№ 18290
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110122004 по описа за 2024 година
Предявен е от Ц. Н. Р. ,ЕГН : ********** ,в качеството й на наследник на Дилян
Йорданов Митков ,ЕГН : ********** , срещу ДП“Национална компания Железопътна
инфраструктура“ЕИК : ********* – поделение Железопътна секция София , осъдителен иск
, с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 260 000лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на смъртта на сина й Дилян
Йорданов Митков ,ЕГН : **********, настъпила на 07.11.2023год.,в следствие на трудова
злополука настъпила на 07.11.2023год. ,ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 07.11.2023год. до окончателното й заплащане.
В исковата молба ищцата сочи ,че Дилян Йорданов Митков бил в трудовоправни
отношения с ответника,съгласно Трудов договор № *********/28.09.2021год. като заемал
длъжността „Работник ПЖПС“ в ЖПС София.
Сочи ,че на 07.11.2023год. бил включен в работна група по предстояща дейност по
косене на трева и откриване на долен габарит от км 0+750 в междугарието Разделен пост
/РП4/ гара Илиянци.При изпълнение на трудовите си задължения на 07.11.2023год. в
10,10часа бил ударен от маневра на локомотив,като в следствие на удара настъпила смъртта
му.
Ищцата твърди ,че случилото се било признато за трудова злополука с
Разпореждане № 33692/19.02.2024год. на НОИ по чл.55,ал.1 от КСО.
Ищцата сочи ,че същата е настъпила при изпълнение на възложените от
работодателя дейности,посочени в трудовия договор и длъжностната характеристика ,като
пострадалия по никакъв начин не бил допринесъл за настъпването й.Твърди нарушения на
работодателя ,който допуснал работата да се извършва от работник ,който не бил
инструктиран за безопасна работа ,което било установено в образуваното наказателно
производство.Също така участъкът ,в който се извършвала работата по косене не бил
обезопасен, ,не било открито време за работа ,в което по трасето да не преминават
локомотиви,което представлявало нарушение на установени правила ,довело до смъртта на
двама работника.
1
Посочва ,че била в силна връзка със сина си ,който бил единственото й дете.Двамата
живеели заедно ,в едно домакинство като сина й се грижел за нея и и оказвал всякаква
помощ,в това число и финансова.Сочи че след смъртта му преживяла физически и
психически травми,изпаднала в тежко депресивно състояние,ограничила контактите си с
външни хора,изпитвала празнота и безпомощност ,като не била преодоляла и към настоящия
момент загубата на сина си.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 260 000 лева , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на смъртта на сина й Дилян
Йорданов Митков ,ЕГН : **********, настъпила на 07.11.2023год.,в следствие на трудова
злополука настъпила на 07.11.2023год. ,ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 07.11.2023год. до окончателното й заплащане. Претендира и деловодни разноски.
Ответникът ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ЕИК :
********* – поделение Железопътна секция София в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
писмен отговор на исковата молба,с който не оспорва предявеният иск по основание ,а по
размер ,който счита за завишен.
Навежда доводи за съпричиняване при допусната груба небрежност, по смисъла на
чл.201,ал.2 от КТ ,поради липса на елементарно старание и внимание ,и пренебрегване от
страна на пострадалия на правилата за безопасност.Твърди да е извършен ежедневен
инструктаж на работната група като работниците били запознати с естеството на работа и
конкретните задачи.Твърди и получен инструктаж по безопасността при работа по железния
път,както и за начин на придвижване на работното място, а така също и за първоначален
инструктаж,който всеки работник получава пи постъпване на работа.
Твърди ,че съгласно проведения първоначален инструктаж,работниците били
запознати с безопасният начин на придвижване,което се извършвало със завишена
бдителност като стоенето в рамките на строителния габарит е забранено,както и
придвижване в междурелсие.
Направено е и възражение за намаляване на претендираното обезщетение с
дължимо застрахователно обезщетение по „Задължителна застраховка трудова злополука“
по Полица № 011622012600575 .Сочи че размера на застрахователното обезщетение е в 7
кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник, като приема
,че искът е основателен до размера ,заплатен от застрахователя.Също претендира деловодни
разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно по делото ,а и се установява от Удостоверение за наследници от
13.11.2023год., че ищцата Ц. Н. Р. е наследник по закон ,майка на починалия на
07.11.2023год. Дилян Йорданов Митков.
Безспорно е и че между ответника и Дилян Йорданов Митков е съществувало
трудово правоотношение по силата на Трудов договор № *********/28.09.2021год. като
същия е заемал длъжността „Работник ПЖПС“,с място на работа в ЖПС София ,а съгласно
Допълнително споразумение към трудовия договор от 28.12.2021год. ,с работно място
„Участък по ПЖПС Илиянци,Механизирана група по ПЖПС Илиянци“.
Съгласно длъжностна характеристика ,в сила от 01.01.2021год. ,основната
характеристика на длъжността е „ извършва основни работи ръчно и машинно по
поддържане и ремонт на железен път и съоръжения към него в района ,към който се отнася
съответния обединен жп участък“.
Не е спорно, а това се установява и от представените доказателства – Декларация
2
за трудова злополука от 10.11.2023 г., подадена от работодателя ЖС София ; Протокол № 14
от 06.02.2024г., издаден от НОИ ТП-София-град и Разпореждане № 33692 от 19.02.2024год.
,издадено от НОИ ТП-София – град , че на 07.11.2023год. при извършване на възложена от
работодателя работа - косене на трева и откриване на долен габарит от км 0+750 в
междугарието Разделен пост /РП4/ и гара Илиянци в 10,10часа, Дилян Йорданов Митков
бил ударен от маневра на локомотив на ЖП“Карго Транс Вагон България“АД ,като в
следствие на тежкото железопътно произшествие получава Тежка съчетана травма на тялото
,довела до смъртта му.
С Разпореждане № 33692 от 19.02.2024год. ,издадено от НОИ ТП-София – град, за
което няма спор, че е влязло в сила, злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55
КСО.
В Декларацията за трудова злополука от 10.11.2023год. е посочено от подалия
същата осигурител,че работната група се е състояла от Борис Асенов Йорданов,работник
ПЖПС,Дилян Йорданов Митков,ПЖПС,Васил Митков Захариев,работник ПЖПС и Петър
Тодоров Цветков,ръководител група ПЖП.
Ръководителя на групата взел табелите и тръгнал пред тях в посока гара Илиянци да
сигнализира мястото на км 0+750.Останалите работници спрели на км. 0+320 са почиват
,като Борис Йорданов ,който носел резачна машина и туба с масло отишъл по-напред ,за да
ги остави на равно място ,а Дилян Йорданов и Васил Захариев ,които носели машина
храсторез останали след него.
В 10,10 часа на 07.11.2023год. в междугарието РП 4-гара Илиянци се движел влак №
10891 ,който по време на движение ,в лява крива по посока на маршрута ,на км. -+320
,локомотива удря Дилян Йорданов и Васил Захариев.
По показания на Борис Йорданов ,същия чул ,че храстореза работи ,като обръщайки
се видял ,че Дилян Йорданов и Васил Захариев били ударени от локомотива ,който не бил
подал звуков сигнал.
Преди мястото на събитието има поставена табела за намаление 25км.ч.,след което
започва остра лява крива.Видимостта е много малка на машиниста ,на който пулта за
управление е от дясната страна по посока на движение на локомотива.
В т.26 Отклонение от нормалните действия /условия/ и материален фактор ,свързан
с това отклонение е посочено ,че придвижването на работниците по железопътната линия
до мястото на работа е трябвало да бъде с повишена бдителност и не се е извършило в
организирана група ,а именно : начело се поставя старши или опитен работник,а на края се
движи ръководителя на работата.Стоенето в строителния габарит е забранено.От
извършения оглед на място било установено ,че пострадалите се намерили в междурелсието
на коловоза.
В Протокол № 14 от 06.02.2024г., издаден от НОИ ТП-София-град за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 07.11.2023 г. изрично е констатирано,
че Дилян Йорданов Митков е запознат с длъжностната си характеристика; проведен му е
начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; на както и
че в деня на злополуката също му е проведен инструктаж.
Посочено е че е образувано ДП № 54/2023год. ,за престъпление по чл.343,ал.3 вр.
чл.342,ал.1,пр.4 от НК.
От застрахователна полица № 0116220126000575/20.12.2022 г. за застраховка
3
"Задължителна трудова злополука", сключена между застраховател "Дженерали
Застраховане" АД, ЕИК ********* със седалище гр. София и ДП“Национална
компания“Железопътна инфраструктура“ е видно, че са застраховани 10 578 лица, работещи
в ответното дружество, включително и починалия ,за периода от 01.01.2023год. до
31.12.2023год. ,като е посочено ,че при смърт от трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО ,на
законните наследници се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума ,която е 7
кратният размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител
/Приложение № 1/.
Съгласно Удостоверение от 13.09.2024год. ,издадено на „Дженерали Застраховане“
АД, по предявена застрахователна претенция е заплатена на 21.05.2024год. сумата от
86 499,84 лева на Ц. Н. Р. ,представляваща застрахователна сума ,дължима по риска „смърт
,в следствие трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО“.
Съвкупно от показанията на свидетелите Светлана Иванова Велкова /дъщеря на
ищцата/ и Пламен Дичков Дамянов, се установява, че преди смъртта на Дамян ,ищцата
живеела в едно домакинство с него,в общия им дом в с.Василовци,общ.Монтана.Починалия
се грижел за майка си ,предвид възрастта й , включително я подпомагал и финансово
,предвид че дохода й от 200лв.,наследствена пенсия от починалия й съпруг.
Приела злополуката тежко,преди това била усмихната ,нормално живееща жена,а
след това се променила , постоянно плачела ,затворила се ,не излизала никъде.Наложило се
близките й да пазаруват, да й плащат сметките,както и да я посещават по-често и да й звънят
по телефона по 3-4 пъти дневно,за да й оказват и психическа подкрепа.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по правната си същност е
безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията,
причинени на работника или служители при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй
като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука.
В случая между страните липсва спор, а това е установено и от доказателствата по
делото, че между Дамян Йорданов Митков и ответника , е съществувало валидно трудово
правоотношение, по време на действие на което, на 07.11.2023 г., е настъпила трудова
злополука, при която Дамян Йорданов Митков е починал.
4
От ангажираните доказателства се установява, че като пряка и непосредствена
последица от смъртта на Дамян Йорданов Митков, ищцата,която освен негова майка е
единствен наследник по закон / чл.6 ЗН / е претърпяла неимуществени вреди – душевни
болки и страдания.
Ищцата като майка на починалия е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за причинените им морални вреди.
По изложените съображения се налага извода, че са налице предпоставките,
предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ, според които за ищцата е възникнало правото
да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Дамян
Йорданов Митков.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчете силната връзка и емоционална близост, която е съществувала между ищцата и сина й;
двамата живели са в общо домакинство; внезапният и неочакван характер на увреждането,
причинено от смъртта на сина й; претърпените душевни болки и емоционални страдания –
силна мъка и тъга от загубата, които са били интензивни и продължителни и които са в
рамките на нормалната човешка траурна реакция при внезапна и неочаквана загуба на
близък човек; периодът, през който са търпени; че ищцата продължава да търпи и
понастоящем, макар и с нисък интензитет, негативни изживявания от смъртта на сина си;
възрастта на ищцата към момента на увреждането, като в тази възраст нуждата от близък
човек, какъвто е синът ,с когото е живяла в едно домакинство , и неговата подкрепа в
ежедневието е много по-силна; съобрази, че ищцата не е в трудоспособна възраст, същата е
получавала наследствена пенсия , след смъртта на съпруга си ,поради което е била
икономически зависима от сина си ; съобрази и икономическите условия в страната към
момента на увреждането.
Съвкупната преценка на изложените факти, при съобразяване на средното ниво на
икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване
на увреждането налагат извода, че за обезщетяване на установените неимуществени вреди
от трудовата злополука, при която синът й е починал, ще е справедливо по смисъла на чл. 52
ЗЗД ищцата Ц. Н. Р. да получи парично обезщетение в размер 140 000 лева.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и
страданията, доколкото това е възможно, чрез предоставянето на други блага, тъй като тези
вреди са неоценими, а не да се превръща в източник на обогатяване. С оглед критерия за
справедливост, съдът счита, че именно така определения размер на обезщетението би имал
значението да компенсира преживените от ищцата болки и страдания от смъртта на сина й.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 140 000
лева следва да се намали, на основание чл. 200, ал. 4 КТ, със сумата от 86 499,84лева,
изплатена на ищцата на 21.05.2024год. представляваща застрахователна сума ,платена по
риска „смърт ,в следствие трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО“ от „Дженерали
застраховане“АД по застраховка "Задължителна трудова злополука" .
Относно наличието на съпричиняване (проявена груба небрежност от
5
пострадалия) и приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, наведено като възражение от ответника,
съдът приема следното:
Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с
неполагането на дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в
случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от
страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е., при условията на
пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е
допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата при
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и мерки за безопасност.
Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата
за безопасност, работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато
поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа
при изпълнение на работата.
Твърденията на ответника са че работникът , съгласно проведения инструктаж бил
запознат с безопасният начин на придвижване,което се извършвало със завишена
бдителност като стоенето в рамките на строителния габарит е забранено,както и
придвижване в междурелсие.
По делото не се установява по безспорен и несъмнен начин ,че на починалия
работник е бил проведен ежедневен инструктаж на 07.11.2023год.,при който да бъде
запознат с придвижване и организацията от/до работното място , изискванията за
безопасност при ръчно изпълнение на пътноремонтни дейности и др.
Не са представени и доказателства за провеждане на инструктаж на работното
място ,който продължава минимум три работни дни ,след което преди да бъде допуснат до
самостоятелна работа ,работника следва да положи изпит.
В случая ,основната причина за настъпване на трудовата злополука е лошата
организация на работата на сформираната работна група за косене на трева и откриване на
долен габарит в междугарието Разделен пост 4 и гара Илиянци.До този извод съда стигна
,като съобрази декларираните от самия осигурител данни в Декларация от 10.11.2023год. ,в
която е посочено ,че придвижването на работниците не е било извършвано в организирана
група ,начело на която да стои старши или опитен работник ,а на края й да се движи
ръководителя на групата ,предвид че последния бил напред ,за да поставя табели.Тримата
работника ,включително починалия са били оставени да се движат сами ,без след тях да се
движи ръководителя на групата .
Действително ,посочено е че при огледа на мястото пострадалите били намерени в
междурелсието ,а стоенето в рамките на строителния габарит и движението в
6
меджурелсието са забранени ,но по настоящото производство не са събрани категорични
доказателства ,че Дилян Йорданов Митков се е движел по меджурелсието или е стоял в
рамките на строителния габарит,преди настъпване на удара от движещия се влак.
В обобщение настоящият състав счита, че ответникът не е доказал при условията
на пълно доказване възражението си за съпричиняване от страна на пострадалия Дилян
Митков за настъпилия вредоносен резултат, поради което и не е налице основание за
намаляване на отговорността му в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният от ищцата иск по чл.
200, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да й заплати сумата от 260 000 лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от трудова злополука,
станала на 07.11.2023год., при която е настъпила смърт на сина й, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата осъществяване на трудовата злополука 07.11.2023год.,
до окончателното й заплащане е основателен до размера на сумата от 53 500,16 лева, а за
разликата над този размер до претендираните 260 000 лева е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на делото ,право на разноски имат и двете страни,съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане в негова
полза на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ ,за което е представил договор от 21.11.2023год.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. на ВАдвС в полза на процесуалния представител на ищцата ,адвокат Т. Н. ,САК следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. ,съобразно уважената част от
иска.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,право на
разноски има и ответника ,който претендира юрисконсултско чл.78,ал.8 от ГПК .
Съдът счита ,че предвид фактическата и правна сложност на спора на ответника
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Предвид уважения размер на иска ,ищеца следва да му заплати сумата от 20,20лева.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса
,която възлиза на 2 140 лева,съразмерно с уважената част от иска.
Водим от изложеното ,съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ЕИК :
********* – поделение Железопътна секция София ,БУЛСТАТ 1308232430533 с адрес в
гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 120А да заплати на Ц. Н. Р. ,ЕГН : ********** с
адрес в с.Василовци,общ.Брусарци,обл.Монтана,ул.“Толбухин“ № 17 ,на основание
чл.200,ал.1 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 53 500,16лв., представляваща
7
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на смъртта на сина й Дилян
Йорданов Митков ,ЕГН : **********, настъпила на 07.11.2023год.,в следствие на трудова
злополука настъпила на 07.11.2023год. ,ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 07.11.2023год. до окончателното й заплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен
иск,с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 53 500,16лв. до пълния предявен размер от 260 000 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА да заплати на адвокат Т. Н.,САК ,с личен № ********** ,на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 3 000лв.,представляваща
дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощна Ц. Н. Р., съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц. Н. Р. ,ЕГН : ********** с адрес в
с.Василовци,общ.Брусарци,обл.Монтана,ул.“Толбухин“ № 17 да заплати на
ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ЕИК : ********* – поделение
Железопътна секция София ,БУЛСТАТ 1308232430533 с адрес в гр.София,бул.“Княгиня
Мария Луиза“ № 120А ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 20,20
лева,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ЕИК :
********* – поделение Железопътна секция София ,БУЛСТАТ 1308232430533 с адрес в
гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 120А да заплати по сметка Софийски районен съд
,на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата в размер на 2 140 лева ,представляваща държавна
такса , съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8