№ 226/
23.05.2023 г. гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети
април две
хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора
ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от
председателя КАНД № 162/2023 г. по описа на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „3-ти март“ № 59 срещу
Решение № 77/ 13.12.2022 г. по АНХД № 151/ 2022 год. по описа на Районен съд –
Каварна. Със съдебният акт е потвърдено Наказателно постановление №
61/04.07.2022 г. на директора на ***“, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 200, ал. 1, т. 1 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 лв. за неизпълнение за
дължение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.
В касационната жалба се навежда,
че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Счита се, че в административното производство по издаване на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление е
нарушено правото на защита на юридическото лице, доколкото не става явно за
какво точно нарушение е наложена имуществаната санкция, както и не е посочена датата на неговото
извършване. Последнато има за последица невъзможност за прилагане на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, респ. неангажиране на андиминстративнонаказателната
отговорност на нарушителя.
Твърди се наличие на съществено разминаване между акта за установяване на
административното нарушение, наказателното постановление и подадената от
касатора декларация по чл. 194б от Закона за водите. Оспорва се титулярството
на правото на собственост на касатора върху процесния сондаж.
Релевира се незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
като необосновано, предвид липсата на доказателства относно количеството
ползвана вода – експлоатационния дебит на водовземното съоръжение, което е
съставомерен елемент от фактическия състав на неизпълнението на задължението на
юридическото лице.
Възразява се срещу определения максимален размер имуществена санкция без
изложени мотиви. Твърди се, че не става ясно по коя хипотеза на ал. 1 на чл. 44
от ЗВ е вменено неизпълнението на задължението на касатора.
Излага се, че дружеството е подало заявление за удължаване на срока на
разрешителното, но административнонаказващият орган е постановил отказ, поради
обстоятелството, че касаторът дължи данък недвижими имоти. Уточнява се, че със
сондажа се осигурява водоснабдяването на няколко населени места и
преустановяването на водовземането има за правна последица прекъсване на
водоподаването до населението от този район.
При така изложените съображения се иска отмяна на решението на Районен съд-Каварна
и постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно
постановление. Алтернативно се прави искане за изменение на размера на
имуществената санкция към визирания в закона минимален размер.
Претендира се и присъждане на сторените разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – ***“ град Варна, не изразява становище по отношение
на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че решението на
Районен съд-Каварна е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63а, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирана
страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е
процесуално допустима.
По отношение основателността на касационната жалба:
Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до
правилен извод за осъществено неизпълнение на задължение по чл. 200, ал.1, т.
1, б „б“ във вр. чл. 44, ал. 1 от Закона за водите от касатора, като
касационният състав споделя изложените мотиви.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 61/04.07.2022
г. на директора на ***“, с което на жалбоподателя, на основание чл. чл. 200,
ал.1, т. 1, б „б“ от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на
5 000 лв. за неизпълнение за дължение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.
С акт за установяванена административно нарушение № 647/28.03.2022 г. е
установено, че на 17.02.2022 г. е извършена проверка на минерален сондаж Р-Селце
от експерти на БДЧР, регистриран с № **********/16.06.2020 г. във връзка с
решение № 52/16.06.2020 г. за вписване в регистъра на съоръженията за минерални
води със собственик „***“ АД. Минералният сондаж Р-Селце е изграден на място с
ориентировъчни географски координати (замерени при проверката), в землището на
с. Сeлце, община Каварна. При извършената проверка на място и на наличната в БДЧР документация – Декларация по чл. 194б от Закона
за водите, вх. №26-00-6750/24.01.2022 г., е установено извършване на
водовземане на минерални води за период от 01.01.2021г . – 31.12.2021 г. от
водовземно съоръжение Р-Селце, находящо се в с. Селце, община Каварна, с
потопяема помпа за питейно – битово водоснабдяване за с. Топола, с. Селце и с.
Божурец в размер на 138 668 куб.метра, равняваща се на 4,39 л./сек. без
издадено разрешение за водовземане по реда на Закона за водите, с което е
нарушен чл. 44, ал.1 от същия закон.
За проверката е съставен констативен протокол № В-32 от 17.02.2022 г.
Въраженията на касатора относно липсата на точно описание на нарушение, за което е наложена имуществаната санкция,
както и непосочване на датата на неговото извършване, са несъстоятелни.
При
анализ на акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът стига до правния извод, че те
съдържат всички предписани от Закона за административните нарушения и наказания
задължителни реквизити. В акта са описани всички факти и обстоятелства, които
са от значение за ангажиране административнонаказателната отговорност за
конкретното неизпълнение на задължение -
ползване от юридическото лице на вода от минерален сондаж Р.Селце без
необходимото за това разрешение. Конкретизиран е и периода на нерегламентираното
водовземане – 10.01.2021 г . – 31.12.2021 г.
Не
са налице разминавания между акта за установяване на административното
нарушение, издаденото въз основа на него наказателно постановление и
декларацията по чл. 194б от Закона за водите. В случая няма
спор, че не са налице изключенията по отделните точки на чл. 44, ал. 1 от
Закона за водите, както и че дружеството е ползвало водата без разрешително.
Съставът
на неизпълението на задължението по чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за
водите не изисква лицето да е собственик на сондажа, от които водовзема без
необходимото по закон разрешение. В този смисъл възражението на касатора се
явява неотносимо към спора.
Неоснователно
е възражението за липсата на доказателства относно количеството ползвана вода –
експлоатационния дебит на водовземното съоръжение. Количеството ползвана вода,
по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, е определено на база на
представената от касатора декларация по чл. 194б от Закона за водите, която го
обвързва по силата на чл. 180 от ГПК. (138668 куб.м.:365 дни: 24 часа: 60
минути : 60 секунди =0,00439713 куб.м. или 4,39 л/сек.)
С
оглед изложените съображения районният съд законосъобразно и правилно е приел,
че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е осъществил състава на неизълнението
на задължение по чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите, за което
следва да му бъде наложена имуществена санкция, която законът предписва в
границата от 500 лв. до 5 000лв.
Настоящият касационен състав
изцяло споделя извода на въззивния съд, че процесното неизпълнение
на задължение не може да се
квалифицира като маловажен случай. Касае се за особен вид обществени отношения,
регулирани със Закона за водите, за нарушаването на които е предвидена по - строга
отговорност в закона.
Съобразно
чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на
по-тежко наказание.
Съдът
като взе в предвид, че неизпълнението на
задължението е първо по ред, както и че че прекъсването на водовземането от
страна на дружеството – касатор, би довело до прекъсване водозахранването на
селата Селце, Топола и Божурец, като отчете и коментираното в мотивите на
атакувания съдебен акт на въззивният съд, че иззетите водни количества от
сондаж Р-Селце са минерални води и законодателят ги третира като природно богатство,
намира, че целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН биха се
постигнали като на юридическото лице бъде наложена имуществена санкция в размер
от минималния към средния визиран в нормата на закона.
При този извод, съдът следва да отмени атакувания съдебен акт като измени наказателно
постановление № 61/04.07.2022 г. на директора на ***“, в частта на наложената
имуществена санкция, като я измени от 5 000 лв. на 2 000 лв.
Касаторът претендира сторените разноски, които му се дължат съобразно
намаления размер имуществена санкция за двете инстанции.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 77/
13.12.2022 г. по АНХД № 151/ 2022 год. по описа на Районен съд – Каварна.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 61/04.07.2022 г. на директора на ***“, с
което на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „3-ти март“ № 59 е наложена имуществена санкция, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 1 от Закона за водите за неизпълнение на задължение
по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 5 000 лв. на 2 000 лв.(две хиляди лева).
ОСЪЖДА *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „3-ти март“ № 59 сумата в
размер на 921,60 лв.(деветстотин двадесет и един лев и шестдесет ст.),
представляваща сторените разноски, съобразно намаления размер имуществена
санкция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: