№ 366
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110135282 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу К. К. Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 02.10.2020 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44765/2020 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав, както следва: за сумата от 691,28 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ., аб. № . за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 102,17 лева за
периода от 15.09.2018 г. до 03.09.2020 г., за сумата от 11,14 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., както и за сумата от 2,35 лева, представляваща
мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 03.09.2020 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ., аб. № . за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, като
правото на собственост е придобито по наследство, с оглед което и има качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на
забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ, приложими към договора
с ответника, е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
1
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Е. И., оспорва
предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са допустими, но
неоснователни. Оспорва през процесния период ответницата да е имала качеството на
потребител на услугите на ищеца, както и да е бил сключен валиден и действащ към
периода договор между етажната собственост и ".. Поддържа, че сключеният между
тези страни договор е с изтекъл най-късно на 24.09.2004 г. срок. Възразява се срещу
претендирания от ответницата дял от задължението за ТЕ. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Заявява искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи по
предявените искове:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота
по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
2
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност не обуславят извод, че през
исковия период ответникът е бил страна по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Видно е от съдържанието на приобщения по делото договор за покупко-
продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 91, том I, вх. рег.
№ 4269, нот.дело № 68/2007 г., че Г. е продал на Константин Георгиев Гигов
апартамент № 53, находящ се в жилищната сграда на бл. 69, вх. В, ет. 2, ж.к. Банишора,
р-н Сердика, гр. София.
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
издадено на 29.11.2012 г. от СО, район „Искър“, от което се установява, че Константин
Георгиев Гигов е със семейно положение: женен, негова съпруга е Милена Милчева Г.,
ответницата К. К. Г. е негова дъщеря, а Г. е бил негов баща, като последният е починал
на 25.04.2008 г.
Представено към исковата молба е удостоверение за наследници на Е.ия .,
починала на 26.08.2000 г. и оставила за свой единствен наследник по закон Г..
Установява се, че на 22.11.2000 г. Г. е подал до ищеца молба-декларация за
откриване на партида на негово име за имота, като е представил удостоверение за
наследници.
По делото е представена справка за безкасово инкасиране на неиздължени суми
поради промяна на титуляря за процесния топлоснабден имот, видно от която към
18.05.2010 г. партидата за имота вече е била регистрирана на името на Константин
Георгиев Гигов.
В производството ищецът претендира, че ответникът е задължена за ¼ идеална
част от задълженията за ТЕ за процесния топлоснабден имот, с оглед притежавано от
нея право на собственост върху имота. От представените по делото документи обаче не
следва такъв извод. Ищецът, чиято е била тежестта за това в производството, не
установява ответницата да е придобила идеална част от собствеността на апартамент
№ 53, доколкото по делото липсват данни това право да е преминало в нейния
патримониум на някакво правно основание, в т.ч. и наследяване. Не е установено
Константин Георгиев Гигов да е прехвърлил правото на собственост чрез правна
сделка или последното да е преминало по наследяване след неговата смърт, предвид че
по делото не е установено смъртта на това трето за спора лице да е настъпила.
Качеството на ответника на потребител на ТЕ изрично е оспорено с отговора на
исковата молба, с оглед което ищецът дължи в производството при условията на пълно
и главно доказване на твърденията си, съдържащи се в исковата молба, че
облигационното правоотношение с насрещната страна е възникнало по реда на чл. 153,
3
ал. 1 ЗЕ, тъй като ответницата е (съ)собственик на процесния имот.
В аспекта на гореизложеното следва да се обобщи, че по делото не е установено
за ответницата да е налице пасивна материална легитимация по продажбеното
правоотношение. Ето защо и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответницата, която не е сторила такива, тъй като е представлявана от особен
представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: ., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу К. К. Г., ЕГН **********,
адрес: ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумата от 691,28 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ., аб. № . за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 102,17 лева за периода от
15.09.2018 г. до 03.09.2020 г., за сумата от 11,14 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.08.2017 г.
до 30.04.2019 г., както и за сумата от 2,35 лева, представляваща мораторна лихва
върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
03.09.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 87 от 02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 44765/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4