Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4756 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Ищецът
З. „А.И.“ АД излага, че по силата на извънсъдебна спогодба, е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 75 000 лева на В.В.С.за неимуществени вреди при ПТП на 26.03.2016 г. в с.
Железница, причинено от ответника Б. М.М. при
управление на лек автомобил „Лексус ИС250“ с рег. № ********,
за който била сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ищеца.
При управлението на МПС и настъпването на ПТП ответникът бил в пияно състояние,
с количество алкохол в кръвта от 1,3 на хиляда. На това основание и като се
позовава на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, ищецът претендира право на регрес към
застрахования водач за всичко платено на увреденото лице. На основание
изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 75 000 лева изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по ликвиационна преписка по щета № 30016100000149, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски.
Ответникът
Б. М.М. оспорва иска със следните възражения: за необвързването му със спогодбата между
ищеца и увреденото лице за изплащане на обезщетението, тъй като не е страна по
нея; оспорване на причинната връзка между ПТП и уврежданията на пострадалото
лице, описани в исковата молба; възражение за съпричиняване,
с твърдение, че пострадалият В..С.е пътувал на задната седалка на автомобила, с
който е настъпило ПТП, без поставен предпазен колан, както и че е пътувал в
автомобила, като е знаел, че ответникът като водач е употребил алкохол;
възражение за прекомерност на претенциите.
Съобразно
изложеното в исковата молба, отговора и представената по делото застрахователна
полица, съдът приема, че предявеният иск следва да се квалифицира с правно
основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, регламентиращ правото на регрес на
застрахователя, когато при ПТП застрахованото лице е управлявало МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
С
доклада съдът е приел за безспорно установено наличието на застраховка
гражданска отговорност за управлявания от ответника Б. М.М.
л.а. „Лексус ИС250“ с рег. № СА ******, с ищеца З. „А.И.“
АД като застраховател, валидна към датата на ПТП 26.03.2016 г. На основание чл. 300 от ГПК съдът е приел за безспорно
установено със споразумение от 05.01.2018 г., одобрено по НОХД № 208/2018 г. на
СРС с протоколно определение от 05.01.2018 г., виновното причиняване от
ответника Б. М.М. на ПТП на 26.03.2016 г. в с.
Железница при управление на л.а. л.а. „Лексус ИС250“
с рег. № СА ****** в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,3 на
хиляда. Тъй като одобреното от наказателния съд съда споразумение по реда на
глава ХХІХ от НПК има характер на влязла в сила присъда, а извършването на
деянието в пияно състояние е част от квалифицирания състав на престъплението по
чл. 343 ал. 3 предл. 1 б. „а“ от НК, това
обстоятелство е задължително за гражданския съд. На същото основание съдът е
приел за безспорно установени причинените от ПТП увреждания на пострадалия В.В.С.счупване на първи поясен
прешлен на гръбначния стълб и счупване на втори поясен
прешлен на гръбначния стълб, , причинили трайно затруднение движението на
снагата за период повече от 30 дни. Телесните увреждания, съставляващи средна телесна повреда, са част от състава на
престъплението, за което ответникът е признат за виновен, поради което
споразумението, одобрено от наказателния съд, е задължително за гражданския съд
и в тази му част.
Интензивността
и продължителността на положените за пострадалия С. медицински грижи и периодът
на неговото възстановяване се установяват от съдебно-медицинските експертизи по
делото. Съгласно заключението на вещото лице доц. Р.С., счупванията
на първи и втори лумбален прешлен наложили спешно
оперативно лечение на 26.03.3016 г., и последваща
операция на 30.03.2016 г. Болничното лечение продължило 18 дни, а зарастването
на увредените гръбначни прешлени за период 12-18 месеца, според заключението на
вещото лице д-р З.. Според същото заключение, възстановяването на увредените неврални структури продължавало до 2-3 години, като
остатъчните след този срок увреждания се считали трайни и невъзстановими (л.
134).
Във
връзка с възражението на ответника за съпричиняване
на уврежданията от страна на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан,
по делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Според заключението на вещите лица, от механизма на ПТП, характера
и локализацията на травматичните увреждания – травмиране на гръбначен стълб, и
липса на установени и описани други увреждания следва изводът, че пострадалият С.
е бил с предпазен колан. Поради изложеното съдът приема от фактическа страна за
недоказано възражението на ответника за съпричиняване
на уврежданията от страна на пострадалия.
Установените
по делото характер и тежест на травматичните увреждания, причинени на
пострадалия при ПТП, продължителността на лечебния и възстановителния период и
търпените от пострадалия страдания, дават основание на съда да приеме, че заплатеното
от ищеца З. „А.И.“ АД на пострадалия В.В.С.застрахователно
обезщетение в размер на 75 000 лева е било съответно на причинените на
пострадалия неимуществени вреди. По делото не са установени обстоятелства,
изключващи или намаляващи отговорността на застрахователя са обезщетяване на
настъпилите при ПТП неимуществени вреди. Поради това, като е изплатил
застрахователно обезщетение на пострадалия С., ищецът е изпълнил задължението
си по чл. 208 ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ.
Заплащането
на застрахователно обезщетение от ищеца и безспорно доказаното обстоятелство,
че ответникът М. е причинил ПТП при управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимото, поражда право на регрес на застрахователя срещу
застрахования за заплатеното застрахователно обезщетение. Това обуславя извод
за основателност на предявения иск по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 3605 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Б. М.М.
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** да заплати на З.А.Д.„А.И.“ АД гр.
София, ЕИК********, седалище и адрес на управление:*** сумата от 75 000
(седемдесет и пет хиляди) лева дължима сума по право на регрес за заплатено
застрахователно обезщетение на В.В.С.за неимуществени
вреди, претърпени при ПТП на 26.03.2016 г. в с. Железница, виновно причинено от
Б.М.М. при управление на ПТП с концентрация на алкохол
в кръвта 1,3 на хиляда, ведно със законната лихва от 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда
Б. М.М. да заплати на „З.А.И.“ АД *** разноски по
делото в размер на 3605 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: