РЕШЕНИЕ
гр.
София, 24.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12496 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
В.М. твърди, че на 15.11.1996 г. е образувано наказателно
производство, по което на 02.04.1997 г. на ищеца е повдигнато обвинение за
безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай
(престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 1 и ал. 2 НК), като му е определена
мярка за неотклонение „парична гаранция“. Впоследствие, на 02.02.2004 г.,
обвинението, повдигнато на ищеца, е изменено, като той е обвинен в длъжностно
присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за
улесняването на което е извършено друго престъпление по служба (престъпление по
чл. 203, ал. 1 и чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 282, ал. 3 НК), като срещу
ищеца е внесен и обвинителен акт по това обвинение. По това обвинение ищецът е
оправдан с присъда на СГС от 05.02.2013 г., която е влязла в сила на 08.01.2018
г., когато е постановено окончателното решение на ВКС по делото. В хода на
наказателното производство спрямо ищеца е приложена и принудителна мярка, като
е отнет задграничният му паспорт на 26.05.1997 г., като мярката е отменена
с определение на СГС от 10.11.2008 г. Ищецът твърди, че от така повдигнатото му
обвинение и воденото срещу него наказателно производство, продължило почти 21
години, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални
страдания, значителен преживян стрес, накърняване на честта и достойнството му,
уронване на доброто му име в личен и професионален план. Ищецът посочва, че в
резултат от воденото срещу него наказателно производство и изпитван от това
стрес и притеснение той се е затворил в себе си и е ограничил контактите си, а
също така се е влошило здравословното му състояние, като е имал проблеми с
кръвното налягане, тежест и болки в гърдите и корема, като това състояние се е
отразило негативно и върху семейството му. В професионален план, ищецът твърди,
че повдигнатото му обвинение в длъжностно присвояване е направило невъзможно да
си намери работа съобразно квалификацията му, като преди това той е работил в
банковата сфера (началник управление „Валутна дейност“ в банка), още повече и
поради разгласяването на обвинението в медиите. Ищецът посочва и че е получил
обезщетение от Министерството на правосъдието в размер на 10 000,00 лева
за нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на наказателното
производство срещу него в разумен срок. Поради това ищецът иска ответникът да
му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неоснователно
повдигнатото му обвинение в размер на 150 000,00 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
Прокуратурата на Република България оспорва иска.
Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка
с воденото срещу него наказателното производство и съответно с действията на
прокуратурата не са установени по делото. Посочва, че наказателното
производство срещу ищеца е приключило в разумни срокове, като при това счита,
че продължителността на производството не следва да се отчита, тъй като ищецът
вече е получил обезщетение в тази връзка. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение като завишен.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Видно от представените по делото
доказателства от наказателното производство процесното наказателно производство
е образувано на 15.11.1996 г. във връзка с данни за извършване на престъпление по
чл. 282, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 НК (престъпление по служба). На 02.04.1997 г.
като обвиняем в производството е привлечен ищецът В.М. за това, че в периода м.
април – м. май 1995 г. в качеството на началник
управление „Международни операции“ и „Валутни пазари и ликвидност“ към
„Централна кооперативна банка“ АД („ЦКБ“ АД) – гр. София не е положил
достатъчно грижи за повереното му имущество и не е упражнил достатъчен контрол върху
лицата, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитане на
обществено имущество, от което са последвали щети за „ЦКБ“ АД в размер на
6 000 000 щатски долара, като щетата е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 и
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК (безстопанственост). Впоследствие с постановление от
02.02.2004 г. обвинението срещу ищеца е изменено, като той е обвинен за това,
че в качеството си на началник управление „Валутни пазари и ликвидност“ е
присвоил сума, равняваща се на 6 000 000 щатски долара, като за
улесняване на присвояването е извършил престъпление по служба – чл. 203, ал. 1
вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК (длъжностно присвояване). На обвиняемия
е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 250 000 лева (неденоминирани).
