Р Е
Ш Е Н
И Е
№
176
гр.Габрово,
04.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К. Големанова
Ива Димова
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д. №164 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответниците по делото Н.Р. и М.Р. против Решение
№161/16.05.2018г. по гр.д.№1146/2017г. на РС С..
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и несправедливо,
същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в
нарушение на материалния закон. Съдът бил разпределил ползването съобразно
вариантите дадени от вещото лице в първоначалното заключение. Това заключение
било неправилно, необосновани като краен резултат давало несправедлив начин на
разпределение на имота. по тази причина било оспорено в съдебно заседание от жалбоподателите. В този вариант не били отчетени съществени
особености на процесния недвижим имот, които рефлектирали върху начина на
разпределение на ползването му. Част от имота не била открита площ, а
представлявал безистен(проход, затворен и от двете страни с входни врати), над
който били разположени жилищни помещения, собственост на ищцата Х.Б.. Този
проход не следвало да се тълкува като съсобствен имот,
чието ползване подлежи на разпределение. Освен това вещото лице не било точело
и наличието на съоръжения и приспособления, до които следвало да имат достъп
всички съсобственици, а именно огнище, помпа за поливане и приспособление за
тупане на килими. Така извършеното от първоинстанционният
съд разпределение било несправедливо и само щяла да генерира ново напрежение между
съсобствениците. В предоставения на Б.дял изцяло попадал достъпа от двора да
склад и гараж, собственост на жалбоподателите,
същевременно на ответниците бил даден за ползване прохода, който бил част от
сградата и обслужвал имотите, собственост на ищците.
Молят
съда да отмени обжалваното решение, в което да изключи от разпределението
прохода и да разпредели ползването на имота, или да отхвърли предявения иск и
да присъди направените по делото разноски.
Ответниците
по жалбата и ищци по делото Х.Б., Р.Б. и М. оспорват същата като неоснователна.
В мотивите си районният съд подробно бил обсъдил възраженията на страните. Правилно съдът бил приел, че дори и да е
проход въпросната част от дворното място не е застроена, а ползвана за
преминаване, предвид което не следвало
да бъде изключена от общата квадратура на двора при разпределение на
ползването. Не съществувало изискване дворното място предмет на разпределение
на ползцването да бъде под открито небе. Правилно първоинстанционният съд бил отчет, че ищците не претендират
за ползване на изградените съоръжения - огнище и др., като отчет че същите се
намират в югоизточната част от дворното място и се ползват единствено и само от
ответниците. Молят съда да потвърди обжалваното решение и да присъди
направените пред въззивната инстанция разноски.
Ответниците
К.К., М.Ц., Е.Г. и н.С. не вземат становище по подадената въззивна жалба.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
С
обжалваното Решение №161/16.05.2018г. по гр.д.№1146/2017г. на РС С. е
разпределено, на осн. чл.32, ал.2 ЗС ползването на съсобствения недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008
г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес:
гр. С., ул. „****" № **, целият с площ от 443 кв. м., при граници: имоти с
кадастрални идентификатори ******; ******; ******; ******и ******, както
следва:
На Х.М.Б.,
с ЕГН **********, Р.Х.Б., с ЕГН ********** и М.М.Б., с ЕГН **********, тримата
с адрес: *** определя за ползване първи дял, разположен в западната част на
имота между алеята за общо ползване, южно от двуетажната жилищна сграда и
северната фасада на гаражите, с реална площ 89,30 кв. м., оцветен в зелен цвят
и обозначен с надпис „дял I“, по приложената скица, представляваща приложение 2
към първоначалното заключение на вещото лице по съдебно – техническата
експертиза.
На К.И.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, М.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** , Е.Й.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Н.Г.С., с EГН ********** с адрес: ***, Н.Х.Р., с
ЕГН **********, с адрес: *** и М.Б.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** определя
за ползване втори дял, с реална площ 62,70 кв. м., разположен в югоизточния
ъгъл на имота и граничещ на север с алеята за общо ползване, южно от
триетажната жилищна сграда, оцветен в син цвят и обозначен с надпис „дял II“ и
трети дял, с площ 26,60 кв. м., оцветен в син цвят и обозначен с надпис „дял
III“, по приложената скица, представляваща приложение 2 към първоначалното
заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.
Присъдени
са и направени по делото разноски, съобразно притежаваните квоти в съссобствеността.
За
да постанови решението си първоинстанционния съд е
приел следното:
Не
съществувал спор между страните по делото по
отношение квотите на страните в съсобственото дворно
място – първата ищца е собственик на ½ идеална част, а другите двама ищци са ползватели на същата идеална част,
докато ответниците общо са собственици на другата ½ идеална част от процесното дворно място. Не бил
спорен и въпроса отношение идентичността на
дворното място, описано в представените документи за собственост. Спорът по делото бил относно конкретния начин на
разпределянето на дворното място.
Първоинстанционният съд приел, че най -
целесъобразното ползване на общата вещ е на ищците да се предостави за ползване
първи дял, разположен в западната част на имота между алеята за общо ползване,
южно от двуетажната жилищна сграда и северната фасада на гаражите, с реална
площ 89,30кв. м., оцветен в зелен цвят и обозначен с надпис „дял I“, по
приложената скица - приложение 2, към първоначалното заключение на вещото лице
по съдебно – техническата експертиза, а на ответниците да се предоставят за
ползване: втори дял, с реална площ 62,70кв. м., разположен в югоизточния ъгъл
на имота и граничещ на север с алеята за общо ползване, южно от триетажната
жилищна сграда, оцветен в син цвят и обозначен с надпис „дял II“ и трети дял, с
площ 26,60кв. м., оцветен в син цвят и обозначен с надпис „дял III“ , по
приложената скица - приложение 2, към първоначалното заключение на вещото лице
по съдебно – техническата експертиза. Този начин на разпределение съответствал
на притежаваните от страните идеални части в съсобствеността на имота -
реалните части по квадратурата съответстват на притежаваните идеални части,
обсъждания начин на разпределение съответствал в по – голямата си част и на
реално ползваните части от страните, като бил съобразен и с ползваните към
настоящият момент индивидуално от страните сгради и подобрения в дворното
място, за чието ползване нямало спор по делото (жилищните сгради, гаражи, навес,
огнище, помпа за поливане и приспособление за тупане на килими), без значение в
случая било законно или незаконно са построени някои от тези сгради. Не било
възможно да се извърши разпределяне ползването на процесното дворно място,
съобразно някой от вариантите по допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно - техническата експертиза, тъй като при тях, частта за общото ползване
щяла бъде по - голяма и ще се намалят дяловете за самостоятелно ползване от
страните, като освен това предложения с първоначалното заключение на вещото
лице вариант предвиждал най - ефикасно използване на площта му. Съдът съобразил
фактическото положение и правилото, че не може да се разпореждат и да се вземат
предвид никакви промени в имота в настоящото производство.
Настоящият състав на въззивния
съд намира следното .
Не е
спорно по делото, че първата ищца е собственик на
½ идеална част от процесното
дворно място и втори етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж, изградени в
дворното място, а другите двама ищци са ползватели на същата идеална част,
докато ответниците общо са собственици на другата ½ идеална част от процесното дворно място, и на
постпоените в мястото първия етаж от двуетажна жилищна сграда, триетажна
жилищна сград и гараж. Не е спорен и въпроса отношение идентичността на дворното място, описано в представените
документи за собственост.
От
обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание за изслушване на
допуснатата от въззивната инстанция допълнителна експретиза се установява, че към прохода между двете сгради вход има само
към триетажната жилищна сграда, като това е и единствения вход към нея.
В
исковата молба ищците твърдят, че прохода се ползва само от собствениците на
триетажната сграда. Това се потвърждава и от изразените в с.з. на 18.04.2018г. становище
на част от ответниците - Н.Р., М.Р. и Н.С..
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Съществуват обаче случаи, както е
в настоящия казус, в които такова мнозинство не може да се образува. За да гарантира защитата
на правото на всички съсобственици
върху вещта, законът – чл.32, ал.2 от ЗС, урежда в тяхна полза специфично право на иск,
който може да се предяви
пред съда, за да се
разреши спорът относно използването на съсобствената вещ. Искът по чл.32, ал.2 от
ЗС има за последица осъществяване на спорна
съдебна администрация
на гражданско
правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ. Когато
е сезиран с такъв иск, съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите
за разпределяне ползуването на общата вещ, съобразно
конкретните обстоятелства по делото – характер
на вещта, брой на съсобствениците,
техните права в съсобствеността, фактическото положение до възникване
на правния спор с цел осигуряване на възможност за спокойно, безконфликтно
служене с общата вещ. ( в този см. е Р№615/30.09.2010г. по гр.д.№1510/2009г. на
Іг.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК).
Предвид установеното по делото, че прохода се ползва само от
собствениците на триетажната жилищна сграда- ответниците по делото съдът счита,
че е целесъобразно прохода между двете жилищни сгради, изградени в имота да не
бъде разпределян за общо ползване, а да бъде предоставен за ползване на
ответниците, тъй като това е и единственият им достъп до притежаваната от тях
сграда. Не е целесъобразно предвид разположението на сградите в имота на ищците
да бъде определяна за ползване част от дворното място, разположена в източната
част на дворното място (зад триетажната сграда), тъй като в тази източна част
от двора ищците нямат изградени постройки и не ползват съоръжения. Освен това
ако им бъде педоставена за ползване тази част това би препатствало възможността
на ответниците в един бъдещ момент да осъществяват правата си на собственост
във връзка с ремонт на сградата си(фасада, покрив и т.н.)
По
изложените съображения въззивният съд намира, че най
удачно е ползването на съсобственото дворно място да
бъде разпределено съобразно приложение №2 към първоначалното заключение на
техническата експертиза, като на ищците бъде предоставено за ползване площта защирихована в зелено и означена с Дял І, а на ответниците
площите защриховани в синьо и означени с Дял ІІ и ДялІІІ, а за общо ползване да
бъде площта защрихована в червено. Това е и варианта определен от първоинстанционният съд. Този вариант на разпределение
съответства на притежаваните от страните идеални части от дворното място, като
в най-голяма степен е съобразен с реално ползваните от страните сгради и
подобрения в дворното място, за чието ползване няма спор по делото (жилищните
сгради, гаражи, навес, огнище, помпа за поливане и приспособление за тупане на
килими). Съдът съобразява и обстоятелството, че само ищците и ответниците Р. ползват
изградените гаражи. Останалите ответници не са собственици на гаражи, поради
което съдът счита, че н еследва да се определя за
общо ползване пътека до гаражите, тъй като собствениците им имат достъп до тях
от към пътя, а ако се определи такава пътека за общо ползване то тя би се
ползвала само от няколко от собствениците на дворното място, а не от всички,
като по този начин биха се накърнили правата на ответниците нямащи гаражи.
Следва
да се отбележи и че ако бъде избран някой от останалите варианти, то частта за
общото ползване ще е значително по - голяма от частта за разпределяне, като по
този начин ще се намалят дяловете за самостоятелно ползване от страните, а
целта на производството е максимално голяма площ от имота да бъде разпределена
за индивидуално ползване между съсобствениците.
По
изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата бъде
оставена без уважение.
Според
утвърдената съдебна практика на ВКС (Р №275/30.10.2012г. по гр.д.№444/2012г. на
ІІ гр. отд. на ВКС; Определение №389/08.10.2010г. по
гр.д.№293/2010г. на ІІ гр. отд. на ВКС) в
производството по разпределяне на ползването направените разноски от страните
за държавни такси и технически експертизи следва да се понесат от страните
съобразно правата им в съсобствеността. Разноските за възнаграждения на адвокат
се поемат от страната, която ги е направила. При въззивно
обжалване разноските се разпределят по общите правила на ГПК, съобразно
уважаване или отхвърляне на жалбата. В настоящият случай поради оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата и ищци по делото
- Р.Б. и М.Б. сумата от 300лв.- разноски пред въззивната инстанция.
По
изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №161/16.05.2018г. по гр.д.№1146/2017г. на РС С..
ОСЪЖДА
Н.Х.Р., с ЕГН ********** *** и И.П.№**, ет.* и М.Б.Р.,
с ЕГН ********** *** и И.П.№**, ет.* да заплатят на Р.Х.Б., с
ЕГН ********** *** и М.М.Б., с ЕГН ********** *** сумата от 300лв.(триста
лева) – разноски пред въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.
чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: