Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Варна, 03.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ
състав в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №11461
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от ищеца П.Т.Т., ЕГН ********** за осъждане на ответника Н.К.Н., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 1176,84 лв.,
представляваща незаплатена част от адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от декември 2016 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба ищецът излага, че в края на 2016 г. Н.К.Н., ЕГН **********
посетил кантората заедно с негови колеги и поискал правни консултации по
трудово право, а при следващи срещи поискал и получил и по други лични въпроси
както и по трудовите му правоотношения и права. През 12.2016 г. между страните
било достигнато до договореност за изготвяне на искова молба и процесуално
представителство по дело за трудови възнаграждения пред всички инстанции
и събиране на присъдените суми и направени разноски срещу възнаграждение в размер на 40% от събраната
сума. Отделно, на по-късен етап, след обсъждане във връзка
с новата ал. 3 на чл. 228 от КТ и след завеждане на иска, бил сключен и договор
за правна помощ относно обезщетения за прекратено трудово правоотношение, срещу
„****“ЕООД, ЕИК ***. От проведените няколко срещи страните уточнили, че ще бъдат
заведени искове за неплатени трудови възнаграждения и за безплатна храна от
месец октомври 2015 г. до 22.03.2016 г. включително, за което бил изготвен
проект на исковата молба, който бил предаден на възложителя и след като бил
одобрен било заведено дело на 09.02.2017 г. във ВРС, като на клиента бил
предаден екземпляр с входящ номер от съда. На клиента било оказано и съдействие
за снабдяване със справка от НАП от 02.02.2017 г.
относно трудовото си правоотношение. Довереникът осигурил писмени доказателства
за полагания труд, консултирал „за ново дело“ и изготвил искова молба за
обезщетение за прекратен трудов договор без предизвестие. След завеждане на
иска за неплатени трудови възнаграждения и за безплатна храна от месец октомври
2015 г. до 22.03.2016 г. включително и предвид справката от НАП било уточнено
да бъдат предявени искове и за периода 23.03.2016 г. до 05.04.2016 г. за
трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за
прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, за което
бил изготвен проект на исковата молба, които му бил предаден за запознаване и
одобрение. За посоченото е подписан и договор за „новото дело“. По подадената
искова молба било образувано гр.д. №1767/2017 г. на ВРС и бил изготвен проект
за доклад, като било допусната експертиза, а делото било насрочено за
25.05.2017 г., за което уведомил клиента след 25.04.2017 г. – датата на
получаване на съобщението за насрочено заседание. Организирана била среща, на която били обсъдени въпроси,
относими към предстоящото на 25.05.2017 г. заседание. Уведомил клиента, че след
справка в съда ищецът узнал, че от клиента му е заведено предходно дело за
трудови възнаграждения срещу същия ответник. Поставил въпроса за изменение на
исковите претенции, както и за дължимото от клиента поведение като ищец по
делата. Между страните не се достигнало до съгласие по някои въпроси и се
разбрали да се видят преди заседанието. Клиентът уточнил, че трябвало нещо да
помисли и да се консултира с адвоката си по другото дело и че ще присъства на
заседанието и че ще го упълномощи за „новото дело“. Преди заседанието на
25.04.2017 г. не се срещнали. Клиентът не се явил на заседанието. След
поименното повикване и преди даване ход на делото съдията го уведомил, че
пълномощията му са оттеглени. Сочи, че заключението по експертизата, поискана с
исковата молба, е представено за следващо заседание и е изслушана на
по-следващо, като не са задавани въпроси, не са предприемани процесуални
действия от страна на ищеца и с решението изцяло са уважени исковите претенции
по основание и размер за 26 основни иска и толкова по чл. 86 от ЗЗД, като се
отхвърлени два главни и толкова по чл. 86 от ЗЗД, но това се дължи на липсата
на изменение на исковите претенции с оглед заключението по експертизата.
Уважени били и присъдени 2699,90 лв. - главница и 242,3 лв. - лихва,
обща сума от 2942,10 лв. от които 40% са 1176,84 лв.
По делото се явил упълномощен колега и в следващо заседание поискал да
му бъде определено възнаграждение в минимален размер, определено от съда в
размер на 400 лв.
Сочи, че от него са заверени и представени документи по гр.д.
№1767/2017 г. ВРС (осигурени изцяло от него доказателства), както следва: 41 бр.
стр. от книга за „Книга за ежедневен инструктаж“ – 83,00 лв., 6 бр.стр. от „План
график за дежурства в обекта“ – 13,00 лв. лв. и 56 бр.стр. от „Книга за
предаване и приемане на охраняем обект“ 113,00 лв.
общо 209 лв.
От ответника била получена
сумата от 5 117,60 лв. по изп.д. № 46/2018 г., образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист, на основание влязло в сила Решение №2583/26.6.2017
г. по гр.д. №1767/2017 г. ВРС на 22.01.2019 г. Съобразно постигната между
страните договорка, сочи че ответникът му дължи 40% от присъдената по гр.д.
№1767/2017 г. ВРС в размер на 2 699,90 лв., доколкото се е сбъднало
условието в сключения между страните договор за правна защита и съдействие,
сумата да бъде събрана.
Ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен. Излага, че
представеният от ищеца „договор за правна защита и съдействие“ е нищожен,
доколкото в раздел „I. Страни“ от договора е посочена само една страна - Н.К.Н.,
но не е посочена друга страна. В раздел „II. Предмет“ от договора не се съдържа
ясно определен предмет, доколкото там е казано само, че предметът е оказване на
правна защита и съдействие, изразяващо се в завеждане и водене на дело срещу „****“
ЕООД и събиране на присъдените суми и направените разноски. Не било уточнено
какъв трябва да бъде предметът на делото, т.е. каква претенция трябва да се
предяви срещу дружеството - ответник. Освен това сочи, че текстът на раздел „III.
Договорено възнаграждение“ е противоречив и неясен, като сочи противоречие
между ръкописния и напечатания текст в този раздел. От гореизложените факти
прави извода за нищожност на договора поради липса на съгласие и основание,
съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Ако съдът приеме за верни твърденията на ищеца, че в представения от
него договор е уговорен хонорар 40% от събраната сума, присъдена по гр.д.М
1767/17г., то тогава моли да се има предвид следното, че договарянето на
адвокатско възнаграждение в толкова голям размер противоречи на добрите нрави,
от което следва, че тази клауза е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ако въпреки гореизложените аргументи съдът приеме, че договорът за
правна защита и съдействие е действителен и че в изпълнение именно на този
договор ищецът е съставил и подал исковата молба по гр.д. №1767/2017г. на ВРС,
тогава моли да се има предвид, че с исковата си молба П.Т. е поискал ответникът
да му заплати „възнаграждение за положен труд“. От самия договор, от раздел „II.Предмет“
се вижда, че трудът, който е трябвало да положи адвокатът обхваща три етапа
(три дейности): 1. Завеждане на дело, т.е. съставяне и подаване на искова
молба; 2. Водене на това съдебно дело, т.е процесуално представителство по вече
заведеното дело; 3. Събиране на присъдените суми. Сочи, че доколкото адв. П.Т. единствено е изготвил исковата молба, то
заплащане се дължи единствено за положеният от него труд именно по изготвянето
на исковата молба, но не и за осъществено процесуално представителство. В тази
връзка моли, ако съдът намери, че договорът за правна защита е действителен да
уважи частично иска като му присъди размер не по - голям от 30% от
претендираната сума, т.е. не повече от 353,05 лв., тъй като това би
съответствало на положения труд - съставяне и подаване на искова молба.
В допълнение излага, че през ноември 2016 г. упълномощил непознатия му
дотогава адвокат П.Т. да заведе дело от негово име. За клиента било важно искът
да бъде заведен без отлагане, защото срещу същия ответник имало заведени много
голям брой дела и съществувала голяма вероятност той скоро да изпадне в
неплатежоспособност. За това се уговорили с адв. Т. той да подаде исковата
молба до един месец от упълномощаването. През следващите месеци П.Т. на два
пъти го заблуждавал, че е внесъл искът в съда. Ответникът го помолил да му даде
копие от исковата молба, но той му се изсмял, демонстрирайки за пореден път
неуважението си към него. Наложило се лично да прави проверки в деловодството
на съда и така установил, че искът е заведен едва през февруари 2017г. С
поведението, което имал, адв. Т. изгубил доверието на ищеца, поради което
последният оттеглил пълномощията си от адв. Т..
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че адв. Т. е изготвил и
подал в съда искова молба за осъждане на „*****“ ООД да заплати на ответника
дължими суми за трудови възнаграждения, въз основа на която е образувано гр.д. №1767/2017 г. ВРС; че по делото е постановено решение, с което
е осъдено „*****“ ООД да заплати на ответника сумата от 2 942,10 лв., в това число 2 699,90
лв. - главница и 242,30 лв. – лихва; че пълномощията на адв. Т. са оттеглени
преди първо по делото заседание, но след изготвяне и депозиране на исковата
молба в съда.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л. 5), във който като страни
са посочени Н.К.Н., ЕГН ********** – клиент, а като адвокат не е посочен никой.
Като предмет на договора е посочен: „Оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в завеждане и водене на дело пред всички инстанции срещу „****” ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от Т. Н. Т., със седалище и адрес на управление: гр. С. и
събиране на присъдените суми, при договорено възнаграждение 40% от събраната
сума. Договорът е подписан от ответника Н.Н. и от адв. П.Т.. Посочена е и банкова сметка ***. П.Т. за
заплащане на сумите.
По делото е
представено и копие от друг екземпляр на същия договор, с попълнено име на
адвокат – П.Т.Т.. От ищеца в съдебно заседание са
наведени твърдения, че това е копие от екземпляра от договора, предаден след
подписването му на клиента – ответник в настоящото производство, поради което
не разполага с оригинала.
От приложеното към доказателствения
материал по делото гр.д. №1767/2017 г. на ВРС е видно, че то е образувано по
повод на искова молба, подадена от Н.К.Н., ЕГН ********** срещу „*****” ЕООД,
ЕИК **** чрез адв. П.Т., с която са предявени искове
с правно основание, както следва: по чл. 128, т.2 от КТ – сумата от 1928,18
лв., за периода от 22.10.2015 г.
до 31.3.2016 г.; по чл. 262, във вр. с чл. 150 от КТ – сумата от 518,67 лв. за периода:
22.10.2015г.-31.3.2016г., по чл.261 КТ –
сумата от 78,00 лв., представляваща
възнаграждение за положен нощен труд за период 22.10.2015г.-31.3.2016г., по чл.
264 от КТ – сумата от 175,29 лв.,
представляваща възнаграждение за положен труд по време на официални празници за
период 1.11.2015г.-31.1.2016г. и по чл.285,
ал.1 КТ вр. чл.2, ал.2, т.2 вр. чл.5 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или
добавки към нея –
сумата от 154,00 лв. - стойността на безплатна храна в размер по
2,00 лева при 12 - часов работен ден при сумирано изчисляване на работното
време за периода от 22.10.2015г. до месец март 2016г., както и мораторната
лихва за забава върху горните суми за периода от падежа им до завеждане на
исковата молба – 09.02.2017 г. в общ размер на 254,54 лв., или общо материалният интерес по делото се е равнявал на
3108,68 лв. По делото са представени заверени за вярност от адв. Т. преписи
от документи 77 листа (от л.10 до л.87).
С решение №2583/26.06.2017 г., постановено по
гр.д.№1767/2017 г. на ВРС „****” ЕООД е осъдено да заплати на Н.Н. сумите, както следва: сумата от 1928,18 лв. по иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ; сумата
от 518,67 лв. по иска с правно основание
чл. 262, във вр. с чл. 150 от КТ; сумата от 78,00 лв. по иска с правно основание чл. 261 от КТ и сумата от 102,86 лв. по иска с правно основание
чл. 264 от КТ, или общо за главница сумата от 2627,71 лв., както и мораторната лихва за забава върху горните суми
от падежа им до завеждане на исковата молба – 09.02.2017 г. в размер на 242,30 лв.
Към доказателствения материал по
делото е приобщено и гр. д.№4997/2016 г. на ВРС и в.гр.д.№ 550/2017 г. на ВОС.
По делото са изслушани показанията на свидетеля
В. В., живуща на съпружески начала с ищеца и негова колежка, които съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК. От свидетелските показания се установява, че ответникът дошъл
първоначално с една група хора за трудово дело против фирма, срещу която ищецът
водили доста дела от работници. Впоследствие ответникът дошъл сам, за да
подпише договора за правна защита. Договорите били бланкетни,
в два еднообразни екземпляра, като на всеки договор съответният клиент изписвал
имена и процента възнаграждение, за което са се договорили, а колегата (ищецът)
само трябвало да допише неговите имена. Единият екземпляр от договора се давал
на клиента, а другият оставал при ищеца. Ответникът бил сам, когато подписал.
След като подписали договорите, направили копие на екземпляра на ответника и му
го връчили. Впоследствие ответникът идвал пак няколко пъти и с други хора във
връзка с документи, които трябвало да предостави за завеждане на делото. Идвал
един-два пъти сам, за да каже, че не може да събере съответните графици, за
времето през което е бил на работа. След като намерили съответния график, в
който той бил отразен, делото било заведено. Единият път, когато идвал
ответникът, донесъл решение по друго дело, но понеже ищецът отсъствал, питал
свидетелката, защо в решението няма извънреден и нощен труд. Свидетелката му
казала да се обърне към колегата, който е водил това дело, но й направило
впечатление, че периодите, за които се води делото били същите. След проверка
действително се оказало, че има застъпване на периодите, като това, което
ищецът е завел и другият адвокат го е завел. Адв. Т.
извикал ищецът и му обяснил, че не може да има две дела за едно и също, а клиентът
казал, че ще помисли и повече не се обадил. Ищецът го търсил няколко пъти, но
той не отговорил. След като адв. Т. се явил на делото, съдията го информирал,
че пълномощията му са оттеглени.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно
чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на възнаграждение за своя труд. Съгласно ал. 2 на същия член размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа, а съгласно ал. 4 възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Според
разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв при липса на договор, по искане на
адвоката адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Или в закона не е предвидена
конкретна форма за сключване на договора между адвокат и клиент, като
съществуването му и параметрите му следва да се доказват с всички допустими
доказателствени средства по реда на ГПК.
В настоящия случай от целокупния
доказателствен материал, събран по делото безпротиворечиво
се установява, че между страните е сключен договор за правна защита и
съдействие, включващ изготвяне на искова молба и процесуално представителство
по дело срещу „****” ООД. Във връзка с изпълнение на задълженията си по
договора ищецът - адв. П.Т. е изготвил и
подал искова молба от името на доверителя си и ответник в настоящото
производство – Н.Н.. Това следва от приложеното по
към настоящо производство гр.д.№1767/2017 г., от където е видно, че исковата
молба е изготвена и подписана от адв. Т., от името на доверителя му Н.Н., представено е пълномощно, както и молба от ответника,
с която оттегля дадените пълномощия на
адв. Т.. Само от тук следва, че при подаване на молбата за оттегляне на
пълномощията ответникът в настоящото производство е имал съзнанието, че е
упълномощил адв. Т. да го представлява по въпросното дело, в противен случай
той не би намерил за нужно да оттегля тези пълномощия.
Представеният по делото договор е
оспорен от ответника с твърдения за нищожност на същия поради липса на съгласие
и предмет. Съдът намира, че нищожност не е налице на основание изложеното
по-горе за липсата на изискване за писмена форма на договора. Действителността
на сключения договор и неговото съдържание се доказват не само от видимо
непълния екземпляр от договора, но и от заведеното в последствие гражданско
дело и представеното по него пълномощно, както и от дадените свидетелски
показания от колежката на ищеца, които съдът кредитира като кореспондиращи и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал, събран по делото. Или
представеният договор може и да не носи името на ищеца, но в него е посочена
неговата банковата сметка и носи неговият подпис и този на клиента му –
неоспорени от страните, което е основание за съда в контекста и на воденото
впоследствие дело, да приеме, че между страните по договора е налице валидно
сключен договор, изпълнението по който е започнало от страна на адв. Т. с
изготвянето и подаването на искова молба в съда.
Съгласно чл. 26, ал.1 от Закона
за адвокатурата клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от
адвоката или адвоката от Европейския съюз, като ал. 2 на същия член урежда
въпроса с дължимото адвокатско възнаграждение в случай на оттегляне на
пълномощията на адвоката, като при неоснователно оттегляне на пълномощията
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение в пълен
размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения
труд.
В отговора на исковата молба
самият ответник заявява, че е наел адв. Т. през месец ноември 2016 г., като той
трябвало да изготви и внесе исковата молба в съда в срок до един месец и когато
научил, че той е сторил това едва през февруари 2017 г., изгубил доверието в
адв. Т. и оттеглил пълномощията си. Така на първо място ответникът признава, че
между него и адв. Т. е имало договор. На второ място признава, че причината,
поради която е оттеглил пълномощията си е забавянето на внасянето на исковата
молба в съда. За твърденията си ответникът не е ангажирал никакви
доказателства. От друга страна ищецът твърди, че подаването на исковата молба в
съда е забавено по вина на ответника, за което се ангажираха доказателства,
посредством разпита на свидетелката Василева. Отделно, по делото се установи
(от приобщените към доказателствения материал гр.д.№ 4997/2016 г. на ВРС и
гр.д.№ 1767/2017 г.), че заведеното гр.д.№ 4997/2016 г. на ВРС от адв. Т. е
частично с идентичен предмет с гр.д.№ 4997/2016 г. на ВРС, което доказва
неговата теза, че клиентът му, който бидейки счетоводител би трябвало да е наясно в общи линии, какви предходни дела е
завеждал, имат ли връзка с предмета на повереното на адв. Т. дело и от
необходимостта да го уведоми за това. Пълномощията на адв. Т. са оттеглени чак
след като ответникът бил разбрал, че адвокатът е завел твърде късно делото.
Това съдът намира, че не е основателна причина, за оттегляне тепърва на пълномощията,
доколкото делото вече е било заведено и по-голямо забавяне от това е нямало как
да настъпи. Поради изложеното съдът намира, че адв. Т. не е дал повод за
оттегляне на пълномощията от него, с което и не е налице хипотезата на предл.
второ на чл. 26, ал.2 от ЗАдв, а на предложение първо, поради което и на
адвоката се дължи пълния уговорен хонорар.
Въпреки това съдът намира, че на
ищеца се дължи адвокатски хонорар само за представителство пред първа
инстанция. В представения писмен договор е уговорено, че адвокатското
възнаграждение се дължи за завеждане и водене на дело пред всички инстанции и
събиране на присъдените суми при възнаграждение от 40 % от събраните суми. В
конкретния случай пълномощията на адвоката са били оттеглени преди първо по делото
съдебно заседание и съдът намира, че възнаграждение за въззивно производство не
се дължи, тъй като такова изобщо не е било водено. По отношение на
изпълнителното производство съдът намира, че не се дължи възнаграждение, на
първо място поради факта, че образуването и воденото на такова производство не
е задължително, доколкото е можело да постъпи и доброволно плащане на
присъдените суми, а на второ поради факта, че ищецът реално не е взел участие
във воденето на изпълнителното дело.
