Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 12.04.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, І граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2523 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

        Предявен е отрицателен установителен иск от Б.Й.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Н. А.,*** и ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София,  за признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на платените по реда на НОРИДПИ суми за издръжка е опгасено по давност. 

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните недължимост на вземането на ответника срещу ищеца, което е предмет на изп.д. № 132/2003 год. на ДСИ при ЛРС.

Правно основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че изп.д. № 132/2003 год. на ДСИ при ЛРС е образувано през 2003 год., за събиране на дължимата от ищеца издръжка за децата му.

За времето от 01.01.1999 год., до 30.09.2004 год. /когато е било последното плащане/ издръжката била изплащана ежемесечно по реда на НОРДПИ – от държавата, чрез Община Якимово, като срещу ищеца-длъжник по изпълнителното дело не са били предприемани действия. Такива – за  събиране на платените от държавата суми за издръжка са предприети едва на 17.07.2018 год., когато \Държавта – Република България, чрез Община Якимово, обл. Монтана е присъединена като взискател.

Към този момент ищецът счита, че вече е бил изтекъл абсолютния давностен срок за събиране на главницата, както и на натрупаната върху нея лихва.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че задължението на ищеца да възстанови платената от Държавата, чрез Община Якимово, обл. Монтана издръжка по изп.д. № 132/2003 год. на СИС при ЛРС, в размер на 2734,18 лв. главница и 762,00 лв. – лихви за периода от 01.01.1993 год. до 30.09.2004 год., е погасено по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор е подал само вторият ответник – МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез упълномощен юрисконсулт.

Ответникът МФ на РБ счита исковете за недопустими поради липса на правен интерес у ищеца и процесуална легитимация у този ответник, доколкото той не е посочен като присъединен взискател.

Отделно счита, че изпълнителното дело е перемирано поради бездействие на взискателя.

По същество на претенцията счита, че тъй като е имало образувано изпълнително дело, давността не тече.

Моли да бъдат отхвърлени исковете. Възразява срещу искането за присъждане на разноски и евентуално – въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Евентуално – делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Община Якимово не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изразява становище, няма възражения и не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощника си, адв. Н. А., МАК, който поддържа иска, счита го за основателен и доказан и моли да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът Община Якимово, редовно призован не се представлява не изразява становище.  

Ответникът Държавата Република България, представлявана от министъра на финансите се представлява от ю.к. К. П., която оспорва исковете по съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба. Счита, че исковете срещу Българската държава са недопустими, а по същество – и неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По гр.д. № 57/1999 год. на РС Монтана е издаден Изпълнителен лист от 20.03.2003 год., в полза на И.Б.Й., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител К.К.З.и в полза на А.Б. Й., род. *** год., чрез майката и законен представител, срещу настоящия ищец Б.Й.В., за присъдените издражки в размер от по 15000 лв. (вместо досегашните по 7000 лв.) на дете.

На 27.03.2003 год. пред ДСИ при РС Монтана е образувано изп.д. № 2-68/2003 год.

Изпълнителното дело е изпратено по подсъдност не ДСИ при ЛРС, където на 29.10.2003 год. е образувано под № 132/2003 год.

С решение от 07.11.2003 год., по гр.д. № 367/2003 год. на МРС размерът на издръжката е изменен на 40 лв. месечно, считано от 20.03.2003 год. за детето А.и по 30 лв. месечно за детето И., за което е издаден изпълнителен лист от 18.03.2004 год.

С Протокол от 13.04.2004 год., на ДСИ при ЛРС, по изп.д. № 132/2003 год. е констатирано, че длъжникът по делото не е изплатил издръжката за 64 месеца, за времето от м. Януари, 1999 год. до м. Април, 2004 год., общо 2440 лв. за двете деца и няма имущество или доходи срещу които да се насочи изпълнението, поради което са налице предпоставки за изплащане на издръжката по реда на Наредбата за изплащане от държавата на присъдената издръжка (НИДПИ), приета с ПМС № 288/10.12.2002 год.

С Разпореждане от 12.10.2017 год. на ДСИ при ЛРС по изп.д. № 132/2003 год. е прието, че и двамата взискатели са вече пълнолетни, с което е прекратено правото им да получават издръжка, им е указано да заявят имат ли претенции за неизплатени суми.

Община Якимово е уведомила съдебния изпълнител за размера на платените от нея суми – общо 4112,00 лв., като последното плащане е извършено на 11.05.2005 год.

С Постановление за присъединяване на държавата като взискател от 13.12.2017 год., като взискател за събиране на частното държавно вземане е присъединен ответникът Община Якимово – на осн. чл. 152, ал. 7 СК, за сумата от 4112,00 лв., от които 3350 лв. – присъдена издръжка и 762 лв. – законна лихва до м. 07.2004 год.

На 06.02.2018 год. длъжникът по делото, ищецът Б.Й.В. е извършил частично плащане в размер на 80 лв., на 21.03.2018 год. – още 80 лв., на 01.06.2018 год. – още 80 лв., на 17.04.2018 год. – 80 лв., на 19.06.2018 год. – 80 лв., или общо пет вноски.

С Постановление за присъединяване на държвата като взискател от  17.07.2018 год., ДСИ при ЛРС е присъединил като взискател по изп.д. № 132/2003 год. Българската държава чрез Община Якимово този път за 3496,18 лв., от които 2734,18 лв. – издръжка и 762 лв. – лихва, а за останалата част от първоначалната сума е отказал присъединяване, като е приел, че са били недължимо платени.

В хода на настоящото производство на осн. чл. 389 и чл. 391 ГПК е издадена обезпечителна заповед от 14.12.2018 год. за спиране на изпълнението.

С молба от 11.01.2019 год. ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите е възразила, че не е надлежно конституирана като взискател и че конституирането като присъединен взискател на Община Якимово  е недопустимо.

С Постановление от 06.02.2019 год. по изп.д. № 132/2003 год. на ДСИ при ЛРС (в хода на настоящото производство) изпълнителното производство по отношение на Българската държава – присъединен взискател, е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С Разпореждане от 05.11.2019 год. на ДСИ при ЛРС, изп.д. № 132/2003 год. е прекратено като свършено. Постъпилите след 06.02.2018 год. суми са върнати на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че задължението на ищеца да възстанови платената от Държавата, чрез Община Якимово, обл. Монтана издръжка по изп.д. № 132/2003 год. на СИС при ЛРС, в размер на 2734,18 лв. главница и 762,00 лв. – лихви за периода от 01.01.1993 год. до 30.09.2004 год., е погасено по давност.

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената с него защита.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).

По принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

По същество между страните няма спор по горните факти.

 

В конкретния случай, вземането за издръжки е установено с влязло в сила съдебно решение.  

От данните в изпълнителния лист, по който е образувано изп.д. № 132/2003 год. е видно, че взискателят И.Б.Й. е роден на *** год., следователно е навършил пълнолетие на 08.05.2003 год. – т.е. преди образуването на това изпълнително дело пред  ДСИ при ЛРС.

Взискателят А.Б. Й. е роден на  *** год. и следователно е навършил пълнолетие на 01.08.2005 год.

Към този момент е действала Наредбата за изплащане от държавата на присъдената издръжка (НИДПИ), приета с ПМС № 288/10.12.2002 год. (отм. 01.10.2009 год.

Съгл. чл. 4, ал. 1 от НИДПИ (отм. 01.10.2009 год.) издръжката се заплаща от общината, като се превежда директно на взискателя.  На осн. ч.л. 5, ал. 1 от същата наредба платената от държавата издръжка е за сметка на неизправния длъжник. Той е задължен да я възстанови заедно със законната лихва. Събирането на сумата се извършва от съдия-изпълнителя въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, като събраните суми се внасят по бюджета на съответната община, която ги е изплатила – т.е. служебно.

Аналогично е разрешението възприето в чл. 4 и чл. 5 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъденатаата издръжка (НРИДПИ), приета на 16.09.2009 год., в сила до 24.06.2011 год.

След  настъпилата промяна в нормативната уредба – отмяната на НРИДПИ (отм. 24.06.2011 год.) и приемането на сега действащата Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка (НОРИДПИ), присъединен взискател за частното държавно вземане за изплатената издръжка се явява държавата (чл. 14 от НОРИДПИ – както и чл. 152, ал. 7 от СК).

Ответниците – първо Община Якимово, а после Държавата са присъединен по право, по силата на закона  взискател за събирането на частното си облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване и следователно в случая приложим е общият петгодишен давностен срок, който тече от навършването на пълнолетие на всяко от децата и изтича на 08.05.2008 год. за И. Й., съответно на 01.08.2010 год. за А.Й.. През този период от време липсват данни по изпълнителното дело срещу длъжника да са предприемани каквито и да било действия за събиране на задължението.

Едва с Постановление на ДСИ от 13.12.2017 год. като взискател е присъединен ответникът Община Якимово, въпреки, че при променената нормативна уредба към този момент надлежен взискател всъщност е държавата, която е присъединена като взискател едва на 17.07.2018 год., но и тогава не е уведомена.

Твърдяното от ищеца бездействие на ответниците се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени доказателства – приложеното изпълнително дело.

Прекратяването на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не обуславя липса на правен интерес у ищеца да иска установяване недължимост на частното държавно вземане.

За това предявеният иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

Ищецът претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Предвид изхода от делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по водене на делото, които предвид доказателствата по делото се установяват на 584,19 лв., от които  платена държавна такса – 142,19 лв. и 400 лв. адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София и ОБЩИНА ЯКИМОВО, с. Якимово, обл. Монтана, представлявана от Кмета на общината, че Б.Й.В., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ по изп.д. № 132/2003 год. на СИС при ЛРС, СУМИТЕ, в размер на 2734,18 лв. главница и 762,00 лв. – лихви за периода от 01.01.1993 год. до 30.09.2004 год. поради погасяването им по давност

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, гр. София да заплати на Б.Й.В., ЕГН **********,*** деловодни разноски за настоящото производство в размер на 292,10 лв. (двеста деветдесет и два лева, 10 ст.).

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯКИМОВО, с. Якимово, обл. Монтана, представлявана от Кмета на общината да заплати на Б.Й.В., ЕГН **********,*** деловодни разноски за настоящото производство в размер на 292,10 лв. (двеста деветдесет и два лева, 10 ст.).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

Районен съдия: