Р Е Ш Е Н И Е
№ 260290
гр.
Русе, 23.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на петнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря
Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2025 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Я.Н. – Ц. – …………..на ЗД „Евроинс“
АД заявява, че представляваното от него дружество сключило със собственика на
лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№…. ……… КВ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, под формата на застрахователна полица №07117003123130, валидна от 27.11.2017г. до 26.11.2018г.
На 05.12.2017г. в гр.Русе, по
бул.“Тутракан“, в района на пристанище Русе – изток, управлявайки посочения
автомобил, Х.Н.Р. нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие което
реализирал ПТП при което увредил лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№………… ВТ,
собственост на В.Г.В.. В съставения протокол за ПТП №1584955 от същата дата,
като причина за произшествието са визирани действията на ответника, който при
маневра движение на заден ход, не се убедил, че пътя зад него е свободен и
ударил паркирания л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№……. …………. ВТ. Х.Р. не оказал
съдействие за установяване на вредите след произшествието, напуснал мястото на
инцидента, поради което не била взета проба за алкохол.
Собственикът на увредения
автомобил предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, във
връзка с което ищецът образувал преписка по щета. Извършил оглед и опис на
нанесените щети, след което изплатил на Велина Владимирова застрахователно обезщетение в размер на 414.14 лева.
Позовавайки се на чл.500 КЗ, ЗД
„Евроинс“ АД приема, че с изплащане на застрахователното обезщетение се
суброгира в правата на застрахования и има право да предяви претенцията си
срещу виновния за настъпилото ПТП – Х.Н.Р., тъй като последният не уведомил
органите на МВР за инцидента, напуснал местопроизшествието, като по този начин
виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
За събиране на вземането,
дружеството депозирало заявление, въз основа което в РРС било образувано ЧГД
№257/2020г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на Х.Р.
по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид дадените от заповедния
съд указания, Я. Н. – Ц. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Х.Н.Р., ЕГН ********** дължи на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43 сумата
414.14 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноските, направени
по заповедното и настоящото производство.
В срока от чл.131 от ГПК адв.П. – особен представител на ответника Х. Николаев Р. е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Счита, че изложените в исковата
молба обстоятелства, не се подкрепят писмените доказателства. В тази връзка
сочи, че не е представен договор, сключен между застрахователя и водача, който
е елемент от фактическия състав на отговорността и се явява преюдициално правоотношение.
Намира за недоказан факта, че на
посочената дата е реализирано твърдяното ПТП, тъй като същото не се е
осъществило в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола.
Поддържа, че не са налице данни,
обуславящи извод, че Наказателно постановление
№17-1085-003192/06.02.2018г. е влязло в сила.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в
хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 27.11.2017г. между ЗД
„Евроинс“ АД и Геновева Събева Радева е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, под формата на застрахователна полица №BG/07/117003123130, валидна от 27.11.2017г. до 26.11.2018г., за лек автомобил „Рено Лагуна“, без регистрация,
индивидуализиран с рама №………………..
В протокол за ПТП №1584955 /05.12.2017г., се съдържат данни за инцидент,
настъпил на същата дата в гр.Русе, по бул.“Тутракан“ в района на пристанище
Русе - изток. Според изнесеното в документа, Х.Н.Р., управлявал лек
автомобил „Рено Лагуна“
с рег.№ ………… КВ, рама №…………….., собственост на Г. С. Р. и при маневра движение на заден ход не се убедил, че пътят зад ПС е
свободен, вследствие което блъснал паркирания зад него лек автомобил „Тойта
Ярис“ с рег.№Р 9878 ВТ.
Във връзка с инцидента, с Наказателно постановление
№17-1085-003192/06.02.2018г., на ответника са наложени наказания за извършени
нарушения: по чл.187, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева; по чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП (не оказал съдействие за установяване вредите от ПТП) – глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец; по чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП (не носел свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС) – глоба в размер на 10 лева.
Наказателното постановление, като необжалвано е влязло в сила.
Релевирани са писмени доказателства, с които се установява, че по повод
причинените вследствие ПТП щети, по искане на В.Г.В. – собственик на лек
автомобил „Тойта Ярис“ с рег.№Р 9878 ВТ е образувана преписка и извършен опис
на щетите.
На 11.12.2017г. ЗД „Евроинс“ АД изплатило на Велина Димитрова, по щета №********** сумата 414.14 лева.
По искане на ищеца е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието
заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Експертът е
установил разходите за отстраняване на причинените щети – 379.20 лева. Описан е
механизма на произшествието, а именно: ответникът, управлявайки лек автомобил
Рено Лагуна при движение на заден ход с ниска скорост, блъснал паркиран лек
автомобил Тойота Ярис и от натиска на теглича на Рено Лагуна се е счупила
предната броня на лек автомобил Тойота Ярис, като при деформацията е притиснат
десния фар над мястото на удара и от стъклото на фара са се отчупили парчета.
Констатирано е, че следите и деформациите по двата автомобила отговарят по
височина и характер на деформации, възникнали вследствие описания механизъм.
В качеството си
на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение №55/22.01.2020г., издадена по ЧГД
№257/2020г. по описа на РРС срещу Х.Н.Р. за сумите: 414.14 лева – изплатено застрахователно
обезщетение по щета №**********/06.12.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2020г. до окончателното
й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд е
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността в едномесечен
срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно, предявения
иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи на дружеството сумата 414.14 лева
– изплатено застрахователно обезщетение по щета №**********,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.01.2020г. до окончателното й изплащане, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №55/22.01.2020г., издадена по
ЧГД №257/2020г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че на 19.05.2020г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът
намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената
заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Претенцията на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД произтича от разпоредбата на чл.500, ал.1 КЗ, която
предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с лихви и разноски при някоя от следните хипотези: 1. При
настъпване на ПТП управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействие на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2.
Не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и
ПТП е възникнало в резултат на това; 3. Напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон; 4. Умишлено
е предизвикал ПТП; 5. Предизвикал ПТП по време на извършване на умишлено
престъпление, съгласно НК, включително, когато се е опитал да избяга от
задържане.
Ищецът поддържа, че ответникът не
е уведомил органите на МВР за инцидента, напуснал местопроизшествието, като по
този начин се е отклонил от проверка на алкохол, които твърдения навеждат на
хипотезите, визирани в чл.500, ал.1, т.1 и т.3 КЗ.
Фактическият състав на регресния
иск по чл.500, ал.1, т.3 КЗ изисква да бъде установено, че виновният водач е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. В разглеждания случай се касае за ПТП само с имуществени
вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието възникват
задълженията по чл.123, ал.1, т.3 б.“б“ или б.“в“ ЗДвП, в зависимост от това
дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпване на
ПТП. Не във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва
съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът
предвижда задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова
посещение е задължително, са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.125 ЗДвП. Според т.7 на посочената норма, посещението ще е задължително и тогава,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС не е в състояние да се придвижи
на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. В този смисъл
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е по-широка по обхват от тази
по чл.125, т.7 ЗДвП, доколкото първата норма визира всички случаи на ПТП,
довели само до имуществени вреди, независимо от въздействието им върху
годността на превозното средство да се придвижва на собствен ход, докато
вторият текст включва случаите, в които имуществените вреди, причинени в
резултат на ПТП, са от такова естество, че изключват възможността поне на едно
от участвалите МПС да се придвижва на собствен ход.
Анализът на цитираните норми
налага извод, че във всички случаи, в които е настъпило ПТП само с имуществени
вреди и местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от водачите при
липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по настъпването му,
напусналият го водач би извършил нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП,
за което принципно би носил административнонаказателна отговорност по чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП. Независимо от евентуалната административнонаказателна
отговорност, за да се породи в полза на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ право на регрес по чл.500, ал.1, т.3 КЗ срещу виновния
водач напуснал местопроизшествието, е необходимо наличието на още един
допълнителен елемент от фактическия състав: поне едно от участвалите в ПТП
моторни превозни средства трябва да не е в състояние да се придвижва на
собствено ход поради причинените му при произшествието щети, тъй като само
тогава посещението на мястото на ПТП от органите за контрол на движение по
пътищата ще е задължително. И обратно – дори и ПТП да е било посетено от
контролните органи, напускането на същото от някой от водачите, при положение,
че произшествието не е довело до невъзможност на участвалите автомобили да се
придвижват на собствен ход поради причинените им щети, няма да породи право на
регрес в полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Така е и в разглеждания случай.
Между страните няма спор досежно механизма на настъпване на процесното ПТП.
Установено бе, че при управление на застрахования лек автомобил, ответникът
предприел маневра движение на заден ход без да се увери, че пътят за ПК е
свободен и с теглича на задната си броня, увредил паркирания зад него лек
автомобил „Тойота Ярис“. От извършения опис по застрахователната преписка е
видно, че причинените от ПТП имуществени вреди не са довели до невъзможност за
придвижване на собствен ход както за застрахования автомобил - „Рено Лагуна“,
така и за увредения – „Тойота Ярис“
При това положение, посещението
на контролните органи на МВР в случая не е било задължително по закон, поради
което и в полза на ищеца не се е породило правото на регрес срещу ответника.
За пълнота следва да се добави,
че не може да се приеме и че ответникът е напуснал мястото на ПТП. В приложения
към исковата молба протокол №1584955/05.12.2017г. са визирани участниците,
описан е механизма на произшествието и щетите по двата автомобила, но не е посочено,
че ответникът е напуснал мястото на инцидента, без да дочака органите на реда.
Нещо повече, огледът на местопроизшествието, обективиран в протокола за ПТП е
извършен от служител на сектор ПП – гр.Русе в присъствието на ответника, който
е подписал документа.
Не се установи наличието и на
другата хипотеза на чл.500, ал.1 ,т.1 КЗ обуславяща отговорност на ответника и
право на регрес за ищеца, а именно ответникът виновно да се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи средства. В протокола за ПТП
се сочи, че ответникът „не е изпробван“ за алкохол. Фразата: „Не е
изпробван“ за алкохол не води до извод,
че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества или е управлявал МПС под въздействието на такива. Единствено
при наличие на данни за мерки, предприети с оглед извършване проверка за
алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се
приеме, че е налице основанието за регресна отговорност на застрахования. От
релевираните в хода на производството доказателства не се установи спрямо
ответника да са предприети каквито и да е действия за извършване на такава
проверка, която той да е осуетил.
Изложеното води
до извод, че не са налице
основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите,
обезщетени от застрахователното дружество по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ и претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г.,
съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест
на ищеца са направените от ответника разноски по делото, но в случая не са
ангажирани доказателства за такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Хр.Колумб“№43, представлявано от Й. Ц. – изпълнителен директор и
Р. Б. – изпълнителен директор срещу Х.Н.Р., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 414.14 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета №**********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №55/22.01.2020г., издадена по ЧГД №257/2020г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: