РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Нова Загора, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20242220100034 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Люлин, ул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2 оф.4, представлявано от
Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез Н.Г.П. - юрисконсулт срещу П. Й. Ц. ЕГН
********** с адрес ****** с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във
вр.с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата П.
Й. Ц., че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* присъдените с
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 988/ 2022г.
суми: главница от 308.76 лв., 20.79 лв. представляваща договорна лихва; 30.20 лв.
представляваща лихва за забава и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното погасяване на дълга и
направените разноски за държавна такса 25.00 лева и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В нея ищецът твърди, че на 30.10.2023г. е подписано Приложение №1/30.10.2023г.
към сключения на същата дата Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на
основание чл.99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕИК ********* /банката/ и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* /АСВ/, по силата, на което вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********** между банката и П. Й. Ц.,
е прехвърлено в полза на АСВ, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви, което вземане е индивидуализирано в тях. Ищецът е представил извлечение от
1
Приложение № 1 с включени личните данни единствено на участващото в процеса лице.
Заличена е търговска информация, която същият счита, че е ирелевантна за процеса с цел да
се ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да се
приложат мерки, гарантиращи тяхното засягане по неблагоприятен начин.
Съгласно договора за цесия АСВ, в качеството си на цесионер се задължила от името
на цедента да изпрати уведомление за извършената цесия, за което била изрично
упълномощена. На ответника било изплатено уведомление изх.№ УПЦ-С-ТБИ/**********
от 15.11.2023г. на ответника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ищецът моли съда представеното
заверено копие от уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на ответника с
исковата молба и приложенията към нея.Позовава се на постановените от ВКС на осн.чл.290
и сл. От ГПК Решение №3/ 16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г. на I ТО и Решение №
123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/ 2009г. на II ТО, съгласно които приложеното към исковата
молба уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, щом уведомлението е достигнало до него с връчването на препис от
исковата молба. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на осн.чл.99,
ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното
право.
Ищецът счита, че цесионерът би могъл да предяви иска по чл.422 от ГПК, ако е
спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК от датата на връчване на указанията на съда на цедента.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение не било подадено от АСВ и не са
страна по частното гражданско дело, за което имало установена съдебна практика на ВКС и
се позовава на т.10б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока било и Определение
№ 329/ 31.05.2011г. по ч.гр.д.№ 226/2011г., IV ГО на ВКС, съгласно което не била
предвидена забрана след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
вземането да бъде прехвърлено от кредитора-заявител, както и, че законът не обвързвал
разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със
заявителя в заповедното производство. Допустимо било да се подаде иск за установяване на
вземането по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор на длъжника, когато
вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено възражение срещу
нея.
Съгласно цитираната практика на ВКС и факта, че длъжникът е уведомен по чл.47 от
ГПК за издадената Заповед за парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 988/2022г.
на НЗРС, за акционерното дружество възниква правен интерес от предявяването на
настоящата искова молба срещу П. Й. Ц.. Процесното вземането произтича от сключен на
22.02.2022г. Договор за потребителски кредит № ********** между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и
П. Й. Ц., съгласно който кредиторът предоставил кредит в размер на 300 лева за общо
ползване, която сума ответницата се задължила да върне заедно с уговорените лихви до
25.06.2022г. /т.6 от договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 82.39 лв., без
последната изравнителна вноска, която била изравнителна и в размер на 82.38 лв. Към
датата на подписване на договора страните се уговорили кредитополучателя да плати на
2
банката общата сума от 329.55 лв. За отпусната сума била уговорена възнаградителна лихва
с годишен лихвен процент от 31.91% съгл.чл.9 от договора, а при просрочие се дължала
законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието. В
договора под т.11.2 бил инкорпориран и погасителния план по него, като първата дължима
месечна погасителна вноска била с падежна дата 25.03.2022г., а последната на 25.06.2022г..
Към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителния лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 988/ 2022г. на НЗРС, видно от
извлечението от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк” ЕАД и молбата за образуване на
изп.дело до ЧСИ рег.№ *** П.Г., ответницата не била възстановила на дружеството следните
суми: сума в размер на 534.75 лв., представляваща: главница от 308.76 лв., ведно със
законната лихва за период от 22.08.2022г. до изплащане на вземането; сумата 20.79 лв.
представляваща договорна лихва за период от 25.03.2022г. до 25.06.2022г.; сумата 30.20 лв.
представляваща лихва за забава за период от 25.03.2022г. до 04.08.2022г., както и държавната
такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., като до
датата на подаване на исковата молба, дължимите суми били незаплатени.
Ищецът моли съда след запознаването с всички доказателства, да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено, че П. Й. Ц., в качеството си на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* присъдените с издадената заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 988/ 2022г. суми: главница от
308.76 лв., 20.79 лв. представляваща договорна лихва; 30.20 лв. представляваща лихва за
забава и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта до окончателното погасяване на дълга. Моли да им бъдат присъдени
сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№ 988/ 2022г. по описа на НЗРС, както и
направените в настоящото производство, заедно с юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350.00лв. на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.
Моли съда да изиска служебно като доказателство ч.гр.д.№ 988/ 2022г. на НЗРС.
Моли съда при оспорване на обстоятелствата от ответника, да назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на посочените от ищеца въпроси с исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника служебен представител
представя писмен отговор по предявения срещу него иск, който счита иска за допустим, но
за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Представителят счита, че съгласно постоянната практика на ВКС, за да
произведе действие цесията спрямо длъжника трябва да му бъде съобщено от предишния
кредитор /цедентът/. Правно релеватно е това съобщение до длъжника, а не съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионер/. Практиката допускала съгласно чл.9 от ЗЗД
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор /цесионер/ да извърши съобщението
като негов пълномощник, като упълномощаването на противоречало на разпоредбите на
3
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Такова упълномощаване длъжника да уведомял за извършената
цесия, било налице в приложение 4 към договора за цесия, копие от пълномощното било
приложено към исковата молба. От извършените до момента действия по уведомяването на
длъжника за извършената цесия не може да бъде направен изводът, че съобщението е
породило действие спрямо длъжника, защото е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
чрез залепване на уведомление и са му връчени съдебните книжа чрез назначаване на особен
представител. Тези процесуални действия в заповедното и исковото производство не водят
до неговото надлежно уведомяване. Действията на процесуалния представител в исковото
производство не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за
извършената цесия. Особеният представител възразява за прекомерност на исканото
възнаграждение за процесуален представител и счита, че следва да бъде намалено до
предвидения в чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ минимум.
Счита искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за неоснователно, тъй като
в задачата на експертизата не е включено обстоятелството, което се оспорва – длъжникът да
е уведомен за извършената цесия.
По делото са представени като доказателства: Договор за потребителски кредит №
**********/ 22.02.2022г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит от „Ти Би Ай Банк” ЕАД; заявление-декларация за установяване на
договорни отношения; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита” за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк” ЕАД и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”, предоставена от Mediguide
International; информация по чл.324-327 от КЗ; сертификат № 140534896202022; Общи
условия за застрахователна програма „Защита на кредита”; Общи условия за ползване на
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”; Декларация на П. Й. Ц.;
Рамков договор за платежни услуги за физически лица; Общи условия за предоставяне на
платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк” ЕАД; молба до ЧСИ П.Г. ИД № 832/
2022; изпълнителен лист № 599/ 23.08.2022г. и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №
599/ 23.08.2022г. на НЗРС; извлечение от счетоводните книги от 04.08.2022г. на „Ти Би Ай
Банк” ЕАД; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№3763/
22.08.2022г.; платежно нареждане от 16.08.2022г.; списък на разноските; Договор за
продажба на вземания /цесия/ от 30.10.2023г.; Приложение № 3 към договора; Приложение
№ 4 към договора; уведомително писмо до П. Й. Ц. от 15.11.2023г.; пълномощно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.02.2022 г., между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като кредитор и П. Й. Ц.
ЕГН**********, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
**********/ 22.02.2022 г.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 300 лева за
закупуване на стока и заплащане на услуга. С подписването на Договора
кредитополучателят удостоверил, че е получил сумата на кредита.
4
Погасителните вноски представлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент бил
фиксиран за срока на договора и бил посочен в него. Общата стойност на усвоената
главница и договорна лихва по кредита била в размер на 329.55 лева, която следвало да се
заплати на 4 равни месечни вноски, всяка в размер на 82,39 лв., а договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 20,79 лева. Падежът на последната
погасителна вноска бил 25.06.2022 г. В представеното извлечение от счетоводните книги
кредиторът "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е отразил, че няма платени вноски по договора за
потребителски кредит.
На 22.08.2022г. кредиторът "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до РС Нова Загора и било образувано гражданско
дело № 988/25022г. по описа на съда. С разпореждане № 1625/ 23.08.2022г. била издадена
заповед 599/ 23.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение и бил издаден изпълнителен лист за сумата в размер
на 534.75 лева. По молба на взискателя било образувано изпълнително дело №
2022***0400832 по описа на ЧСИ П.Г. с рег.№ *** на Камарата на ЧСИ и район на действие
ОС Сливен. На 21.11.2023г. по гр.д.№ 988/ 2022г. постъпило писмо с вх.№ 5660 от ЧСИ П.Г.,
с което уведомявал съда, че поканата за доброволно изпълнение е връчена при условията на
чл.47 от ГПК и приложил копие от документите, които били приложени към поканата до
длъжника. С Определение № 689/ 27.11.2023г. на съдията-докладчик било спряно
принудителното ипълнение по изпълнително дело № 2022***0400832 на ЧСИ П.Г. и били
дадени указания на заявителя "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД да предяви иск за вземането си срещу
длъжника П. Й. Ц. в едномесечен срок от уведомяването. В едномесечния срок била
подадена искова молба с вх.№ 221/ 12.01.2024г. от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
против длъжника с цена на иска 534.75 лв. и прано основание чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 от
ГПК.
Междувременно, на 30.10.2023 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
и"ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № **********/ 22.02.2022 г. между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и
ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. В договора за потребителски кредит изрично било уговорено право на кредитора
да прехвърли вземането на трето лице или лица – включително търговски дружества или
организации, специализирани в реализирането на просрочени вземания, на банки, на
физически лица и др.. "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД било упълномощило ищцовото дружество да
уведомява всички длъжници за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 30.10.2022г. съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона ищецът
5
изпратил на ответника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на банката с изх№ УПЦ-С-ТБИ/ ********** от 15.11.2023г. С подаването на исковата
молба ищецът е направил искане, че представя заверено копие от уведомление изх№ УПЦ-
С-ТБИ/ ********** от 15.11.2023г. за извършена цесия от страна на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД
и моли съда да връчи същото на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава в случая е
предвидена в клаузата на чл. 22 от договора, според която заемодателят има право по всяко
време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната
с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК, Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.)
действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по
настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника (вж. Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др.).
В случая обаче уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата
молба, е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен
представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е
назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител
може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е
страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект (в този смисъл е Решение № 74/27.07.2017 г. по в.т д № 154/ 2017 г. на
БАС, Решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в.гр.д.№ 5905/2016 г. и др.). Видно от
6
представените по делото документи и връчването на поканата за доброволно изпълнение на
длъжницата по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомлението за цесията не е достигнало до нея
и същата не знае за сключения договор. По изложените съображения съдът намира, че
ищецът не е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за
прехвърляне на вземанията, поради което дори и такива вземания по договора да
съществуваха, то ищецът нямаше да е активно материално легитимиран да търси
изпълнението им – арг. от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в Решение |№ 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г.
на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, прил. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият
случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно
уведомяване на длъжника. Няма доказателства по делото, той да го е получил. Ответникът
по настоящото дело е представляван от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от исковата молба и от
уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за
извършената цесия, т. е не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез
особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от
ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки, в този смисъл е и т.6 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява – съгласно т.7 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след
като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
При това положение предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъдат отхвърлен.
С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производства следва да останат за негова сметка.
7
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25 против П. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес ******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 534.75 лева, включваща главница от 308.76 лв., 20.79 лв. договорна лихва; 30.20
лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното погасяване на дълга и
направените разноски за държавна такса 25.00 лева и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8