РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Царево, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по постъпила жалба от “Магоз 8“ ЕООД,
ЕИК *********, против наказателно постановление № 784034- F781742/
16.08.2024 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “Магоз
8“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, дружеството жалбоподател сочи, че не оспорва изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка, но намира, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка поддържа
конкретни доводи, обуславящи приложението на цитираната разпоредба, като
моли за отмяна на атакуваното постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител-
1
юрисконсулт- моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
По същество се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба
и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните: От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка,
изложена по идентичен начин в процесните АУАН и НП: На 05.08.2024 г. в
15,24 часа била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, на
търговски обект стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на
проверката било констатирано, че жалбоподателя- в качеството си на лице по
чл. 3 от Наредба Н - 18/ 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ- е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н - 18/ 2006 г. на
МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по
чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите 1. група "А" - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на
течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. -
ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
В хода на проверката бил изведен дневен финансов отчет от ФУ, видно
от който за деня на проверката общият оборот е отчетен изцяло и само в група
"В“ на фискалното устройство.
За констатирането на нарушението, бил съставен нарочен ПИП.
Впоследствие бил издаден и АУАН в присъствие на пълномощник на
дружеството, който подписал акта без възражения. Такива не били депозирани
2
в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, като
констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от
ЗДДС и санкционирано по чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви
и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от
своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
3
следните правни изводи: По делото не се спори, а и от приложената Заповед се
установява както материалната, териториална, така и темпорална
компетентност на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка, изложена
в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и
в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН, АУАН е съставен в срок, в присъствието на упълномощено лице,
процесното НП е издадено в законоустановените срокове.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че в случая се
касае за нарушение по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.
Санкционираното лице не е изпълнило задължението си да регистрира
продажби в съответната данъчна група.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал. 2 вр. 185,
ал. 1 от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от
закона размер – 1000,00 лв. Същият в конкретния случай се приема от съда за
съответен на тежестта на нарушението, тъй като наказващия орган е наложил
санкция в предвидения от закона минимален размер, което съответства на
тежестта на нарушението и на обстоятелството, че същото е извършено за
първи път.
Настоящата съдебна инстанция намира за изцяло несподелими
доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
4
Маловажен случай на административно нарушение е налице, когато
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по процесния състав, доколкото обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая, не са налице.
На първо място, следва да се посочи, че неизпълнението на законовото
задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е категорична,
че именно наличието на обективни причини, които са възпрепятствали
законосъобразното процедиране е един от отличителните белези на
маловажния случай.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за първи
път. Това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при
индивидуализация на наказанието, като е наложена санкция в минимален
размер.
Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че
в случая интересите на фиска не са нарушени. В тази връзка, следва да се
отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се
изисква настъпването на допълнителен общественоопасен резултат освен
самото деяние. Приемането, че липсата на вредни последици е основание за
маловажност при формалните нарушения, на практика би довело до
положение да не бъдат налагани санкции за по-голямата част от извършваните
в страната противоправни посегателства, което е идея чужда на законодателя.
Още повече, че това обстоятелство, че интересите на фиска не са накърнени,
тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е съобразено
от законодателя, като за нарушения водещи до неотразяване на приходи е
5
предвидена много по-висока санкция в чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 784034- F781742/
16.08.2024 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “Магоз
8“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6