Решение по дело №2869/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2236
Дата: 5 ноември 2018 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20187180702869
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

  2236

 

 

гр. Пловдив, 05.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                  

при секретаря СеВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 2869 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК

         Образувано е по жалба на Община ****, с ЕИК по БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявана от кмета К.Р.И., против решение № РД-02-36-774 от 12.07.2018 г. на зам.- министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, с което е определена финансова корекция на бенефициента в размер на 10 % от допустимите разходи по договор № ВG16RFOР001-2.001-0046-С01- S-01 от 24.03.2017 г. с изпълнител „Хидрострой Сестримо" ЕООД, на стойност 498 979,66 лв. без ДДС, по обособена позиция №1, като изчислената финансова корекция е в размер на: 59 831,81 лв. (петдесет и девет хиляди осемстотин тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки) с ДДС и следва да не се верифицира при обработка на окончателно искане за плащане.

         В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Развиват се подробни съображения в тази насока. Относно нарушението по т.9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ жалбоподателят твърди, че като възложител е  изискал представяне на идеен проект за обекта, предмет на Обособена позиция № 1, за да се покаже предлаганото от участника проектно решение и по този начин да се даде пълна и точна представа за начина на формиране на цената за изпълнение на строителството на обекта от участника. Посочено е, че с така поставеното условие не е налице излишна административна тежест и не води до необосновани разходи за участниците, както и че не е налице необосновано ограничаване на конкуренцията. Според жалбоподателя, не е допустимо санкционната норма да се тълкува разширително в ущърб на бенефициента и да се разширява нейното приложение, след като ясно и конкретно е посочено, че в т.9 се има предвид само и единствено критерии за подбор, които са уредени в чл.59-чл.66 от ЗОП и критерии за възлагане, които от своя страна са уредените в чл.70 – чл.72 от ЗОП. По отношение на второто нарушение посочено в оспореното решение, в жалбата е изложено, че критериите за подбор от нематериално естество, какъвто е застраховката не могат да бъдат прехвърляни. Твърди се, че изрично заложените към участниците критерии за подбор по Обособена позиция № 1 в документацията за участие изрично е посочено, че участниците могат да се позовават на капацитета на трети лица за съответствие с поставените критерии за подбор, които са свързани с техническите способности и професионалната квалификация, като по този начин за участниците е налице яснота по отношение на това за кои критерии за подбор могат да се позовават на капацитета на трети лица и за кои немогат съгласно ЗОП. В жалбата е посочено, че в случая няма данни да е нанесена вреда на убия бюджет на Съюза, като е отчетен неоправдан разход в общия бюджет, в този смисъл липсва правно основание за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски.

Ответникът – заместник - министър на МРРБ и Ръководител на УО на ОПРР, чрез процесуалния си представител адв. П. и в представено писмено становище, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, недоказана и необоснована. Подробни съображения са изложени в депозираната по делото писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея като създаващо допълнителни финансови задължения, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването (видно от приложеното на лист 15 по дело № 8918/2018 на АССГ известие за доставяне). Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.

С процесното решение се приключва сигнал за нередност с рег. № 404, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, във връзка с проведена открита процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на инженеринг – проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР при изпълнение на проект на община Девин по три обособено позиции“,   финансирана  по Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 чрез Договор за предоставяне на БФП с № BG16RFOP001-2.001-0046-C01 „Повишаване на енергийната ефективност в общинска административна сграда – гр.Девин, община Девин“, с бенефициент община Девин.

Наложена е финансови корекция в размер на 59 831,81 лв. с ДДС, представляваща 10% от разходите по договор № BG16RFOP001 -2.001-0046-С01-S-01/24.03.2017 г. с изпълнител „Хидрострой Сестримо" ЕООД, на стойност 498 979,66 лв. без ДДС по обособена позиция №1 и Община Девин, за нарушение на чл.2, ал.2 във връзка с чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП; чл.2, ал.3 от Наредба № 4 от 21 май 2001г., както и нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП във вр. с чл.65, ал.1 от ЗОП.

Според административния орган посочените нарушения представляват нередност по т.9 – неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г.

С изпратено писмо Община Девин е уведомена за започване на процедура по чл.73 ЗУСЕСИФ с писмо изх.№ 99-00-6-676 от 13.06.2018 г., като е указано, че в двуседмичен срок има възможност да представи бележки, възражения по констатациите и предвидените финансови корекции и доказателства.

От Община *** е депозирано становище  с изх. № 99-00-6-676 от 27.06.2018 г. във връзка с установените нередности, с което бенефициентът излага доводи за липса на нарушения.

Въз основа на установените и регистрирани нередности е издадено оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство, с което е приключен сигналът за нередности и са установени цитираните по-горе такива.

В хода на съдебното производство от страна на ответника се представя извлечение от документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка.

Страните нямат спор по фактите, които следва да се считат безспорно установени. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон във връзка с квалификацията на нередностите и нарушенията и налагането на финансовата корекция.

Атакуваното решение представлява индивидуален административен акт съгл. чл. 73, ал. 1 вр. с чл. 69, вр. с чл. 27 ЗУСЕСИФ, като същото е издадено от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № РД-02-36-1118/12.10.2017 г. и заповед № РД-02-36-27/15.01.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в законоустановената форма на писмено мотивирано решение, при спазване на административнопроизводствените правила (чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ) и на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона – да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство (чл.71, ал.1 ЗУСЕСИФ).

Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В този смисъл само такова нарушение, което има или би имало финансово отражение, представлява нередност по смисъла на цитираната норма, като при всички случаи следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза.

В случая от страна на ръководителя на УО на ОПРР са констатирани нарушения, които са квалифицирани посочените нередности по т. 9 от Раздел 1, към Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г.

Основанията за определяне на финансова корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 143 (1) Регламент № 1303/2013 (чл. 98 Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) Регламент № 1303/2013), държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент № 1303/2013 (чл. 70 (1) Регламент № 1083/2006), държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.

Така формулираното задължение на държавите-членки изисква доказването на нередността.

Безспорно Община **** има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това свое качество, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС. В случая органът е приел, че при провеждането на обществената поръчка са допуснати нарушения на ЗОП. Нарушенията на ЗОП биха съставлявали нарушение, извършено от получател на безвъзмездната помощ с последица нанасяне на вреда или възможност от нанасяне на вреда на Европейските структурни и инвестиционни фондове и в този смисъл - нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ.

В това се състои спорът в настоящото производство между страните, а именно  дали са допуснати посочените от УО на ОПРР нарушения на ЗОП, дали тези нарушения представляват нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ и дали финансовата корекция е правилно и законосъобразно наложена с оглед на финансовото отражение на допуснатите нередности за бюджета на ЕС и за националния бюджет.

По отношение на първото нарушение посочено в оспореното решение по Обособена позиция №1, а именно ограничително изискване за представяне към техническото предложение от участниците на идеен проект за обекта предмет на ОП, съдът счита следното:

По делото няма спор, че в част Съдържание на проектната документация от техническата спецификация е посочено, че е необходимо участниците да разработят инвестиционния проект в две фази: идеен проект, който се представя заедно с офертата и технически проект, който ще се разработи въз основа на идейния проект. С оглед това съдът счита за необходимо да обсъди приложимите разпоредби от Наредба 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В действителност съгласно чл.2 ал.1 от цитираната наредба инвестиционните проекти могат да се възлагат и изработват в следните фази на проектиране:1. идеен проект; 2. технически проект; 3. работен проект (работни чертежи и детайли); а съгласно ал.3 двуфазно инвестиционните проекти могат да се изработват във фази: идеен и технически проект, идеен и работен проект или технически и работен проект. Съгласно чл.2 ал.2 от Наредба 4 от 21.05.2001 г. еднофазно във фаза технически проект или работен проект се изработват инвестиционните проекти за обекти, които не са сложни във функционално, технологично и/или инсталационно отношение. Следва да се отбележи, че с двуфазното изработване на инвестиционен проект безспорно се утежнява административната процедура за кандидатите, а това противоречи на целите на ЗОП за намаляване на бюрократичната тежест върху кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и избягване на ненужния формализъм. Освен това дори и да бъде изпълнено условието, за участниците няма сигурност дали ще им бъде възложен договора, което има разубеждаващ ефект върху потенциалните кандидати и по този начин не се осигурява достатъчна среда за наличие на конкурентност. По този начин вместо облекчаване на участниците в процедурите при подготовката на офертата ЗОП, изготвянето на идеен проект несъмнено представлява ресурсна тежест за кандидатите. Със въведеното от жалбоподателя изискване за предоставяне към техническото предложение от участниците на идеен проект за обекта, предмет на обособената позиция, несъмнено жалбоподателят е нарушил чл.2 ал.2 от ЗОП, съгласно който при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Безспорно включеното условие за представяне на идеен проект необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка. С оглед изложеното правилен се явява извода на ответния административен орган, че по този  начин са нарушени принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция, установени в чл.2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОП и в този смисъл нарушението следва да се посочи като нередност.

Правилно е прието от административния орган, че това нарушение попада в обхвата на нередност по т.9 – неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице необосновано ограничаване на конкуренцията, тъй като срещу това условие от заинтересованите лица не е постъпило искане за промяна на документацията и че не е постъпила жалба до КЗК, както и че по ОП1 са постъпили оферти от двама участника, които са отговаряли на поставените изисквания. Съдът счита за необходимо да отбележи, че липсата на  искане за промяна на документацията и липсата на постъпила жалба до КЗК от заинтересованите лица, не води до извод, че поставеното от възложителят условие не е довело до ограничаване на конкуренцията. Напротив, самото условие за изготвяне на идеен проект, както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение внася бюрократичната тежест върху потенциалните кандидати и им действа разубеждаващо. Тук акцентът се поставя не до взелите участие, а на потенциалните кандидати. Ето защо е без значение, че и двамата участника са отговаряли на условията.

Настоящия съдебен състав споделя изводите на ответния административен орган и по отношение на второто нарушение посочено в оспореното решение по Обособена позиция №1, а именно в раздел III.1.2 Икономическо и финансово състояние е посочено като минимално ниво на участниците да притежават валидна застраховка по чл. 171 от ЗУТ за професионална отговорност, предназначена за проектиране и строителство по смисъла на ЗУТ и в размер, съгласно чл.5, ал.1, т.4 и чл.5 ал.2, т.4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. В тази връзка следва да се посочи, че застраховката „Професионална отговорност” е определена от законодателя в чл.61, ал. 1, т. 1 от ЗОП като част от икономическото и финансовото състояние на участниците. От своя страна чл.65 от ЗОП указва, че участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях, по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансово състояние, техническите способности и професионалната компетентност. В този смисъл следва несъмнения извод, че когато участник ще използва капацитета на трето лице за някоя от дейностите, тогава третото лице следва да декларира че е застраховано във връзка с тази дейност. Т.е. третото лице може да представи доказателство за изпълнение на критерия за подбор за икономическо и финансово състояние. С оглед на изложеното, възложителят неоснователно е изискал допълнително условие, което се явява нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП във връзка с чл.65, ал.1 от ЗОП и чл.2, ал.1, т.1 от ЗОП. 

Следва да се отбележи, че допуснатите нередности са съществени, тъй като ако не бяха извършени, би могло да се стигне до участието на повече лица, а от там и възможност за избор на по-добри оферти и избягване разходването на финансови средства на Съюза не по установения законов ред.

Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборват установените от административния орган констатации в тази насока.                           

Целта на финансовата корекция е да се гарантира или възстанови положението, при което всички разходи, извършени в рамките на предоставена безвъзмездна финансова помощ, да бъдат в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.

В заключение е необходимо да се отбележи, че за да е законосъобразна финансовата корекция трябва да бъде определена не само по основание, но и по размер. Основанието, видно от горното, е допуснатото от бенефициера нарушение на националното право, свързано с правото на Съюза, и възможността да бъде нанесена вреда на бюджета на Съюза. Размерът на финансовата корекция следва да бъде определен в съответствие с разпоредбите на чл. 72 ЗУСЕСИФ.

При определянето на финансовата корекция се вземат предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициента, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ (чл.3, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ), като размерът й се изчислява чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод (чл.3, ал.3 от същата наредба). Съгласно чл.2, ал.1 от посочената наредба нередностите по чл.1, ал.1 (или това са случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ), както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях, са посочени в приложение № 1.

Размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, защото финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи бенефициента да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност.

Правилно е определен и конкретният размер на финансовата корекция от 10 %, като в оспореното решение са изложени достатъчно подробно мотиви в тази насока. Доколкото определянето на конкретния размер на финансовата корекция е предоставено в оперативна самостоятелност на ръководителя на управляващия орган и тази оперативна самостоятелност е ограничена единствено от естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициента, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ, съдът намира, че преценката на ръководителя на УО на ОПРР е обоснована и правилна. Именно поради тези причини е определен конкретен размер на финансовата корекция от 10 % за всяка от установените нередности, което се явява и средния размер на финансова корекция.

Видно от чл. 1, ал.1, Наредбата се прилага при констатиране на случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Безспорно е също така и че констатираните и приети за установени от УО нарушения нямат финансово отражение. Така за случаите, при които не може да се определи с точност финансовото измерение на допуснатото нарушение, чл. 72, ал.3 от ЗУСЕСИФ предвижда за определянето на финансовата корекция да се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, тоест от стойността на засегнатите договори. Същото правило е залегнало и в чл. 5, ал.1 от Наредбата, съгласно който размерът на финансовата корекция се установява по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, на който Ръководителя на УО изрично се е позовал в решението. Допуснатите от бенефициера нарушения са на ЗОП, като естеството на нарушенията е такова, че е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието единствено на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т.36 Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност - "има или би могло да има". Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност и недискриминация винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако бенефициерът бе спазил изискването на закона и бе заложил обективни критерии, би могло в процедурата да участват и други кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения общите разходи по финансиране на дейността биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки. С оглед цитираните разпоредби административният орган обосновано е приел, че вредата за бюджета на ЕС в случая се измерва със стойността на сключените договори, тъй като същите са резултат от незаконосъобразно проведена обществена поръчка. Съгласно установената практика на Съда на ЕС, дори нередности без точно финансово изражение могат в значителна степен да засегнат финансовите интереси на Съюза (решение от 21 декември 2011 г., Chambre de commerce et d'industrie de l'lndre, C-465/10, ECLI:EU:C:2011:867, t. 47). Пак според Съда на ЕС, Съюзът следва да финансира единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на Съюза, а нарушението на правото на Съюза представлява нередност ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него.

В заключение настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че оспореното решение е и в съответствие с целта на закона, поради това, че с него се цели препятстване неправомерно изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Водим от гореизложено, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото е неоснователна. От страна на ответника по делото също се претендират разноски, които следва да му бъдат присъдени. Такива се констатират в размер на 2 789,94 лв. заплатен адвокатски хонорар, съгласно представените доказателства.

Ето защо Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав

 

 

Р Е Ш И:

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Община ****, с ЕИК по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявана от кмета К.Р.И., против решение № РД-02-36-774 от 12.07.2018 г. за установяване на нарушение и определяне на финансова корекция на зам.- министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР.

            ОСЪЖДА Община ****, с ЕИК по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявана от кмета К.Р.И., да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София 1202, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№17-19, сумата от 2 789,94 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за  страните.

 

                                              

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: