Решение по дело №613/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 341
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20222150100613
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. гр.Несебър, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100613 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „В.и К.” ЕАД срещу И. Й. Г. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 55,02 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 14,96 лв. – лихва върху главницата за периода 26.09.2019г. –
05.06.2022г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 11.08.2018г. – 16.08.2019г. до имот, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг“, кв. „И.“, ваканционен комплекс „Я.“, ***1, с идентификатор ****** аб. № ***.
Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение,
по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите
цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 55,02 лв., като за тази сума от ищеца е издадена фактура №
********** от 26.08.2019г. Наведено е, че дължимата по фактурата сума не е заплатена в
предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника не е депозиран надлежен
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за
този извод са следните:
Съобщението до ответника на заявения от него адрес в съответната административна
служба – регистър БУЛСТАТ, се е върнало в цялост с отбелязване, че адресът е посетен, но са
събрани данни, с отбелязване на изотчника им, че лицето не живее на адреса. С оглед изложеното
и на основание чл. 53 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК съдът е счел, че съобщението до И. Й. Г. следва да се
смята за редовно връчено, тъй като според чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страната
1
чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Както е прието в
практиката на върховната инстанция (напр. Решение № 181 от 09.07.2018г. по т.д. № 918/2018г. по
описа на II търг. отделение на ВКС) разпоредбата на чл. 53 ГПК предвижда наличието на заявен
адрес в съответна административна служба, каквато административна служба е Агенция по
вписванията, а в чл. 7, ал. 2, т. 4, б. б, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 10, б. б от Закона за регистър Булстат
е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими
имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни
институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър Булстат като адресна
регистрация. На ответника е назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,
който е предупреден (с връчено на 17.08.2022г. съобщение – на л. 33 от делото), че ако не подаде
писмен отговор в срок може да бъде постановено неприсъствено решение (за тези последици е
предупреден и ответникът с връченото по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК разпореждане от
06.06.2022г.). В дадения срок е постъпил писмен отговор от особения представител – неподписан
по надлежния ред (изпратен по електронната поща на съда, без доказателства за положен
електронен подпис). Съдът е дал указания на особения представител на ответника, на основание
чл. 101 от ГПК, че в едноседмичен срок от съобщението следва да подаде писмен отговор, в който
да фигурира подпис, или електронен подпис, като в противен случай действието по подаване на
отговор на исковата молба ще се счита за неизвършено. Указанията са съобщени ведно с
връчването на определение за насрочване на делото от 19.09.2022г. (в което фигурират). В
призовката за страна особеният представител е предупреден, че неподаването на отговор и
неявяването в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане в отсъствие на
страната, може да доведе до постановяване на неприсъствено решение (указания в призовка на л.
40 от делото). В дадения срок отговорът на исковата молба не е приведен в необходимия вид – с
положен подпис на лицето, което го подава (арг. от чл. 131, ал. 2, т. 6 от ГПК). Нещо повече – по
делото е постъпило искане за даване ход на делото в отсъствие на представител на ответника, което
обаче представлява изпратено на електронната поща на съда електронно писмо (на л. 54 от делото)
отново без положен от особения представител електронен подпис.
От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по
делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК (подаденият
отговор не е отговарял на изискванията на чл. 131, ал. 2, т. 6 от ГПК и в дадения срок по чл. 101,
ал. 1 от ГПК нередовностите на процесуалното действие не са отстранени, поради което същото
следва да се счита за неизвършено в рамките на процеса – арг. от чл. 101, ал. 3 от ГПК). Наред с
това въпреки редовното си призоваване ответникът (чрез особен представител) не са се е явил в
съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие
(изпратеното по електронната поща писмо не отговаря на изискванията за писмено изявление до
съда – чл. 102, ал. 1, т. 4 от ГПК, нито на изискванията за процесуално действие в електронна
форма – не е подписано с електронен подпис – арг. от чл. 102б, ал. 2, т. 2 от ГПК). Същевременно
в първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено
решение (с изрична молба вх. № 9094 от 14.10.2022г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е.
всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до
извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. С оглед изводите за липса на валидни изявления от особения
представител на ответника, не са били налице основания за постановяване на решение при
признание на иска.
2
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба
обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – справка-
извлечение (на л. 7 от делото), фактура (на л. 14 от делото), решения на КЕВР (на л. 10 – л. 13 от
делото), нотариален акт (на л. 47 – л. 49 от делото), заявление за откриване на партида (на л. 50 от
делото). Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от
ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите
на ищеца за заплащането на главница в размер на по 55,02 лева, както и лихва за забава от деня,
следващ фактурирането на задължението за главница.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски. Ищецът е направил разноски от 100 лв. – платена държавна такса и 150 лв. –
възнаграждение за особен представител. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Следователно на ищеца следва да се определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Й. Г., роден на 14.08.1953г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен
адрес в к.к.СЛ.БРЯГ к-с Я., вх.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 55,02 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадена фактура № ********** от 26.08.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 11.08.2018г. – 16.08.2019г. до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, кв. „И.“,
ваканционен комплекс „Я.“, ***1, с идентификатор ****** аб. № ***, ведно със законната лихва
3
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 14,96 лв.
лихва върху главницата за периода 26.09.2019г. – 05.06.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева
държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ищеца и особения представител на ответника.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4