РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300502621 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. ********, чрез адвокат Д.Д., против Решение № 1135/09.07.2021 г.,
постановено по г. д. № 2642/2021 г. по описа на РС Пловдив, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване за
установено, че не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК
********* горницата над уважения размер от 918,93 лева до пълния предявен
размер от 2561,17 лева, а именно сума в размер на 1642,24 лева, претендирана
от ответника с фактура № **********/02.02.2021 г., допълнително начислена
за периода 18.10.2020 г. – 18.01.2021 г.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, както и постановяването
му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че неправилно в атакуваното решение е прието наличието на
материалноправна легитимация на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като
титуляр на процесното вземане, на основание ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
35/30.04.2019 г.), защото то е единствено лицензиран оператор на
електроразпределителната мрежа. Доколкото обаче няма лицензия за
продажба на електрическа енергия не се явява надлежна насрещна страна по
облигационното правоотношение по договора за продажба на енергия.
Поддържа се, че страна по посочения договор с потребителя е само „ЧЕЗ
1
Електро България“АД и то е носител на потестативното право на едностранна
корекция на сметка на потребител. Съдържат се също така оплаквания за
неправилност на изводите на първата инстанция, че е доказана манипулация
на електромера на жалбоподателя, като не е взето предвид, че неговата
отговорност следва да се ангажира само за виновни действия, каквито по
делото не са установени. Твърди се, че в нарушение на закона първата
инстанция не се е произнесла по своевременно заявените възражения за
противоречието на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.) със ЗЕ и Директива
2009/72/ЕО и за недължимост на такса „задължение към обществото“, пренос
и достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, тъй като
начисленото количество електроенергия по процесната фактура не е
доставено и потребено. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение
в атакуваната му част и вместо това уважаване изцяло на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срок е подаден отговор от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез
юрисконсулт И. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част и се моли то да бъде потвърдено в нея.
Претендират се разноски.
Въззивна жалба е постъпила и от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
чрез юрисконсулт Л.Т.С нея първоинстанционното решение се атакува в
частта му, с която е признато за установено, че А. Й. М. не дължи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД сумата в размер на 918.93 лева, претендирана с
фактура № **********/02.02.2021 г., допълнително начислена за периода
18.10.2020 г. – 18.01.2021 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението в частта му, с която исковата претенция е уважена, като е прието,
че сумата, предмет на предявения отрицателен установителен иск не е изцяло
дължима. Съдържат се оплаквания, че съдът погрешно е възприел
приложеното от вещото лице изчисление на дължимата сума съобразно две от
фазите на процесния електромер, а не и за трите фази, доколкото ПИКЕЕ не
предвижда корекцията да се извършва само относно манипулираните фази на
СТИ. Твърди се, че неправилно съдът е премахнал един от компонентите на
цената, а именно цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Моли
се за отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която
предявеният иск е уважен и вместо това пълното му отхвърляне. В писмено
становище по делото от 04.11.2021 г. предявява възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна, както и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В подаден отговор от А. Й. М., чрез адвокат Д.Д., тази жалба се оспорва
като неоснователна. Излагат се съображения в подкрепа на
първоинстанционното решение в атакуваната с нея част от
първоинстанционното решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират
се разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, против
2
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от А. Й. М. против „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сума по фактура № **********/02.02.2021 г. в размер на
2561,17 лева, представляваща стойността за допълнително начислена
електрическа енергия за периода 18.10.2020 г. – 18.01.2021 г. за обект на
потребление с адрес: *******
За да уважи иска за сумата от 918,93 лева и да го отхвърли за сумата в
размер на 1642,24 лева, съдът е приел, че в полза на разпределителното
дружество е възникнало правото да претендира процесната сума след
извършване на едностранна корекция на сметката на жалбоподателя за минал
период. Посочил е, че приложими в случая са новоприетите ПИКЕЕ от 2019
г., като по силата на чл. 56 от тях именно ответното дружество е
легитимирано да извърши едностранна корекция на сметка на потребител за
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Заключил е, че не е налице противоречие между чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 98, ал.
2, т. 6, б. „а“ и б. „б“ от ЗЕ, доколкото в последната цитирана разпоредба е
уредено единствено задължение на доставчика да предвиди в общите си
условия ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция, а не и
да извършва самата корекция на сметките. Приел е, че регламентираната в
ПИКЕЕ едностранна корекция на сметка на потребител, не е свързана с
договорните отношения между доставчика и потребителя, а има
обезщетителен характер за причинени вреди и има за цел да компенсира
технически разходи и загуби на електроразпределителното дружество.
Достигнал е до извод, че корекционната процедура на новите ПИКЕЕ е
спазена, но относимата методика на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ неправилно
приложена, поради което от една страна неправилно е определено
начисленото количество енергия, а от друга неправилно определени
компонентите, които следва да формират дължимата за нея цена. В резултат е
достигнал до извод за наличие на основание за начисляване на сумата в
размер на 1642,24 лева с ДДС, респективно липсата на такова за разликата от
918, 93 лева до пълната фактурираната стойност от 2561,17 лева, а
предявеният отрицателен установителен иск за основателен в посочения
размер от 918, 93 лева, съответно неоснователен за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 2561,17 лева, или за сумата от 1642,24 лева.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което и по
3
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
По посоченото в двете жалби относно правилността на обжалваното
решение:
С двете жалби не се оспорва установената от първостепенния съд
фактическа страна на спора, а направените въз основа на нея правни изводи.
В този смисъл не се оспорва, че на 18.01.2021 г. от служители на „ЧЕЗ
Електроразпределение България“ АД, в присъствие на един свидетел, е
извършена техническа проверка на обект, находящ се в **********, при
която е констатирано неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа преди средството за търговско измерване
чрез усукване на първа и втора фаза под клемния блок на електромера. След
проверка с еталонен уред ЕМСИСТ е установена грешка при измерване на
електрическата енергия от електромера – минус 54.58 %, което означава, че е
променена схемата на свързване на средството за търговско измерване. Въз
основа на данните от съставен при проверката констативен протокол №
1026135/18.01.2021 г. ответното дружество е издало на ищеца фактура №
**********/02.02.2021 г. за сумата в размер на 2561,17 лева, представляваща
стойността за допълнително начислена електрическа енергия за периода
18.10.2020 г. – 18.01.2021 г., като последното обстоятелство е прието за
безспорно с определение от 09.04.2021 г. по делото. Между страните няма
спор и че жалбоподателят А.М. е собственик и съответно потребител на
електрическа енергия за имот, находящ се в гр. ***********, като
електромерът предмет на проверка, посочен в констативен протокол №
1026135/18.01.2021 г. обслужва същия имот.
Предвид характера на релевираните с жалбите възражения, на първо
място следва да бъде разгледан въпросът за материалноправната легитимация
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като титуляр на вземането по
процесната фактура № **********/02.02.2021 г.
Няма спор, а и от представените на л. 37 – л. 42 от
първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД е електроразпределително дружество – оператор
на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, т. 6 от ЗЕ и § 1, т.
34б, б. „а“ от ДР от ЗЕ. Като такова, дружеството претендира процесното
вземане въз основа на уредената в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) / обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ възможност
да се коригира сметка на крайния клиент в интерес именно на
електроразпределителното дружество.
Действително с новите ПИКЕЕ издадени от КЕВР /ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г. / титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на
потребителя не са доставчиците на електрическа енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа - чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, с едно изключение
за доставчика - чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ.
Изричните текстове на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и „б“ и на чл. 104а, ал. 2,
4
т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗЕ обаче уреждат възможността за корекция на сметка за
минал период единствено в полза на крайния снабдител или на клиента.
Законът не предвижда в полза на други субекти или страни по сделки с
електрическа енергия да се извършва корекция на сметка на потребител за
минал период.
Законодателната логика за това разрешение е коментирана в актуалната
съдебна практика, обективирана в решение № 76/08.04.2021 г. по г. д. №
2209/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 75/13.04.2021 г. по г. д. № 2206/2020
г., ІV г. о. на ВКС; решение № 61/16.07.2021 г. по г. д. № 2051/2020 г., ІV г. о.
на ВКС и решение № 124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г. о. на ВКС.
Със същите еднозначно е прието, че договорите за покупко-продажба на
електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо
лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или
е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат
правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД),
респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). Предвид това
неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия
не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно
причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в
патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално
доставено количество електрическа енергия.
Ето защо само крайният снабдител, като надлежна насрещна страна по
продажбеното правоотношение, може по правилото на чл. 98, ал. 2, т. 6 буква
"а" от Закона за енергетиката да извършва корекция на сметката в своя полза
по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Този извод се подкрепя и с оглед дадената в § 1, т. 34б буква „а“ от ДР
на ЗЕ дефиниция за „оператор на разпределителна мрежа“, в чийто обхват на
дейност не е включена такава по снабдяване с електрическа енергия на обекти
на битови клиенти.
Посоченото до тук очертава наличието на противоречие между закон -
чл. 98, ал. 2, т. 6 буква "а" от ЗЕ и подзаконов нормативен акт – чл. 56, ал. 4
от ПИКЕЕ, съставен в изпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ относно това кой субект в системата на енергетиката има право да
извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на
неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия.
На основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен правораздавателният орган прилага
нормативния акт от по-висока степен. В случая това е Законът за
енергетиката, който не предвижда възможност за електроразпределителното
дружество да коригира едностранно и в своя полза сметка за консумирана
електрическа енергия на крайните клиенти.
Не на последно място в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е посочено, че с ПИКЕЕ
следва да бъдат установени само редът и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
5
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, а не и да се
определя кому принадлежи правото едностранно да коригира сметките на
битовите клиенти и в чия полза се извършва корекцията.
Именно поради това вземането на „ЧЕЗ Разпределение България” АД по
процесната фактура № **********/02.02.2021 г. е недоказано по основание
изцяло. Доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./,
въз основа на които се претендира вземането по посочената фактура, се
намират за неприложими в случая, не се налага обсъждане на направените с
двете въззивни жалби възражения относно спазване на установената там
корекционна процедура, както и относно наличието на хипотеза на
безвиновна отговорност на клиента.
С оглед приетото подадената от А.М. жалба се явява основателна,
респективно тази от „ЧЕЗ Разпределение България” АД неоснователна,
поради което атакуваното решение следва да бъде отменено в частта му, с
която предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен и вместо това
уважен и за нея. В останалата част решението следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и като законна последица от частичната
отмяна на атакуваното решение, присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство в полза на жалбоподателя А.М. на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК. В първоинстанцинното производство този жалбоподател е претендирал
общо 733,44 лева разноски, от които са му присъдени пропорционално 263,15
лева. Следва сега да му бъде присъдена разликата до пълния им заявен размер
или сумата от още 470,29 лева. Във въззивното производство се претендират
645, 84 лева, от които 32,84 лева държавна такса и 613,00 лева адвокатско
възнаграждение, платено в брой съгласно представения на л. 52 от делото
Договор за правна защита и съдействие. Същите следва да бъдат присъдени.
Направеното от другата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото в настоящото производство
защитата на А.М. е реализирана както по подадената от негово име въззивна
жалба, така и по подадената от насрещната страна такава, включително и чрез
процесуално представителство в проведеното по делото съдебно заседание.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1135/09.07.2021 г., постановено по г. д. №
2642/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която е
признато за установено, че А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159 сумата в размер на 918,93 лева, претендирана от ответника с
фактура № **********/02.02.2021 г., допълнително начислена за периода
18.10.2020 г. – 18.01.2021 г., както и В ЧАСТТА МУ, с която „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, е осъдено да заплати на А. Й. М., сумата в
6
размер на 263,15 лева – разноски в първоинстанционното производството.
ОТМЕНЯ решение № 1135/09.07.2021 г., постановено по г. д. №
2642/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че А. Й. М., ЕГН
********** не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********
горницата над уважения размер от 918,93 лева, до пълния предявен размер от
2561,17 лева, а именно сума в размер на 1642,24 лева, като неоснователен,
както и в ЧАСТТА, с която А. Й. М., е осъден да заплати на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, сумата в размер на 307,78 лева – разноски в
първоинстанционното производството, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. *********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159 горницата над 918,93 лева до пълния предявен размер от 2561,17
лева, а именно сума в размер на 1642,24 лева, претендирана от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД с фактура № **********/02.02.2021 г.,
представляваща стойността за допълнително начислена електрическа енергия
за периода 18.10.2020 г. – 18.01.2021 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159
да заплати на А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, 470,29 лева (четиристотин и седемдесет лева и
двадесет и девет стотинки) - разноски за производството по г.д.№ 2642/2021
г. на РС Пловдив, както и 645, 84 лева (шестстотин четиридесет и пет лева и
осемдесет и четири стотинки) - разноски за производството по в.г.д.№
2621/2021 г. на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7