№ 1749
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110162018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 79699/01.11.2021 г., уточнена с молба с
вх. № 86981/12.11.2021 г. и с молба с вх. № 100093/02.12.2021, с правно
основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, подадена от КР. Г. Б., действаща като майка и
законен представител на малолетното си дете В. КР. КР., срещу КР. АЛ. КР.,
за когото се сочи, че е баща на детето.
Излага се, че с решение № 110594/09.05.2019 г., постановено по гр. дело
№ 1514/2019 г. по описа на СРС, родителските права по отношение на В.К. са
предоставени на неговата майка - К.Б., като на бащата К.К. е определен
режим на лични контакти с детето. Сочи се, че на 02.10.2021 г. /събота/, по
време на определения от съда режим на лични контакти на ответника със сина
му, последният е бил в жилището, обитавано от К.К. и жената, с която живее
на семейни начала, находящо се в с. Гара Елин Пелин, ул. „Стефан Стефанов“
№ 8, като в следобедните часове на този ден докато детето си играело ядосало
баща си, който му се разкрещял и за наказание хвърлил по него телефона си, с
който го уцелил по гърба и от удара детето изпитало болка и се разплакало.
Твърди се, че на 03.10.2021 г. К.К. върнал сина си в дома на майка му, на
която й направило впечатление, че Валери е мълчалив и унил, но той отказал
да й сподели причините за това. Релевира се, че на 04.10.2021 г. К.Б.
забелязала, че по гърба на детето има синина и отново го попитала откъде се е
появила, на което то й отговорило, че баща му е хвърлил телефона си по него
и го е уцелил в гърба. По този повод В.К. бил прегледан от съдебен лекар от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“
ЕАД, за което му е издадено съдебномедицинско удостоверение № 664/2021
г. Счита се, че това не е изолиран случай на упражнявано от страна на
1
ответника спрямо сина му домашно насилие. Претендира се уважаване на
молбата за защита и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът се явява лично и с процесуален представител в проведеното
по делото открито съдебно заседание, като изразява становище /както и
представя писмено такова/ за пълна неоснователност на така подадената
молба по ЗЗДН. Поддържа, че не е осъществил твърдения акт на домашно
насилие и че в посочения момент на процесната дата не е бил заедно с детето.
Претендира разноски.
Със заповед за незабавна защита от 07.12.2021 г. съдът е наложил мерки
за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и от представените доказателства - дубликат на
удостоверение за раждане от 18.06.2018 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 1099/09.06.2015 г., съставен в гр. София, район „Триадица“, се
установява, че КР. Г. Б., с ЕГН **********, и КР. АЛ. КР., с ЕГН **********,
са родители на детето В. КР. КР., с ЕГН **********. Признава се, че
родителите са живели във фактическо съпружеско съжителство, като след
тяхната раздяла с решение № 110594/09.05.2019 г., постановено по гр. дело №
1514/2019 г. по описа на СРС, родителските права по отношение на В.К. са
предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични
контакти с него. Или, ответникът попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 4 от ЗЗДН. Описаният в молбата акт от 02.10.2021 г.
представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено физическо насилие спрямо пострадалото
дете. Молбата за защита от домашно насилие е подадена и в преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, т.е последната се явява процесуално допустима.
Разгледа по същество, молбата е неоснователна, съображенията за което
са следните:
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя
/пострадал или субституент/, като съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН
са допустими всички доказателствени средства по ГПК – документи,
свидетелски показания, експертизи, признания и т. н.
В процесния случай, при съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал настоящият състав на СРС намира, че не се
установява по несъмнен начин за извършен от ответника соченият от
молителя акт на домашно насилие, а именно, че в следобедните часове на
02.10.2021 г. /събота/, в жилището, обитавано от ответника и жената, с която
той живее на семейни начала, находящо се в с. Гара Елин Пелин, ул. „Стефан
Стефанов“ № 8 същият се е ядосал на сина си В.К., разкрещял му се и
хвърлил по него телефона си, с който го уцелил по гърба и от удара детето
изпитало болка и се разплакало.
За да обоснове извода си, съдът счита, че на първо място следва да
посочи, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се
2
ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, тъй като декларация, подадена от малолетно дете или от пълно
запретен чрез техния законен представител, никога не може да бъде
доказателство за извършено насилие – арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1
от ЗЗДН, дори в нея насилието да е описано по същия начин, както в редовна
молба за защита.
На следващо място, съдът не кредитира показанията на допуснатия на
страната на молителя свидетел Павлина Стоименова /преценени по реда на
чл. 172 от ГПК/, в частта, с която последният се опитва да установи
твърдения акт на насилие, тъй като за това обстоятелство свидетелката не
пресъздава факти и обстоятелства, които лично е възприела - Павлина
Стоименова не е била очевидец на процесния акт на насилие, а единствено
пресъздава споделеното й от самото дете, което на свой ред също подлежи на
доказване в процеса. Нещо повече, налице е противоречие между заявеното
от свидетелката и изложеното в сезиращата молба. В последната се поддържа,
че В.К. споделил на майка си как в следобедните часове на 02.10.2021 г.,
докато си играел, е ядосал баща си, който му се развикал и за наказание
хвърлил по него телефона си, а св. Стоименова твърди, че пред нея и пред
К.Б. детето разказало, че след като ответникът се върнал от работа седнал
заедно с него да се хранят и в един момент, докато се хранят, Валери наронил
трохи, на което баща му му казал да стане от масата и да се обърне с гръб към
него, при което го ударил с телефона по гърба. Отделно, както от показанията
на св. Нора Флорова, с която К.К. живее на семейни начала, така и от
представения по делото протокол за отчитане на положен труд извън
установеното работно време и за времето на дежурство от държавни
служители с подневно отчитане на работното време в 08 РУ – СДВР за месец
октомври 2021 в почивни дни, се установява, че на 02.10.2021 г. ответникът е
бил служебно ангажиран за периода от 08:30 – 17:30 часа, респ. противно на
заявеното, то той не се е намирал физически в следобедните часове в
жилището си, находящо се в с. Гара Елин Пелин, ул. „Стефан Стефанов“ № 8.
На последното място и за пълнота СРС намира за необходимо да
отбележи, че макар по делото да е представено съдебномедицинско
удостоверение с № 664/2021 г. от 05.10.2021 г. на УМБАЛ „Александровска“
– Клиника по съдебна медицина и деонтология, в което да е отразено, че в
дясна поясна област на детето има кръвонасядане с конкретизирани
характеристики, то липсват несъмнени данни за това така посоченото за
установено върху В.К. нараняване да е получено именно от соченото за
извършено от ответника насилие посредством хвърлянето на телефон по
детето, като в самото съдебномедицинско удостоверение единствено е
посочено, че констатираната травма е получена при удар с или върху твърд
тъп предмет с давност, кореспондираща на морфологията, в порядъка на 3-5
денонощия преди освидетелстването.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване на правата и законните интереси на страните,
3
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителя с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата му без уважение,
като неоснователна и недоказана и да откаже издаването на заповед за
съдебна защита.
По разноските:
При този изход на делото, доколкото се търси защита от домашно
насилие само за малолетно дете и съобразно разяснението, дадено в
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, малолетният молител не дължи
заплащане на такса по сметка на СРС за производството.
При този изход на делото обаче, малолетният В. КР. КР., действащ чрез
своята майка и законен представител КР. Г. Б., следва да бъде осъден да
заплати на ответника КР. АЛ. КР. направените от него по делото разноски,
които са в доказан размер на 500 лева /заплатено адвокатско възнаграждение/.
В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя
практиката на ВКС, в която се приема, че въведеното с разпоредбата на чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН изключение не касае разноските, направени от другата
страна за осигуряване на защитата си по делото /така определение №
264/27.07.2018 г., по гр. дело № 1249/2018 г. на ВКС, ІV-то ГО), по
отношение на които се прилага разпоредбата на чл. 78 от ГПК, доколкото
държавата освобождава от заплащане на публични задължения - такси,
разноски, но не и от части такива, каквато е отговорността за разноски, която
по своя характер е деликтна.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 79699/01.11.2021 г., уточнена с молба с вх. №
86981/12.11.2021 г. и с молба с вх. № 100093/02.12.2021 г., с правно основание
чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, подадена от КР. Г. Б., с ЕГН **********, като майка и
законен представител на В. КР. КР., с ЕГН **********, за издаване на заповед
за защита срещу лицето КР. АЛ. КР., с ЕГН **********, за акт на домашно
насилие от 02.10.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА В. КР. КР., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител КР. Г. Б., с ЕГН **********, да заплати на КР. АЛ. КР.,
с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото
разноски в размер на сумата от 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН/.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5