Р
Е Ш Е Н И Е
№ /09.04.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Варна, 10-и състав, на единадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 801 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от “***“, чрез „***.“, клон ***, ЕИК ***,
срещу О.Г.М., ЕГН **********, с
адрес ***12, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5718,85 лв.,
представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски заем
от 10.08.2017г., сумата от 2735,95 лв.
– възнаградителна лихва по сключения договор за
периода от 20.04.2018г. до 20.08.2021г., както и сумата от 811,82 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
20.05.2018г. до 11.10.2019г.
Твърди се в исковата молба следното: Между
страните на 10.08.2017г. бил сключен договор за потребителски заем с номер PLUS
– 15157117, по силата на
който ищецът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 6000,00 лв.
Закупена е и застраховка от 1612,80 лв. Сумата от 6000,00 лв. е преведена на
кредитополучателя. Усвояването на сумата ответникът е удостоверила с полагане
на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението“. Срокът за погасяване на
заема бил 48 месеца, съответно на 48 вноски, всяка от по 238,95 лв. Уговореният
ГПР бил в размер на 32,65 %, а ГЛП –
16,46 %. На 20.04.2018г. длъжникът преустановил плащането по кредита.
Погасени били едва 7 вноски. Поради забавата кредитът станал предсрочно
изискуем. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е настъпила
предсрочна изискуемост, се предявяват осъдителни искове.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му особен представител. Оспорва се
ищецът да е предоставил на ответника сумата по кредита. Не се установява
плащане на застрахователя по силата на сключения договор за застраховка.
Договорът за кредит е недействителен. Не са спазени изискванията в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Нарушено е изискването на чл. 22, вр.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Уговорената клауза за възнаградителна
лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е
между страните, че за процесните суми има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №17670/2019г. по описа на ВРС.
От
представения препис на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 15157117 от
10.08.2017г. се установява, че страните се намират в облигационни
правоотношения. Размерът на кредита за потребителски цели е 6000,00 лв.
Лихвеният процент е в размер на 26,46 %, а ГПР е 32,65 %. Договорът носи
подписа на кредитополучателя. Приложен е и погасителният план по договора, като
последната вноска е дължима на дата 20.08.2021г.
Видно от представения по делото
Сертификат с номер PLUS – 15157117, също подписан от ответника, О.М. е бил
застрахован по пакет „***“ и пакет „Комбинирана защита“. Застрахователната
премия е била в размер на 1612,80 лв.
По делото е допуснато
извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице Т. се установява
следното: С потребителски договор PLUS – 15157117 от 10.08.2017г. на О.Г.М. е
уговорен заем от 6000,00 лв. Удържана е такса ангажимент от 210,00 лв., като
остатъкът за усвояване от главницата е бил в размер на 5790,00 лв. Сумата е
преведена по банков път по сметка в „******“ АД с титуляр О.Г.М. на дата
10.08.2017г. Сключен е и договор за застраховка „защита на плащанията и
злополука“ със застрахователна стойност от 1612,80 лв. Така главницата по целия
кредит се равнява на 7612,80 лв. Последно заплатената вноска е от 10.08.2018г. Към дата 29.10.2019г. задължението по
погасителния план е както следва – за главница общо 6827,65 лв., за договорна
лихва – 2735,95 лв. Поради анулиране на застраховалните
вноски за периода от датата на плащане до края, остатъкът по дълга е общо за
главница 5718,35 лв., а за договорна лихва – 2735,95 лв. Освен тези суми се
дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на
общо 838,77 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да
установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките,
довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно
правоотношение по договор за потребителски кредит между страните, както и
настъпването на изискуемост на задължението.
В
тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение на договорните си
задължения, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По
делото безспорно се установи, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 15157117 от 10.08.2017г. Този договор е
подписан от ответника, като в производството не е проведено надлежно оспорване
на документа. Следователно съдът намира, че страните са се намирали в
облигационна обвързаност.
От заключението по допуснатата
ССЧЕ се установи, че сумата по договора за кредит е преведена по банков път по
сметка в „******“ АД с титуляр О.Г.М. на дата 10.08.2017г. Поради анулиране на застраховалните вноски за
периода от датата на плащане до края, остатъкът по дълга е общо за главница
5718,35 лв., а за договорна лихва – 2735,95 лв. Освен тези суми се дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на общо 838,77
лв. за периода от 20.05.2018г. до 29.10.2019г.
Ответникът не успя да установи,
че е заплатил изложените по – горе суми, представляващи негово задължение, с
оглед сключения договор за потребителски заем.
Относно възражението, че уговореният размер на
възнаградителната лихва е прекомерен, настоящият
съдебен състав намира, че същото е неоснователно, доколкото уговореният размер
не противоречи на императивните разпоредби в ЗПК. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е
уредено, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република ***. В случая уговореният ГПР е 32,65 %.
Предвид изложеното предявените
искове се явяват основателни. Единствено искът за главница следва да бъде
частично уважен до размер от 5718,35 лв., като за разликата над тази сума до
размера от 5718,85 лв. следва да се постанови отхвърлителен
диспозитив.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на „***” ЕАД,
сторените разноски в заповедното и исковото производство, в общ размер от 888,19 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес ***12, дължи на „***“, чрез „***.“, клон ***,
ЕИК ***, сумата от 5718,35 лв. (пет
хиляди седемстотин и осемнадесет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски заем
PLUS – 15157117 от 10.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2019г.,
до окончателното изплащане на задълженията, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 17670/2019г. по описа на
Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 5718,35 лв. до пълния претендиран
размер от 5718,85 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че О.Г.М., ЕГН **********, с
адрес ***12, дължи на „***“, чрез „***.“,
клон ***, ЕИК ***, сумата от 2735,95 лв.
(две хиляди седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва по сключения Договор за потребителски
заем PLUS – 15157117 от 10.08.2017г. за периода от 20.04.2018г. до
20.08.2021г., както и сумата от 811,82
лв. (осемстотин и единадесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски
заем PLUS – 15157117 от 10.08.2017г., за периода от 20.05.2018г. до
11.10.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. номер 17670/2019г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА О.Г.М., ЕГН **********, с
адрес ***12, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 888,19 лв., представляваща сбор на дължимите и сторени разноски в
настоящото исково производство и заповедното производство по ч.гр.д. номер 17670/2019г.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................