№ 24920
гр. София, 15.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20211110157038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 128571/09.05.2023 г., подадена от ответника С. К. С., чрез
пълномощника му адв. И. Я., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
постановеното по делото решение № 5459 от 06.04.2023 г. в частта за разноските, чрез
отхвърляне на претенцията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на
сторените по делото разноски по исковите претенции, насочени срещу молителя. В молбата
се посочва, че неправилно с решението съдът е приел, че с поведението си ответникът С. С.
е дал повод за образуване на производството по делото срещу него, тъй като ищцовото
дружество не е изчерпало всички налични правни способи за извършване на проверка дали
последният действително е носител на правата и задълженията от наследството на
починалата С. Л., какъвто е провеждането на производство по реда на чл. 51 ЗН, насочено
към преодоляване на несигурността при липсата на данни за приемане или отказ от
наследство. Поддържа се, че по арг. от чл. 48, вр. чл. 52 ЗН отказът на С. С. от наследството
на С. Л. поражда действие от открИ.е на наследството. Ето защо, с поведението си
последният не е станал причина за предявяване на исковете срещу него, поради което
направените разноски следва да бъдат понесени от ищеца. С тези съображения се оправя
искане за уважаване на молбата.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна
„Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Филиз Ибрямова, оспорва
молбата за изменение на разноските като неоснователна, считайки, че с решението правилно
и законосъобразно – в съответствие с действащата нормативна уредба, ответникът е осъден
да заплати на дружеството сторените по делото разноски. При условията на евентуалност
отправя искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответната страна в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 09.05.2023 г, при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителя на 24.04.2023 г. – л. 154 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес –
ответник по делото.
1
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 5459 от 06.04.2023 г. са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника С. К. С. обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 562,47 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. ***, ***, ***,
***, с абонатен № ****, 94,92 лева за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г.
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия; 21,60
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 9,20 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 01.10.2018 г. до 23.09.2021 г. върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията. С
решението ответникът С. К. С. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 277,50 лева, представляваща разноски в исковото производство, равняваща се на ½ част
от общо сторените разноски по делото, с изключение на внесения депозит за особен
представител на другия ответник.
В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения, поради които счита, че
въпреки отхвърляне на предявените искове срещу този ответник право на разноски има
ищцовата страна и същите следва да й бъдат присъдени, приемайки, че с оглед данните по
делото и основанието за отхвърляне на исковете, именно поведението му в хода на процеса
е обусловило отхвърляне на предявените срещу него искови претенции, които мотиви съдът
поддържа и към настоящия момент.
В тази връзка съдът съобрази, че отхвърлянето на предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу този ответник искови претенции е обусловено от направен от С. С.
отказ от 05.05.2022 г. от наследството на починалия наследодател на ответниците С. В. Л.,
който отказ е вписан в Особената книга на СРС по чл. 49 ЗН под № 937/10.05.2022 – т.е. в
хода на вече образуваното производство по настоящото дело по искова молба от 04.10.2021
г. и след като ответникът С. С. е узнал за предявените искове /препис от исковата молба е
връчен на ответника на 04.02.2022 г., видно от удостоверяването върху разписката на гърба
на съобщение – л. 67 от делото/.
Ето защо, поведението му в хода на процеса е обусловило отхвърляне на предявените
срещу него искови претенции – поради липсата на материалноправна легитимация на
ответника С. К. С., предвид отказа му от наследството, останало след смъртта на неговата
майка С. Л., вписан в Особената книга по чл. 49 ЗН пред Софийски районен съд, поради
което същият не отговаря за задълженията, включени в наследствената маса, респ. не става
носител на права върху притежавани от наследодателя имоти и конкретно върху процесния
такъв. В тази връзка и в отговор на допълнително изложените доводи от ответника в
депозираната по делото молба по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът намира за необходимо да
отбележи, че действително съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с
приемането му, а последното произвежда действие от открИ.е на наследството. Установена е
законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.
60 ЗН от открИ.е на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането на
наследството по опис или отказ от наследство. Тези обстоятелства са съобразени в
постановеното по делото решение и са обусловили извода на съда по съществото на спора и
отхвърляне на исковете срещу ответника С. С.. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1, като същият се
вписва по реда на чл. 49 ЗН. Последната разпоредба изрично предвижда като условие за
2
пораждане на действие на изявлението на наследника до районния съд, вписването му в
Особената за това книга. Ето защо, при съобразяване с обстоятелството, че в настоящия
случай отказът на ответникът С. С., обективиран в заявление с вх. № 90300/05.05.2022 г., е
направен и вписан в хода на висящ процес, с предявени срещу него искови претенции и
предвид обосноваване на отговорността му именно като наследник на лицето, от чието
наследство същият се е отказал, то съдът намира, че на последният не се следват разноски
по делото, а същият дължи на ищеца разноските, направени във връзка с предявените срещу
него искове, тъй като с предприетия отказ е обусловил отхвърляне на предявените срещу
него искови претенции. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на ответника,
изложен в процесната молба с искане за изменение на решението в частта за разноските,
относно липсата на активно поведение от ищеца за установяване на обстоятелството дали е
налице прием или отказ от наследството от страна на ответника С. С.. Настоящото
производство е образувано срещу наследниците на лицето С. Л., като с молба от 19.11.2021
г. „Топлофикация София“ ЕАД уточнява и конкретните ответници, във връзка с данните,
следващи от удостоверението за наследници на починалото лице. Отказът на С. С. от
наследството на неговата майка е вписан в Особената книга на съда на 10.05.2022 г., след
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 04.02.2022 г. Ето защо,
към момента на уточняване на ответниците по делото за ищеца е налице невъзможност да
установи обстоятелство, което към този момент все още не се е случило – отказ от
наследство. Наред с това, доколкото от удостоверението за наследници на лицето С. Л.
следват законните й наследници, то насочването на исковите претенции спрямо същите се
явява процесуално допустима форма на искова защита, при което за ищеца не съществува
задължение за провеждане на нарочно производство по реда на чл. 51 ЗН.
Предвид изложеното, процесното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С. К. С., с ЕГН: **********, чрез
пълномощника му адв. И. Я., обективирано в молба с вх. № 128571/09.05.2023 г., за
изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото Решение № 5459 от
06.04.2023 г. в частта за разноските, чрез отхвърляне на претенцията на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на сторените по делото разноски по исковите
претенции, насочени срещу молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3