Решение по дело №731/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

гр. Харманли 21.І.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявени са обективно съединени искове, намиращи правно основание в чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и искове за лихви с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата молба се твърди, че на 28.VІ.2016г. в гр. С…, на ул. „…..” № …., колесен трактор марка „МТЗ” модел „560”, с peг. № ….- с водач Л. Ж., поради нарушение на правилата за движение по пътищата, излезнал от платното за движение и се преобърнал в дере. При ПТП-то пострадал ищеца И. Д. Т. - пътник в колесния трактор.

За произшествието било съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29. Образувано било и Досъдебно производство № 245/2016г., по описа на РУ –Харманли, пр.пр. № 1624/2016г. по описа на ОП-Хасково, което приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.ХІІ.2017г. на ОП - Хасково.

Твърди се, че след злополуката ищецът Т. бил транспортиран до Спешното приемно отделение на МБАЛ Хасково- поради силни болки в лявата ръка и данни за фрактура. Там бил насочен към Ортопедичното отделение на болницата, където след извършването на прегледи и изследвания било установено, че в резултат на ПТП  Т. е получил: Контузия на ръка и тя било имобилизирана посредством гипс.

Сочи се, че в хода на проведеното разследване - Досъдебно производство била изготвена и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 246/2016г., вещото лице по която заключило, че получените от И.Т. увреждания могат да бъдат резултат от ПТП и да се получат при тракторна травма, по начина и при обстоятелствата, отразени в ДП.

Твърди се, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Продължително време той изпитвал болезненост и дискомфорт в областта на травмата. Ограничена била възможността му за свободни движения с лявата ръка поради обездвижването и болките, които търпял при натоварване. Претърпените увреждания затруднили значително и ежедневието му. Твърди се че Т. не можел сам да се обслужва и се нуждаел непрекъснато от чужда помощ при ежедневните си битови дейности. След свалянето на гипса и дори към настоящия момент ищецът продължавал да изпитва болки в ръката, особено при натоварването й, както и при по-студено и влажно време. Наред с това все още не можел да си служи пълноценно с лявата ръка, така както с дясната . Периодично страдал от болка и слабост в увредената ръка.

Проц. представител на ищеца твърди, че в резултат на пътнотранспортното произшествие, за ищеца настъпили промени и в емоционалното му състояние. Поради силния стрес, изживян в резултат, както на самия удар, така и при възстановяването, той  не можел да спи спокойно и сънувал кошмари във връзка с преживения инцидент. Станал  силно раздразнителен, неспокоен и тревожен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Освен това чувствал неувереност, затруднения при концентрация и страх от шофиране. Т. се затворил  в себе си и не желаел да общува с други хора. Чувствал неудобство и от факта, че някой друг трябва да се грижи за него и да му помага в ежедневните дейности.

Твърди се, че от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, който  управлявал колесен трактор марка „МТЗ” модел „560”, с peг. № …, собственост на „Интермедияконсулт”" ЕООД от град Чирпан, имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - полица № BG/23/116001664504, валидна от 15.VІ.2016г. до 14.VІ. 2017г.

Сочи се, че съгласно чл.380 от Кодекс за застраховането (в сила от 01.І. 2016г.) лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била  всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.  На основание чл.429 ал.1 т.1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона, пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква обезщетението да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

В исковата молба се твърди, че била отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - молба вх. № 99-5291/ 16.Х.2018г.  Във връзка с образуваната щета № 0411-600-0008-2018 , с Писмо изх. № 99-398/24.І.2019г. ,  застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 500лв.  Проц.представител на ищеца счита че така определената сума не може да репарира действително претърпените от ищеца вреди, което породило правния му интерес на основание чл.432 ал.1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

Сочи се, че с оглед обстоятелството, че деянието е извършено на 28.VІ .2016г., то от този момент върху присъдените суми следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

 

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК …., да заплати на ищеца И. Д. Т., сумата от 6000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на получените травматични увреждания при ПТП от 28.VІ.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната главница считано от датата на произшествието -28.VІ.2016г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира се присъждане на съдебни и деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение.

 

В законоустановения едномесечен срок ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, гр. София, чрез юрисконсулт Д. Д. е депозирал отговор на исковата молба , с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

В отговора се твърди, че в Дружеството постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за причинени и вреди от пътно­транспортно произшествие, настъпило на 28.VІ.2016г. при което той е пострадал. Въз основа на постъпилата претенция била образувана щета под № 0411-600-0008-2018г.  

На основание чл. 237 ГПК, проц.представител на ответника заявява, че прави признание на предявените искове до сумата от 500лв., като за горницата счита същите за неоснователни, необосновани и недоказани

Сочи се, че при определяне на справедливо обезщетение, застрахователят  взел предвид и приноса на пострадалия. В тази връзка, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.  В конкретния случай ищецът бил съпричинил настъпването на вредоносния резултат, тъй като доброволно взел решение и се качил да се вози в процесния трактор, въпреки че е знаел, че Л. Ж. е употребил алкохол. От представените към делото документи било видно, че водачът Жеков бил под силно алкохолно опиянение - 1.87промила. Ищецът имал абсолютната възможност да осъзнае и възприеме опияненото състояние на приятеля си Ж., но въпреки това се е съгласил да се вози в МПС, управлявано от повлияния от алкохол водач.  От свидетелските показания, дадени от ищеца в досъдебното производство, които следвало да бъдат ценени като признание на неизгодни за него факти било видно, че той признава, че с водачът заедно са употребили алкохол, като до 16.00ч. са изпило по 10 бири всеки.

Проц. представител на ответника счита , че по този начин ищецът сам е поставил в опасност собственото си здраве и живот и е допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат. Поемането на риска, при който пострадалият ищец, евентуално е бил в състояние да предположи или допусне да бъде увреден от водача на трактора, поради употребата му на алкохол, бил особен случай на съпричиняване. Поемането на риска  било вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързвало и с последиците, предвидени в чл. 51 ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение.  Сочи се  съдебна практика в тази насока. 

В отговора на исковата молба се сочи, че при определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено поведението на пострадалия, което във висока степен било допринесло за настъпване на вредоносния резултат -ищецът бил нарушил разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП - возил  се е без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се е движило и в следствие на което било причинени телесни увреждания. По този начин И. Т. сам се бил поставил в опасност и допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат. За настъпване на уврежданията на ищеца допринесло и общото му състояния преди настъпване на ПТП, който е бил с 2.89промила алкохол в кръвта.

Сочи се, че следвало да се има предвид, че пострадалият е бил в трактор без кабина в тежко алкохолно опиянение. Приносът на пострадалия било основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51 предл.2 -ро от ЗЗД. Твърди се, че поведението на пострадалия е станало основна причина за настъпване на последващия вредоносен резултат.

С отговора на исковата молба се оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие. Доколкото към исковата молба не били представени никакви доказателства, от които да се установява механизмът на ПТП, се твърди, че описаният от ищеца механизъм не отговаря на действително реализиралия се.

Проц.представител на ответника  счита, че предявените искове са  изключително завишени по размер, предвид действително настъпилите увреждания. Размерът на исковете бил завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва върху предявената главница, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск. Съгласно чл. 380 КЗ, застрахователят изпадал в забава след представянето на банкова сметка ***, каквато към момента била посочена едва с исковата молба.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на искът за лихви на основание чл. 111 ЗЗД.

Проц. представител счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.

Претендира се присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

 

С отговора на исковата молба, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е направено искане да бъдат привлечени като трети лица помагачи на ответника наследниците на починалия Л. А. Ж. ЕГН …, тъй като било безспорно установено, че по време на ПТП водачът Ж. е управлявал след употреба на алкохол в кръвта над допустимите норми, а именно 1.89 промила, както и че последният не е притежавал СУ МПС, което съгласно КЗ било основание за регресен иск срещу наследниците на водача Л.  Ж.

С Определение № 132/10.ІІ.2020г., имащо характер на проекто-доклад по делото съдът е  оставил без уважение искането на  ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД,  гр. София ЕИК …, за привличане на наследниците на Л. А. Ж. ЕГН … ,като трето лице – помагач по делото, като неоснователно. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.  

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От приобщения по делото Констативен протокол № 29 / 21.VІІ.2016г., със-тавен от М. С. – мл. автоконтрольор при „ Пътен контрол „ РУ Харманли  се установява, че на 28.VІ.2016г. около 21.50ч. , в гр. Симеоновград ул. ”Св. Климент Охридски „ до № 26 е настъпило пътно транспортно произшествие, при което колесен трактор МТЗ модел 560 с рег. № .., управляван от Л. А. Ж., поради управление с несъобразена скорост се е преобърнал в дере . В следствие на пътно транспортното произшествие водача на преводното средство е починал, а возещия на трактора – ищеца И. Т. е пострадал като е получил фрактура на радиус на лявата ръка , без опасност за живота.

Не се спори между страните, а и от представената по делото - заверено като препис ксерокопие на „ Проверка за сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ , се установява че към момента на произшествието МПС рег. № СТ 06738, има сключена застраховка „Гражданска отговорност със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - полица № BG/23/ 116 *********, валидна за периода от 15.VІ.2016г. до 14.VІ.2017г.

Не се спори че на 16.Х.2018г. ищеца е предявил претенцията си към  ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с молба вх. № 99-529/16.Х.2018г. за заплащане на неимуществени вреди- претърпени боли и страдания, в размер на 30 000лв. Във връзка с постъпилото искане, ответното дружество, с Писмо изх. № 99-398/ 24.І.2019г.  е отправило предложение за сключване на Споразумение по щета 0411-600-0008-2018г. в следствие на ПТП от 28.VІ.2016г. , с което е уведомило ищеца че Застрахователна експертна комисия  е определила обезщетение за ищеца в размер на 500лв.  

По делото не са ангажирани доказателства, че до предявяване на настоящата искова претенция, ответника е удовлетворил претенциите на ищеца.

От назначената по делото авто-техническа експертиза и от разпита на в.лице Ст.П. в съдебно заседание се установява механизма на пътно транспортното произшествие. Установява се, че на 28.VІ.2016г. около 21.50ч. в гр. Симеоновград по ул.“ Св. Климент Охридски“ се е движел колесен трактор МТЗ модел 560 с рег. № … с прикачена зад него селскостопанска машина – мулчер, като движението се е осъществявало през нощта, по прав, сух участък от пътя с надлъжен наклон в този участък. Преодолявайки наклона, срещу дом № 6, по необясними от техническа гледна точка причини  , превозното средство се е отклонило на дясно и е контактувало с наредени камъни по десния банкет при което е оставил следи от протриване на гуми с дължина от 11.50м. След това тракторът се е отклонил неконтролируеми наляво, преминал е през левия банкет и е пропаднал в дере, след което се преобърнал заедно с прикачения му инвентар и се установил обърнат с колелата нагоре.   При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява , че причината за настъпилото ПТП е загуба на контрол от страна водача над МПС-то.     

По делото по искане на ответната страна е изготвена Комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза. От разпита на изготвилите заключението  вещи лице се установява , че от техническа гледна точка причина за отклонението на превозното средство от пътното платно няма. Това от се дължи единствено на поведението на водача. Установява се, че по време на произшествието ищецът Т. се е намирал на лявата част на седалката на трактора – до водача. Вещото лице Хр. Е.е установил че към момента на ПТП ищецът Т. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2.89промила, като се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване която се пхарактеризира с потискане на функциите на централната нервна система , подчертана сънливост, липса на съобразителност, преценка и реакция, потиснати рефлекси.  Според вещото лице при така установената концентрация на алкохол, ищецът не е имал възможност да възприема адекватно случващото се и да взема съответни правилни решения   

От приобщената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че в следствие на претърпяно на 28.VІ.2016г. ПТП, ищецът И. Т. е получил: контузия на лявата ръка, която би могла да се получи при тракторна травма, като в представените медицинските документи не е уточнена по вид и характер. В Заключението е посочено , че в медицинските документи е отразено поставяне на гипс, но не е уточнен вида на гипсовата превръзка и срока на имобилизация. Според вещото лице хипотетично контузията на ръката е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129  от НК, и то в случай че се приеме, че под някаква форма е била поставена гипсова имобилизация. В разпита си в съдебно заседание поддържа депозираното заключение и подробно разяснява съображенията си.     

По делото е назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза по писмени данни , от която се установя, че на водача на колесния трактор  Л. Ж. е била взета кръвна проба непосредствено след настъпването на ПТП , която е изследвано по метода на газовата хромотография и е отчела концентрация на алкохол в кръвта му – 1.87промила, която отговаря на средна степен на алкохолно опиване.

 

По делото по искане на ищцовата страна е допуснат и разпитан свидетел – И. К. К.. От показанията на свидетеля се установява, че в следствие на претърпяното пътнотранспортното произшествие ищеца изпитвал болки от натъртванията и лявата му ръка била обездвижена. Не можел да се справя сам с ежедневните си дейности и се налагало да ползва помощ от своите родители, брат и приятели. Според К., катастрофата се отразила и на поведението на Т.. Преди нея той бил весел човек , а след нея станал психически разстроен : постоянно мислел за катастрофата, бил замислен и изплашен. След произшествието не можел да върши тежка работа, тъй като изпитвал болки в ръката. Преди работел като общ работник по кооперациите, но сега не можел да работи с лопата и мотика.    

От показанията на разпитания по делото свидетел – Г. И. Т. – допуснат по искане на ответната страна, се установява че вечерта преди инцидента излезнал от дома си и видял пред дома на Л. Ж. , които живеел наблизо, спрян трактор . Свидетеля чул говор и решил да отиде да види какво става. В двора заварил  Ж. и Т. , които поискали от него да отиде да им купи цигари . Според свидетелските показания ищецът имал вид на пил човек , а Ж. – по-скоро на сънен. Поради късното време – 22.00ч. свидетеля отказал и тръгнал към центъра на гр. Симеоновград.  По това време ищецът започнал да уговаря Ж. да отидат двамата с трактора да купят цигари. След време двамата с трактора – управляван от Ж. подминали, движещия се пеш свидетел и продължили напред. След време свидетеля ги изгубил от поглед, като след около две минути чул силен звук – от падането на трактора. Когато  отишъл на място св. Т. видял обърнатия трактор.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до правния извод за основателността на предявения иск за причинени неимуществени вреди по следните съображения :

В разпоредбата на чл. 432 ал.1 от Кодекс на застраховането е регламентира-но прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Увредено-то лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застраховате-лят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреде-ното лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение – ал.3 на чл. 498 от кодекса.

Настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да заплати на ищeца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото производство, претърпени от него неимуществени вреди, настъпили пътно транспортно произшествие настъпило на 28.VІ.2016г.  Не се спори и от събраните писмени доказателства се установява обстоятелството, че към датата на произшествието, колесен трактор марка „МТЗ” модел „560”, с peг. № ….., собственост на „Интермедияконсулт”" ЕООД гр, Чирпан, има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - полица № BG/23/116001664504, валидна от 15.VІ.2016г. до 14.VІ. 2017г.

Съгласно разпоредбата на чл. 477 ал.1 от КЗ , обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото и участниците в процесното пътно транспортно произшествие , както и обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищеца никакво обезщетение, след като на16.Х.2018г. е получил от ищеца писмена претенция за това.

От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, нас-тоящия съдебен състав приема за доказана тезата на ищцовата страна за механизма и обстоятелствата по настъпването на произшествието. Установи се, че пътнотранспортното  произшествие е станало на 28.VІ.2016г. около 21.50ч. , в гр. Симеоновград, когато  колесен трактор МТЗ модел 560 с рег. № СТ 06738, управляван от Л. А.Ж., движейки се по  ул. ”…. „ до № …, поради управление с несъобразена скорост се е преобърнал в дере. В следствие на произшествието водача на преводното средство е починал, а возещия на трактора – ищеца И.Т. е пострадал като е получил контузия на лявата ръка, без опасност за живота. Установи се и  причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на пострадалия наранявания.

В резултат на ПТП  ищецът е получил телесни и психически увреждания, безспорно и несъмнено са предизвикали болки, страдания и неудобства, представлява-щи по своя характер причинени му неимуществени вреди. За обезвредата им, виновни-ят причинител/деликвент носи гражданска отговорност, да заплати обезщетение, за да ги поправи – съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 51 ал.1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на трактора за причинените от него неимуществени вреди на ищеца, вследствие на телесни и психически увреждания, е покрита от ответното дружество съгласно чл. 493 ал.1 т.1 пр.1 от Кодекса на застраховането, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето основание. По делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от основания по чл. 494 от Кодекса.

Съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди съгласно утвърдената съдебна практика , следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като:  характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и други. На преценка подлежат и:  вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразявайки горепосочените обстоятелства, настоящия съдебен състав отчита и че се касае за лице в работоспособна възраст, което в следствие на произшествие е получило наранявания, които в период от около 30 дни са затруднили движенията му, както и че временно през този период се е променил начина му на живот .

Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че предявения иск за сумата от 6 000лв. - представляваща обезщетение за неимуществени вреди,  причинени в следствие на претърпяно ПТП на 28.VІ.2016г. ,следва да бъде уважен за сумата от 1 000лв. , като според съда този размер, ще бъде в състояние да възмезди претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания.  До този размер главният иск за неимуществени вреди следва да се уважи, като искът за разликата до пълния предявен размер от 6 000лв.,  като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли

 

Според съда предявения акцесорен иск са лихви се явява доказан и частично основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 409 от Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по чл. 405, според ал. 1 на който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108 ал. 1–3 или 5. Настоящият случай попада в приложното поле на чл. 108 ал.1 вр.чл. 109 т.1 вр. т.10 от раздел ІІ б.А от Приложение № 1 , според които - застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховка „Гражданска отговорност”, която не е застраховка на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането. По делото не се спори, че ищцовата страна е представила пред ответното дружество всички необходими доказателства, в т. ч. и за банковата си сметка - на 16.Х.2018г., когато е входирана Молба вх. № 99-529/16.Х.2018г., за  застрахователната му претенция за случая. ( Данните за банковата сметка са посочени в приложеното към молбата пълномощно с нотариална заверка на подписа.)

В този смисъл и според законовите разпоредби, ответното дружество дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от деня след 15-я работен ден от предявяването на претенцията до окончателното изплащане. В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 108 ал.3 вр. чл. 496 ал.1 вр. чл. 308 от КЗ , тъй като от приобщените по делото доказателства не се установява че ищецът не е представил всички доказателства по чл. 106 от кодекса. От друга страна изрично е предвидено, че в застрахователното обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, което покрива застрахователят, се включва и лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нейното плащане пред увреденото лице, както е в случая, като застрахователят плаща тези лихви, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – съгласно чл. 429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ.

С оглед гореизложеното съда счита, че предявения акцесорният иск се явява доказан в своето основание. Следва да се присъди законната лихва считано от 06.ХІ. 2018г. (след изтичане на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя), до окончателното изплащане на главницата. Иска в останала част - за периода от 28.VІ.2016г. датата на ПТП до 06.ХІ.2018г., като неоснователен следва да се отхвърли

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК и чл.80 от ГПК , от-ветното дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените от ищцовата страна деловодни разноски съобразно уважения размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от нейна страна. От представения списък за разноски по чл.80 от ГПК ищцовата страна е направила разноски в размер на 640лв от които: 240лв. внесена държавна такса и 400лв. - възнаграждение за вещи лица. Съобразно уважения размер предявените искове ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 106.67лв.  На основание чл.38 ал.1 т.2 вр.чл. 36 ал.2 от ЗАдВ вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/ 09.VІІ. 2004г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

С оглед направеното искане от ответното дружество за присъждане на раз-носки, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК , ищеца следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски съобразно отхвърления размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от негова страна. По делото ответника претендира присъждане на 400лв. от които 100лв. депозит за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. От тази сума, съобразно отхвърления размер на исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати  сумата от 333.33лв. 

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „…” ул.”…” № .. ет…. представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на И. Д. Т.  ЕГН …. от гр. Симеоновград , сумата от 1 000лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  причинени в следствие на претърпяно ПТП на 28.VІ.2016г., ведно със законната лихва считано от 06.ХІ. 2018г. (след изтичане на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя), до окончателното изплащане на главницата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 6000лв., и претенцията за лихва в периода 28.VІ.2016г. датата на ПТП до 06.ХІ.2018г., като неоснователни и недоказани  - ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „….е” ул.”….” № .. ет.. представлявано от А.П. Л. и Р. К. Д., да заплати на И. Д. Т.  ЕГН …. от гр. Симеоновград, сумата от 106.67лв. - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  И. Д.Т.  ЕГН … от гр. Симеоновград да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „….” ул.”..” № … ет…. представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., сумата от 333.33лв. - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „…..” ул.”…” № .. ет… представлявано от А.П. Л. и Р. К. Д., да заплати на адв. Р. И. М. АК София с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** , адрес на упражняване на дейността : гр. София ул.“ …. „ № … ет….  сумата от 300лв. – адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                     Районен съдия: ........................