Р Е Ш Е Н И Е
№264/24.3.2021г.
гр.
Пазарджик, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Д. Г.., като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм.
дело № 726 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и е образувано по жалба на Г.С.Т. *** против Заповед № РД-25-671 от
12.06.2020 г., издадена от кмета на Община Ракитово, с която е наредено Г.С.Т.
да премахне незаконен строеж – „Масивна ограда”, находящ се в имоти с
идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767, м. „Средока” с трайно предназначение
„Земеделска земя” и с начин на трайно ползване „нива” съгласно КК на гр. Ракитово.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалноправните разпоредби, без да бъдат изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая от страна на административния
орган. Твърди се, че неправилно жалбоподателят е посочен като извършител на
незаконния строеж. На следващо място не можело от заповедта да се установят
юридическите факти, обосноваващи издаването на заповедта, а незаконният строеж
не бил и точно индивидуализиран. Претендират се сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържат така
подадената жалба. Ангажират писмени и гласни доказателства. Молят да се отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендират сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата -
кмет на Община Ракитово,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна, тъй като безспорно е
установено, че е налице незаконен строеж. Претендира заплащането на сторените
по делото разноски.
Заинтересованата страна – Г.Ц.Б.
– собственик на имот с идентификатор 62004.8.767, върху който попада част от
оградата, предмет на заповедта, в писмено становище счита заповедта за
законосъобразна и правилна. Заявява, че е сключила договор за ползване на имота
с Г.С.Т. за срок от 5 години през 2018 г., като към онзи момент същият не е бил
ограден и не бил чакълиран. Заявява, че никога не се е договаряла с Т. и не е
давала съгласие за заграждане с бетонна ограда на имота и за насипване на
земята с чакъл.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Длъжностни лица по контрол на
строителството при Община Ракитово са извършили проверка на място и по
документи на строеж: „Масивна ограда“, находящ се в поземлени имоти с
62004.8.993 и 62004.8.767, м. „Средока” с трайно предназначение „Земеделска
земя” и с начин на трайно ползване „нива” съгласно КК на гр. Ракитово. При
проверката е съставен Констативен акт № 2/18.05.2020 г., с който е установено,
че двата земеделски имота са оградени с обща масивна ограда, разположена по
част от западната, северната, източната и част от южната граница на имот с
идентификатор 62004.8.993 и част от западната, южната и част от източната
граница на имот с идентификатор 62004.8.767 по КК на гр. Ракитово. Височината
на оградата е от 2,00 м. до 2,55 м. в различните точки, изпълнена е от бетонова
плътна част с височина от 0,30 м. до 0,80 м. върху ивични основи,
стоманобетонови колони 20/20 см. и 25/25 см., и зидария от бетонови тухли между
колоните. Оградата завършва със стоманобетонова ивица с дебелина 10 см. и
ширина 25 см. върху която са наредени керемиди. Дължината на оградата е 306,60
м. Проверяващите приели, че масивната ограда е „строеж“ по смисъла на §5, т.38
от ПР на ЗУТ и е шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №
1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Установили, че
собственик на поземлен имат с идентификатор 62004.8.993 по КК на гр. Ракитово е
Г.С.Т., съгл. Нот. акт № 133/12.02.2018 г. и Нот. акт № 63/27.04.2018 г.
Собственик на поземлен имот с идентификатор 62004.8.767 по КК на гр. Ракитово е
Г. Д.. Б., по Нот. Акт № 148/01.09.2014 г. Върху имота имало учредено право на
ползване на Г.С.Т., съгл. договор № 597/04.05.2018 г. При проверката и от
събраните документи било установено, че възложител и извършител на строежа е Г.С.Т..
Строежът бил изпълнен без необходимите строителни книжа: становище на инженер-конструктор
и разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1, във вр. с
чл.147, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ в имоти със статут на земеделска земя, без
сменено предназначение и бил незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Строежът
бил изграден в периода от придобиването на имота 27.4.2018 г. до момента на
констатирането му при проверката на 18.05.2020 г. Съгласно становището на гл. архитект
на община Ракитово за строежа „Масивна ограда“ не бил приложим режима на
търпимост по см. на §16 от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, с оглед
периода на построяване, а и поради факта, че имотите, в които е изграден са със
статут на земеделски земи, за които не е имало и към момента няма одобрен ПУП. Констативният
акт е съставен в присъствието на Г.С.Т. и му е връчен лично на 18.05.2020 г.,
след приключване на проверката. В законоустановения 7- дневен срок е постъпило
възражение от Г.Т. с вх. № 94-1306/26.05.2020 г., като е посочено, че
неправилно в акта бил формулиран като възложител на строежа и не е обследвана
приложимостта на §127 от ЗУТ. Като приел възражението за неоснователно и
изхождайки, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване, кметът на Община Ракитово на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е издал
оспорената заповед, с която е наредено премахването на посочения по-горе
строеж. Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя, като в законоустановения
14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд
Пазарджик.
За изясняване на значимите за
спора обстоятелства по делото са допуснати съдебно-техническа и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, чийто заключения съдът намира за компетентно
изготвени, като вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси, поради
което съдът ги кредитира изцяло. В отговор на поставените въпроси вещото лице е
констатирало, че оградата на имоти с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767
по КККР на град Ракитово, така, както е реализирана същата представлява строеж
по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, шеста категория. За реализираното
строителство не е издадено разрешение за строеж. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7
от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина
на плътната част от 0,60 м до 2,20 м. Ограждането на имоти с идентификатори
62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на град Ракитово на места е реализирано с
височина над 2,20 м от една страна, а от друга - по границите на имоти, които
не са урегулирани с влязъл в сила подробен устройствен план.
В описателната част на
обжалваната заповед са изложени обстоятелства, послужили за издаване същата, в
т. ч. съставянето на Констативен акт № 2/18.05.2020 год., на работна група към
Община Ракитово; окомерната скица, част от акта е направена като комбинация от
измерване на място и възпроизвеждане на цифровият модел на имот с
идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на град Ракитово, което е
довело до неточност при вписване дължината на източната граница на имот с
идентификатор 62004.8.767.
Имот с идентификатор 62004.8.993
по КККР на град Ракитово, образуван от сливането на имот с идентификатор
62004.8.731 и имот с идентификатор 62004.8.764, е собственост на жалбоподателя Г.Т.,
съгласно нот. акт № 155, том първи, дело № 104/2018 год., Вх.рег. №
247/12.02.2018 год. и нот. акт № 165, том трети, дело № 383/2018 год., Вх.рег.
№ 747/27.07.2018 год.
Имот с идентификатор 62004.8.767
по КККР на град Ракитово е собственост на Г.Ц.Б..
Процесните имоти са разположени в
земеделската територия на землището на град Ракитово и съгласно чл. 59, ал. 1
от ЗУТ строителство е възможно след промяна на предназначението на земята по
реда ЗОЗЗ. Жалбоподателят е инициирал такава процедура по отношение на имот с
идентификатор 62004.8.993, която не е приключила с влязла в сила заповед на
кмета на общината за одобряване на подробен устройствен план. С Решение IV на
Общински съвет по устройство на територията от Протокол №1 от 21.05.2020 год.
проектът за ПУП, с който за имот с идентификатор 62004.8.993 се предвижда УПИ
I-993, Административна и складова дейност е приет със забележка относно
разположението на линиите на застрояване съобразно сервитута към преминаващия
електропровод над имота. Жалбоподателят е внесъл в Община Ракитово коригиран
проект на 23.07.2020 год. До момента заповед на кмета на общината за одобряване
на ПУП не е издадена.
Реализираната ограда на имоти с
идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 не е свързана с основното
предназначение на имота, определено с ПУП по посочената преписка, както и не
допълва същото. Процесната ограда е с височина над 1,2 м над средното ниво на
прилежащия терен; изградена е като плътен тухлен зид. Така изпълнена оградата
не се отнася към случаите, в които съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 11 на ЗУТ
не се изисква разрешение за строеж. Котите на терена, обхванат с имоти с
идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на град Ракитово, около които
е изградена оградата са отчетени в представеното по делото геодезическо
заснемане. Котата в най-ниската точка на терена е 780.07; котата на
най-високата точка е 783,24.
Констативен акт № 2/18.05.2020
год. е съставен от работната група към Община Ракитово в присъствието на Г.Т.,
който е подписал акта.
По делото са допуснати до разпит
като свидетели лицата С. Петров П. и С.П.Х., от които жалбоподателят е закупил имот
с идентификатор 62004.8.731. Двете не са се явили в насроченото съдебно заседание,
като са изпратили писмени становища, че не могат да се явят поради
епидемиологичната обстановка в страната, но твърдят, че при продажбата на имота
към 12.02.2018 г., той е бил ограден с
масивна тухлена ограда от всички страни.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, в съответствие с материалноправните разпоредби. Заповедта е издадена на
основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1,
т. 8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Издаването ѝ се
предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната
процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно съобщен
на жалбоподателя чрез връчването му лично. Съгласно чл.225а, ал.2, изр. 2 ЗУТ:
„Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок“. Възможният кръг от лица - адресати на заповедите по чл.
225а, ал. 1 ЗУТ, са очертани от разпоредбата на § 3, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225a, ал. 3 от
Закона за устройство на територията: „Адресат/адресати на заповедта“ са
физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена,
лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които
се създава задължение за премахване на незаконния строеж“. В случая заповедта е
връчена на жалбоподателя, както като собственик на част от терена, така и като
извършител, установен от длъжностните лица към община Ракитово. Вярно е, че
констативният протокол не е връчен на другия собственик на терена - Г.Б., но
това по никакъв начин не следва да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като процесната
заповед не създава за последната задължение за премахване на незаконния строеж,
поради което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в тази насока.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. В случая съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в
установената от закона писмена форма.
Безспорно по делото се установи,
че процесната ограда е изпълнена в периода след 2018 г. На първо място в тази
насока са твърденията на собственика на единия имот – Г.Б., която заявява, че е
сключила договор за ползване на имота ѝ с Г.С.Т. за срок от 5 години през
2018 г. (точната дата е 04.05.2018 г.), като към онзи момент същият не е бил
ограден и не бил чакълиран. Заявява, че никога не се е договаряла с Т. и не е
давала съгласие за заграждане с бетонна ограда на имота и за насипване на
земята с чакъл. На следващо място няма как да не се вземе предвид и
представеното в съдебно заседание копие от актуална цифрова ортофото карта
(ЦОФК) на землищата на Община Ракитово, изготвена по самолетно заснемане от
2017 г. от МЗХГ. Това заснемане касае именно земеделските парцели и на него е
видно, че около процесните имоти няма изградена ограда. А дали представяйки
копието в съда Община Ракитово е нарушило заповед на МЗХГ е въпрос, който в
настоящото производство съдът не дължи отговор.
Що се касае до подадените
становища от С. П.. П. и С.П.Х., от които жалбоподателят е закупил имот с
идентификатор 62004.8.731, че при продажбата на имота към 12.02.2018 г., той е
бил ограден с масивна тухлена ограда от
всички страни, следва да се отбележат няколко неща. Съдът е допуснал двете лица
до разпит в качеството на свидетели, за да придобие непосредствена представа за
важни за делото обстоятелства при безспорно установяване самоличността на
лицата, от които изхождат тези твърдения. Подаването на двете становища само с
посочването, че при продажбата на имота към 12.02.2018 г., той е бил
ограден с масивна тухлена ограда от
всички страни, не изпълняват тези условия. Не само, че не се изясняват важните
за делото обстоятелства – кога, как и от кого е била изградена оградата, от
какви материали, в какво състояние е била към продажбата и т.н., но и поставят
въпроса доколко въобще тези две становища са подадени именно от тези две лица.
Дори и да се приеме, че тези изхождат от тях, съдът не ги кредитира, тъй като
противоречат от една страна на останалите събрани доказателства, а от друга и
са житейски нелогични – ако само имот с идентификатор 62004.8.731 е бил ограден
от всички страни, то следва да си зададем веднага няколко логични въпроса: бил ли е ограден и имот с идентификатор
62004.8.764, какво се е случило с частта от оградата между имот с идентификатор
62004.8.731 и имот с идентификатор 62004.8.764 след сливането им в имот с
идентификатор 62004.8.993, тъй като такава не е установена при проверката на
място, на следващо място остава отворен и въпросът как оградата е обхванала и
имот с идентификатор 62004.8.767, собственост на Г.Ц.Б., след като евентуално
според становищата е бил ограден само имот с идентификатор 62004.8.731 и какво
се е случило с оградата и между тези двата имота - 62004.8.731 и 62004.8.767.
Иначе казано – според тези становища – част от оградата е изчезнала, като обаче
се е появила ограда на други места. Ето защо съдът ги намира за нелогични и
житейски неиздържани, противоречащи на останалите събрани доказателства и не ги
кредитира.
Така основният спорен въпрос по
делото дали процесният строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
както и на §127 ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в
закона за търпимост и забрана за премахване, намира своя еднозначен отговор. Ответникът
е приел, че за посочения строеж са неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, както и на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ за търпимост. Очевидно е, че в
случая няма как да се говори за търпим строеж съгласно § 16 от ДР на ЗУТ, който
касае строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа. Жалбоподателят
обаче твърди, че § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ може да намери приложение и
трябва да бъде изследван. Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. От текста следва, че даден
строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че
незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки - да е изграден до 31 март 2001 г. и да е бил допустим по
действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при
липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана
за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по
премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и
доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства
независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост.
Задължението е както за органите на общината, така и за съда. В конкретния
случай от приетата по делото експертиза и събраните писмени доказателства не се
установи, че процесният строеж е търпим. Нещо повече – установи се, че дори
реално е изграден след 04.05.2018 г. Вещото лице е констатирало, че оградата на
имоти с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на град Ракитово, така,
както е реализирана същата представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, шеста категория. За реализираното строителство не е издадено разрешение за
строеж. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани
поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м. Ограждането на
имоти с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на град Ракитово обаче
на места е реализирано с височина над 2,20 м от една страна, а от друга - по
границите на имоти, които не са урегулирани с влязъл в сила подробен
устройствен план. Реализираната ограда на имоти с идентификатори 62004.8.993 и
62004.8.767 не е свързана с основното предназначение на имота, определено с
ПУП, както и не допълва същото. Процесната ограда е с височина над 1,2 м над средното
ниво на прилежащия терен; изградена е като плътен тухлен зид. Така изпълнена
оградата не се отнася към случаите, в които съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 (подпорни стени с височина до 1,2 м над нивото на
прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти)
и т. 11 (леки прозирни огради и плътни огради с
височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот) на ЗУТ
не се изисква разрешение за строеж, съгласно заключението на вещото лице.
Котите на терена,
обхванат с имоти с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на град
Ракитово, около които е изградена оградата са отчетени в представеното по
делото геодезическо заснемане. Котата в най-ниската точка на терена е 780.07;
котата на най-високата точка е 783,24. Видно е и от заключението на вещото
лице, че процесният строеж е извършен частично в чужд имот.
С оглед изложеното съдът намира,
че в случая е неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като не са изпълнени законоустановените предпоставки за нейното приложение,
а именно: строежът да е изграден преди 31.03.2001 г. и да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му, поради което не е търпим и подлежи на
премахване и забрана за ползване.
Що се касае до доводите, че
жалбоподателят не е извършител на строежа, така, както е посочено в заповедта,
същите са неоснователни с оглед събраните доказателства по делото. Още повече,
че обстоятелството дали жалбоподателят е извършител на незаконния строеж е без
правно значение за законосъобразността на заповедта за премахването му. То има
значение само за това кой ще понесе разноските по принудителното изпълнение на
заповедта съгласно чл.225а, ал.5 ЗУТ. При евентуално установяване, че адресатът
на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна само в
частта, в която е постановено премахването от това лице, а не изцяло поради
материална незаконосъобразност. Да се приеме обратното означава да не се
премахва незаконно строителство при промяна на собствеността върху него,
какъвто не е смисълът на ЗУТ. (В тази насока например е Решение № 942 от
27.01.2015 г. по адм. дело № 7908/2014 г. на ВАС, II отделение). Органите
упражняват правомощията си при обвързана компетентност и премахването на
незаконното строителство е в съответствие с целта на закона. В случая дори са
налице безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил процесния
незаконен строеж, поради което следва да се приеме за законосъобразно
посочването му за адресат на заповедта. На практика констативният акт и
заповедта могат да бъдат издадени и против неизвестен извършител – аргумент от
чл. 225а, ал.2, изр.2 ЗУТ. Наличието на жалба против заповедта в случая сочи на
очевиден правен интерес от страна на жалбоподателя за отпадане на постановеното
премахване, с което същият се е самоиндентифицирал като фактически ползвател на
строежа. В крайна сметка дали е извършител на строежа или съсобственик на
обекта (видно от момента на придобиване на правата върху терена, след като той безспорно
предхожда издаването на административния акт и дори като такъв по силата на чл.92
ЗС е станал собственик на постройката, която е изградена впоследствие), на още
по-голямо основание – ако са налице кумулативно, жалбоподателят е субект на
задължението за премахване на строежа.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя относно липсата на индивидуализация на незаконния строеж с оглед дължината
на оградата. Вещото лице е посочило, че в описателната част на обжалваната
заповед са изложени обстоятелства, послужили за издаване същата, в т. ч.
съставянето на Констативен акт № 2/18.05.2020 год., на работна група към Община
Ракитово; окомерната скица, част от акта е направена като комбинация от
измерване на място и възпроизвеждане на цифровият модел на имот с
идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на град Ракитово, което е
довело до неточност при вписване дължината на източната граница на имот с
идентификатор 62004.8.767, като според вещото лице общата дължина на оградата е
319,50 м. В заповедта е посочена дължина 306,60 м. От друга страна обаче от описанието
на строежа в констативния акт и в мотивите на заповедта, както и в заключението
на вещото лице еднозначно се установява, че процесната ограда се намира в имоти
с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767, м. „Средока” с трайно
предназначение „Земеделска земя” и с начин на трайно ползване „нива” съгласно
КК на гр. Ракитово, като: „двата земеделски имота са оградени с обща масивна
ограда, разположена по част от западната, северната, източната и част от южната
граница на имот с идентификатор 62004.8.993 и част от западната, южната и част
от източната граница на имот с идентификатор 62004.8.767 по КК на гр. Ракитово.
Височината на оградата е от 2,00 м. до 2,55 м. в различните точки, изпълнена е
от бетонова плътна част с височина от 0,30 м. до 0,80 м. върху ивични основи,
стоманобетонови колони 20/20 см. и 25/25 см., и зидария от бетонови тухли между
колоните. Оградата завършва със стоманобетонова ивица с дебелина 10 см. и
ширина 25 см. върху която са наредени керемиди“. Видно е, че волята на
административния орган е ясно изразена, поради което не обуславя извод за липса
на индивидуализация на разпоредения за премахване строеж, независимо от
разликата в посочената дължина.
Ето защо в заключение съдът
намира обжалваната заповед за законосъобразна, поради което ще следва да бъде потвърдена.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ответника, ще следва да се присъди на основание чл.
143, ал. 4 от АПК в полза на Община Ракитово юрисконсултско възнаграждение в
размер от 200 (двеста) лева с оглед фактическа и правна сложност на делото,
проведените четири съдебни заседания с участието на процесуалния представител
на ответника, активната му процесуална позиция, ангажирането на доказателства и
изготвянето на писмена защита, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева
депозит за вещо лице.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Г.С.Т. *** против Заповед №
РД-25-671 от 12.06.2020 г., издадена от кмета на Община Ракитово, с която е
наредено Г.С.Т. да премахне незаконен строеж – „Масивна ограда”, находящ се в
имоти с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767, м. „Средока” с трайно
предназначение „Земеделска земя” и с начин на трайно ползване „нива” съгласно
КК на гр. Ракитово.
ОСЪЖДА Г.С.Т. с ЕГН ********** ***
да заплати на Община Ракитово сторените по делото разноски в
размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/П/