На 26.05.1997 г. му е наложена и забрана за напускане пределите на страната,
като е иззет задграничният му паспорт. През 2004 г. в Софийски градски съд е
внесено обвинение срещу ищеца за посоченото по-горе престъпление. С
протоколно определение на Софийски градски съд от 10.11.2008 г. е отменена
забраната за напускане пределите на страната. С присъда от 05.02.2013 г.
Софийски градски съд признава подсъдимия за невиновен по повдигнатото
обвинение. Присъдата е влиза в сила на 08.01.2018 г., когато е постановено
окончателното решение на Върховния касационен съд.
От представените по делото
доказателства се установява, че на 13.07.2018 г. между ищеца и министъра на
правосъдието е сключено споразумение по чл. 60з ЗСВ, въз основа на което на ищеца
е изплатена сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за всички вреди във връзка с нарушение на правото за
разглеждане и решаване на образуваното срещу него наказателно производство в
разумен срок.
Следва да се посочи, че
споразумението е със задължително действие в отношенията между неоснователно
обвинения и държавата. Производството за определяне на отговорността на държавата за нарушение на
правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС е единно и е без значение кой държавен орган я
представлява в различните фази, предвидени във вътрешното ни право – в
административната от министъра на правосъдието и в съдебната по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от прокуратурата. В тази връзка и доколкото
съдържанието на констативния протокол, въз основа на който е предложен размер
на обезщетение по ЗСВ, не е оспорено,
съдът ще се ползва от констатациите в него.
Както се посочи, в рамките на
производството на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
периода от 02.04.1997 г. до 05.02.2013
г., когато е заменена с подписка, както и „забрана за напускане пределите на
страната“ за период от повече от 11 години – от 26.05.1997 г. до 10.11.2008 г. Според
извършената в хода на процедурата по ЗСВ проверка, резултатите от която са
отразени в приложения по делото констативен протокол, се установява, че по
време на извънсъдебната фаза на производството (продължила около шест години) с
участие на ищеца са извършени двадесет и едно процесуални действия – осем пъти
е привличан като обвиняем, разпитван е единадесет пъти, с неговото участие са извършени
три очни ставки. Във връзка с повдигнатото обвинение срещу него е внасян три
пъти обвинителен акт в съда. В съдебната фаза (продължила около четиринадесет
години) са насрочени около шестдесет съдебни заседания.
Поначало по иска по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени вреди в глобален
размер, като съобразява цялостното негативно отражение на неоснователно
повдигнатото обвинение върху неимуществената сфера на обвиняемия, отчитайки влиянието
на следните фактори върху психическото му състояние: тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство срещу него, интензитета
на въздействието, което е имало проведеното наказателно производство върху лицето
– взетите мерки за неотклонение спрямо него, извършените процесуални действия с
участие на ищеца.
В настоящия случай, доколкото
наказателното производство е продължило повече от двадесет години, между ищеца
и държавата е сключено споразумение по чл. 60з ЗСВ, по силата на което на
ищеца е заплатено обезщетение във връзка с признатото нарушение на правото му
за разглеждане и решаване на процесното наказателно производство в разумен срок.
Тъй като според чл. 60л ЗСВ на същото основание не може да се търси обезщетение
и по съдебен ред, съдът няма да се спира на отделен анализ на влиянието на продължителността
на наказателното производство върху психиката на ищеца, но ще отчете този
фактор при анализа на останалите, без да го включва при определянето на размера
на самото обезщетение за неоснователно повдигнатото на ищеца обвинение.
Всяко лице, на което
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление, преживява
определен стрес от това, което обстоятелно е нормална последица от ситуацията,
в която лицето попада. Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото
обвинение, тъй като възможността за налагане на по-тежко наказание, особено
лишаване от свобода за по-продължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение,
утежнява негативните емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в
конкретния случай следва да се отчете, че повдигнатото на ищеца обвинение е за
тежко престъпление, свързано със заеманата от него длъжност, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години,
конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права
по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 (чл. 203, ал. 1 и ал. 2 НК).
Както бе посочено, в хода на
наказателното производство в периода от 02.04.1997 г. до 05.02.2013 г. по отношение
на ищеца е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 250 000
лв. (неденоминирани), която впоследствие е заменена с „подписка“. Следва да се
отчете, че макар мярката за неотклонение да ограничава правата на ищеца и да
има отражение в материалната му сфера, по своя характер тя не е в състояние да
влияе съществено върху начина му на живот, поради което съдът приема, че не е
от естество да допринесе значително към негативните изживявания на ищеца,
свързани с производството срещу него.
По отношение на мярката „забраната
за напускане пределите на страната“ следва да се отчете значителният период от
време, през който последната е действала по отношение на ищеца – в рамките на единадесет
години от 26.05.1997 г. до 10.11.2008 г. През този период е ограничено правото на
ищеца за свободно предвижване и напускане пределите на страната, като след
01.01.2007 г., дата на присъединяване на Р. България към ЕС, с тази забрана
незаконно е препятствана свободата на ищеца като гражданин на държавна-членка
на ЕС да се предвижва заедно със семейството си в рамките на ЕС.
За силното негативно отражение
върху психиката на ищеца е показателно обстоятелството, че той е привличан осем
пъти като обвиняем, а обвинителен акт срещу него в съда е внасян три пъти, като
квалификацията на деянието е изменяна последователно от безстопанственост през
престъпление по служба до присвояване. Интензитета на въздействие върху ищеца следва
да се определи като висок, доколкото само в рамките на досъдебното производство
(продължило около шест години) той е разпитван единадесет пъти и е участвал в
три очни ставки. Следва да се има предвид и неудобството, причинено на ищеца,
свързано с необходимостта да участва в съдебното производство (продължило около
четиринадесет години), включващо явяване в съдебни заседания по делото, гледано
от пет различни съдебни състава.
Освен изложеното дотук следва да
се отчете и конкретното отражение на обвинението върху личността на ищеца. В
тази връзка следва да се съобрази, че към началото на наказателното
производство той е бил на 50 години и е заемал
длъжността началник „Валутни пазари и ликвидност“ към „ЦКБ“ АД. От
показанията на свидетеля Д.Д.се установява, че преди да постъпи на работа в
„ЦКБ“ АД ищецът е работил във „Външнотърговска банка“, като още през 1980-те
години се е утвърдил като специалист в банковата сфера. Преди обвинението е
имал предложение за работа в друга банка, от което не се е възползвал. Впоследствие
в резултат от образуването наказателно производство ищецът е загубил работа си
в „ЦКБ“ АД и не е могъл да намери нова работа в банковите среди. Следва да се
съобрази, че описаните последиците за ищеца са по-тежки от нормалните негативни
емоции и стрес, свързани с наказателното производство срещу определено лице, на
което неоснователно е повдигнато обвинение. Това се дължи на обстоятелството,
че обвинението е за престъпление във връзка със заеманата от ищеца длъжност –
началник на дирекция в банка. Това е длъжност, към която обществото има
завишени морални изисквания (доколко се свързва с управление на поверените чужди парични
средства), което е несъвместимо с повдигнатото обвинение. Предвид придобития
професионален опит и особеностите на заеманата от ищеца длъжност, съдът отчита,
че незаконното обвинение е причинило силно
негативно отражение върху психиката на ищеца, поради накърняването на
авторитета му в банковите среди, но и поради препятстване на възможността да се
завърне към професията си (към приключване на наказателното производство ищецът
е на 71 години).
Притесненията от случващото се са
били значителни и предвид широкото медийно отразяване на незаконното обвинение.
Видно от представените по делото разпечатки от електронни новинарски страници
процесното производството е определяно като „знаково дело на прехода“, свързано
с „източването на „ЦКБ“ и „изчезването на внесените от руския бизнесмен М.Ч.6
милиона долара“. В тази връзка трябва да се посочи, че са общоизвестни
негативните асоциации, които предизвикват в обществото темите, свързани както
със състоянието на банките в България през 1990-те години, последвалата девалвация
на националната валута и хиперинфлация, така и с въпроса за отговорните за това
лица. При това положение се установява, че разгласяването на незаконното
обвинение е довело до накърняване на името на ищеца в обществото. Доколкото медийното
отразяването е по повод повдигнатото и поддържано от ответника необосновано обвинение,
което е станало публично достояние след внасянето на обвинителния акт в съда,
тъй като и съдебното производство е публично, то прокуратурата следва да носи
отговорност и за причинените от разгласяването му вреди на ищеца.
По делото е представена
медицинска документация за наличие на заболявания на ищеца от 2007 г. и 2017 г.
(в периода на наказателното производство). От представените доказателства обаче
не може да се установи, че евентуалните здравословните проблеми на ищеца са
следствие именно от стреса, изпитан от него в резултат на воденото срещу него
наказателно производство.
По делото е представена и
медицинска документация за наличие на здравословните проблеми на съпругата на
ищеца от 2013 г. и 2018 г. От документа от 2013 г. се установява, че съпругата
на ищеца е диагностицирана с хидроцефалия, което е наложило провеждане на
оперативна намеса и поставяне на шънт. Изложеното налага изводът, че в периода
около операцията съпругата на ищеца е имала нужда от допълнителни грижи и
подкрепа. Същевременно поради наказателното производство ищецът е бил без работа,
съответно и без доходи, като е бил ангажиран около съдебния процес. Предвид
това следва да се приеме, че ищецът е претърпял допълнителни негативи и
емоционален стрес вследствие от незаконното обвинение, тъй като е била
затруднена възможността му да осигури адекватна грижа и подкрепа за своята съпруга
в тежък за семейството период.
Предвид изложеното, по делото се
установява, че в резултат от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в значителни
отрицателни емоции, стрес, накърняване на доброто му име в обществото, на
професионалния му авторитет и възможността за развитие в избраната от него
сфера, ограничаване на свободата му на придвижване (макар и само в чужбина),
ограничаване на възможността му да участва в грижите за семейството, като тези
негативни последици са продължили за един особено дълъг период (над 20 години).
С оглед на изложените съображения
по делото се установява, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата чрез прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като претърпените от ищеца неимуществени вреди, както се посочи и
по-горе, са пряко свързани с повдигнатото му обвинение и воденото спрямо него
наказателно производство, по което е оправдан. Поради това прокуратурата следва
да заплати обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди, чийто
размер, като съобрази посочените по-горе обстоятелства и фактори, съдът намира,
че следва да се определи на 50 000 лева, за която сума искът следва да се
уважи. Посоченото обезщетение не обхваща вредите, причинени на ищеца в резултат
от нарушаване на правото му за
разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, за което той е
получил обезщетение по реда на ЗСВ.
Оправдателната присъда е влязла в
сила на 08.01.2018 г., от който момент е дължима и лихва за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца вреди. Поради това основателна е
претенцията за присъждане на лихва, считано от 08.01.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноските по
делото, които възлизат на 10 лв. за заплатената държавна такса, както и на 1 000
лв. за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени
от ищеца, тъй като с оглед на размера на иска и съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаградения минималният размер на
възнаграждението е 4 530 лв., а заплатеното от ищеца според представения
договор за правна защита и съдействие е в размер на 3 000 лева.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на В.Р.М.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 50 000
лв. (петдесет хиляди лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на повдигнатото на В.М. обвинение в извършване на престъпление, във
връзка с което е образувано НОХД №
285/04 г. по описа на СГС, 4 състав, заедно със законната лихва върху
тази сума от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на В.Р.М.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 1 000
лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: