Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Костова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Р. Б. Г. против Решение № ...от 15.10.2015 г. по гр. д. № .../2015 г. по описа на Районен съд В. Т.. С обжалваното решение е признато за установено, че ответницата дължи на „Т.” суми за главница за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация като елемент от общите части на сградата, цени за услугата дялово разпределение на топлинната енергия и лихви, за които суми е издадена Заповед № 290 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.02.2015 г. по ч.гр.д. № .../2015 г. по описа на ВТРС. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по присъждане на дължимите разноски по делото. В жалбата се поддържа, че липсва договорно задължение за заплащане на присъдените суми, тъй като чл. 153, ал. 6 ЗЕ е в колизия с чл. 62 ЗЗП, поради което по силата на § 1 ДР на ЗЗП прилага се законът, който осигурява по-висока степен на защита на потребителите. Оспорва да се дължи заплащане, тъй като липсва изрично и предварително искане на услугата от потребителя. Поддържа, че първоинстанционният съд не е приложил относимите разпоредби на ПЕС и не е съобразил практиката на Съда на ЕС. Моли съда да потвърди нищожността на решÕнието на ВТРС и да върне делото на компетентен орган за прилагане на ПЕС или на съда на ЕС за преюдициално становище. Моли за разяснение на правото за обезщетяване на нарушения на ПЕС от националните органи и моли за издаването на изпълнителен лист за наложена рекламация по чл. 125, ал. 2 ЗЗП. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа подадената жалба. Въззиваемият ищец „Т.” в подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор, оспорва жалбата като изцяло неоснователна по подобно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Окръжен съд В. Т., като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо. При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящият състав следва да се произнесе в рамките поставени от въззивната жалба и единствено по посочените от жалбоподателя възражения. За да постанови обжалваното решение, ВТРС е приел, че ответникът като титуляр на право на собственост върху имот в сграда в режим на ЕС, която е топлоснабдявана, е задължен да заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съобразно определение му дял, както и топлинната енергия, изразходвана за отопление на имота му. Съдът е приел исковите претенции за основателни и доказани, и ги е уважил изцяло. Не спорно между страните, че Р. Б. Г. притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в сграда с административен адрес гр. В. Т., ул. „П.” № 11, В. Е, А. 1, която се намира в режим на ЕС и в която е изградена функционираща абонатна станция № 252 с монтиран търговски уред топломер с независимо електрическо захранване и запаметяващо устройство. За процесния период /отоплителни сезони 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г./ сградата е била топлоснабдявана, като доставеното количество топлинна енергия по видове /топлинна енергия, изразходвана за отопление на имотите и отдадена от сградната инсталация/ е измервано, отчитано и остойностявано съгласно нормативната уредба действала през процесния период. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се приспада в дял на Р. Б. Г., възлиза 2 734,1265 квт/ч. на обща стойност 246,10 лева. Претендираните суми за отдадена от сградната инсталация като елемент от общите части на сградата, цени за услугата дялово разпределение на топлинната енергия и лихви не са оспорени по размер от ответницата Не се установява плащане на задълженията за топлинна енергия, изразходвана за отопление на имота и отдадена от сградната инсталация, начислена за процесния период, като няма такива твърдения и не са представени доказателства в тази насока от страна на Р. Г.. При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на исковете. По възражението на въззивника за прилагането на чл. 62 ЗЗП има образувано тълкувателно деÙо № 2/2016 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение въпроса за колизията между двата закона. Настоящият състав е на становището, че за доставката на топлинна енергия за сгради – етажна собственост не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да се приеме, че между тях има валидна облигационна връзка. Като колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради – етажна собственост, доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон /Закона за енергетиката/, който изключва прилагането на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, в частност разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Съдът приема, че в настоящия случай не става въпрос за непоискана услуга, доколкото при закупуване на обект в сграда – етажна собственост, купувачът е информиран, че сградата е с централно топлоснабдяване и е изградена съответната инсталация и като собственик на топлофициран имот купувачът става и потребител на топлинната енергия. Останалите направени от страната искания не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Предвид горното дължимостта на процесните суми за отдадена в сградата топлинна енергия е вменена на въззивника посредством силата на закона и доколкото няма доказателства, че задължението за заплащане на процесните суми е изпълненено, то исковите претенции се явяват основателни и доказани в пълен размер. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Същото следва да бъде изцяло потвърдено. Водим от горното, Окръжен съд В. Т. Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № ...от 15.10.2015 г. по гр.д. № .../2015 г. по описа на Районен съд В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |