М О Т
И В И към А Н Д N 1330/17 г.
Производството е по реда на чл. 375 и
следващите от НПК.
С постановление от 22.11.2017г.,РП-Казанлък е освободила от наказателна отговорност И.М.Г. като е
изпратила материалите на КРС, за налагане на административно наказание по реда
на чл.78а от НК, затова че на 17.07.2017 г. около
14.30ч. по ПП –І- 5 КМ. 199+500 в посока запад- изток е
управлявал МПС автомобил марка ’Ауди- А6’ с рег. № СА 0770 КС в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление N
17-6100-000036/24.04.17 г. на Началник РУП към ОДМВР –Кърджали, РУ Джебел
влязло в сила на 06.06.17 г. и НП № 17-0371-000184/25.04.2017 г. на Началник
група към ОДМВР Смолян, РУ-Златоград от влязло
в сила на 06.06.2017г. без съответното
свидетелство за управление на МПС, което е престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. ал.
1 от НК.
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие представителя на РП-Казанлък поддържа предложението за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание и пледира
съдът да признае нар. за виновен като му наложи наказание глоба към предвидения
в закона минимум.
Нар. И.М.Г. се
признава за виновен но отказва да даде обяснения
за случилото се, което е негово законно
право.
Защитника на нар. И.Г. след приключване на съдебното
следствие пледира съдът да го признае за виновен и му наложи наказание на основание чл.78а ал.5 от НК- глоба в размер от петстотин лева.
От събраните в хода на производството доказателства, установени с
доказателствени средства, показания на свидетели, писмени и след като ги прецени поотделно и във тяхната
съвкупност съдът прие за установено следното ;
На 17.07.2017г. около 14.30 ч. св. К., Ив. и Ц. - полицейски служители на първокласен
път І-5 км. 199+500, КПП ‘Изток’ на
територията на община Казанлък спрели за
рутинна проверка моторно
превозно средство лек автомобил марка ‘Ауди
А-6’ с рег. № СА 0770 КС.
Автомобила бил управляван от нар. Г..
При проверката се установило,че валидността на свидетелството за управление на МПС нар. Г. било изтекло на 20.02.2017г..
Св. Козарев
съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 235810 от 17.07.2017 г.
Впоследствие се установило,че
спрямо нар. Г. имало издадени наказателни
постановления N 17-6100-000036/24.04.17 г. на Началник РУП към ОДМВР
–Кърджали, РУ Джебел влязло в сила на 06.06.17 г. и НП №
17-0371-000184/25.04.2017 г. на Началник група към ОДМВР Смолян, РУ-Златоград
влязло в сила също на 06.06.2017 г.за управление на МПС без свидетелство за
управление по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Козарев и Иванов от писмените доказателства по делото- актове за установяване на административно нарушение с бланкови
номера N 235810/17.07.17
г. , № 972555 от 04.04.2017г. и с бл. №
533298 от 03.04.2017 г., от НП N
17-6100-000036/24.04.17 г. на Началник РУП към ОДМВР –Кърджали, РУ Джебел влязло
в сила на 06.06.17 г. и НП № 17-0371-000184/25.04.2017 г. на Началник група към
ОДМВР Смолян , РУ Златоград
и справка за нарушител/ водач.
Предвид на установената фактическа обстановка съдът
приема,че с действията си нар. И.Г. от обективна страна е осъществил изпълнителното
деяние управление на МПС без
свидетелство за управление във едногодишния срок след като е бил наказан за
същото такова нарушение със влязло в
законна сила НП на основание чл.171 ал.1 т.2 от ЗДП .
Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДП предвижда водача да
управлява МПС свидетелство за управление
на МПС валидно за категорията към която спада управляваното превозно средство.
Съдебната практика е категорична,че разпоредбата на чл.
343в ал.2 от НК е приложима и при управление на МПС,без съответното
свидетелство за управление, както когато такова не е издавано ,така и когато то
е отнето на някакво законово основание.Също така не е съответно и свидетелство за управление на МПС което е със изтекъл срок на валидност.
Това е така защото след изтичане на срока на валидност на
МПС за водача остава в задължение да докаже наличието на минимално установите
от държавата стандарти за физическа и умствена годност за неговото подновяване.
При просрочие на
валидността на свидетелството за управление на МПС, ако се управлява
такова водача първоначално ще носи отговорност по чл.171 ал.1 т.2, и ако в
едногодишния срок управлява МПС ,без подновено свидетелство той ще осъществи
състава на чл.343в ал.2 от НК .
От субективна страна нар. Г. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-последици от него, искал е
тяхното настъпване и се е стремил към тях.
Касае е се за форма на вината пряк умисъл.
В горния смисъл е
и практиката на ВКС- Р № 44 по дело № 2161/12-1-во и др.
Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира че нар. И.М.Г. от обективна и от субективна страна е осъществил състава
на чл.343в ал.2 от НК, поради което
следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно
минало, добрите му характеристични данни , направените самопризнания, и критичното му отношение към извършеното.
Отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Следователно наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
За гореописаното деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода една до три години и
глоба от петстотин по хиляда и двеста лева. До настоящия момент нар. И.Г. не е осъждан и не
е освобождаван по реда на глава 8 от НК.От
деянието няма причинени имуществени вреди.
Предвид на това съдът намира че извода направен от РП-Казанлък отностно
постигане целите на наказанието чрез приложението на чл.78а от НК за правилен и
законосъобразен, предвид императивния характер на цитирания законов текст.
Съобразно предвиденото в законовия текст на чл.343в ал.2
от НК наказание лишаване от свобода от една до три години което е по-тежко от
наказанието глоба съдът счита,че не е
налице възможност за определяне на
административното наказание глоба в по малък размер от установения в чл.78а ал.1 от НК- хиляда
лева.
Единствено при положение,че размерът на наказанието
глоба, предвидено за съответното престъпление е под минималния размер на
административното наказание по чл.78а от НК се налага максимално предвидения
размер на наказанието глоба в диспозицията на материалната норма.
Предвид на това съдът не приема възраженията на защитника
на нар. Г.,че административната санкция
следва да се определи при приложението
на разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК.
По изложеното по горе, съдът счита,че на нар. И.М.Г. следва да му бъде
определено наказание глоба в размер от хиляда лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;