РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Ямбол, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330102678 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Кредит Инс“ АД – гр. София срещу
И. Н. Н. от гр. Я..
С исковата молба се твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на ищцовото дружество, предоставяйки личните си
данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване, одобрена от управителя
на финансовата институция при спазване на всички изисквания за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. В резултат на така подадената от ответника заявка,
служител на ищцовото дружество се е свързал с последния на посочен от него телефон, на
който ответникът потвърдил истинността на предоставената информация, както и желанието
да получи от ищцовото дружество кредит в размер на сумата от 500 лв. След обработване на
данните на кандидата-ответник за финансова услуга на същият бил изпратен на посочен от
него ел. поща в електронен формат договор за кредит от разстояние.Ответникът потвърдил
с избиране на изпратен му от ищеца линк за потвърждаване сключването на процесния
договор за потребителски кредит „***“ № *** г.
Твърди се, че желаната от него сума била е изпратена чрез системата Е-рау и получена
от ответника на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от ответника
лична карта. Твърди се, че към 07.06.2023 г. ответникът-кредитополучател не е погасил нито
една от вноските по кредита, като служители на дружеството неколкократно осъществявали
връзка с длъжника посредством изпращане на напомнителни имейли на посоченият от
заявката електронен адрес, изпращани били и SМS-и, както и телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на всяка една от падежните дати, но ответникът не
1
е осъществил плащания или индикация, че желае да направи такова на дължимата към
дружеството сума. На следващо място се поддържа, че ответникът дължи на ищеца и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочените задължения, която до
датата на подаване на заявлението се твърди, че възлиза на сумата от 56,70 лв. На следващо
място се сочи, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение пред ЯРС, където било образувано ч. гр.д № *** г. Заповедният съд издал
заповед за изпълнение, която била връчена на ответника-длъжник по реда на чл.47, ал.5
ГПК. С Разпореждане на заповедния съд на ищеца било указано да предяви иск по чл.415,
ал.1, т.2 ГПК.
С последното си твърдение по същество ищецът обоснова правният си интерес от
разглеждане на иска в настоящото производство, а именно: съдът да постанови решение, с
което да установи по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 500 лв. -
главница на основание сключен договор за потребителски кредит „***“ № *** г., сумата от
180 лв. – договорна лихва за периода от 28.04.2022 г. – 28.03.2023 г., както и сумата от 56.70
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 29.04.2022 г. до 07.06.2023 г.
Претендира се и законна лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане от
ответника.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният на ответника от съда
особен представител, с който се оспорва исковата претенция, като се поддържа, че същата е
изцяло за неоснователна. По същество се сочи, че не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма и да бъде
по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 пункта. На следващо място по същество
се поддържа, че е налице и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК при сключване на договора
за кредит, като се сочи, че в процесният договор за кредит и Общите условия към него по
никакъв начин не е разписан ГПР, което е в разрез с Директивата на Съда на Европейския
съюз, нарушава грубо потребителя-ответник и води до недействителност на целия договор
за кредит.Сочи се, че задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на
ГПР, която да е в съответствие с Част 1 от Приложение № 1 Директивата математическа
формула. Сочи се съдебна практика. На следващо място се сочи, че когато договорът бъде
обявен за недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, се дължи главница, която следва да се
претендира на основание неоснователно обогатяване по чл.55, ал. 1 ЗЗД. Поради тази
причина се поддържа, че съдът следва да отхвърли иска по чл.422 от ГПК като предявен на
договорно основание, а в случай с оглед недействителността на процесния договор за
кредит, главницата се претендира и претендира и се дължи на извъндоговорно основание и
уважаването на така предявеният иск би довело до нарушаване на принципа на
диспозитивното начало, като в този смисъл се сочи и съдебна практика.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява законен представител, не
изпраща и процесуален такъв.
2
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която се
поддържа, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по
процесния договор за потребителски кредит. Поддържа се, че договора не е в изискуемият
от закона шрифт 12. Сочи се, че в т.2.2 от Договора е посочен крайният срок за издължаване
на отпуснатият кредит, съдържа погасителен план, даващ информация за размера, броя и
датите на плащане на погасителните вноски, ГПР, и размера на дължимите
възнаградителната лихва и такси разбити по месечни вноски, както и в общ размер. На
следващо място се сочи, че в процесният договор е уредено правото на отказ на договора,
както и срока, и начините за управляването му. Оспорва се и твърдението в отговора на ИМ
досежно направените с него възражения по формирането на ГПР. Твърди се, че както в
договора за потребителски кредит ясно е посочен какъв е размерът на ГПР и по какъв начин
се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК компоненти.
Сочи се, че видно от определеният ГПР процесният договор в размер на 49% е, че същият
не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че липсва противоречие
или заобикаляне на закона още повече, че в случая правата на потребителя били защитени
чрез възможността същият да се откаже от договора без да сочи причина, без да дължи
обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключване на договора ако наистина е считал,
че е поставен в заблуждение или неправомерно е санкциониран финансово. Твърди се, че
ответникът е имал и е разполагал с възможността в случай, че счита че неговите права и
законни интереси са нарушени да сезира Помирителната комисия, създадена по силата на
Закона за защита на потребителя. Претендират се разноски. Представя се списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите съдържащи се по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,
същото е образувано по подадено в съда Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от ищеца-кредитор „Кредит Инс“ АД против ответника-длъжник И. Н. Н., за
сумите: 500 лева – главница; 180 лева – договорна лихва за периода от 28.04.2022 год. до
28.03.2023 год.; и 56,70 лева – лихва за забава за периода от 29.04.2022 год. до 07.06.2023
год.
Заповедният съд е уважил искането на заявителят, като е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,
връчена на длъжника 47, ал.5 ГПК, като с разпореждане № *** год. на ищеца е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок. В изпълнение на
указанията на заповедният съд, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба
по настоящото дело.
Видно от представените по делото, възпроизведени на хартиен носител електронни
документи: електронна заявка за получаване на кредит № *** от 28.03.2022 год.. с посочени
данни за ответника; Договор за потребителски кредит „***“ № *** год. и Общи условия на
3
,,Кредит Инс” АД приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит и
Разписка за извършено плащане № *** с дата 28.03.2022 год.. с наредител ,,Кредит Инс”
ООД и получател И. Н. Н. за сума от 500,00 лева, е, че ищецът е предоставил на ответника в
качеството и на кредитополучател, кредит в размер на 500,00 лева, като последният се е
задължила да върне сумата, заедно с лихвите.
Кредитополучателят е получил в брой сумата 500,00 лв., като се е задължил да
заплати на кредитора главницата по предоставения кредит, с договорна лихва и такса „Сума
на гаранция“, като общият размер на задължението – 1 040,00 лева, главница – 500 лева,
лихва – 180 лева и сума на гаранция – 360 лева, платимо на 11 равни месечни вноски от по
41,67 лева и последна 12-та вноска от 41,63 лева, със следните падежи: 28.04.2022 год.;
28.05.2022 год.; 28.06.2022 год.; 28.07.2022 год.; 28.08.2022 год.; 28.09.2022 год.; 28.10.2022
год.; 28.11.2022 год.; 28.12.2022 год.; 28.01.2023 год.; 28.02.2023 год. и 28.03.2023 год.
Установява се още от представената по делото разписка № *** от „Изипей“ от
28.03.2022 год. подписана от ответника, че същият е получил в брой сумата от 500 лева,
като наредил в разписката е посочен ищеца „Кредит Инс“, а като получател ответника И. Н.
Н..
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Разгледани по същество първият и третия иск са изцяло основателни, а втория е
неоснователен на следните съображения:
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в приложното
поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата
на чл. 6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно
или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези договори, която
е изключително за доставчика (кредитодателя). Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР
доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от договора. За доказването на предоставянето на преддоговорна
информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за
електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за
4
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписания писмен документ.
Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението. Възпроизвеждането на електронния документ на хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
В този смисъл и размерът на шрифта на преписа под 12 пункта не представлява
нарушение на закона, в която насока са част от възраженията на особения представител на
ответника.
В случая от ангажираните по делото писмени доказателства, може да се направи
извода за възникване на облигационна връзка между страните. Договорът за заем е
консенсуален и реален и се счита сключен с факта на предаване на заемната сума на
заемополучателя. Този факт се установява и от представената по делото разписка
от ,,Изипей“от 28.03.2022 год., подписана от ответника и неоспорена от него, поради
което следва да се приеме за безспорно установено и доказано, че потребителят е получил
сумата от 500 лв. с основание процесния договор за потребителски кредит *** № *** год. С
оглед на изложеното за съда се формира безсъмненият извод, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит с
предоставена в заем сума от 500 лв. и срок на връщането й – 12 месеца.
На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът обаче следва служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като освен това ответната страна в
писмения отговор е навела възражение в тази насока.
Така съгласно чл.22 ЗПК, във вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона
с разпоредбата на чл.22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата
на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното
следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да
5
взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално
годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин
навсякъде в Общността. В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договора за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл.11у ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.22 ЗПК ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е
налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява
реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право
Директивата и ЗПК му признават и гарантират. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл е
и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за
потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси,
заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.
В чл.19, ал.3 е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи
при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва
в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите
за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с
усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването
6
на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със
сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т. 1-3 от Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно чл. 3.2 от процесния договор годишният процент на разходите е в размер на
49,7 %. От текста на договора обаче не става ясно кои компоненти се включват в него – дали
само уговорена годишна фиксирана лихва от 36%, как и дали в ГПР е включена
такса „гарант“ по кредита /видно от представения погасителен план в общата вноска по
кредита е била включена и „сума на гаранцията“/, както и какво друго се съдържа в него. По
този начин потребителят е поставен в положение да предполага какво точно включва ГПР и
как се оскъпява кредита, а не такъв е разумът на закона. Неспазването на законовото
изискване влече след себе си последиците на чл.22 и чл.23 ЗПК, а именно –
недействителност на договора и връщане само на чистата стойност по кредита.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен на специалното основание по чл.22 ЗПК.
Последица от тази недействителност е, че потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Затова от всички обективно
кумулативно съединени искове на уважаване подлежат само иска за главницата, както и иска
за обезщетение за забава. По отношение размера на законната лихва за забава съдът сам с
помощта на онлайн лихвен калкулатор изчисли за процесиня период 29.04.2022 год.-
07.06.2023 год., че същият е в размер на 59,37 лева, поради което и искът следва да се уважи
в предявения размер – 56,70 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415, ал.1,
т.2 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло, а
искът за признаване дължимостта на договорна лихва в размер на 180 лева подлежи на
отхвърляне.
Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е
било образувано ч. гр. д. № *** г. по описа на ЯРС – 08.06.2023 год. до
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете, в случая в размер на 981,61 лева.
Съдът намира направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 450
лева за неоснователно.
7
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., в
конкретния случай предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 400
лева.
При това положение и като съпоставя двете величини – на минималното предвидено
в Наредба №1/2004 год. и на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
последното не надхвърля стойността на правните усилия, необходими за защита интересите
на ответника, и не се явява прекомерно съобразно правната и фактическата сложност на
делото и съобразено с предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение в
Наредбата.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415, ал.1, т.2
ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на И. Н. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.“***, че дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 85, ет.Мецанин, по
Договор за потребителски кредит „***“ № *** год., следните суми: сумата от 500.00 лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 08.06.2023 год. до окончателното и
заплащане, както и сумата от 56.70 лева – законна лихва за забава за периода от 29.04.2022
год. до 07.06.2023 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд
Ямбол.
ОТХВЪРЛЯ иска на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 85, ет.Мецанин против И. Н. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.“***, за признаване за установено, че И. Н. Н.
дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД по Договор за потребителски кредит „***“ № *** год. сумата
от 180.00 лева – договорна лихва за периода от 28.04.2022 год. до 28.03.2023 год., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год.
по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по съразмерност на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК *** сумата от 981,61 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8
9