От написаното в договора не може
да се определи точният размер на дължимата по договора сума, доколкото размерът
й е бил уговорен общо – за всички инстанции и събиране на сумите, а в настоящия
случай съдът приема, че следва да се дължи възнаграждение само за
производството пред районния съд. Поради това и с оглед на цитираните разпоредби дължимото възнаграждение
на адвоката за неговата работата следва да се определи на принципа на чл. 36,
във вр. с чл. 26, ал.2, предл. първо от ЗАдв в размер на минималното адвокатско
възнаграждение, дължимо съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет за една
инстанция.
Съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от
Наредбата при трудови дела с определен материален интерес се дължи адвокатско
възнаграждение в размерите по чл. 7, ал.2 от Наредбата. Съгласно чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредбата при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв., или в настоящия случай дължимото минимално
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 е в размер на 300 + 7% от 2108,68 лв., или на 447,61 лв.
Съгласно чл. 32 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от
документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата
и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното
производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално
заверени документи. Видно от гр.д. №1767/2017 г. на ВРС по същото са
представени заверени копия от документи общо 77 страници, поради което на осн.
чл. 6, т.13 от Наредбата се дължат по 3,00 лв. за първа страница и по 2,00 лв.
за всяка следваща, или в настоящия случай
155,00 лв. Така на ищеца се дължат общо 602,61 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът
установи по несъмнен начин, че му се дължи адвокатски хонорар за извършената от
него работа в размер на 602,61 лв., поради което и предявеният иск следва да бъде
уважен за тази сума, като за разликата над 602,61 лв. до предявените 1176,84 лв.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. От ищеца са представени доказателства за платена държавна такса по
предявения от него иск в размер на 50,00
лв. (+2,00 лв. – преводна такса). По отношение на искането на сумата от
общо 7,00 лв. за съдебно удостоверение, съдът намира, че доколкото въз основа
на него не беше представен по настоящото дело никакъв изходящ от ЧСИ Станчева
документ, то същата не следва да се възлага в тежест на ответника. Представен е
и договор за правна защита и съдействие, сключен на осн. чл. 38 от ЗАдв. между
ищеца и адв. И. С. Е.. От ответника
е направено възражение, че в настоящото производство ищецът не е бил представляван
от адвокат.
Съгласно чл.36, ал.1, т.3 от ЗАдв
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на друг юрист, като съгласно ал. 2 на същия член в този
случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В настоящия случай обаче не се доказа правната помощ по настоящото
дело да е действително оказана. Не е
представено пълномощно на адв. И. Е., нито
същата е извършила каквото и да е процесуално действие. Исковата молба е подадена
от името на ищеца и подписана
само от него.
Последният
сам се е явявал по делата. Няма никакви депозирани
молби от адв. И. Е..
Поради изложеното съдът намира,
че с оглед на уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 25,00 лв.
От ответника също е отправено
искане за присъждане на разноски, съобразно с отхвърлената част от иска.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на 310,00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, от които съобразно с отхвърлената
част от иска следва да се присъдят 152,00 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.К.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Т., ЕГН ********** сумата от 602,61 лв. (шестстотин и два лева
и шестдесет и една стотинки), представляваща незаплатена част от адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от декември 2016 г., оказана по гр.д. №1767/2017 г. ВРС, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба - 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 602,61 лв. (шестстотин и два лева и
шестдесет и една стотинки) до предявените 1176,84 лв. (хиляда сто седемдесет шест лева и осемдесет и четири стотинки), ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 22.07.2019 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл. 36, във вр. с чл. 26, ал.2, предл. първо от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н.К.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Т., ЕГН ********** сумата
от
25,00
(двадесет и пет) лева,
направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Т.Т., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на
Н.К.Н., ЕГН **********сумата от 152,00 (сто петдесет и два) лева, направени от ответника съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: