Решение по дело №1325/2024 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 117
Дата: 3 април 2025 г. (в сила от 3 април 2025 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20245510201325
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. К., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20245510201325 по описа за 2024 година

М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 18.09.2024г. на
началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което е наложено административно
наказание – глоба.
Недоволна от това останала жалб. Т. Х. А. която го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършила административно
нарушение, както и ,че при издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Редовно призована не се явява във съдебното заседание. Явява се
пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира и за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
писмено становище с което оспорват жалбата и молят съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендират също за разноски.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства- показания на свидетели,
писмени,веществени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за
установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание
чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.
1
Разгледана по същество се явява неоснователна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган / АНО/ е приел за установено,че на
19.07.2024г. в 17.50ч. гр. К. на ул. „О.“ в посока север юг нар. А. е
управлявала лек автомобил марка А. ** с рег. № ** **** ** собственост на Г.
К. Р. от гр. К. като на кръстовището с улица „К.“ не съобразява поведението си
с пътен знак В-1 /забранено е влизането на пътни превозни средства/ и
блъска странично движещия се в посока юг север лек автомобил „Ф. г.“ с
регистрационен номер ********. Настъпва ПТП с материални щети с което е
извършила;
1.Не съобразява поведението си със пътните знаци и маркировка. ПТП с което
виновно е нарушила чл.6 т.1 от ЗДП.
На основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП , АНО е наложил наказание глоба
в размер от 200 лв..
Възражението на жалб., че не е извършила административно нарушение съдът
не приема.
Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение със ……………………. с пътните знаци…..
В показанията си в съдебното следствие св. Е. М. твърди – „…. Аз идвам от
еднопосочна улица и тя идва и ме блъска…“
Св. П. К. която е била в автомобила на жалб. „…Не ,те полицаите си
говориха, не знам какво, видях,че говорят и чух, че тя вика „аз съм виновна,
че съм навлязла в насрещното но не съм се бутнала в колата нито нищо“….“
В подкрепа на тези показания са и писмените доказателства по делото-
протокол за ПТП № ******* и във който като причина за ПТП е отразено,че
участник № 1 в ПТП жалб. А. не е съобразила поведението си с пътен знак В
1 , докладна записка приложена към административно наказателната преписка
, както и от вещественото доказателства- диск със запис от тел.112 огласен във
съдебното заседание и от който се установява, че във подадения сигнал на
спешния телефон св. М. веднага след нарушението той заявява „Блъснаха ми
колата… Човека влезна в еднопосочна улица…“..
От експертното заключение на представената и приложена от пълномощника
на възз. страна експертиза изготвена по друго дело но касаеща същия казус не
може да се изключи настъпването на ПТП макар и малка да е вероятността
заснетите протривания да са получени при настъпило ПТП.
Експертното заключение е изготвено осем месеца след настъпилото ПТП
поради което и резултата от него не може да бъде решаващ и съдът не прави
решаващи изводи въз основа на него, още повече ,че същото е правено по
представените от наказващия орган фотоснимки а някой от тях и от жалб. и
които не са част от протокол за оглед на местопроизшествие или на
веществени доказателства .
Въз основа на събраните в съдебното заседание гласни и писмени
доказателствени средства съдът приема, че на приетата дата и място от АНО
жалб. А. е влязла срещу знак „В1“ при което странично е ударила движещия
се правомерно по пътя автомобил управляван от св. М. от което прави
следните изводи;
2
1.Жалбоподателката, като водач на моторно превозно средство чрез
действие е осъществила деяние.
2.Това деяние е противоправно и е в нарушение на разпоредбата на чл. 6
т.1 от ЗДП с което е засегнат реда за безопасно движение по пътищата.
3.С нормата на 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП деянието е обявено за
наказуемо.
4.Деянието е извършено при форма на вината умисъл.
Жалб. е съзнавала обществено-опасния характер на деянието /видяла е знака с
който е било забранено влизането на пътни превозни средства но въпреки
това е навлязла след него с което е предвиждала и обществено-опасните
последици и е искала настъпването им.
Следователно жалб. А. с деянието си е извършила формално административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН с което е осъществила всички
обективни и субективни признаци от значение за състава на нарушението по
чл. 6 т.1 от ЗДП.
По изложеното съдът не приема твърденията на жалб.,че не е извършила
административно нарушение .
Знак В1 забранява влизането на пътни превозни средства от страната на която
е поставен.
Посочените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения - чл.57 ЗАНН при издаването на наказателното постановление са
неоснователни.
Нямат опора в доказателствения материал и закона твърденията за нарушение
на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН .
От обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се
установява,че нарушението е конкретизирано и описано по време-/19.07.24г. в
17.50ч./, по място-/гр.К. на кръстовището ул. „О.“ и ул. „К.“/, по начин на
извършване-/при управление на МПС с рег. № ** **** ** /,кой го е извършил
-/ жалб. А. /, как е било извършено -/ не съобразява поведението си с пътен
знак В 1 / и др. ,т.е. посочени са всички обстоятелства при които е извършено
нарушението и имащи отношение към обективните и субективните признаци
от състава на нарушението и правната квалификация на деянието.
В съответствие със нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, административно-
наказващия орган е посочил законовите разпоредби които са били нарушение
и тези въз основа на които се налага административно наказание, поради което
и това възражение посочено в жалбата съдът не приема.
Санкцията е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на
индивидуализация от съда.
Настъпилото ПТП макар и леко се явява пряк резултат на допуснатото
нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП поради което правилно АНО е
определил административното наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5
от ЗДП.
По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В писменото си становище по делото изпратено от юрисконсулта на възз.
3
страна претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на това и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в минималния
размер предвиден в закона от 80 лв..
Възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер тъй като
юрисконсулта не е участвал във нито едно съдебно заседание и не представил
допълнителни доказателства по своя инициатива .
Поради това жалб. следва да бъде осъден да заплати и юрисконсултското
възнаграждение.
Освен това, в хода на съдебното производство бяха направени и разноски по
делото в размер от 30 лв., пътни разноски на св. Е. М..
На основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл.189 ал.3 от НПК жалб. Т. Х. А. следва да
заплати и тези разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-К..
Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-****** от
18.09.2024г. на Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в
размер от 200 лв. на Т. Х. А. жив. в гр. К. ж.к. „В. Л.“ № ** вх. * ет. * ап. **
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. Х. А. с ЕГН ********** да заплати сумата от 30 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- К. пътни разноски на явил се
свидетел в две съдебни заседания. ОСЪЖДА Т. Х. А. с ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- С. З. юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв.
по сметка на ОДМВР-С. З. .
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4