№ 45735
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20241110103143 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 15402/2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „**** срещу Г. С. С., с което се претендират следните суми:
300 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № max_****/18.05.2023 г., ведно със
законната лихва от 17.01.2024 г. до изплащане на вземането; 15 лв. – договорна лихва за
периода от 17.06.2023 г. до 17.08.2023 г.; 19.62 лв. – законна лихва за периода от 17.06.2023
г. до 16.01.2024 г.; 45 лв. – сума за „Динамично плащане“; 90 лв. – сума за „Бързо
разглеждане“; 100 лв. – разходи.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, договорната лихва и законната лихва се претендират и
възнаграждения за закупени допълнителни услуги и разходи.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че претендираните суми за
„Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ са свързани именно с усвояването и
управлението на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира
отделни такси извън сумата по общите разходи по кредита. Следователно налице е
нарушение на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност
на клаузите за тези такси на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
На следващо място, претендираните „разходи“ в размер на 100 лв. не попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Срещу тази сума не се дължи никакво поведение, а
напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи
заради извършени разходи. Наименованието му прикрива истинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е
лихвата за забава, която се претендира със заявлението. Процесната клауза преследва
забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно обезщетение за забава. Същата
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази
наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона
функции, което също влече нищожността й.
След като клаузите за възнаграждения за допълнителни услуги и за такса за разходи
са нищожни, съответните възнаграждения и такси не са дължими от потребителя. По тази
причина вземанията, произтичащи от тези клаузи, не могат да се отнесат към категорията на
безспорните вземания, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното
производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част
подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 15402/2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „**** срещу Г. С. С. – в частта, с която се претендират
следните суми по Договор за кредит № ****/18.05.2023 г.: 45 лв. – сума за „Динамично
плащане“; 90 лв. – сума за „Бързо разглеждане“; 100 лв. – разходи.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2