Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 25.01.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
единадесети декември година
2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13 134 по
описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет
на производството е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По изложените с исковата молба Д.представлявана от М.на Р.Р., чрез Областния управител на област С., като
пълномощник е предявява срещу Р.Г.Н. с ЕГН **********, М.Г.Н. с ЕГН
********** и Н.Р.К. /В./ с ЕГН **********, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са
собственици на реституционно основание и наследствено правоприемство
на 83. 20% ид.ч. от дворно място с
идентификатор 55419.6706.839, съгласно КККР, одобрени
с Заповед № РД-18-24 от
02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и
застроените в същия сгради, описан по скица, издадена от район
„П.“ с № 2434 от
18.06.1998г., като УПИ I - за специални
нужди в кв. 35, местност с. П., с площ от 2885 кв.м. обект на АДС /публична/
№ 470 от 31.03.1998г.
на М.на вътрешните работи и АДС № 4586/3102/ от
05.04.1950г. на бивш РНС„П.“.
Направено е искане на основание чл.
537, ал. 1 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт № 120А, рег. № 8280, дело № 719 от 1999г., вписан в служба по
вписванията с им.п. 69925, 69928, № 174, том XIX, д. 25884 от 1999г.
Твърди се в исковата молба, че Д.е собственик
на имот, представляващ дворно място с идентификатор 55419.6706.839, съгласно
КККР, одобрени с Заповед № РД-18-24 от 02.03.2012г. на Изпълнителния директор
на АГКК, както и застроените в същия сгради, удостоверено с АДС /публична/ № 470 от 31.03.1998г. на М.на
вътрешните работи, съставен по реда на чл. 170, ал. 2 от ЗДС.
Твърди се, че документът от който черпят
твърденията си ищците е Нотариален акт № 120А, per. № 8280, дело № 719 от 1999г., вписан в
служба по вписванията с им.п. 69925, 69928, № 174, том XIX, д. 25884 от 1999г.
Сочи се, че същият е издаден в производство по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК
/отм./. Материалноправната разпоредба, цитирана като
основание за съставяне на Нотариалния акт е разпоредбата на чл. 2, ал.2 от
ЗВСОНИ, като е цитирана и Заповед № РД-57-209 от 06.08.1999г. на областния
управител на област С..
Цитираната
заповед била издадена в производство по
реда на чл. 78, ал. 1 от ЗДС /в актуална му към същия момент редакция/, във
връзка с производство по чл. 2, ал. 2 от
ЗВСОНИ, инициирано по заявление от страна на Р.Г. В.на титулярите по
Нотариалния акт. С тази заповед №
РД-57-209 от 06.08.1999г. е наредено
отписване от актовите книги за държавна собственост на имот, представляващ
масивна двуетажна къща, застроена на 180 кв.м., заедно с дворно място от 2880
кв.м, съставляващ парцел № 1-176 от кв. 35, м. „Б.“, по актуалния към издаване
на заповедта план на с. П., с адм. адрес ул.„Ловджийска
чешма“ № 1. Съгласно забележка в
наличната по преписката по издаване на заповедта скица, с per. № 2434 от
18.06.1998г., издадена от СО - район „П.“, така е идентифициран имотът в НА №
35 от 1939, като същия е идентичен с парцел I, отреден „за специални нужди“, а
площта на имота е 2885 кв.м.
Ищецът твърди, че имотът първоначално е вписан в актовите книги за държавна
собственост с АДС № 4586 /3102/ от 05.04.1950г. на бивш РНС „П.“, от който акт
е наредено отписване на имота.
Твърди се, че Заповед № РД-57-209 от
06.08.1999г. на областния управител на област С. е отменена със Заповед № РД-15-172 от 02.06.2000г. на областния управител
на област С..
Последното е мотивирано с постъпило след издаване на заповедта за деактуване на писмо от Зам. М.на Р.Р.
и благоустройството с техен изх. № 90-05-1233 от 22.12.1999г. Със същото писмо
областния управител е бил уведомен за новосъставен,
след акта от 05.04.1950г. АДС, още повече, такъв, съставен по специалния ред на
чл. 70, ал. 2 от ЗДС, именно АДС /ПУБЛИЧНА/ № 470 от 31.03.1998г. на М.на
вътрешните работи. Последното обуславя липсата на компетентност спрямо
областния управител да се произнесе по искането за отписване на имота от
актовите книги за държавна собственост, което от своя страна води нищожността
на издадената от последния Заповед № РД-57-209 от 06.08.1999г. С писмото от
Зам. М.на Р.Р. и благоустройството, областния
управител е сезиран да отмени последната заповед, което е налице с издадената
на 02.06.2000г. негова заповед с per.
№
15-172.
Д.поддържа, че ефекта на отмяната е настъпил, т.к. както първоначалната
заповед за деактуване, така и тази за нейната отмяна
по правното си естество представляват вътрешно ведомствен акт. Сочи си, че отписването
на един недвижим имот от актовите книги за държавна собственост е вътрешнослужебен акт, който поражда права и задължения
единствено за органите по актуване на държавна собственост, подчинени на
областния управител.
Сочи още, че с Постановление № 1 от 03.03.1949г. на Министерски съвет,
според което имотът, бивша собственост на дружеството „Р.“ се предоставя на ЦК
на БКП за организиране на почивни домове. Т.е. имотът не е отчужден без
законово основание, залегнало като мотив за издаване на заповедта за отписване
на имота от актовите книги за държавна собственост.
Във връзка с
акта, с които Д.легитимира претенцията си за собственост върху имота - АДС №
470 от 31.03.1998г. на М.на вътрешните работи, се твърди, че е съставен за
имот, представляващ публична държавна собственост. Ищецът се позовава на ЗИДЗДС / ДВ бр. 17 от
2009 г./ и създадена нова алинея 4 на чл. 7 на ЗДС, която гласи, че
собствеността върху имоти, публична държавна собственост, не подлежи на реално
възстановяване. Този текст е израз на засилената защита на публичната държавна
собственост. Твърди се, че тази забрана е израз на по-общата забрана за
възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които
са проведени специални мероприятия на Д.или общините. Поддържа, че характеристиката на имота като публична държавна
собственост възпрепятства възстановяване на собствеността и съответно -
уважаване на предявения от физическите лица иск за собственост.
Сочи се още, че липсва основание
да се приеме реално възстановяване на имота, поради фактът, че ищците не се легитимират в качество на правоимащи по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ. Твърди се,
че акционерите в ликвидираните дружества биха могли да претендират само
обезщетение за притежаваните от тях акции в дружествата, но не и имотите,
собственост на дружествата.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците
Р.Г.Н., М.Г.Н. и Н.Р.К. /В./,
депозират писмен отговор, в който оспорват исковете и излагат доводи за
неоснователност на същите. В отговора
правят възражение за нищожност на акта за публична държавна собственост. Сочат, че
представения АДС е съставен с
поправки - зачертана е думата „финанси“ и е записано на нов ред: „М-во на Р.Р. и
благоустройството“, а актът е одобрен от Министър Б. Б., който никога не е бил
министър на Министерство на финансите, нито министър на Р.Р. и
благоустройството, т.е. налице е нищожен административен акт, тъй като е
издаден от некомпетентен административен орган. Актът е съставен, видно от същия, с дата -
31.03.1998 год., а към тази дата, съгласно текста на чл. 66, ал.1 от ЗДС, актуването на имотите,
представляващи
държавна собственост се е извършвало от Министерство на Р.Р.
и благоустройството, с оглед на промяната на разпоредбата с ДВ бр. 55/97 год.,
по одобрен от М.на МРРБ образец за АДС, съгласно разпоредбата на
чл. 68, ал. 2 ЗДС. Сочи се, че представения с исковата молба АДС, не отговаря на одобрения образец, копие
от който сме приложили към отговора на ИМ. Сочи се още, че основанието за
издаване на представения от ищеца АДС № 470-МВР/31.03.1998 год. е Акт №
4586/05.04.1950 год. на РНС „9—ти септември", което е видно от
представения акт, а такъв акт за държавна собственост няма издаден.
В отговора ответниците релевират
доводи за правата си върху имота на основание извършена по реда на ЗВСОНИ
реституция и наследствено правоприемство. Сочат, че техния наследодател - Р. В.е бил
акционер в търговско дружество „В. Р."‘ АД, като акциите, които е закупил
са съставлявали 83.20% от капитала на дружеството. Сочи се, че с Нотариален акт за
покупко-продажба № 95, том 13/1939 г., от който е видно, че дружество „Р.” АД е
закупило процесния имот на 08.09.1939 год. от И.Н.Т..
На 03.03.1949 год. ползването на процесният имот е
отнето от Д.по ПМС № 1 , а на 05.04.1950 г. е съставен АДС № 4586/05.04.1950 г.
от РНС ,,9-ти септември" - С.. В същото имотът е описан с квадратура 1400
кв.м. и постройка на два етажа със застроена площ от 146 кв.м.
След влизане в сила на реституционните закони, наследниците на Р. В.- Е.Н.
и Н.К. са предявили пред Областния управител на гр. С. претенциите си за
възстановяване на собствеността върху ид.ч. от имота,
съответстващи на дяловото участие в капитала на техния наследодател в
търговското дружество „В. Р.” АД. След извършена продължителна и подробна
проверка, Областният управител е възстановил собствеността на наследниците на Р.
В.със Заповед № РД-57- 209/06.08.99 г. и е наредил да бъде отписан имота от
актовите книги. Наследниците са подали молба до нотариус Р.Р.,
която е съставила и подписала НА № 120А, т. 1, per. №8280/99 г. Имотът е нанесен в кадастъра
на гр. С.. По изложените обстоятелства пледират за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание Д.чрез
процесуалния си субституент М.на Р.Р., с пълномощик юрк.Т. поддържа предявения отрицателен установителен
иск.
В съдебно заседание ответниците, чрез
пълномощника си адв.Кр. Д.
оспорват предявения иск, като неоснователен.Представят писмена защита.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и ал.3 ГПК вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
По
делото не се спори, като е видно и от
прието Удостоверение за наследници №1309/ 07.08.2012г. издадено от Столична община, р-н „Витоша”, че ответниците Р.Г.Н., М.Г.Н. и Н.Р.К.
/В./,
са наследниците по закон на Р.Г. В.починал на 27.02.1988г., който е
дядо на първите двама и баща на третата ответница. /л.28, л.19 от делото/ От представения протокол от общо събрание на акционерите на „В. Р.”
АД, се установява, че наследодателя на ответниците Р. В.е бил акционер в посоченото търговско
дружество , като притежавал 7488 акции, /от общо 9000 дружествени акции/, съставляващи 83.20% от капитала на
дружеството, вписано в търговския регистър на Софийски областен съд под №517/
1937г. и обн. в ДВ бр.3/1938г. /л.32, л.33, л.98
от делото /
По делото е приет Нотариален акт
за покупко-продажба № 95, том 13/1939 г.
и записка за вписване на нотариален акт от 8 септември 1939г. на нотариус при Софийски
областен съд, от които е видно, че търговско дружество „В. Р.” АД, е закупило на 08.09.1939 год. от И.Н.Т.имот с площ от 2885 кв.м., представляващ
парцел I, в квартал 35 по плана на село П., Софийско, заедно
с построената в имота сграда – вила, за сумата възлизаща на 90 00лева. /л.84, л.85 от делото/
Видно от приетото Постановление №
1 на Министерски съвет от 03.03.1949 г., правителството е наредило да бъдат отдадени за
безвъзмездно и вечно ползване за организиране
почивките на трудещите се в
отделните ведомства, отчуждените, станали държавна собственост сгради и вили в
курортни места изброени в приложен към постановлението списък, като на л.40 от
приложението е посочена вилата на „Р.” в село П., Софийско, предоставена на ЦК
на БКП./л.90- л.94 от делото/
От приетия неоспорен АДС №
4586/05.04.1950 г. издаден от РНС П. , е описано одържавяване на дворно
място в с.Пачарево,
местността „Б.” с квадратура 1400 кв.м.,
при съседи: шосе С. – Самоков, черен път, Б. Ч.и Г.,
като и постройка на два етажа със
застроена площ от 146 кв.м. от 8 стаи, бивша собственост на А.Д. „Р.” – немска
фирма, с посочено основание за отчуждаване – писмо №4003/ 1949г. на МФ./л.34-л.35
от делото/. Върху лицевата част на акта е отбелязана отметка: по
разпореждане от 23.05.1951 г. имота е предаден на ЦК на БКП, а на гърба на акта
е отразено, че със заповед №1/ 20.01.1977г. на СГНС имота е прехвърлен от ЦК на
БКП на
УБО, както и отметка, че съгласно
Заповед № РД-57-209 от 06.08.1999г. на
ОУ имота се отписва.
В писмо изх.№ 94-Е- 2458/
17.06.1998г. на СО, район П., в отговор
на молба на Е.В., се сочи, че в архива на общината, не е намерено писмо №4003/
1949г. на МФ, нито други документи
удостоверяващи реда и начина за одържавяване на
имота на А.Д. „Р.” съставляващ
масивна двуетажна сграда със
застроена площ от 146 кв.м. и дворно място от 1440 кв.м., който е актуван с акт
за държавна собственост АДС № 4586/05.04.1950 г., и към досието има само една заповед за на
СГНС №1/ 20.01.1977г. за
прехвърляне на имота от ЦК на БКП
на УБО – ДС./л.99
от делото/
Видно
от заявление вх.№ РД-97-002169 / 28.05.1998г. Е.В.Н. и Н. В.К., като наследниците на Р. В.са
предявили пред Областния управител на гр. С. претенциите си за възстановяване
на собствеността върху 83,20 % ид.ч. от имот
представляващ дворно място от 2880 кв.м.
в с.П., ул.”*******и двуетажна вила отчужден с АДС № 4586/05.04.1950 г.
и завзет с ПМС №1 от 03.03.1949г. /л.76-л.78
от делото/ В заявлението си В.и посочили, че претендираната за възстановяване идеална част от 83,20%, съответства на
дяловото участие в капитала на наследодателя им Р. В.в търговското дружество
„В. Р.” АД, както и че имотът съществува реално в състоянието, в което е завзет. Към заявлението били приложения
нотариалния акт за покупко-продажба на имота от 1939г., АДС № 4586/05.04.1950 г., както и документите
относно регистрацията на дружество „В. Р.”
АД./л.78- л.101 от делото/
Видно от приетата неоспорена Заповед
№РД-57- 209/06.08.1999 г. Областният управител на Област С.
във връзка със заявлението от 18.05.1998г. на наследниците на Р. В., наредил
да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост АДС № 4586/05.04.1950
г., в частта му обхващаща 83,20 ид.части от недвижим имот, находящ
се в с.П., ул.”*******, представляващ масивна двуетажна къща застроена на 180 кв.м., заедно с дворно място от
2 880 кв.м., съставляващо парцел I- 176 от кв.35, м.Б. по плана на с.П., като е
наредено владението върху имота да се предаде на наследниците на Р. Г. В../л.38-л.39 от делото/ В мотивите на Заповедта №РД-57-
209/06.08.1999г. е отразено, че извършената в хода на административното
производство проверка е установила, че имота е бил одържавен от АД „В. Р.” без законово
основание, според вписването върху приложението на акта е бил
предоставен на УБО, като липсват документи за разпореждане с имота, като
съгласно писмо рег.№1545/16.07.1999г. на
НСО, същата не разполага с документи и не
стопанисва имота. Обоснован е извод, че са налице условията по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ за
възстановяване правото на собственост на
наследниците на Р. В.върху 83,20 % ид.части от
имота, съответстващи на дяловото му участие в капитала на дружеството./л.39 от
делото/
Прието е неоспорено удостоверение №
РД-57-209/ 01.09.1999г. издадено на Е.В.Н.
и Н. В.К., като наследници на Р. В., в уверение на това, че
собствеността върху 83,20 % ид.части от имота, находящ се в
с.П., ул.”*******, представляващ масивна двуетажна къща застроена на 180 кв.м., заедно с дворно място от
2 880 кв.м., съставляващо парцел I- 176 от кв.35, м.Б. по плана на с.П., е
възстановена на основание чл.78, ал.1 от ЗДС и чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, което е
отразено в Акта за държавна собственост № 4586/05.04.1950 г./л.37 от делото/
Представен е Нотариален акт за
собственост на недвижим имот възстановен по ред на ЗВСОНИ № 120А, т. 1, per. №8280/1999 г. на нотариус Р. Рашева с
рег.№203 от НК, съставен по реда на
чл.483 ГПК /отм./, с който въз основа на представени писмени доказателства Е.В.Н. и Н. В.К., като наследници на Р. В., са
признати за собственици по
реституция съгласно чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ
на процесния недвижим имот./л.17-л.18 от делото/
От приетата скица №58486/ 27.08.2012г. се установява, че процесния поземлен
имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри утвърдени със Заповед РД-18-24 от
02.03.2012г., като поземлен имот с
идентификатор 55419.6706.839, с адрес с.П., район П., ул.“******, имотът е с
площ 2897кв. и собственици Е.Н. и Н. В.К../л.20 от делото/
В подкрепа на твърденията си, че процесния имот е публична собственост ищецът е представил АДС № 470 от 31.03.1998 г.,
одобрен от М.на вътрешните работи Б. Б., с който като публична държавна
собственост, по реда на чл.70, ал.2 ЗС е актуван имот от 2 550 кв.м. в кв.
П., ул.”*******, заедно с вила от 146 кв.м. строена преди 1949г., бивша
собственост на АД „В. Р.” –
немска фирма, и по-рано съставен Акт № 4586/05.04.1949г., като в т.10 от АПДС е
отразено, че имота се стопанисва от МВР, без да е отбелязан конкретен акт за
предоставянето му. /л.52
от делото/
С писмо от Зам. М.на Р.Р. и благоустройството с техен изх. № 90-05-1233 от
22.12.1999г., е уведомил областния
управител за новосъставен, след акта от 05.04.1950г.
АДС, друг акт за държавна собственост по специалния ред на чл. 70, ал. 2 от ЗДС, именно АДС /ПУБЛИЧНА/ № 470 от 31.03.1998г. на М.на вътрешните работи,
като указал на областния управител да отмени своя Заповед № РД-57-209 от
06.08.1999г. /л.58
от делото/
В коресподенция относно процесния
имот от началника на МТОСО-МВР до зам. М.на РРБ, във връзка с АДС № 470-МВР от
31.03.1998г., се сочи, че след преструктурирането на УБО имота има ведомствен
характер и е придобил характер на
публична собственост , но в МТОСО-МВР
не се съхраняват документи по отчуждаването на имота./л.54
от делото/
Със заповед per. № 15-172/
02.02.2000г. Областният управител на
Област С. е отменил Заповед №РД-57- 209/06.08.1999 г.,
поради данните за съставен АДС № 470-МВР от 31.03.1998г./л.53
от делото/
От приетото заключение на
съдебно техническа експертиза с вещо лице инж.А.И., се установява, че съгласно АДС
№ 4586/05.04.1950 г. е одържавено дворно място от 1400 кв.м. намиращо се в с.П.,
м.“Б.“, при съседи: шосе С. - Самоков; черен път; Б. А.Ч.;
Г., с площ 1400кв.м, одържавен на основание писмо №4003/1949г на Министерство
на финансите, служба „Държавни имоти“. В акт
за държавна собственост е записано, че съществува къща със застроена площ
146кв.м, настоящия акт се предава на ЦК на БКП /справка писмо №73/15.01.955г/“.
Вещото е констатирало, че на гърба на АДС №4586 е записано, че имотът е с планоснимачен номер 113 от кв.35 по плана на с.П.. Вещото
лице е отразило, че АДС № 470-МВР от 31.03.1998г., е актуван имот с площ от
2 550 кв.м. и вила със застроена площ от 146 кв.м. строена преди 1949г.
Сочи се, че в скица №2434/18.06.1998г, издадена от район П., имотът
представлява парцел I - „за специални нужди“ с планоснимачен
номер 835. Дворищната регулация е утвърдена със Заповед №РД-50-09-
507/21.10.1987г и Заповед №РД-09-50-566/08.11.1996г. Според СТЕ парцел I - „за специални нужди“ е
идентичен с парцел 1-176 от кв.35, описан в нот. акт
№95/1939г. Парцелът е с площ 2885кв.м, изчислена графично, т.е. за изчислението
размерите са отчетени с мащабна линия от регулационния план. В заключението на
Допълнителната СТЕ е отразено, че със Заповед №429/22.10.1982г имот пл.№113 е преотреден по регулационния план от „За почивна станция“ в
парцел II - „За специални нужди на МВР”. В АДС №470 е записано, че имот пл.№113
със Заповед №4983/1958г е с площ 2550кв.м по графични данни, а по АДС №4586
площта е 1400кв., а в скицата, издадена от АГКК №58486/27.08.2012г. /лист 20/,
поземлен имот с идентификатор 55419.6706.839, с.П., район П., ул.“******,
имотът е с площ 2897кв.
Така установеното от
фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Несъмнено е, че съществуването на правен интерес е условие съгласно чл.
124, ал. 1 ГПК за предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС по тълк. дело
№ 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В случая ищецът твърди че притежава
самостоятелно право, поради характера на имота, за който твърди да е публична
държавна собственост, което се оспорва от ответниците,
поради което предявения
отрицателен установителен иск е допустим, тъй
като в случая е обоснован правния интерес от неговото предявяване. Относно наличието на правен интерес у
държавата, са и задължителните за първостепенния съд указания дадени в Определение
№1497 / 28.04.2016г. по ч.р.д.№ 1353/ 2016г. по описа на САС.
По
същество:
Според указанията по т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по
т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът
би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание, при отричане правата на ответника
върху него. В случаят, ищецът поддържа,
че притежава права върху процесния имот, по силата АПДС № 470 от 31.03.1998г. на МВР,
поради което съгласно чл. 7, ал.4 на ЗДС, собствеността върху този имот - публична държавна собственост, не
подлежи на реално възстановяване, което не е било отчетено в реституционното
производство.
В
този случай в производството по предявения отрицателен установителен
иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес а
оспорва правото на ответника. Тази постановка обаче е в при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен сила само в случай, че ищецът извежда правния
си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответника /т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012
г. на ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, че
е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното
начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността
на търсената защита. В този случай
доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална,
а на материална легитимация- въпросът за титулярството
на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника
върху същия имот / в този см. Решение №
15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, Определение
№ 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по
реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
указанията на ВКС обективирани в посочените по
–горе актове, съдът разглеждащ спора
по предявен отрицателен установителен иск, в който ищецът поддържа, че е собственик на
спорния имот, следва
на първо място да установи дали ищецът е собственик на процесния
имот на твърдяното от него основание. Настоящият
съдебен състав намира, че държавата, като
ищец не доказа в хода на производството при СГС, че е собственик на процесния имот с площ от 2885 кв.м. обект на АДС /публична/ № 470
от 31.03.1998г. на М.на вътрешните работи и АДС № 4586/3102/ от 05.04.1950г. на бивш РНС„П.“. На първо място в първия АДС № 4586/05.04.1950
г., изрично е отразено, че квадратурата,
която е отчуждена е само 1400
кв.м. и двуетажна постройката, която квадратура е различна от посочената в АДС № 470
от 31.03.1998г. на МВР.
От страна на
ищеца не бяха представени в хода на делото доказателства, установяващи
кога в периода от 1949 г. - до 1998 г. и дали е било извършено друго отчуждаване на части от
имота. Определянето на собствеността на процесния
недвижим имот като публична държавна собственост поначало е функция на
принадлежността на правото на собственост към патримониума
на държавата. Никой обект не може да
представлява публична собственост на държавата, ако не е станал държавна
собственост по силата на предвиден в закона придобивен
способ. Не се установи процесния имот от 2 885 кв.м. да е бил обект на
проведено мероприятие по силата на което да е станал държавна собственост и да
е придобил статут на публична такава.
В решение Решение № 61 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7685/2013 г., II г. о. е даден отрицателен отговор на въпроса дали
удостоверяването в акта за държавна собственост има обвързваща доказателствена
сила за публичния характер на собствеността, като е прието, че такава няма.
Прието е, че актовете за държавна собственост като официални
документи имат само декларативно действие за собствеността на държавата, но не се ползват с конститутивен ефект. Според чл.
5 ЗДС актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството
на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на
държавата, без да я поражда. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение №
11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение
на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за
държавна собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила само за отразените в него факти /включително фактът, че държавният имот е
предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му/, а за собствеността на Д.и нейният публичен
характер следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която
актуваният имот се счита за държавна, респ. за публична държавна собственост,
до доказване на противното, като Д.не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен
актът за държавна и конкретно за публична държавна собственост. В посочения постановен по реда на чл.290 ГПК,
акт е указано, че съдът обаче не е
обвързан да приеме, че Д.е собственик на актувания имот, както и че същият
представлява публична държавна собственост, а формира този правен извод по
вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и
разпоредбите на закона. В случая от
събраните доказателства на първо място не се установи принадлежността на
правото на собственост към патримониума на Д.на имот
с площ от 2885 кв.м. в с.П., с двуетажна сграда строена от преди
1949г. , по предвиден в закона придобивен способ. От
друга страна не може да бъде споделен довода на ищеца за ведомствения характер
на имота, като основание на АДС №
470 от 31.03.1998г. на МВР. Действително налице е
отбелязване в първия АДС
№ 4586/05.04.1950 г., че със заповед
№1/ 20.01.1977г. на СГНС имота е прехвърлен от ЦК на БКП на
УБО, но при протеклото пред
областния управител административно производство по заявление на ответниците, проверка е установила, че имота е бил
одържавен от АД „В. Р.” без
законово основание, според вписването върху приложението на акта е бил
предоставен на УБО, като липсват документи за разпореждане с имота и съгласно
писмо рег.№1545/16.07.1999г. на НСО, същата не разполага с документи за имота и
не стопанисва същия. Не се твърди, нито доказа МВР да е правоприемник на УБО. Не се установи от
страна на ищеца да са налице предпоставки за съставяне на акт по реда на чл.70,
ал.2 от ЗДС относно АДС №
470 от 31.03.1998г. на МВР.
Затова по същество въпросът,
който е релевантен за изхода на делото с
оглед наведеното от ответниците придобивно
основание, на което се основават претенциите им, е въпросът, дали одържавеният през 1949г. имот е бил възстановен в тяхна
полза като правоприемници на Р. В.– като акционер с мажорирен
дял в „В.Р.” АД, с влизане в сила на приложимия реституционен закон - ЗВСОНИ /обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г./, с оглед преценката за
наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 1
във връзка с чл. 1, ал. 1 от същия и конкретно изискването отнетият имот да
съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Кога имотът съществува
реално до размерите, в които е бил отчужден. В случая е установено, че
отчуждаването е без законово основание, както
и че имотът
съществува реално в състоянието, в което
е завзет. По смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ, реституцията на такива
имоти настъпва по право - по силата на закона, без да е необходим някакъв
допълнителен административен или съдебен акт. За да бъдат приложени цитираните
разпоредби за реституция, имотът следва да съществува реално до размера, в
който е бил отчужден, да е собственост на държавата, общините, обществена
организация и т.н. и бившите собственици да не са обезщетени чрез изплащане на
парична равностойност или с друг равностоен имот. В този смисъл са и
задължителните указания дадени в ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното и след като ищецът по отрицателния установителен
иск – Държавата, представлявана от процесуалния и субституент,
не се явява собственик на процесния имот, това
обуславя отхвърляне на иска, поради липса на активна материалноправна
легитимация. Предвид отхвърлянето на установителния петиторен иск неоснователно е и искането на
основание чл. 537, ал. 1 от ГПК да
бъде отменен Нотариален акт № 120А, рег. № 8280, дело № 719 от 1999г.
По разноските:
С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски в процеса имат ответниците, но същите не са представили доказателства за
сторени такива, нито списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.представлявана
от М.на Р.Р.,
чрез Областния управител на област С., против Р.Г.Н.
с ЕГН **********, М.Г.Н. с ЕГН ********** и Н.Р.К. /В./
с ЕГН **********,
иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено по отношение
на ищеца, че ответниците не са
собственици на следния
недвижим имот,
а именно: 83. 20% ид.части от дворно място с
идентификатор 55419.6706.839, съгласно КККР, одобрени
с Заповед № РД-18-24 от
02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и
застроените в същия сгради, описан по скица, издадена от район
„П.“ с № 2434 от
18.06.1998г., като УПИ I - за специални
нужди в кв. 35, местност с. П., с площ от 2885 кв.м. обект на АДС /публична/
№ 470 от 31.03.1998г. на М.на вътрешните работи и АДС № 4586 от 05.04.1950г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: