Решение по дело №211/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.268, ал.1, вр. чл.267, ал.2, т.6 ДОПК.

Образувано е по жалба на С. А. Н., [ЕГН], гр.Варна, [улица], ет.4, ап.10, чрез адв. С. К., против Решение № 228/12.12.2023г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което, като недопустима, е оставена без разглеждане жалбата й с вх. № ***/05.12.2023г. срещу действия на публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, обективирани в писмо с изп.№ ***/29.11.2023г.

Жалбоподателката твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, т.к. нито с молбата за частично прекратяване на изпълнителното производство, нито с подадената жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството, е обжалвала размера на присъденото вземане. Сочи, че същото е определено по размер в издадения от Окръжен съд - Варна изпълнителен лист, но при събирането му, респ. при образуване на изпълнителното производство, следва да се съблюдава общия принцип по чл.121 ЗЗД, според който, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама и повече длъжници, възниква само, когато е уговорена. При условие че присъдената сума не се дължи солидарно, а разделно, твърди, че е недопустимо цялата сума по изпълнителния лист да се търси от нея. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на решаващия орган за произнасяне по същество. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна - Директорът на ТД на НАП - Варна, чрез юрк. Р. Г., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище С.д. № 2344/16.02.2024г. и в пледоария по същество. Сочи, че по образуваното срещу жалбоподателката изп.д. № ***/2023 за принудително събиране на изискуеми публични вземания, са налице публични вземания по изпълнителен титул: Изпълнителен лист № ***/05.12.2017г. (съгласно извършена в с.з. корекция на допуснатата в становището техническа грешка при изписване номер и дата на изпл.лист.), издаден от Окръжен съд - Варна във връзка с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № ***/2010г., за изпълнение на присъдени в полза на Държавата (по бюджета на съдебната власт) публични вземания в размер на 21549,11лв. В изпълнителния лист като длъжници са посочени жалбоподателката С. А. Н. и В. С. Д.. Позовава се на разпоредбата на чл.266, ал.3 ДОПК и сочи, че определеният размер на публичното задължение не подлежи на обжалване. Същият е определен в предявения от взискателя изпълнителен лист, съставляващ съдебен акт, който удостоверява право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнително основание. Размерът на процесното публично вземане не е определен от публичен изпълнител, поради което нито той, нито директорът на ТД на НАП разполага с правомощия да го установява и контролира. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави искане на жалбоподателката да не се присъжда възнаграждение за процесуално представителство, по-високо от предвидения минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Съгласно Изпълнителен лист № ****/05.12.2017г. на Окръжен съд - Варна, издаден въз основа на Решение № ***/05.07.2013г. по гр.д. № ***/2010г. на ОС-Варна, Решение № ***/14.04.2016г. по в.гр.д. № ***/2015г. на Апелативен съд - Варна и Определение № ***/06.10.2017г. по гр.д. № ***/2016г. на ВКС, влезли в законна сила на 06.10.2017г., В. С. Д. и С. А. Н. са осъдени да заплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за първа инстанция - 14363,04лв. и държавна такса за въззивната инстанция - 7181,07лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, както и сумата 5,00лв. за издаване на изпълнителен лист.

С писмо изх.№ ***/10.10.2023г. на председателя на Окръжен съд - Варна, изпълнителният лист е изпратен в ТД на НАП - Варна за изпълнение.

В тази връзка в ТД на НАП - Варна е образувано изпълнително дело № ***/2013г. срещу С. А. Н., за което на основание чл.221 ДОПК й е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]-***/27.10.2023г.

С постановление изх.№ [рег. номер]-***/30.10.2023г. за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл.200 и чл.202, ал.1 ДОПК, вр. чл.195, ал.1 - 3 ДОПК, е наложен запор върху наличните и постъпващи суми, депозити и вложени вещи в трезори, по сметките на С. Н. в ТБ ИНВЕСТБАНК АД, в размер на 35190,12лв. Запорното съобщение е получено с вх.№ ***/30.10.2023г. и запорът е наложен.

С ПНОМ изх.№ [рег. номер]-***/03.11.2023г., на основание чл.200 и чл.202, ал.1 ДОПК, вр. чл.195, ал.1 - 3 ДОПК е наложена възбрана на гараж, КИД ***, представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в [ПИ]. Видно от отговор на Агенция по вписванията изх. № ***/08.11.2023г., възбраната е вписана под № **, т.**, вх.р. ***, дв.вх.р. ***, к.д. № ***/08.11.2023г.

С вх.№ ****/24.11.23г. до публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна, по изп.д. № ***/2023г., С. Н. е поискала частично прекратяване на производството по принудително събиране на вземането по Изпълнителен лист № ***/05.12.2017г. на Окръжен съд - Варна, за сумата от 10774,56лв. - главница, ведно с дължимата лихва за забава, по съображения, че отговорността за разноски е разделна, а не солидарна. Тъй като в случая длъжниците са двама, дължи половината от присъдените разноски. В тази връзка е поискано и преизчисляване на задълженията по изпълнителното дело.

Във връзка с искането публичният изпълнител изготвил отговор изх.№ ***#1/29.11.2023г., според който няма правомощия да преценява дали отговорността е солидарна или разделна. Изпълнителният лист възпроизвежда съдебния акт, с който съдът се е произнесъл в частта за разноските. Същият е влязъл в сила и подлежи на изпълнение така, както е постановен. По изложените съображения е прието, че молбата е неоснователна и е оставена без уважение.

Отказът на публичния изпълнител е обжалван с жалба вх.№ 58399-2/05.12.2023г. пред директора на ТД на НАП - Варна, който с Решение № ***/12.12.2023г. я е оставил без разглеждане на основание чл.267, ал.2, т.6, вр. чл.266, ал.3 ДОПК. Прието е, че в случая размерът на публичното вземане е определен в предявения от взискателя изпълнителен лист, като нито публичният изпълнител, нито решаващият орган, имат правомощия да го установяват и контролират.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК (Решение № ***/12.12.2023г. е съобщено на жалбоподателката на 18.01.2024г., а жалбата срещу него е входирана с № ВхК-***#6/24.01.2024г.), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.

Съгласно чл.266, ал.3 ДОПК, не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.

Съгласно чл.267, ал.1 ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Според ал.2, т.6 на с.р., решаващият орган се произнася по жалбата с решение, с което може да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.

В конкретния случай директорът на ТД на НАП - Варна е бил сезиран с жалба срещу отказ на публичен изпълнител да прекрати частично изп.дело № ***/2023г. - за сумата 10774,56лв., и преизчисли размера на задължението.

От представения по преписката изпълнителен лист – изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.6 ДОПК, е видно, че присъдените в полза на Държавата разноски са възложени на В. С. Д. и С. А. Н., като в осъдителния диспозитив липсва уточнение дали разноските се дължат солидарно или разделно от двамата длъжници.

Както следва от разпоредбата на чл.266, ал.3 ДОПК, според която определеният размер на публичното вземане не подлежи на обжалване, публичният изпълнител няма правомощия да упражнява контрол върху действията и актовете на взискателите. В този смисъл правилно с отказа с изх.№ ***#1/29.11.2023г. публичният изпълнител е приел, че няма правомощия да преценява дали отговорността на длъжниците за присъдените разноски е разделна или солидарна.

Независимо че никъде в искането до публичния изпълнител и в жалбата до директора на ТД на НАП - Варна жалбоподателката не е посочила изрично, че оспорва размера на разноските, за които е издаден изпълнителния лист, с искането си за частично прекратяване на производството и за преизчисляване на задълженията й при прилагане на режим на разделна отговорност за двамата длъжници, на практика по същество е оспорила предявения за събиране изпълнителен лист и размера на задължението, за който следва да се счита за задължена, и който подлежи на принудително събиране.

Както правилно сочи ответната страна, публичният изпълнител е обвързан от изпълнителното основание, с което е сезиран и както той, така и решаващият орган по чл.267 ДОПК, нямат правомощия да го установяват и контролират.

Принципно вярно е твърдението на жалбоподателката, че по арг. от чл.121 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници може да възникне само в определените от закона случаи и когато е уговорена. Доколкото обаче това възражение касае размера на задълженията на всеки от длъжниците, по арг. от чл.266, ал.3 ДОПК същото не може да се навежда пред публичния изпълнител и да се разглежда и преценява от него.

По делото липсват данни жалбоподателката да е обжалвала разпореждането за издаване на изпълнителния лист по реда и в срока по чл.407, ал.1 ГПК, поради което единствения път за защита е да поиска тълкуване на съдебните актове, с които са присъдени разноските, респ. по реда на чл.406, ал.4, вр. чл.251 ГПК - да поиска тълкуване на изпълнителния лист.

По изложените съображения правилно директорът на ТД на НАП - Варна е приел, че жалбоподателката няма правен интерес от обжалване на отказа на публичния изпълнител да прекрати частично производството и преизчисли размера на публичните задължения, и на основание чл.267, ал.2, т.6 ДОПК е оставил жалбата без разглеждане.

В тази връзка следва да се посочи, че наличието на правен интерес обуславя активната легитимация на длъжника за оспорване актовете на публичния изпълнител и е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването по реда на чл.266 ДОПК. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правния интерес, следва със самата отмяна на оспорения акт/действие на публичния изпълнител да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение.

В случая отмяната на отказа на публичния изпълнител няма да доведе до благоприятен резултат за жалбоподателката, т.к., както публичният изпълнител, така и решаващият орган, не могат нито да тълкуват, нито да контролират изпълнителното основание, въз основа на което е образувано производството по принудително събиране.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00лв. (сто лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Н., [ЕГН], против Решение № ***/12.12.2023г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което, като недопустима е оставена без разглеждане жалбата й с вх. № ***-2/05.12.2023г. срещу действия на публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, обективирани в писмо с изп.№ ***-1/29.11.2023г.

ОСЪЖДА С. А. Н., [ЕГН], гр.Варна, [улица], да заплати в полза на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението съгласно чл.268, ал.2 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване!