№ 4567
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110167977 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу С. К. С. и Б. К. Ц.,
субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при разделна отговорност и квоти от по ½ идеална част, всеки сумата в
размер на по 2035,01 лв. –главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
****************************************, абонатен № ******, ведно със законната
лихва от 14.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 329,94 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на по 23,32 лв. –главница за
периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до
изплащане на вземането и сумата от 5,15 лв. –лихва за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022
г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с
абонатен номер ******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца
били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като същите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде
привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на
регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез назначения им
особен представител, с който исковете се оспорват. Навеждат се възражения за изтекла
погасителна давност.
1
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответниците С. К. С. и Б. К. Ц., редовно призовани, се
представляват от назначения им особен представител – адвокат К. Б. – Т., която поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането, съобразно твърденията му в отговора на
исковата молба. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за спиране/прекъсване на давностния срок.
От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното
и селищно устройство № 94/05.06.1991г., се установява, че лицето К. Б. Ц. е признато за
собственик на имот, находящ се в ****************, понастоящем
***********************. От приетия препис-извлечение от акт за смърт № 249 от
29.03.2022г. се установява, че К. Ц. е починал на 29.03.2022г., като видно от удостоверение
за наследници на СО, район Слатина, след смъртта си е оставил за свои законни
наследниците дъщеря и син – ответниците С. С. и Б. Ц.. От приетата по делото справка от
СРС, АС „Деловодство III ГО“, се установява, че в особената книга по чл. 49 от ЗН, водена
при СРС, не е установено наличие на вписан отказ или приемане на наследството на К. Б. Ц.
от страна на неговите наследници.
Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи в
***********************, обективирано в протокол от 06.10.2002г. е взето решение да се
сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към
протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно
неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици,
включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на
подписалите го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор
№ 2244/07.10.2002г. с /ФИРМА/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като
по делото не е спорно, че е наличен такъв договор, както и обстоятелството, че и към
днешна дата услугата се извършва от /ФИРМА/.
По делото не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и
размера на цената й. ССчЕ бе допусната за изслушване, с оглед релевираното от ответинка
възражение за давност.
Установява се от изслушаната СсчЕ, че прогнозно за процесния период е начислена
2
сума от 3179,26 лева, от които сумата от 3067,89 лева по перо отопление на имота и 111,37
лева за БГВ. След изравняване и след корекция на задължението, същото възлиза на сумата
от 4070,02 лева. На абоната е начислена и главница за такси за дялово разпределение в
периода от 30.11.2019г. до 30.04.2021г., общо в размер на 46,64 лева. Според заключението
мораторната лихва върху главницата от 4070,02 лева е в размер на 640,78 лева, за периода от
15.09.2020г. до 23.11.2022г., а върху главницата от 46,64 лева е в размер на 10,16 лева, за
периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
и тези, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г., както и Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключенията
по ССчЕ, съдът намира следното: С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите
части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е
типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е
обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като
доставка на електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното
разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от
така представените писмени доказателства се установи, че в рамките на процесният период
е взето решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС.
Установи се, че ответниците, като законни наследници на лицето К. Б. Ц. са придобили
правото на наследяване по силата на универсално правоприемство на покойния Ц. до
размера на ½ идеална част. По делото не се установи вписан отказ от наследството на Ц.,
който да обоснове невъзможност за придобиване на наследството. Правото обаче, което
всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил
воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, тоест възможността да се придобие
наследството. Възраженията на процесуалния представител на ответниците в тази връзка, че
не са налице данни по делото, че същите са приели наследството на покойния си
наследодател, съдът намира за основателни. Приемането на наследството по реда на чл. 49,
ал. 2 ЗН се извършва чрез действие, което по несъмнен начин предполагат намерението на
призованото към наследяване лице да приеме наследството и е от такова естество, че
приемащият да може да го извърши само бидейки наследник, тоест притежател на
наследственото имущество. Следва да бъде извършена преценка дали действията на
наследниците представляват такива по мълчаливо приемане на наследството или са
действия по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено
управление на наследствените имоти, целящи запазването им, съобразно възраженията,
релевирани с отговора на исковата молба – в този смисъл напр. и Решение № 395 от
04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ ГО на ВКС и Решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр.
д. № 92/2010 г. на ІІ ГО на ВКС. Приемането на наследството следва да се изрази в активни
действия, които водят до промяна в наследственото имущество – прехвърляне, изменение,
ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя, тоест
действията трябва пряко да засягат обема и размера на наследствената маса. Извършеното
разпореждане с наследствено имущество винаги предполага намерение за приемане на
наследството, тъй като подобно разпореждане може да бъде извършено от лицето само в
качеството му на наследник, тоест на лице, което е придобило по наследство правото, с
което се разпорежда, доколкото друго основание за придобиване на правото не е установено.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН приемане на наследството има и когато призованото към
наследяване лице извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството, като във всеки конкретен случай, с оглед обстоятелствата по делото,
3
съдът преценява дали извършените от наследника действия съставляват мълчаливо
приемане на наследството. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на
действителната воля на наследника да приеме наследството – решение № 64/24.02.2016 г. по
гр. д. № 3838/2008 г. на ВКС, IV г. о. По делото ищецът, доколкото е негова
доказателствената тежест, при релевирано възражение от ответника не установи такива
действия, например разпореждане с имота, след смъртта на наследодателя през 2023г., или
промяна на партидата в ищцовото дружество след неговата смърт, или налично плащане по
номер на абоната; от ССчЕ не се установяват такива плащания, касаещи процесния период.
Ищецът не сезира съда с искане по чл. 51 от ЗН. В закона не е предвиден давностен срок за
приемане на наследството. Наследникът обаче, по искане на всеки заинтересован, може да
бъде заставен от районния съд, в определен от последния срок, да заяви приема ли
наследството или се отказва от него /чл. 51 ЗН/. Ако в исковото производство липсват данни
за приемането на наследството по предвидения в ЗН ред от ответника, ищецът е длъжен да
поиска от съда, пред който делото е висящо по предявения от него иск, да предприеме
процедура по чл. 51, ал. 1 изр. 2 ЗН, като даде срок на лицето, имащо право да наследява, да
заяви дали приема или се отказва от наследството /решение № 161 от 15.11.2017 г. по т. д. №
345/2017 г. на ВКС, I т. о./. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи
правото да приеме наследството /чл. 51, ал. 2 ЗН/. Ищецът не сезира съда с такова искане,
поради и което при релевирано от ответника възражение остана недоказано обстоятелството
дали ответниците са приели наследството на К. Б. Ц., тоест дали е налице соченото
основание за ангажиране на отговорността им – универсално правоприемство.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени само на това основание, което
освобождава съда от задължението да коментира релевираното от процесуалния
представител на ответниците правопогасяващо възражение за давност.
При отхвърляне на главните искове подлежат на отхвърляне и акцесорните такива за
лихва.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. При този изход на делото,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника. Не се
претендират разноски от негова страна поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ************* срещу С. К. С., ЕГН
********** и Б. К. Ц., ЕГН **********, като наследници на К. Б. Ц., субективно и
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца при разделна отговорност и квоти от по ½ идеална част, всеки сумата в размер на по
2035,01 лв. –главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
****************************************, абонатен № ******, ведно със законната
лихва от 14.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 329,94 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
23.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на по 23,32 лв. –главница за
периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.12.2023г. до
изплащане на вземането и сумата от 5,15 лв. –лихва за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022
г.
4
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/ – /ФИРМА/ .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5