Р
Е Ш Е
Н И Е №.......
гр.К., ……..2021 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря......................Х. К.…..……….............................като
разгледа докладваното от
съдията..............................................гр.дело №2786 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.127, ал.2 от
СК и чл.150 от СК.
Ищцата твърди, че с влязла в сила на
31.01.2017г. съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№2411/2016г., по описа на КРС,
местоживеенето и родителските права по отношение на роденото от съвместното им
съжителство с ответника дете А.И.Б., с ЕГН-********** са предоставени на нея
като на ответника е определен режим на лични контакти с детето и той бил осъден
да заплаща чрез нея като майка и законна представителка на А., месечна издръжка
в размер на *** лв., считано от месец ноември 2016г., до 10-то число на
следващия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. След
сключване на спогодбата през месец март 2017г. се събрали да живеят с ответника
отново на семейни начала в собствената й къща в с.М.. По време на повторното им
съжителство, на 20.12.2017г. се родило детето им Б.И.Б., с ЕГН-**********, за
което двамата полагали грижи по отглеждането и възпитанието й, както и за
детето А.Б.. Добрите им взаимоотношения продължили до 19.04.2020г. на Великден,
когато ответникът вдигнал скандал за *** лв., които тя похарчила за семейни
нужди. Скандалът прераснал в побой, който й нанесъл пред децата. Обадила се на телефон 112, отзовал се полицейски патрул, полицейските
служители изготвили протокол за нанесения й от ответника побой и му разпоредили
незабавно да напусне жилището й. Същата вечер ответникът се изнесъл от
жилището, като по-голяма част от личните му
вещи останали в дома й. След около месец, той взел вещите си и оставил ***
лв. за издръжката на децата. Освен тази сума, на два пъти до месец юли,
включително й привеждал по ***лв. за издръжка на децата и месец октомври за
рождения ден на детето А., предоставил ***
лв. Твърди, че след раздялата им ответникът не се е обаждал на децата и не е я
питал имат ли нужда от нещо. От раздялата на 19.04.2020г. изцяло тя полагала
грижи по отглеждането и възпитанието на децата като подкрепа и помощ получавала
единствено от родителите си. По отношение на детето А.И.Б., с ЕГН-**********
сочи, че от определяне на издръжката му, с влязлата в сила на 31.01.2017г.
съдебна спогодба по гр.д.№2411/2016г. по описа на КРС са изминали около три
години като за този период ежедневните нужди и потребности на детето драстично
се увеличили и то се нуждаело от повече средства, необходими за издръжката му.
Всичко това пораждало правния интерес от предявяване на исковете. Моли съда да
постанови решение, с което да постанови детето Б.И.Б., с ЕГН-********** да
остане да живее при нея като майка в жилището й в с.М., общ.П.и на нея да бъдат
предоставени родителските права, а на ответника да бъде определен режим на
лични контакти с детето Б. всяка първа и трета събота от месеца от 10:00ч. до
17:00ч., както и двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения
ѝ годишен отпуск, ответникът да бъде осъден да заплаща на детето Б.И.Б.,
с ЕГН-********** чрез нея А.Е.Е., с ЕГН-********** като майка и законна
представителка ежемесечна издръжка в размер на ***лв., считано от месец
септември 2020г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, както и да измени определената по гр.д.№2411/2016г. по описа на
РС-К. издръжка на детето А.И.Б., с ЕГН-**********, като я увеличи от *** лв. на
*** лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба да настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Издръжките на
децата от***етникът следвало да превежда по представената му банкова сметка в
„ОББ“ АД, клон К..
Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Редовно призован не се явява в откритото заседание и не взема становище по
предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Съгласно представените 2 бр.
заверени копие на удостоверения за раждане, ищцата А.Е.Е. и ответникът И.А.Б. са
родители на детето А.И.Б., с ЕГН-**********
и на детето Б.И.Б., с ЕГН-**********. Видно от приложеното гр.д.№2411/2016 г.
по описа на РС-К. с влязла в сила съдебна спогодба, е определено детето А.И.Б., ЕГН-**********
живее при майка А.Е.Е., с ЕГН-********** *** и на нея е предоставено
упражняването на родителските права, а на бащата И.А.Б. е
определен както режим на лични контакти с детето А.: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа
до 17.00 часа с преспиване, един месец през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, както и първите пет дни през пролетната и
зимна ваканция за всяка година, както и да
заплаща месечна издръжка на А.И.Б., с
ЕГН-********** чрез своята майка и законен представител А.Е.Е., с ЕГН-********** ***, в
размер на *** лева, до 10 число на
следващия месец, за който се дължи, считано от м. ноември 2016 г. до настъпване
на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства, чрез пощенски
запис.
От показанията на свидетелите И.С.А.и М.Е.О.се установява, че по време на повторното
съжителство са страните се родило детето им Б.. Ищцата и ответникът заедно
полагали грижи както за отглеждането и възпитанието на малолетната Б., така и
за сина си А.. След скандал и упражнено над ищцата физическо насилие на
19.04.2020 г. ответникът напуснал жилището на ищцата, а месец след това взел и
личните си вещи. Децата останали да живеят при ищцата, която оттогава полага
преките и непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Ответникът
не е поддържал контакти с децата и не е участвал ежемесечно в издръжката на
детето Б. в пари или натура. /“.. Преди първата раздяла страните имат едно дете
А., който е една година по-малък от моя син. След това се събраха отново заедно
и имат дете Б., което се роди м.12.2017г. …последно се разделиха м.04.2020г. по
Великден.. И. вдигнал много голям скандал на А., в който И. нанесъл побой над А.,
в присъствието на децата, при това в нейната къща…Те живееха в нейната къща.
Дошла е полицията, изкарала И. ***..В момента А. живее с двете деца в тази къща
сама. Майката на А. ***, но в друга къща и й помага…около един месец след като
е бил изведен от къщата, И. отишъл да си прибере багажа. Тогава знам, че е
оставил пари за двете деца, мисля, че са били *** лв. Последният контакт с
децата е бил на рождения ден на синът им А. през 2020г. Тогава е видял за
последно децата и от тогава не ги е търсил…“св. И.С.А.; „…А. и И. ***, в жилище
на сестра ми. Разделиха се миналата година на Великден, месец април, когато той
вдигна скандал за едни *** лв., които тя беше похарчила за децата и за
жилището…След скандала, децата останаха при сестра ми и са при нея до
ден-днешен. И.Б. не ги е търсил. Сестра
ми ми е споделяла, че след като се разделили, за рождения ден на голямото дете
– А., бащата е дал *** лв. и след това не е пращал никакви парични средства,
доколкото тя ми е споделяла. Абсолютно нищо не е изпращал на децата като дрехи
или пари...В грижите за децата й помагат нашите родители, които живеят в с.М..
Жилището на сестра ми, в което тя отглежда децата, се намира в с.М., ул.“А.“ №1
и има всичко необходимо.. Децата имат собствена стая, сестра ми работи, детето А.
на училище, а Б. на детска градина в гр.Калофер…“ св. М. Е. О./.
От представения социален доклад на
ДСП-К. и 2 бр. удостоверения се установява, че преките и непосредствени грижи
за децата Б.И.Б. и А.И.Б. са поети от майката А.Е., с помощта на нейните
родители. Децата се отглеждат в жилище в с.М., общ.П., на ул.“А.“ №**, в което
децата разполагат със собствена стая, обзаведена с необходимите за тях вещи. В
жилището се поддържа отлична хигиена , а мебелировката е в съответствие с
модерните тенденции. Бащата е прекратил комуникациите с майката и децата. От
близо една година той не проявява интерес към децата и не заплаща издръжка.
Между децата и майката има създадена силна емоционална привързаност. Детето Б.
посещава ЦДГ „Р.“ в гр.К., а детето А. е редовен ученик в СУ „Х. Б.“ гр.К..
Видно от
3 бр. удостоверения, средно месечния доходи на ищцата през 2020 г. е бил
***лв., а от м.01.2021 г. е средно месечно *** лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
По иска за изменение на издръжка на детето А.:
Съгласно чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. За да бъде уважен искът за изменение на издръжка на
дете е достатъчно наличието на една от двете алтернативни предпоставки: трайно
съществено изменение на нужди на издържаното лице или трайна съществена промяна
във възможностите на задълженото лице / т.19 от ППВС №5/16.11.1970 г./. От
определената по гр.д.№2411/2016 г. по описа на РС-К. издръжка са изминали
четири години през които с нарастване на възрастта са се изменили/увеличили
базовите нужди на детето А. респективно и разходите, необходими за тяхното
удовлетворяване. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК регламентира минималният
размер на издръжката на едно дете, която се дължи, когато задълженият родител
реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи. За
2020 г. минималният размер на издръжката, определена по правилото на чл.142,
ал.2 от СК е ***лв., тъй като от 01.01.2020 г. минималната работна заплата за
страната е *** лв. /ПМС №350/19.12.2019 г./, а с оглед нарасналия размер на минималната работна заплата от 01.01.2021 г.,
с ПМС №331/26.11.2020 г. - *** лв., минимума на
издръжката вече е ***лв. По делото няма ангажирани доказателства за доходите на
ответника въпреки указаната доказателствена тежест, но тъй като той е в
трудоспособна възраст за негов доход следва да се приеме минималната работна
заплата за страната. Изхождайки от правната природа на издръжката на
ненавършилите пълнолетие лица, която е алиментно задължение на родителите
независимо от трудоспособността, доходите или възможността да се издържат от
имуществото си / арг. чл.143, ал.2 от СК/, както и всички доказателства и
обстоятелства по делото съдът приема, че са налице предпоставките на чл.150 от СК за увеличение на определената месечната издръжка на детето А.. От
необходимите средства, предвид възрастта и потребностите му, имуществените
възможности на родителите при съобразяване с обстоятелството, че страните имат
друго малолетно дете Б., на което също безусловно са задължени да осигуряват
издръжка /чл.141, т.1 от СК/, съдът приема, че ответникът следва да заплаща на
малолетния А. месечна издръжка в размер на ***лв., считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите следва да бъдат осигурени
от майката. Издръжката се заплаща
ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва, върху всяка
просрочена вноска- арг. чл.146, ал.1 от СК. Искът за увеличение на издръжката в
частта над уважения размер до претендираните *** лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По иска с правно основание с
правно основание чл.127, ал.2 от СК:
Съдът е сезиран с разрешаване на
спора относно местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти и
издръжката на малолетната Б.И.Б., с ЕГН-**********, на което ищцата и ответникът са родители поради което са налице
кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на
родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за
правилното отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че страните не са в
брак и не живеят заедно от м.05.2020 г. След раздялата им детето Б. живее при
майката, която оттогава е родителят, който изцяло полага преките и ежедневни
грижите, както за неговото отглеждане и възпитание, така и грижите по
отглеждането на другото малолетно дете на страните А., при която то живее и на
която са предоставени родителските права. Майката е осигурила необходимите
социално-битови условия и задоволява базисните потребности на детето, като в
грижите й помагат нейните родители. Между ищцата и детето Б. на 3 години, както
и между детето Б. и брат й А. е изградена емоционална връзка предвид
съвместното им съжителство, грижите и обичта, която те получават от майката.
Съдът като взе предвид установените по делото обстоятелства, претенцията на ищцата,
както и, че родителските права по отношение на другото малолетно дете на
страните- А. са предоставени на майката съдът счита, че местоживеенето на
малолетната Б. следва да бъде определено при ищцата, която е доказала, че
притежава родителски капацитет и качества за правилното й отглеждане. Живеенето
с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им
упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това,
родителските права спрямо детето Б.И.Б., с ЕГН-********** да
бъдат предоставени за упражняване на майката А.Е.Е.,
с ЕГН-**********.
Иманентна черта
на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима
на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124, ал.2 от СК
детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на
родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за
правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира
правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и социално. В случая детето Б. е навършило три години и е
в предучилищна възраст /от 3 до 6 години/. Характерно за децата на тази възраст
е, че те все повече се себеосъзнават, самоутвърждават и декларират потребности
за самостоятелност, затова родителският стил и родителското поведение, както и
характера на детско-родителските отношения в семейството оказват съществено
влияние върху развитието на детската личност. Затова поддържането на пълноценни
лични отношения с родителя, при когото детето не живее е важен момент в
развитието му, защото позволява развитието му да се осъществява при условия,
близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. В случая съдът счита,
че както за правилното развитие на малолетната Б., така също и за създаване на
възможност чрез общуването с ищеца то да съхрани и развива чувството си на
обич, привързаност, доверие към него и да бъде изградена стабилна емоционална
връзката между тях, следва да бъде
определен режим на лични контакти, който да се осъществява от бащата: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя с преспиване, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така определения режим на лични контакти подлежи на
промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на
обстоятелствата.
Относно издръжката:
Издръжката на ненавършили
пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от
трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК / като минималната
издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната
работна заплата за страната, която за 2020 г. е *** лв., а от 01.01.2021 г.-***
лв. Установи се, че от раздялата на
страните през м.04.2020 г. и към 12.11.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба/ единствено майката се грижи за малолетната Б.. Тя претендира издръжка на
детето от 01.09.2020 г. По делото не се доказа ответникът да е участвал
ежемесечно в издръжката на дъщеря си в натура или пари. Към 01.09.2020 г.
детето е било на 2 години. Въпреки указаната доказателствена тежест ищцата не е
ангажирала доказателства за имуществените възможности на ответника, но тъй като
той е в трудоспособна възраст за негов доход следва да се приеме минималната
работна заплата за страната. Предвид характера на задължението, предвидената с
чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите,
когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна
заплата или е без доходи, възрастта на детето, доходите на родителите,
при съобразяване с МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира, че ответникът следва да заплати на малолетната Б. чрез ищцата
като майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на ***лв.,
считано от 01.09.2020 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети
от ищцата. Искът за издръжка в частта над уважения до претендирания размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи
законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението в частта относно присъдените издръжки подлежи на предварително
изпълнение.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с уважената част
от исковете.
Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, *** лв. държавна такса по иска за издръжка с правно
основание чл.143, ал.2 от СК и ***лв. държавна такса по иска за издръжка с правно основание чл.150
от СК, съгласно чл.83, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ постановената по гр.дело №2411/2016 г. по описа на Районен съд-К. издръжка на детето А., на основание чл.150 от СК, като:
ОСЪЖДА И.А.Б.,
с ЕГН-********** ***, ведомствено жилище на БДЖ, да заплаща на детето А.И.Б., с ЕГН-********** чрез А.Е.Е., с ЕГН-********** като майка и законна
представителка от
с.М., общ.П., ул.“А.“ №1, месечна издръжка в размер на ***лв., считано от
12.11.2020 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над ***лв. до
претендираните *** лв. като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо детето Б.И.Б., с ЕГН-********** на майката А.Е.Е., с ЕГН-********** ***.
ПОСТАНОВЯВА детето Б.И.Б., с ЕГН-********** да живее при майката А.Е.Е., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.А.Б.,
с ЕГН-********** и детето Б.И.Б., с ЕГН-**********, който да се осъществява:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00
часа в неделя с преспиване, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато
това не съвпада с ползван годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА И.А.Б., с ЕГН-********** ***, ведомствено жилище на БДЖ да заплаща
на детето Б.И.Б., с ЕГН-********** чрез
А.Е.Е., с ЕГН-********** като майка
и законна представителка от с.М., общ.П., ул.“А.“ №*, месечна издръжка в размер на ***лв., считано
от 01.09.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните *** лв. като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжките.
Присъдените с решението издръжка на детето А. и издръжка на детето Б. следва да бъде заплащани от бащата И.А.Б. по банкова сметка: *** “ОББ“ АД, с титуляр А.Е.Е..
ОСЪЖДА И.А.Б., с ЕГН-********** ***,
ведомствено жилище на БДЖ да заплати на А.Е.Е., с ЕГН-********** ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА И.А.Б., с ЕГН-********** ***,
ведомствено жилище на БДЖ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на ***лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: