№ 1126
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 260138/23.02.2024г., постановено по гр.д.№ 11108/2019г по описа на
СГС, e осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 15 000 лева (петнадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по
чл. 158а, ал. 1 от НК, по което е образувано ДП № ЗМ 732/2010г. по описа на РУ при МВР
Велинград, съответно на пр. пр. №1110/2010г. по описа на РП Велинград, прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК с
Постановление на Районна прокуратура – Велинград от 12.05.2016 г., и да заплати законната
лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 24.08.2016 г. до деня на
окончателното й изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска, в частта му, за
разликата над присъдената сума от 15 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева.
Отхвърлена е исковата претенция от А. К. Т. срещу Прокуратурата на Република България,
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин
лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение за защита във връзка с повдигнатото срещу него обвинение за
извършване на престъпление от общ характер по чл. чл. 158а, ал. 1 от НК, в рамките на
проведеното досъдебно производство и на НОХД № 125/2011 г. по описа на РС – Велинград
и ВНОХД № 20/2012 г. по описа на ОС – Пазарджик, както и иска за присъждане на законна
лихва върху размера на претендираното обезщетение, изчислено за периода от 24.08.2016 г.
/дата на влизане в законна сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство/ до деня на окончателното й плащане. Осъдена е Прокуратурата на Република
България да заплати на А. К. Т., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ -
сумата от 38, 75 (тридесет и осем лева и седемдесет и пет ст.) лева, представляващи
1
направени съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България в частта му, с
която е уважена исковата претенция за сумата от 15 000лв. за обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление
от общ характер по чл.158а, ал1 НК, по образувано наказателно производство, ведно със
законната лихва върху сумата от 24.08.2016г. до окончателното изплащане. Сочи доводи, че
определеното обезщетение е завишено, тъй като не са представени годни доказателства,
които да установят действително претърпените неимуществени вреди, като пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Поддържа, че съдът не е съобразил тежестта на
престъплението, продължителността на наказателното производство-11 месеца от
30.09.2015г до 24.08.2016г., броя и продължителността на извършените с участието на
ищеца процесуални действия на досъдебната фаза и съдебната фаза на производството,
начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната. Излага, че наказателното
производство е било прекратено поради изменение в чл.158а, ал.1 НК /деянието е
декриминализирано/, то извършените процесуални действия до изменение на разпоредбата,
са законосъобразни и не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Наложената мярка
за неотклонение за периода 30.09.2015г до 24.08.2016г е била „подписка“.
Възразява, че съдът не е съобразил доводите, че наложеното дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудовото правоотношение не са в резултат на воденото
наказателно производство, тъй Прокуратурата не следва да носи отговорност за действия на
трети лица, заповедта за уволнение е постановена при наличие на влязла в сила осъдителна
присъда, деянието е декриминализирано с публикувани в бр.72 на ДВ изменения в НК от
26.09.2016г, а заповедта за прекратяване е от 10.03.2016г.
Сочи още, че неправилно съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания
на роднина на ищеца и на негов дългогодишен по отношение на преживените емоционални
и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство, като не е спазил
чл.172 ГПК относно заинтересоваността им.
Позовава се на изслушаната и приета от съда съдебно-психологична експертиза, в
която е посочено, че не са налице данни за остра стресова реакция и посттравматично
стресово разстройство на ищеца. Не са доказани здравословни проблеми на ищеца, които да
са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Приложените медийни публикации не съдържат изявление на органи на
Прокуратурата на РБългария и не следва да носи отговорност, че медиите търсят и
разпространяват информация, като няма данни да е предоставила данни на медиите.
Не е съобразено, че липсват доказателства, че именно повдигнатото обвинение е
уронило доброто име на ищеца в обществото.
При евентуалност поддържа, че дори и ищецът да е претърпял болки и страдания, то
определеното обезщетение за тях е завишено и несъобразено с чл.52 ЗЗД.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се намали
присъденото обезщетени за неимуществени вреди.
Ответната страна-А. К. Т. е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.
Сочи, че по делото са били представени годни доказателства, които установяват
действително претърпените неимуществени вреди. Сочи, че уволнението му от престижна
преподавателска работа в Медицински университет е пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и постановената незаконна присъда в резултат на обвинението.
Поддържа, че срокът от 11 месеца, не е самостоятелен, а е продължение на незаконно
наказателно производство от цели 6 години. Поддържа, че по делото са ангажирани
доказателства за трайни последици за психично увреждане на ищеца. Счита за
2
неоснователни доводите, че извършените до изменението на чл.158а, ал.1 НК действия по
разследването са законосъобразни, тъй като е налице отменително касационно решение на
Пловдивски апелативен съд, в което се констатира незаконосъобразност на обвинението,
независимо от чл.158а НК. Поддържа, че са съобразени всички релевантни фактори за
определяне на размера на обезщетението. Относно възражението, че ангажираните по
делото свидетелски показания са от заинтересовани лица, сочи че реалните последици от
провежданото наказателно производство са възприети най-пълно и добре от хора, които са
близки и с които се поддържат чести контакти.
Решението е обжалвано и от А. К. Т., чрез адв.Р.Г., в частта му, с която са отхвърлени
исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15 000лв. до
120 000лв. и за обезщетението за имуществени вреди. Възразява срещу приетото от съда, че
се дължи обезщетение само за периода 30.09.2015г-обнародване на изменението на НК за
декриминализиране на деянието до 24.08.2016г –влизане на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство в сила. За останалия период от привличането му
като обвиняем на 15.08.2010г до 30.09.2015г сочи, че неправилно съдът е приел, че тъй като
през това време деянието е било престъпление и действията на служителите на ответника са
законосъобразни и правилни, по аналогия с амнистията или изтекла давност. Позовава се, че
с решение на Пловдивския апелативен съд е отменена присъдата на Велинградски районен
съд и решенето на Пазарджишки окръжен съд, като са били констатирани редица нарушения
при реализация на наказателната отговорност на ищеца.
Сочи доводи, че определеното обезщетение от 15 000лв. не съответства на
изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливост, както и, че неправилно е отхвърлен искът за
обезщетение за имуществени вреди. Позовава се на съдебна практика относно понятието
„справедливост“
Поддържа, че не е отчетено, че му е било повдигнато обвинение за извършване на
тежко умишлено престъпление по чл.158а, ал.1 НК, по което наказателното производство е
продължило от момента на повдигане на обвинението до постановлението за прекратяване
на производството 6 години. Сочи, че отговорност за незаконното обвинение следва да носи
Прокуратурата на РБългария, тъй като нейни длъжностни лица са отговорни за повдигането
и поддържането на обвинението, като това се установява от решение № 90/7.04.2016г на АС-
Пловдив, с което са отменени всички актове на съдебните органи по наказателното
производство.
Относно вредите от медийното разгласяване на обвинението сочи, че същите се
базират именно на него и на разгласяване на материалите от досъдебното производство.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят
разноски.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по
същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът по делото е посочил, че е претърпял значителни неимуществени вреди и
имуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове на органите
Прокуратурата на РБ, които били осъществени по повод повдигнатото срещу него
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер. На 15.08.2010г
е била проведена полицейска акция в гр. Велинград и бил задържан от органите на МВР
заедно с още три лица. С постановление за привличане на обвиняем от 15.08.2010 г. бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 732/2010 г. по описа на РУП Велинград, по
което била образувана пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на РП Велинград. По образуваното
наказателно производство му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл. 158а, ал. 1, вр, чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с което същият бил задържан от органите
на МВР Велинград за 24 часа, а впоследствие за още 72 часа. С определение от 18.08.2010 г.
3
по ЧНД № 471/2010 г. по описа на РС – Велинград искането за определяне на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия било отхвърлено. След
подаден протест срещу постановеното определение в открито съдебно заседание пред
Окръжен съд – гр. Пазарджик от 24.08.2010 г., без противопоставяне от страна на органите
на МВР и Прокуратурата, пред представители на медиите били разгласени материали,
събрани в хода на проведеното досъдебно производство, както и били оповестени
подробности за личността на ищеца, част от които с интимен характер. В хода на
провеждане на образуваното срещу ищеца досъдебно производство № 732/2010 г. по описа
на РУП Велинград, пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на РП Велинград, били извършени
множество процесуално-следствени действия, засягащи телесния интегритет и
неприкосновеността на ищеца, при които били събрани чувствителни лични данни. На
21.03.2011 г. срещу ищеца и друго лице в РС-Велинград бил внесен обвинителен акт за
извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1, вр, чл. 20, ал. 2 от НК.
Посочил е, че през целия период на досъдебното производство – на средствата за
масово осведомяване била подавана информация, способствала за създаване на медийни
манипулации, които интерпретирали поведението на ищеца като „педофилия“, като
органите на Прокуратурата поддържали обвинението в извършване на престъпление от общ
характер и в съдебна фаза, в която в продължение на три поредни съдебни заседания били
разпитвани свидетели, а пред съдебната зала и пред сградата се намирали множество
журналисти от национални електронни и печатни медии за отразяване на събитията.
С Присъда № 26 от 16.06.2014г. по НОХД № 242/2012г. по описа на РС Велинград
ищецът е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е било
отложено за срок от 4 години. Присъдата била потвърдена с Решение № 92 от 03.07.2015г.
по ВНОХД № 389/2014г. по описа на ОС Пазарджик, независимо от многобройните
процесуални нарушения, които според допуснал наказателният съд от първа инстанция. На
29.01.2016г. Апелативен съд-Пловдив допуснал възобновяване на производството по делото,
а с Решение № 90/07.04.2016г. по НОХД № 47/2016г. било постановено възобновяване на
НОХД № 242/2012г. съгласно описа на РС Велинград, като същевременно били отменени
влезлите в сила Решение № 92 от 03.07.2015г. по ВНОХД № 389/2014г. съгласно описа на
ОС - Пазарджик и Присъда № 26 от 16.06.2014г., постановена по НОХД № 242/2012г. по
описа на РС-Велинград.
С Постановление от 12.05.2016г. на Районен прокурор при РП-Велинград било
постановено прекратяване на досъдебното производство по ДП № ЗМ 732/2010г. по описа на
РУ при МВР Велинград, съответно на пр. пр. №1110/2010г. по описа на РП Велинград, на
основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НПК и е била отменена
взетата мярка за неотклонение „подписка“, като постановлението било потвърдено
първоначално с Определение № 106/15.06.2016г. по ч.н.д. № 269/2016г. по описа на РС
Велинград, а впоследствие с Определение № 423/24.08.2016г. по описа на ОС Пазарджик,
което било окончателно.
Посочил е, че по време на наказателното производство е претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни терзания, срам, притеснения, накърнена
била честта, достойнството и доброто му име в обществото, загубил контактите си с близки
и с роднини, със семейството си, влошени били личните и семейните му отношения, като
преди повдигане на обвинението имал безупречна репутация, завършил с отличие средното
си образование в родния град, а след това в Софийския университет с бакалавърска степен
по молекулярна биология и магистър по вирусология и работел като преподавател и учен в
Медицинския университет. Поради воденото наказателно производство му е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото му правоотношение с
работодателя.
Настъпили промени в социалните му контакти-отчуждение в приятелския кръг и сред
4
колегите му. Изпитвал чувства на страх, опасения от заплахи и саморазправи, години наред
не можел да спи спокойно от стреса, който преживял и от опасенията да не бъде осъден със
съдебен акт и заклеймен пред цялото общество.
Претърпял здравословни проблеми в психическото му състояние, бил
диагностициран с тревожно разстройство.
Претърпял и имуществени вреди, произтичащи от извършването на разходи за
възнаграждение на адвокати в хода на образуваното срещу него досъдебно производство,
като заплатил адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2500 лева, които
имуществени вреди.
Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на
сумата от 120 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, както и обезщетение в размер
на сумата от 2 500 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумите на претендираното обезщетение, изчислена за периода от 24.08.2016 г. /дата на
влизане в законна сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/
до деня на окончателното плащане.
Ответната страна – Прокуратура на РБ е оспорила исковата претенция с доводи, че не
са настъпили вреди, техния обем и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
релевирания вредоносен резултат и процесуалните действия на органите на Прокуратурата
на РБ. Възразила е, че причината за прекратяване на наказателното производство срещу
ищеца били нормативните промени в НК (обн. ДВ бр.74/2015г.), с които деянието е било
декриминализирано, а до момента, в който същото е било криминализирано, е била налице
влязла в сила осъдителна присъда на две съдебни инстанции. Изложила е доводи, че
наказателното производство не е било провеждано в дълъг период от време-досъдебната
фаза на производството е била около 1 година и 1 месец, съдебната фаза на производството
е била около 4 години и 2 месеца, а за период от около 9 месеца е имало влязла в сила
осъдителна присъда, 3 месеца от съдебната фаза на производството са били по вина на
ищеца, който е обжалвал постановлението за прекратяване, поради което е релевирала довод
за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ
относно продължителността на производството.
При евентуалност е навела възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение като се отчете действителният обем и характер на вредите, които се
претендират.
Оспорила е и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди-
съдебни разноски в досъдебното производство, като недоказана.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично исковата
претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 15 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в извършването на
престъпление от общ характер по чл.158а, ал.1 НК и е отхвърлил същата до сумата от
120 000лв., както и е отхвърлил исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от
2 500лв. Приел е, че тъй като производството е прекратено поради декриминализация на
престъпното деяние-чл.158 а, ал.1 НК, то извършените процесуални действия до
изменението на закона са законосъобразни и не се дължи обезщетение до 30.09.2015г , а се
дължи обезщетение за периода 30.09.2015г до 24.08.2015г. Приел е, че не е налице
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като жалба срещу постановлението за прекратяване
е била подадена от друг обвиняем. По размера на обезщетението за неимуществени вреди е
съобразил тежестта на обвинението, неговата продължителност, мярката за
отклонение-„Подписка“, икономическата обстановка и наложеното дисциплинарно
наказание на ищеца. По отношение на исковата претенция за обезщетение за имуществени
вреди е приел, че същите не са доказани, тъй като не са представени доказателства за
действително извършени разходи за заплащане на възнаграждението.
5
Безспорно между страните по делото, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че с Постановление от 15.08.2010г. ищецът А. К. Т. е бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 732/2010 г. по описа на РУП Велинград, по което била
образувана пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на РП – Велинград, с повдигнато обвинение за
това, че на 15.08.2010 г., в гр. Велинград, в съучастие, като извършител с три други лица е
извършил умишлено престъпление по чл. 158а, ал. 1 от НК, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, и същият
бил задържан за срок от 24 часа. Извършено било претърсване и изземване на вещи от
ищеца. С постановление за задържане на обвиняем от 15.08.2010 г. на РП – гр. Велинград,
ищецът е бил задържан за 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК.
С Определение от 18.08.2010 г. по ч.н.д. № 471/2010 г. по описа на Районен съд – гр.
Велинград, съдът е оставил без уважение искането на РП - Велинград за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и е наложил „Парична гаранция“ в размер на 500
лева. Против постановеното определение на РС – гр. Велинград е бил внесен частен протест
от РП – Велинград до Окръжен съд – Пазарджик с искане за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. С определение от 24.08.2010 г. по в.ч.н.д. №
567/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е било потвърдено определението от 18.08.2010 г.
на РС – Велинград, постановено по ч.н.д. № 471/2010 г. и ищецът е бил освободен от
задържането.
Досъдебното производство № ЗМ 732/2010 г. по описа на РУП – гр. Велинград, пр.
пр. № 1110/2010 г. по описа на РП Велинград, е било продължавано с 2 месеца, считано от
15.10.2010 г., а впоследствие и с още 2 месеца. С постановление от 23.02.2011г.
наказателното производство е прекратено частично по отношение на две от обвиняемите
лица и е продължило по отношение на ищеца и на В. К..
На 21.03.2011 г. е бил внесен обвинителен акт срещу ищеца, във връзка с което е
образувано НОХД № 125/2011 г. на Районен съд - Велинград. С Присъда № 47 от 09.08.2011
г. по НОХД № 125/2011 г. на Районен съд – Велинград, ищецът А. Т. е бил признат за
виновен за това, че от м. 10.2009 г. до 15.08.2010 г. във Велинград, в съучастие като
извършител с В. П. К., по различни начини - чрез даване на пари, плащане на сметките им в
заведения, черпене с алкохол, предоставяне на автомобил за шофиране и чрез убеждаване, е
набирал отделни непълнолетни лица да извършат полово сношение и блудствени действия,
поради което и на основание чл. 158а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от 1 година, като изпълнението на наказанието е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години. Срещу присъдата бил подаден протест от РП
– Велинград. С решение от 05.06.2012г. по ВНОХД № 20/2012г. на ОС Пазарджик присъдата
на РС-Велинград е отменена и делото е върнато на друг състав на съда за ново разглеждане.
С присъда № 26/16.06.2014г., постановена по НОХД № 242/2012г. на РС - Велинград,
ищецът А. К. Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1 от
НК вр. чл. 20 ал. 2 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. Оправдан е по обвинението за
набиране на непълнолетни лица, които да извършват похотливо показване на човешки
полови органи. Съдът е потвърдил мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
500 лева. Срещу присъдата е бил подаден протест от Районна прокуратура – Велинград,
както и частна жалба от ищеца за отмяна на наложената мярка „Парична гаранция“. С
определение от 15.09.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 389/2014 г. на ОС – Пазарджик, е
заменена мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в „подписка“. С решение от
03.07.2015г. по ВНОХД № 611/2014г. по описа на ОС - Пазарджик присъдата е била
потвърдена.
По искане за възобновяване на делото, подадено от ищеца А. Т., е постановено
Решение № 90 от 07.04.2016 г. по НОХД № 47/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което
са възобновени наказателно дело № 242/2012 г. на РС - Велинград и ВНД № 611/2014г. на
6
ОС – Пазарджик и са отменени решение от 03.07.2015г. по ВНД № 611/2014 г. на Окръжен
съд – Пазарджик и Присъдата от 16.06.2014 г. по НОХД № 242/2012 г. на РС – Велинград,
като делото е върнато на РП – Велинград за извършване на действия по глава осемнадесета
от НПК – действия на прокурора след завършване на разследването.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.05.2016 г. на
районен прокурор при РП Велинград е прекратено воденото срещу ищеца А. К. Т. и В. П. К.
досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, вр.
чл. 2, ал. 2 от НК. В мотивите на постановлението е посочено, че със Закон за изменение и
допълнение на НК, обн. в ДВ бр. 74/26.09.2015 г., актуалната редакция на чл. 158а, ал. 1 от
НК е изменена, като деянието, за което е водено досъдебното производство срещу
обвиняемите лица – А. Т. и В. К., е декриминализирано. Прието е, че в случая следва да се
приложи действащият към момента най-благоприятен по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК закон.
В мотивите е прието, че е налице декриминализация на престъпното деяние по чл. 158а, ал.
1 от НК (отм.), тъй като диспозицията на отменената норма не е сравнима с диспозицията на
нормата на чл. 158а, ал. 1 от НК /в актуалната редакция/, нито е преуредена в друга норма на
закона, поради което образуваното срещу двамата обвиняеми наказателно производство
следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 2 ал. 2 от НК. С
постановлението е отменена и взетата мярка за неотклонение „подписка“.
Против постановлението за прекратяване от 12.05.2016 г. е подадена жалба пред РС
Велинград от един от обвиняемите В. К., в която е обективирано искане до съда да посочи,
че наказателното производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – тъй
като деянието не е извършено. С определение № 106/15.06.2016 г. по ч.н.д.№ 269/2016г. на
РС - Велинград обжалваното постановление, в частта на посоченото правно основание за
прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство, е оставена без уважение.
В постановеното определение е прието от съда, че от мотивите на обжалваното
постановление е видно, че прокурорът е приел, че прекратяването е във втората хипотезата
на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление.
С Определение № 423/24.08.2016 г. по в.ч.н.д. № 635/2016г. на ОС - Пазарджик
определението на РС - Велинград е потвърдено и поради необжалване е влязло в сила на
24.08.2016 г., с което на посочената дата е прекратено воденото срещу ищеца наказателно
производство.
По делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации и
журналистически репортажи, отразяващи образуването и провеждането на наказателното
производство по конкретното обвинение, в следните електронни и печатни издания: в. „24
часа“, в. „168 часа“, в. „Труд“, в. „Новинар“, в. „Струма“, в. „Знаме“, topnews.bg,
velingrad.com, „24chasa.bg“, „Blitz. Bg“, „econ.bg“, „newscafe“, „webcafe.bg“, „frognews.bg“,
„dnes.bg“, „TV+“, „ТелекабелTV“, „PA media“, „vsekiden.com“, „novinar.net“,
„blagoevgrad24.bg“, „monitor.bg“, „standartnews.com“, „blitz.bg“, „24 часа.bg“ и др., в които е
отразявано развитието на процесното производство, образувано срещу ищеца по обвинение
в извършване на престъпление.
Не се спори между страните, че към момента на образуване на наказателното
производство, ищецът е работил като *** – *** в Катедрата по биология в Медицинския
университет. Видно от представения Протокол № 10 от заседание на Деканския съвет на
Медицинския факултет към МУ, проведено на 09.09.2010 г., във връзка с изнесените
материали във вестниците и електронните медии за случилото се на 15.08.2010 г. във
Велинград с участието на ищеца А. Т., е взето решение от същия да бъдат поискани в 3
дневен срок писмени обяснения, както и да бъде отстранен от водене на занятия на студенти
до изясняване на случая. С решение на Деканския съвет от 9.09.2010г. е бил отстранен А. Т.
от преподавателската му работа като ***.
В изготвен доклад от ръководителя на Катедрата по биология до Декана на
7
Медицинския факултет е посочено, че членовете на тази катедра са изразили становище, че
Т. е нежелан като служител, не е редно са получава възнаграждение и ползва жилище,
предоставено му от университет, ако е осъден за деянията си, което е обективирано и в
становище на Катедрения съвет от 9.11.2011г.
След уведомяването на Ректора на Медицинския университет за постановена присъда
№ 26/16.06.2014г за признаването му за виновен и осъждане на лишаване от свобода за срок
от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, и която е била потвърдена от
ОС-Пазарджик, и влязла в законна сила на 3.07.2015г., на ищеца е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № 118/10.03.2016 г. на основание чл. 330,
ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 4 – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 187,
т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и на
основание чл. 188 т. 3 от КТ, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗВО и трудовото му
правоотношение с Медицинския университет било прекратено, считано от 11.03.2016 г.
С Писмо от Ректора на Медицинския университет до Изпълнителния директор на
„ССО“ ЕОД – София, същият е уведомен, че Комисията по настаняване на преподавателите
от Медицинския университет не е удовлетворила молбата за пренастаняване на ищеца в
Студентски град.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. А. Ч.,
която е дала показания, че е леля на ищеца, общува с него всеки ден, разбрала от вестниците,
че племенникът й бил обвинен за блудство и педофилия. Видяла ищеца около седмица след
като му било повдигнато обвинението и той бил в шок, изплашен, съкрушен и изпитвал
непрекъснат страх, поради което искал с него да има хора и казвал, че не е виновен. Другите
роднини и познати на ищеца, както и другите живеещи в Благоевград, също разбрали за
случая, тъй като в местния вестник „Струма“ била публикувана статия около седмица след
обвинението. Отношението на някои съседи и приятели на ищеца се променило,
дистанцирали се от общуване с него. Настъпила промяна и в социалния живот на ищеца,
изгубил работата си, в семейството си престанал да общува с баща си и с брат си, които
отказвали да разговарят с него и да поддържат отношения.
Свидетелят Н. М. П. е дал показания, че познава ищеца от около 24 години, тъй като
били колеги в една група в университета и е негов приятел. Знае, че ищецът е бил обвинен
за набиране на непълнолетни лица за сексуални действия, като в началото били задържани
заедно във Велинград, той самият също бил задържан, поради което е присъствал лично на
всички тези действия по задържането. В началото и срещу него също било повдигнато
обвинение, но впоследствие отменено. По време на задържането непознати хора влезли при
тях с белезници и пистолети, ищецът бил задържан с белезници и вързан на леглото. Видял
ищеца за първи път след задържането, когато им вземали проби и видял, че е съкрушен.
След като го освободили от ареста, ищецът се променил–не бил вече весел и общителен
човек, станал по-затворен и изнервен. Много хора и всичките им общи познати разбрали за
делото поради медийното му отразяване. Познатите на ищеца се подигравали и използвали
думата „педофили“. На конференции и конгреси чувал обидни думи за ищеца в негово
отсъствие. Настъпила промяна в социалния живот на ищеца, станал затворен в себе си,
изолирал се от колектива, никой не искал да работи с него. Бил отстранен от работа в
Медицинския университет, което преживял тежко. Свидетелят е заявил, че преди
обвинението ищецът имал голям авторитет, но впоследствие отношението към него се
променило-никой не искал да общува и работи с него. Знае от ищеца, че условията в ареста
били лоши, блъскали му по вратата, тормозили го и заплашвали. Споделял му, че животът
му се променил, чувствал се омерзен и нещастен. Изпитвал страх на обществени места и да
пътува в градския транспорт, за да не бъде разпознат.
Свидетелят А. П. И. е дал показания, че познава ищеца от 2006 г., когато се запознали
на проведена конференция и били в приятелски отношения с него, имали общи познати-
8
преподаватели в Медицинския университет и приятели. Разбрал за проблемите на ищеца от
новините по медиите. Техни общи познати разбрали за случая и променили отношението си
към него, държали се пренебрежително, обиждали го. Бил отстранен от Медицинския
университет и принуден да си търси нова работа, поради необходимостта да се грижи за
семейството си. Започнал да пие и имал период, в който се алкохолизирал. През 2016г
започнал нова работа в ХЕИ, като и там знаели за обвинението и свидетелят при посещение
видял как служителка се отнасяла с него зле. През 2016г ходили до Медицинския
университет ищецът да представи изпълнителен лист от СРС за присъдено обезщетение, и
проф. Д.-декан, се държала грубо с ищеца.
По делото е изслушано заключение по съдебно-психологична експертиза, изготвена
от вещото лице Г.Г., в което е отразено, че в началото на воденото наказателно производство
(август 2010 г.), при ищеца е била налице проблематика от типа на разстройство в
адаптацията с преобладаващо нарушение на емоции на тревожност, депресивност,
безпокойство, напрежение и гняв, а впоследствие са налице данни за наличие на
тревожностово разстройство (2011г.). Не са установени данни за остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство. В резултат на наказателното производство ищецът
е преживял в продължителен период от време негативни емоционални състояния,
психоматичен дискомфорт, затруднения в социалното функциониране, със значителна
интензивност, довели до значителна загуба на психоемоционална енергия, което е намалило
общата адаптивност. Преживял е емоционални състояния- шок, напрегнатост, гняв, срам,
унижение, засягане и навлизане в личното пространство. В периода на воденото съдебно
производство - продължителни преживявания и състояния на несигурност, напрегнато
очакване, тревожност, потиснатост, страх от саморазправа, нежелание за общуване и
социално оттегляне, социална изолираност, усещане за отчуждение от приятелския кръг,
компрометиране на обществения образ, усещане за накърнена професионална репутация и
нарушена реализация, както и проблеми със съня. След прекратяване на следствието -
чувство за облекчение, остатъчни колебания в равнището на активност и емоционална
лабилност, социална изолираност, ограничени професионални перспективи.
Медийното разгласяване на информация за наказателното производство е била
възприемана от ищеца като невярна и повърхностна, предизвикваща силни негативни
преживявания в личен план.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
По делото е предявена искова претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от Прокуратурата на РБългария за
обвинение в извършване на престъпление, при прекратяване на образуваното наказателно
производство, поради това, че деянието е декриминализирано. За да се уважи исковата
претенция следва да се установи противоправно поведение на държавния орган,
настъпването на вреди и причинно-следствена връзка между двете.
Спори се между страните дали следва да се ангажира отговорността на ответника и за
размера на обезщетението.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че наказателното
производство е било прекратено поради нормативно изменение на чл.158а, ал.1 НК, по която
е било повдигнато обвинението, като деянието е декриминализирано /ДВ бр.74/26.09.2015г.
В определение № 731/30.10.2020г на ВКС по гр.д.№ 1581/2020г, ГО, ГК, се приема,
че декриминализирането на деянието се съотнася с даденото в т.8 на ТР №3/2004г на ОСГК
на ВКС разрешение, че процесуалните действия, извършени преди амнистиране на
деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни, тъй като последиците са
едни и същи. Последващата преценка на законодателя, че трябва да се заличи престъпният
характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна
9
отговорност и от последиците от осъждането, не им дава право да искат обезщетение за
вредите, претърпени по време на наказателното преследване до амнистията, респективно до
декриминализиране на съответното престъпление. Липсва елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно незаконност на процесуалните действия
в наказателното производство, което обуславя неоснователност на претенцията до датата на
декриминализирането на деянието.
Обезщетение се дължи за периода от датата на декриминализирането на деянието
30.09.2015г до датата на стабилизирането на постановлението за прекратяване. Поради
изложеното и доводите, че следва да се разглежда продължителността на наказателното
производство от датата на повдигане на обвинението до прекратяването му, са също
неоснователни. Не се установява лицето да е оправдано, а цитираното решение №
90/7.04.2016г. по НОХД № 47/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, независимо, че
отменя присъда № 26/16.06.2014г но НОХД № 242/2012г. на РС-Велинград и решение №
92/3.07.2015г по ВНД №611/2014г на ОС-Пазарджик, е за връщане на делото на РП-
Велинград за извършване на действия по глава на НПК-действия на прокурора след
завършване на разследването.
Въз на изложеното следва да се приеме, че до датата декриминализиране на деянието
действията на Прокуратурата на РБългария по наказателното производство са били
законосъобразни и отговорността й следва да се ангажира само за периода 20.09.2015г до
24.08.2016г.-11 месеца.
Основният спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. В т.3 от ТР №3/22.04.2005г. по т.д. №3/2004г. е прието, че държавата
отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-чл.-4
ЗОДОВ. Следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968г. относно
справедливостта-характера и степента на увреждането, последиците, тежестта на
обвинението, продължителността на производството, мярката за неотклонение, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният размер не трябва да е
източник на обогатяване.
Съдът следва да обоснова обществения критерий за справедливост в чл. 52 ЗЗД не
абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства, като тежестта и характера на
повдигнатото обвинение, колко на брой и какви обвинения са предявени, с какви
принудителни мерки и ограничения са били съпроводени, как са се отразили те на
личността. От значение за тежестта на обвинението е не само размера и вида на наказанието
в съответния състав на нормата, но и тезата на обвинението кои обществени отношения са
престъпно накърнени, предвид завишеното обществено внимание към разкриването на някои
престъпления. Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху
социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е
била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Връзката
на тези факти с наказателното преследване се преценяват конкретно, за да се обезщетят
съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното
обвинение. /Така Решение № 60245 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 996/2021 г., III г. о.,
ГК./
За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят и настъпилите промени в личния живот, положението му в обществото, работата,
публичното разгласяване на обвинението, икономическата обстановка в страната.
Повдигнатото обвинение е било за тежко умишлено престъпление по чл.158а, ал.1
НК, релевантният период на продължителност на наказателното производство е около 11
месеца /30.09.2015г до 24.08.2016г./. Делото е прекратено поради декриминализиране на
деянието с приемане изменение на закона и е била наложената мярка за неотклонение е била
„Подписка“.
10
Ищецът е бил дисциплинарно уволнен от работа вследствие на воденото наказателно
производство, поради което това обстоятелство е довело до по-висок размер на
претърпените вреди, като от свидетелските показания, се установява, че същият е преживял
тежко прекратяването на трудовото му правоотношение от престижна длъжност в
Медицинския университет. Възраженията, че не следва да се ангажира отговорността на
Прокуратурата за действия на трети лица е неоснователно, тъй като дисциплинарното
уволнение е било извършено именно заради провежданото наказателно производство и е
непосредствена последица от него, както е отразено и в заповедта за уволнение.
Съдът приема, че ищецът е установил претърпените от него вреди- тревога,
неудобство, страх, притеснения, с ангажирането на гласни доказателства, като
възражението, че същите не следва да се кредитират е неоснователно, тъй като възприятията
на свидетелите са непосредствени и не се установява заинтересованост на същите, за да се
приложи чл.172 ГПК. Същите съответстват и на установеното със заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, че ищецът е търпял силни негативни емоции. Вещото лице е
посочило, че при ищеца са налице и остатъчни последици-колебания в равнището на
активност и емоционална лабилност, социална изолираност и ограничени професионални
перспективи, негативна емоционална доминанта и загуба на психоемоционална енергия,
намалило общата му социална активност. Няма изводи за посттравматично стресово
разстройство.
По делото се установи, че наказателното производство срещу ищеца е имало широк
отзвук в медиите, което е уронила авторитета на ищеца. По делото липсват конкретни
твърдения и данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за
наказателното производство. Отделен е въпросът какви заглавия и/или внушения съдържат
медийните публикации - за произтичащите от тези обстоятелства морални вреди,
отговорността на прокуратурата не може да се ангажира, тъй като съдържанието на
публикациите се определя от техните автори и от политиката на издателя на съответната
медия.
При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че следва да се
определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 15 000лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 24.08.2016г до окончателното изплащане, като исковата
претенция се явява неоснователна до пълния й претендиран размер от 120 000лв.
По отношение на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпени
имуществени вреди –заплатено адвокатско възнаграждение от 2 500лв. се установява, че по
делото не са представени доказателства за извършени разходи за заплащане на
възнаграждение на упълномощения процесуален представител, поради което исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260138/23.02.2024г., постановено по гр.д.№ 11108/2019г
по описа на СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12