Р Е
Ш Е Н
И Е № 117
гр.Стара Загора, 17.06.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива
Атанасова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 80 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Д.Л. ***, против
Решение №2/03.01.2020г., постановено по АНД № 1230/2019 г. на Районен съд
Казанлък, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К,
№2891006 на ОД на МВР – Стара Загора, с оплакване за незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът счита,
че електронният фиш е потвърден в противоречие с разясненията по тълкувателно решение №1/2014г. на ВАС и
разпоредбите на Наредба № 8121з-532/2015г. на Министъра на вътрешните работи. Сочи,
че случая не е спазено изискване на чл.6 от Наредбата, тъй като АТСС не е
използвано съгласно инструкция на производителя и изискванията посочени в
удостоверението за одобрен тип. В тази връзка твърди, че от представения
снимков материал от 10.07.2019г. е видно, че е заснето движението на повече от
един автомобил, като съгласно техническото описание и инструкция за експлоатация
на АТСС №TFR1M, в частност в раздел 8, т.1, 2 и 3 от същата,
за да се счита за валиден един видеоклип при наличие на повече от едно МПС следва
в момента на измерване на скоростта /в кадър от /+/- 0.2, т.е. /+/- 2 кадъра
еднозначно да се определи най-бързо движещия се автомобил. Заявява се, че в
случая от приложения снимков материал са заснети кадри от Т=0.5s до Т=0.8s, като
на четирите изображения за това време се виждат постоянно три МПС-та, като в
точка на измерване T=0s отново са налични и трите МПС. Поради това не
ставало ясно как административнонаказващия орган еднозначно е определил
най-бързо движещия се автомобил. Излагат се също съображения, че посочените в
снимковия материал GPS
координати не съответствали на посочените
в електронния фиш място, дата и точен час на извършване на нарушението, което
обстоятелство се установявало и без необходимо специални знания с
въвеждането на координатите в сайта www.google.com/maps. В заключение се обосновава, че съгласно чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532/2015г. на Министъра на вътрешните работи е налице изискване
за прилагане към протокола за използваното АТСС на снимка на разположението на
уреда, което в случая не е направено. По подробно изложените в жалбата съображения
по наведеното касационно основание е направено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да бъде отменен електронния фиш. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2
от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Казанлък се е
развило по жалба на Т.Д.Л. срещу Електронен фиш серия К, № 2891006 на ОД на МВР
– Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Л. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв., за нарушение на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 10.07.2019г.,
в 11:45ч., в област Стара Загора, на път I-5, км.213+400,
на разклона за с.Ягода, общ.Мъглиж, в посока към гр.Казанлък, Л. е управлявал МПС
– лек автомобил „Ауди 80“, с рег. ****, с установена скорост на движение от 93км/ч.,
при разрешена такава 60 км/ч., като ограничението е въведено с пътен знак В-26.
Констатирано е превишаване на скоростта с
33км/ч., заснето с мобилна радарна система TFR1-M 544, при отчетен километров
толеранс -3км
С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил издадения електронния
фиш. Посочено е, че с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
Министъра на ВР са регламентирани условията и редът за ползване на
автоматизираните технически средства и системи за контрол, с което е отстранена
празнината в закона, довела до липса на регламентация на реда за установяване
на нарушенията на движението по пътищата с автоматизирани технически средства и
системи. Прието е, че санкционираното превишаване на скоростта на 10.07.2019г.
е осъществено след приемането на Наредбата и не е установено използването на
системата да е в нарушение на утвърдените с тази Наредба правила. От събраните
по делото доказателства е прието за безспорно установено, че е извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП, чрез неспазване на
забраната скоростта на превозното средство да превишава установените в тази
норма стойности. Констатирано е, че в конкретния случай няма представена декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
която да променя данните за авторството на деянието, а и това обстоятелство не
се оспорвало от жалбоподателя. Обосновано е, че не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на това, че съдържанието
на електронния фиш, уредено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП, е електронно изявление,
което има безспорно авторство и не е необходимо посочването на конкретното
лице, издало този фиш. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания
електронен фиш.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
правилно.
В
касационната жалба са изложени доводи, с които се оспорва извършването на
нарушението от касатора, поради наличието на снимковия материал, изготвен при
работата на АТСС и на други две МПС, освен това, собственост на Л.. Тези доводи
се обосновават с разпоредби от техническото описание и инструкцията за
експлоатация на уреда, с което е установено нарушението. Навеждат се и съображения,
че GPS координатите,
посочени на снимковия материал не съответствали на посочените в електронния фиш
място, дата и точен час на извършване на нарушението, което обстоятелство се
установявало и без необходимо специални знания с въвеждането на координатите в
сайта www.google.com/maps. Посочените обстоятелства не са релевирани пред
въззивния съд и последния с решението си е приел, че от представените по делото
писмени и веществени доказателства се доказва наличието на посоченото в
електронния фиш административно нарушение, извършено
именно с лек автомобил Ауди 80 с рег.№****, който е собственост на Т.Л.. Настоящата
касационна инстанция не може да коригира тези фактически изводи на районния съд.
Обратното би означавало касационната инстанция да се превърне във въззивна,
като установи нови факти, или в ревизионна, като отрече обосноваността на
фактическите констатации, направени от районния съд. Това е извън правомощията
на настоящия състав, тъй като чл.220
от АПК, приложим по силата на чл.63, ал.1 ЗАНН, забранява на касационния съд да прави нови фактически
установявания, а отсъствието на необосноваността в списъка с касационни
основания по чл.348 НПК
във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН препятства повторния анализ по същество на доказателствените
материали с цел промяна на фактическите заключения, изведени от предходната
инстанция. Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане
на закона към установените от въззивната инстанция факти. Касационното
производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на въззивния
съд. Поради тези съображения настоящата инстанция не следва да обсъжда тези две
посочени в касационната жалба възражения, поради липсата на такива оплаквания
пред въззивния съд и с оглед за забрана за нови
фактически установявания в касационното производство.
Последния довод на касатора
за незаконосъобразност на електронния фиш, обоснован с липсата на приложена към протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532/12.05.2017г. снимка на разположението на АТСС, се явява неоснователен. Действително разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда,
но това изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно
разположени на участък от пътя. Легалната дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи” и посочване на видовете такива
се съдържа в §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушение в присъствие
или отсъствие на контролен орган, които могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган: б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В разглеждания случай нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №544, която видно от
Протокола за използване на АТСС рег.№3879 е била прикрепена към превозно
средство/служебен автомобил ****, а не с такова, което е било временно разположено
на пътя. При тези данни се налага извод, че в случая, противно на твърденията
на касатора, не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на което е
била поставена АТСС.
В
заключение съдът намира, че извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта за движение извън населено място от 60 км/ч. То осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Като
е съобразил тези обстоятелства, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №2/03.01.2020г. по АНД № 1230/2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.