О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на 10.12.2018г.в
състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Надя
Пеловска
въззивно частно гражданско дело №636 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по
възражение на С.В.А. ***, чрез упълномощения му адвокат И.Я., против Заповед за
изпълнение на парично задължение №233 от 18.06.2014 год., издадена по ч.гр.дело
№ 431/2014 год. по описа на Районен съд Бяла Слатина.
Твърди се, че
молителят е узнал за съществуването на посоченото дело от запорно съобщение до
работодателя му, изпратено по изпълнително дело, образувано въз основа на
издадената заповед за изпълнение. Излагат се доводи, че издадената заповед за
изпълнение не е била връчена надлежно и редовно, поради неспазване на
изискванията на чл.47 от ГПК за три посещения на адреса в продължение на един
месец и поради липса на достатъчно достоверни данни, даващи основание да се
приеме, че лицето не живее на адреса и има основание за залепване на
уведомлението по чл.47 ГПК
Сочи, че
ненадлежното връчване на заповедта го е лишило от възможността да направи
възражение в законово определения срок, което поражда правен интерес от
подаване на възражението пред въззивния съд в месечен срок от узнаването на
заповедта.
Насрещната страна
С.А. *** бряг, е подал писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК, в който оспорва
възражението и моли да бъде оставено без уважение искането за приемането му. Навеждат
се доводи, че длъжникът не е променял постоянния си и настоящ адрес в с.***,
поради което не е имало основание за връчването на заповедта за изпълнение на
друг адрес. Сочи се също, че за издаването на заповедта за изпълнение длъжникът
е бил уведомен по телефона още на 01.04.2015г. от съдебен изпълнител при
РС-Червен бряг, за което се прилага копие от протокол от 01.04.2015г. по
изп.дело №102/2014г.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид данните по делото и изтъкнатите от страните
доводи, намира за установено следното:
Производството
по ч.гр.дело №431/2014 год. по описа на РС Бяла Слатина е образувано по
заявление на С.А.П. от с.*** за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против С.В.А. от с.***, за сумата от 7000 лв., дължима по договор за заем от
30.01.2013г. В заявлението е посочен адрес на длъжника в с.***, общ.Бяла
Слатина, ул.***. След извършена служебна справка в НБД Население, РС-Бяла
Слатина е констатирал, че посочения в заявлението адрес на длъжника е неговият
постоянен и настоящ такъв. Въз основа на така подаденото заявление РС-Бяла
Слатина е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№233/18.06.2014г. по ч.гр.дело №431/2014г., с която е разпоредил длъжника да
заплати на заявителя сумата от 7000 лв., както и направените по делото разноски
в размер на общо 480 лв.
След издаване
на заповедта за изпълнение районният съд
е пристъпил към връчване на същата, за което е изготвено съобщение до
постоянния и настоящ адрес на длъжника в с.***. Съобщението е върнато от кмета
на с.*** с придружително писмо, че не може да бъде връчено, тъй като длъжника А.
*** от 3 години. В писмото е посочен адрес на длъжника в гр.София, кв.*** както
и телефон за контакт с него. С разпореждане от 01.07.2014г. съдията-докладчик
по делото е разпоредил съобщението до длъжника да се изпрати на адреса в
гр.София, но то е върнато, поради непълен адрес-липсващи данни за номер на блок.
С разпореждане от 18.07.2014г. съдията-докладчик е изискал уточняване по
телефона на адреса в гр.София, при което с отбелязване на л.13а от делото
деловодител при РС-Бяла Слатина е посочил, че лицето е търсено по телефона на
18.07.2014г. и на 21.07.2014г., но не отговаря. По тази причина с разпореждане от
21.07.2014г. съдът е разпоредил залепване на уведомлението по чл.47 от ГПК.
Видно от приложеното на л.18 от делото уведомление, същото е било залепено на
адреса на длъжника в с.*** на 29.07.2014г., като безспорно е, че в двуседмичния
срок по чл.47 ГПК длъжникът не се е явил в кметството на с.*** или в съда, да
получи книжата. В срока по чл.411, ал.2 от ГПК по делото не е постъпило
възражение от длъжника А., поради което районния съд е приел издадената заповед
за изпълнение за влязла в сила и е издал изпълнителен лист въз основа на нея.
Видно от представеното с жалбата запорно съобщение, за събиране на вземането по
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е образувано изп.дело
№102/2014г. по описа на ДСИ при РС-Червен бряг. Запорното съобщение е връчено
на работодателя на длъжника на 26.09.2018г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Въззивният съд приема, че с оглед представеното запорно съобщение,
възражението следва да се процесуално
допустимо, като подадено в едномесечния преклузивен срок по чл.432, ал.1 ГПК. Макар
да са налице доказателства, че за образуването на изп.дело №102/2014г.
длъжникът С.А. е бил уведомен по телефона на 01.04.2014г. /вж.протокол за опис
на движимо имущество л.31/, то не може да се приеме за установено по
категоричен начин, че уведомяването включва и уведомяване за самата заповед за
изпълнение или представява връчване на същата по телефона по реда на чл.42,
ал.3 от ГПК. На този извод навежда самото съдържание на протокола, в който
липсва изрично отбелязване, че длъжникът се уведомява не само за изпълнителното
дело, но и за това, че то е образувано за събиране на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Тези съображения налагат на извода, че срокът по чл.423,
ал.1 от ГПК за подаване на възражението не може да се приеме за пропуснат, а
узнаването за издадената заповед за изпълнение е на 26.09.2018г., когато е било
връчено запорното съобщение.
Разгледано по същество обаче, искането за приемане на възражението е неоснователно
при следните съображения:
Разпоредбата на
чл. 423 от ГПК предвижда ограничен и
изчерпателно изброен кръг хипотези, при които възражението против заповедта за
изпълнение може да бъде прието от въззивния съд. В случая длъжникът се позовава
на хипотезата на чл. 423, ал.1,
т.1 от ГПК, като излага доводи, че заповедта за изпълнение не му е
връчена надлежно на адреса.
В конкретния случай, процесната заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника С.А. е издадена на основание чл. 410 от ГПК, при което според действащия към датата на издаване на заповедта
чл. 411, ал.1
от ГПК, същата подлежи на връчване от Районен съд гр. Бяла Слатина
на постоянния адрес на длъжника. В случая, чрез извършването на служебна
справка от НБД „Население” РС-Бяла Слатина е установил по безспорен начин, че
постоянния и настоящ адрес на длъжника съвпадат с адреса, посочен в заявлението
и този адрес е с.***, ул.***. Тъй като изпратеното на този адрес съобщение е
било върнато в цялост с отбелязване от кметството-връчител, че длъжникът от 3
години не живее на адреса, съгласно действащата към момента на връчването
разпоредба на чл.47, ал.1 от ГПК, връчването е следвало да се извърши чрез
залепване на уведомлението на вратата или на пощенската кутия. Необходимо е да
се отбележи, че нормативно задължение на връчителя да търси длъжника на адреса
чрез най-малко 3 посещения с интервал от поне една седмица, не е съществувало
към датата на издаване на заповедта и връчването й, а такова задължение е
създадено едва с измененията на ГПК от ДВ, бр.86 от 2017г. При действащата към
2014г. нормативна уредба такова задължение не е съществувало, като с оглед
установената към същия момент съдебна практика посещенията на адреса е следвало
да бъдат повече от една само в случай, че няма данни лицето да е напуснало
адреса. В случая обаче, такива данни за били категорично налице, при което
повторно издирване на постоянния и настоящ адрес не се е изисквало. С оглед
подадения от Кметство-с.*** непълен адрес на длъжника в гр.София, единствената
възможност за районния съд е била да извърши връчване по телефона, съгласно
чл.42, ал.3 от ГПК. Длъжникът е бил търсен по телефона, но не е отговорил,
поради което районния съд правилно е пристъпил съм залепване на уведомлението
на постоянния и настоящ адрес, съгласно изричните изисквания на действащия
тогава чл.47, ал.1 от ГПК. Районният съд е положил необходимите усилия и
изчерпал всички начини за уведомяването на длъжника за издадената заповед за
изпълнение, но след като това се е оказало невъзможно, процедурата по чл.47 от ГПК е приложена правилно и съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, с
изтичането на срока за получаване на съобщението от канцеларията на съда или на
кметството, съобщението правилно е било прието за връчено, респ.след изтичането
на срока за подаване на възражение, заповедта за изпълнение е влязла в законна
сила и е издаден изпълнителен лист.
Уреденото от чл. 423 от ГПК производство е средство за защита на длъжника срещу влязлата в
сила заповед за изпълнение, но само ако са допуснати процесуални нарушения при
връчване на заповедта, изчерпателно изброени в точки от 1-4 на чл. 423 от ГПК, които са довели до невъзможност за длъжника да оспори
вземането. В конкретния случай молителя-длъжник поддържа нарушения по чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК, които не се установи да са допуснати от районния
съд, поради което следва да се приеме, че предпоставките за уважаване на
възражението не са налице.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА
подаденото от С.В.А. ***, чрез упълномощения му адвокат И.Я., възражение по
чл.423 от ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение №233 от
18.06.2014 год., издадена по ч.гр.дело № 431/2014 год. по описа на Районен съд Бяла
Слатина.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........