Р Е Ш Е Н И Е № 156
град Шумен, 07.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в открито
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 83 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 6/ 21.01.2020 год., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2018 год. на
Районен съд – Велики Преслав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от А.М.Я. и Е.А.Я. срещу С.С.Б. осъдителен иск с правно основание чл.
108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на част от недвижим имот с
площ от 44 кв.м, находяща се между регулационните линии на УПИ ХІІ-249 в кв.35
по плана на с.В., общ.С., обл.Ш./собственост на ищците/ и УПИ ХІ-248 в кв.35 по
плана на с.В., общ.С., обл.Ш./собственост на ответницата/, както и за осъждане
на ответницата да им предаде владението върху посочения недвижим имот и
положителен установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за
признаване за установено, че е допусната грешка в кадастралната карта на с.В.,
общ.С., обл.Ш., одобрена със Заповед №498/11.09.2008 г. и Заповед
№483/08.11.2012 г. на Кмета на Община С., обл.Ш., изразяваща се в погрешно
определяне на границите между УПИ ХІІ-249 в кв.35 по плана на по плана на с.В.,
общ.С., обл.Ш./собственост на ищците/ и УПИ ХІ-248 в кв.35 по плана на с.В.,
общ.С., обл.Ш./собственост на ответницата/, поради неправилното им заснемане,
при което част от поземления имот на ищците с площ 44 кв.м е заснета като част
от поземления имот собственост на
ответницата. В тежест на ищците са присъдени
и сторените съдебно-деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение остават ищците в
първоинстанционното производство, които го обжалват изцяло по подробно изложени
съображения. Молят
атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени предявените искови претенции. Претендират разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си
представител е депозирала писмен отговор, в който изтъква доводи, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба -
неоснователна. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено и да й бъдат
присъдени сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно отразеното в Нотариален акт №188/*.*.2008г., т., рег.№*, дело
№207/2008 г. на съдия по вписванията при РС-Велики Преслав ищецът А.М.Я. е придобил право на собственост върху УПИ ХІІ-249 в
квартал 35 по плана на село В., общ. С., обл.Ш. с площ от 694 кв. метра, с
включено собствено място от 610 кв. метра, заедно с къща и стопански постройки
върху това място, при граници по скица: улица и парцели – ХІ-248, ІV-249,
ХІІІ-249. Няма спор между страните, че към
момента на сключване на сделката ищецът А.М.Я. е имал сключен граждански брак с втората ищца Е.А.Я.. Доколкото придобитото
право на собственост върху процесния имот не е станало на абсолютно лично
основание (каквито са дарението и наследяването), а по силата на
покупко-продажба, следва да се приеме, че имотът е придобит от двамата ищци в
режим на СИО.
Видно от Нотариален акт №73/**.2008г., т.,
рег.№*, дело №*/2008 г. на съдия по вписванията при РС-Велики Преслав, ответницата С.С.Б. е придобила
право на собственост върху дворно място с площ 987 кв. метра, ведно с къща и стопански постройки,
находящо се в село В., общ. С., обл.Ш., съставляващо УПИ ХІ – 248 по плана на
село В., при граници и съседи: улица, УПИ ХІІ-249, ІV-249, ІІІ-248, ІІ-247.
В
приложените скица с Изх.№ 43/03.05.2018г., изд. от Община С. , скица с Изх.№ 141/07.11.2016г., изд. от Община С. и скица с Изх.№ 38/13.03.2008г., изд. от Община С. е отразено,
че към датите на издаването им собственици на процесното
УПИ ХІІ-249 са ищците.
По възлагане на ищеца А.М.Я. е изготвен ПУП-Проект на план за регулация на УПИ XII-249, кв.35 по плана на с.В., общ. С. с дата м.юли 2008г.
Съгласно скица за изчисляване на площта
между сгради в УПИ ХІІ-249 и регулацията с УПИ ХІ-248 в кв.35 по плана на с.В., общ.С., обл.Ш., процесната ивица земя е в размер на 33 кв. метра.
Със заповед № 498/ 11.09.2008 год.,
издадена от Кмета на Община С. е одобрен изработен ПУП – план за регулация в
обхват УПИ ХІ – 248, квартал 35 по плана на село В., общ. С., обл.Ш., съгласно
съществуващи имотни граници.
Пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства,
посредством разпита на трима свидетели, водени от страните. От показанията на
свид. Ш., воден от ищците, се установява, че между двата имота няма ограда.
Свидетелят заявява, че не е чувал ответницата да е навлизала в имота на ищците.
Разпитаните
в съдебно заседание свидетели на ответната страна също сочат, че между имотите
няма ограда. От показанията на свид. Стоянова се установява, че ответницата не
е изграждала постройки и не е засаждала трайни насаждения на границата между
двата имота. Показанията й се потвърждават от думите на свид. А., който също
заявява, че имотите са оградени от към главния път, но ограда помежду им не е
изграждана. Свид. Ш. и А. излагат, че единствено постройките на ищците (къщата,
плевнята и сайвантът) делят двата имота, а между тях няма други постройки или
трайни насаждения.
Съгласно заключението на назначената пред първоинстанционния съд СТЕ не е налице навлизане в УПИ ХІІ-249 от УПИ ХІ-248. Вещото лице излага, че между двата имота няма изградена ограда,няма трайни насаждения,
няма постройки. Сочи, че процесната ивица е в западния край на имота и е с площ
от 33 кв.метра. Допълва, че няма кадастрална карта на с. В., но има кадастрален
план и подробен устройствен план.
От заключението на назначената пред въззивния съд
повторна съдебно-техническа експертиза, по плана на село В., одобрен със
Заповед № 365 от 01.11.1927 год. и заповед № 2418 от 08.11.1927 год. се
установява, че процесните имоти са заснети с планоснимачни номера 248 и 249, за
които са образувани парцели ІІІ-248 и ІV-249 в квартал 35 по плана на село В..
Към парцел ІV-249 са придадени 200 кв. метра от имот 248, за които няма данни
дали са уреждани регулационните сметки. При изменението на дворищната регулация
на кв. 35 по плана на село В., одобрено със заповед № 1328 от 01.12.1966 год.
на председателя на ОНС-гр. Шумен са изменени границите на съществуващите
парцели като парцел ІІІ-248 е разделен на нов парцел ІІІ-248 с лице към северно
разположената улица и парцел ХІ-248 с лице към южно разположената улица, а
парцел ІV-249 е разделен на нови парцел ІV-249 и парцел ХVІІ-249 с лица към
северно разположената улица и парцел ХІІ -249 и ХІІІ-249 с лица към южно
разположената улица. Изградените в процесния парцел ХІІ-249 постройки са
долепени до дворищно регулационната граница между процесните имоти. Постройките
са частично разположени в описаното придаваемо място от 200 кв. метра. Вещото
лице е посочило, че спорното място е разположено като ивица с широчина 1 метър,
долепена до гърба на постройките в имота ХІІ-249 като е разположено частично в
имот ХІІ-249, частично в имот ХІ-248 и в придаваемото място. С изменението на
ПУП – план за регулация в обхват УПИ ХІ-248, одобрено със Заповед № 498/
11.09.2008 год. на Кмета на Общ. С., са поставени вътрешните регулационни линии
на УПИ ХІ-248 по съществуващите имотни граници. Променена е конфигурацията на
УПИ ХІІ-249 като границата му с УПИ ХІ-248 от запад е поставена на 1 метър
успоредно зад изградените постройки в имот 249 като включва и спорното място. Площта
от 694 кв. метра, описана в нотариален акт №188/*.*.2008г., т., рег.№*, дело
№207/2008 г., вписан с акт № 188/ 2008 г. в Служба по вписванията Велики
Преслав, отговаря на тази конфигурация на УПИ ХІІІ-249. Изменението на плана е
влязло в сила и е налице пълна идентичност между кадастрални и регулационни
граници на двата имота. Вещото лице сочи, че няма данни да са уреждани
регулационни сметки между собствениците по отношение на описаните имоти нито по
плана от 1927 год., нито по плана от 1966 год. Експертът категорично заявява,
че след оглед на място на процесните имоти не е установил материализирана
граница между тях или други трайни знаци, мястото не е застроено и не е
засадено с трайни насаждения. По делото са изготвени и няколко комбинирани
скици, от които най - пълна е тази находяща се на стр.7 от приетата от
въззивната инстанция експертиза (Приложение 3), на която спорната реална част
между двата имота е отбелязана със зелени линии.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от
ЗС.
По
отношение на исковата претенция с пр. осн. чл. 54, ал.2 от ЗКИР:
Искът
по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен иск за принадлежността на
правото на собственост, който е от значение за отразяването на имота в
кадастралната карта съобразно действителните граници на правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗКИР
данните в кадастралната карта и кадастралния регистър са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. Презумпцията,
обаче, не важи за данните за правото на собственост и другите вещни права върху
недвижими имоти, като принадлежащи на определен субект, относно границите му
или легитимиращия акт. Следователно тежестта на доказване е по общите правила –
ищецът следва да установи придобивното основание, от което черпи правата си и
начина на заснемане и/или урегулиране на имота, респ.част от имота, от момента
на първото му заснемане. В тежест на ответника е да установи основание за
промяна в границите на имота на ищеца, с оглед конкретните си възражения (придобиване
чрез сделка или по давност или чрез приложена регулация).
В
производството по иска с пр. осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва да се изследват
границите на собствеността на всяка от страните по спора, като се отчитат и
осъществените във времето факти, които водят до промяна на тези граници (в този
смисъл мотивите към т. 4 на Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г.
по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС).
В
случая се установява, че както по плана на село В. от 1927 год. (одобрен със
Заповед № 365/ 01.11.1927 год. и заповед № 2418/ 08.11.1927 год.), така и след
изменението на дворищната регулация на кв. 35 по плана на село В., където се
намират процесните имоти от 1966 год. (одобрено със заповед № 1328/01.12.1966
год.) е било налице придаваемо място от 200 кв. метра от имота на ответницата
(заснет по плана от 1927 год. като парцел ІІІ-248, а след изменението от 1966
год. и до настоящия момент под № ХІ-248)
към имота на ищците, заснет съответно по плана от 1927 год. под №
ІV-249, а след изменението от 1966 год. и до настоящия момент под № ХІІ-249.
Липсват данни, обаче, да са били уреждани регулационните сметки.
По
плана на селото от 2008 год., действащ след изменението му със заповед № 498/
11.09.2008 год., е налице пълна идентичност между кадастрални и регулационни
граници на процесните имоти. Това съвпадане според действащия план на село В.
от 2008 год. е установено по категоричен начин от заключението на изслушаната
пред въззивната инстанция СТЕ, като подобна констатация е изцяло в компетентността
на вещото лице, притежаващо специални знания, тъй като се извършва въз основа
на данни, съдържащи се в одобрените регулационни планове и геодезическо
заснемане, нанесени в комбинирана скица. В този план не е предвидено придаване
на части между процесните имоти, както и няма данни за неуредени сметки по
регулация.
Следва
да се посочи още, че изменението на план за регулация в обхват УПИ ХІ-248, одобрено със Заповед № 498/ 11.09.2008 год. на Кмета на Общ. С., е станало на осн. чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ
(актуална към 2008 год. редакция след изм. ДВ, бр. 61
от 2007 г.) - със съгласието на всички заинтересувани лица, между които
е и ищцата Е.А.Я., която е подала нотариално заверена декларация за съгласие,
както се установи от вещото лице по назначената пред първоинстанционния съд
СТЕ.
Според заключението на назначената пред
първоинстанционния съд експертиза площите на процесните имоти изцяло
съответстват на площите, описани в приложените по делото нот. актове,
легитимиращи страните по делото като собственици на процесните имоти. Експертите по двете СТЕ, са
единодушни, че спорната ивица между двата имота е с площ от 33 кв. метра, а не
с площ от 44 кв. метра, както твърдят ищците и същата попада в границите на
ищцовия имот.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че в конкретния случай не е налице грешка в ПУП- план за регулация в
обхват УПИ ХІ-248, кв. 35 по плана на село В., Общ. С., обл.Ш., одобрен със Заповед № 498/ 11.09.2008 год. на Кмета на Общ. С., изразяваща се в
неправилно заснемане на границите на процесните поземлени имоти. Това налага извод за неоснователност на предявения иск с
пр. осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, поради което същият подлежи на отхвърляне, а
решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено.
По
отношение на исковата претенция с пр. осн. чл. 108 от ЗС:
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на
следните три предпоставки: 1. Имотът (в конкретния случай ивица в западния край
на УПИ
ХІІ-249 с площ от 44 кв. метра), предмет на
иска, да е собственост на ищците; 2. Процесната ивица да се владее от
ответника; 3. да се владее от него без основание. С оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докаже
наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно
основание.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците А.М.Я. и
Е.А.Я. са собственици на УПИ
ХІІ-249 в квартал 35 по плана на село В., общ. С., обл.Ш., а ответницата С.С.Б. е собственик на съседния УПИ ХІ – 248.
Доколкото от заключенията по назначените и пред
двете инстанции СТЕ категорично се установява, че спорната ивица между двата
имота с площ от 33 кв. метра попада в границите на ищцовия имот, следва да се
приеме, че ищците са собственици на процесната ивица от 33 кв. метра.
Не са събрани доказателства, че процесната ивица с
площ от 33 кв. метра се владее от ответницата. Напротив, от доказателствената
съвкупност може да се достигне до извод в обратната насока. Нито един от
разпитаните свидетели не навежда твърдения, че ответницата е навлязла в имота
на ищците и е завладяла процесната ивица с площ от 33 кв. метра с намерение да
я свои. Точно обратното – излагат, че между страните по делото има
добросъседски отношения. Доколкото показанията им са логични, последователни и
не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, следва да им се
даде вяра. В допълнителна подкрепа на изложеното следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че ответницата сама е поискала трасиране на имота си и видно
от Протокол за извършено трасиране от 16.11.2018 год. при извършване на
трасирането изцяло е съобразен фактът, че процесната ивица от 33 кв. метра е
собственост на ищците.
Установи се в настоящия случай, че първата
предпоставка за уважаване на исковата претенция е доказана, а именно: че ищците
са
собственици на спорната ивица с площ от 33 кв. метра, попадаща в
границите на собствения им УПИ ХІІ-249, находящ се в квартал 35 по плана на село В.,
общ. С., обл.Ш..
Същевременно не са налице втората и третата предпоставка за уважаване на
ревандикационния иск.
Ето
защо, следва да се признае правото на собственост на ищците върху процесната
ивица от 33 кв. метра, а второто искане за правна защита - за предаване на
владението върху процесните 33 кв. метра, следва да се отхвърли (т. 2 от
Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 год., постановено по т.д. № 4/2014 год. на
ОСГК на ВКС).
Предвид
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която по иска с правно основание чл. 108 от ЗС е отхвърлено
искането на ищците да се признае за установено, че се явяват
собственици на реална част от недвижим
имот с площ от 33 кв.м, попадаща в границите на УПИ ХІІ-249 в
квартал 35 по плана на село В., общ. С., обл.Ш. с площ от 694 кв. метра, с
включено собствено място от 610 кв. метра, заедно с къща и стопански постройки
върху това място, при граници по скица: улица и парцели – ХІ-248, ІV-249,
ХІІІ-249, която реална част е обозначена в зелен цвят на изготвената от вещото лице
инж. Р.Х. комбинирана скица (Приложение 3) към съдебно-техническа експертиза по
в.гр.д.№ 83/2020 г. по описа на ШОС, като вместо това
следва да се признае правото им на собственост върху спорната ивица. В
останалата част, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР и е отхвърлено искането за предаване на владението върху спорната
реална част от процесния недвижим имот, решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода на спора, корекция следва да
претърпят присъдените в първоинстанционното производство разноски, като на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважената част от исковите претенции, на ищците
следва да се присъди сумата от 191, 25 лева, представляваща ¼ от
сторените разноски. Съобразно изложеното по-горе и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от исковите претенции на ответната страна следва
да бъде присъдена сумата от 225 лева.
Ето защо, решението следва да бъде отменено и в
частта за разноските, присъдени в полза на ответницата, за горницата над 225
лева до пълния присъден размер.
В настоящата инстанция също се дължат разноски на
жалбоподателите, съобразно уважената част от въззивната им жалба в размер на
108 лева (съобразно своевременно представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК).
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, въззиваемата страна С.С.Б. също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба, но те не следва да бъдат присъждани, тъй
като до края на устните състезания пред Шуменски окръжен съд, не е представила
доказателства за направата им. Представеният едва с депозираните пред
настоящата инстанция писмени бележки договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че въззиваемата е заплатила 350 лева адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред настоящата инстанция, е преклудирано.
Съгласно мотивите по т. 11 на тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 год. по т.д.
№ 6/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС най-късно до приключване на съдебните заседания
в съответната инстанция може да се отправи валидно искане за присъждане на
разноски. Писмената защита не е продължение на устните състезания, поради което
с нея не могат да бъдат правени нови искания, бъдат представяни нови
доказателства, включително не може за първи път да се сезира съда с искания за
присъждане на разноски и да се представят за първи път доказателства за
направата им.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 6/ 21.01.2020 год., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2018 год.
на Районен съд – Велики Преслав в частта,
в която по иска
с правно основание чл. 108 от ЗС
е отхвърлено искането на А.М.Я.
и Е.А.Я. да се признае за установено по отношение на С.С.Б., че ищците са собственици
на реална част от недвижим имот с площ от 33 кв.м, находяща
се между регулационните линии на УПИ ХІІ-249 в кв.35 по плана на с.В., общ.С., обл.Ш.
(собственост на ищците) и УПИ ХІ-248 в кв.35 по плана на с.В., общ.С., обл.Ш.
(собственост на ответницата), както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответницата
сторените пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски за горницата
над 225 лева до присъдения размер от 300 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Б., ЕГН: **********,***,
че А.М.Я., ЕГН: ********** и Е.А.Я., ЕГН: **********, двамата с постоянен
адрес: *** са собственици на реална част от недвижим имот с площ от 33 кв.м, попадаща
в границите на УПИ
ХІІ-249 в квартал 35 по плана на село В., общ. С., обл.Ш., с площ от 694 кв.
метра, при граници по скица: улица и парцели – ХІ-248, ІV-249, ХІІІ-249, която реална част е обозначена
в зелен цвят на изготвената от вещото лице инж. Р.Х. комбинирана скица
(Приложение 3) към съдебно-техническата експертиза от 01.07.2020 год.,
приподписана от състава на съда, и неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 6/ 21.01.2020 год., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2018 год. на
Районен съд – Велики Преслав в останалата част.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК С.С.Б. да заплати на А.М.Я. и Е.А.Я. сторените пред двете инстанции
съдебно деловодни разноски в размер на 303,25 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.