№ 23991
гр. София, 10.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20231110113993 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 108, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ............... срещу ................., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1 т.2
КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4990,47
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско" за вреди на лек автомобил марка ..........., модел ..................., вследствие
на ПТП, настъпило на 16.06.2018 г., около 21,40 часа на автомагистрала ............, поради
блъскане на внезапно навлязлото на пътното платно диво животно- лисица, ведно със
законната лихва от 17.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, за сумата 1519,32 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
16.03.2020 г. – 16.03.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който е релевирал възражение за
местна неподсъдност на делото на основание чл. 108, ал. 2 ГПК.
Съдът, при извършена служебна проверка приема, че делото не е местно подсъдно на
Софийски районен съд, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 105 ГПК установява общата местна подсъдност по граждански дела – по
постоянен адрес на ответника физическо лице, респ. – седалището на ответника –
юридическо лице. Всички останали разпоредби уреждащи местна подсъдност се явяват
специални спрямо тази подсъдност и я дерогират. Такава специална разпоредба е и тази на
чл. 108, ал. 2, изр. 1, пр. първо ГПК, съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е
държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спорът. За тази подсъдност, с оглед
нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд
следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото
по делото съдебно заседание. Така предвидената в чл. 108, ал. 2 ГПК подсъдност е
специална както спрямо общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, така и спрямо изборната
1
подсъдност по деликтни искове, уредена в чл. 115 ГПК. Въпросът за правосубектността на
поделенията на държавното учреждение, в чийто район е възникнало правоотношението е
без значение, тъй като искът е насочен срещу ответника юридическо лице ................., като
ирелевантно е и това, че ответникът е самото държавно учреждение, а не негов клон или
поделение (в този смисъл Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4964/2021 г.
по описа на ВКС, Г. К., III ГО, Определение № 6246 от 30.06.2022 г. по ч. гр. д. № 6194/2022
г. по описа на СГС и др.).
Съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл. 4 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на ................. и чл. 54 от
Закона за администрацията, ................. е държавно учреждение с 27 специализирани
териториални звена – областни пътни управления, които осигуряват изпълнението на
определени функции на агенцията на територията на една административна област.
В настоящия случай транспортното произшествие, при което се твърди да са настъпили
процесните вреди, е реализирано на пътен участък на територията на автомагистрала ............
– на км. 95 с посока на движение към гр. София, в района на община Пазарджик. Доколкото
там е осъществено твърдяното противоправно деяние на ответника, там следва да се счита
възникнало и регрестното право на застрахователя. Това е така, тъй като в този момент (на
настъпването на застрахователното събитие) възниква законовото задължение на
застрахователя да плати и правото му на регрес срещу делинквента, като последното се
намира под отлагателно условие – ако плати, респ. става изискуемо в момента на плащането
на третото лице (в този смисъл Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 624/2010 г.,
I т. о.). Този пътен участък попада в местната компетентност на Районен съд – Пазарджик.
Ето защо производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен
съд – Пазарджик.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13993/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 151 състав,
и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Пазарджик.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – гр.
Пазарджик.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2