.
При така изяснената фактическа
обстановка по делото, съдът счете за безспорно установено, че извършеното на 03.10.2016г.
от подсъдимия В. деяние осъществява признаците на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение. От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият В.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от него
престъпление се предвижда наказание - лишаване от свобода до две години или
пробация.
Отчитайки гореизложеното, съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подс.В. от наказателна отговорност, като за извършеното от
него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на подс.В., съдът съобрази от една страна ниската степен на
обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед
предвиденото от законодателя наказание и разновидността на формата на вината –
„пряк умисъл”. От друга страна, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на личността на дееца – младата му възраст и чистото му съдебно минало.
Наред с това, съдът взе предвид поведението на тъжителя, изразяващо се в оказван
психически тормоз спрямо свидетелката М.Т. – бивша приятелка на тъжителя и настояща
приятелка на подсъдимия В., с което Е.А.е предизвикал реакцията на подсъдимия в
деня на инкриминираното деяние.
Предвид
тези данни, съдът счете, че на подс.В. следва да се
наложи наказание – “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По
отношение предявения и поддържан от гражданския ищец Варели Ел А., чрез неговия
повереник, граждански иск за заплащане на сумата общо в размер на 4500 /четири
хиляди и петстотин/ лева, увеличен с допълнителна молба на 5000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му от подс.В.
пет броя телесни повреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 03.10.2016г. до окончателното й изплащане, съдът
съобрази следното:
Действително,
налице са предпоставките за търсене на гражданска отговорност - вреда,
противоправно поведение, причинна връзка между вредата и поведението, т.е.
налице са всички елементи на “непозволеното увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Безспорно установено по делото е, че е налице пряка причинна връзка между
виновното противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вследствие на това
вредоносен резултат. Основателно се търси обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, настъпили вследствие извършеното от подсъдимия престъпление. Предвид
изложеното до тук съдът приема, че предявената претенция се явява доказана по
своето основание.
При определяне размера на обезщетението за
причинените на пострадалия Е.А.неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
От
данните по делото се установява, че пострадалият е получил няколко на брой леки
телесни повреди, а именно: счупване на предна стена на левия максиларен синус с кръв в синуса и мозъчно сътресение са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия,
а останалите травми – оток на лява лицева половина и по главата, кръвонасядане в лява лицева половина, са причинили на
тъжителя болки и страдание.
Съгласно
т.18 от Постановление № 3 от 27.09.1979г. на Пленума на Върховния съд на РБългария, чието приложение е задължително за всички
съдилища, когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно лице
еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една
повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление.
В
настоящият случай на пострадалия са причинени няколко телесни увреждания, които
с оглед техния характер и периода на оздравяване, съдът квалифицира, като едно
престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Предвид на това и предявеният от тъжителя
граждански иск бе разгледан само по отношение на причинените на пострадалия
травми - счупване на предна стена на левия максиларен
синус и мозъчно сътресение, който резултат поглъща всички останали по-леки от
него увреждания. При определяне на дължимото на пострадалия обезщетение за
нанесените му телесни повреди, съдът взе предвид и допуснатото от същия съпричиняване на вредоносния резултат с оказвания от него
тормоз спрямо свид.М.Т. – негова бивша приятелка и
настояща такава на подс.В.. С оглед на това, съдът
определи обезщетение в размер на 500 /петстотин/ лева за претърпените от
пострадалия Е.А.неимуществени вреди, съобразени със степента на нанесените му
телесни повреди, подробно описани по-горе, като в останалата му част над
уважения размер до претендирания такъв от 5000 /пет хиляди/ лева, искът бе
отхвърлен, като неоснователен.
Пострадалият
Е.А.претендира и законна лихва върху главницата относно претенцията му за
заплащане на неимуществени вреди, считано от датата на инкриминираното деяние –
03.10.2016г. Нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД предвижда при непозволено увреждане
отговорност на деликвента и за законова лихва върху
обезщетението. Това е така, защото при задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той е в забава от
момента на причиняване на вредите. Тъй като тази претенция е акцесорна по
отношение на главното вземане, същата следва да бъде уважена предвид доказаната
по основание главна претенция. Предвид гореизложеното, съдът осъди подс.В. да заплати на тъжителят Е.А.обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на деликта – 03.10.2016г. до окончателното изплащане
на сумата от 500 лева.
Накрая
съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на производството от всяка
една от страните разноски, включая и за адвокат, както и за държавната такса,
изчислена върху уважената част на гражданския иск, които с оглед изхода по
делото, възложи в тежест на страните.
МОТИВИРАН
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: