ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Ямбол, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20222300600007 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на глава ХХІІ от НПК вр.чл.306 ал.3 вр.ал.1 т.4 пр.2
от НПК.
Образувано е по частна жалба на подс.П. Д. К. от гр. ******, депозирана чрез
упълномощения му защитник - адвокат С.С. от АК-******, срещу Определение от 03.12.2021г.,
постановено по НЧХД № 1499/18 г. по описа на РС-Сливен, в частта му, с която К. е осъден да
заплати направените от частния тъжител С. Р. С. разноски по делото в размер на 2 289 лв., както и
да заплати сума в размер на 293,55 лв. в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Сливен, съставляваща направените по делото разноски от бюджета на съда.
В останалата част, с която съдът се е произнесъл по отношение на веществените
доказателства по делото, определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В частната жалба се изразява несъгласие с определението на РС-Сливен в обжалваната
му част, т.к. според жалбоподателя е недопустимо първоинстанционният съд да изземва
функциите на въззивния такъв и да го осъжда за направени пред последния разноски. Счита, че в
противоречие с нормата на чл.189, ал.4 от НПК е бил осъден да заплати всички разноски по
делото, при положение, че е осъден за нанесена само една телесна повреда, а обвинението е било за
нанесени множество леки телесни повреди. Недопустимо според жалбоподателя е осъждането му
за разноските по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, според която описаният в
присъдата механизъм за нанасяне на леката телесна повреда /счупване на носни костици/ бил
невъзможен. В тази връзка се претендира отмяна на определението в обжалваната му част като
неправилно.
Съдът, след като се запозна с изложеното в частната жалба, с доводите на страната и
1
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.341 и сл. от НПК, констатира от
фактическа страна следното:
С Присъда № ******/**.**.**** г., постановена по НЧХД № ****/**** г. по описа на
Районен съд Сливен, въззивникът-подсъдим П.К. е признат за виновен по обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като при условията на чл.78а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв.
Срещу посочената присъда, в Окръжен съд Ямбол е била депозирана въззивна жалба на
подсъдимия П. Д. К.. След разглеждането на тази въззивна жалба, с Решение № **/**.**.**** г.,
постановено по ВНЧХД № ***/**** г., Окръжен съд-Ямбол е потвърдил изцяло постановената по
НЧХД № ****/**** г. по описа на Районен съд Сливен присъда. Видно от материалите по делото,
нито с присъдата, нито с решението, съдилищата са взели отношение и са се произнесли по
въпроса за дължимите по делото разноски. По последния, отношение е взел първоинстанционния
съд с атакуваното Определение от 03.12.2021г., постановено по НЧХД № 1499/18 г. по описа на
РС-Сливен.
При така установените по делото факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл.342, ал.1 от НПК. Разгледана по същество се преценя като
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В процесният случай, присъдата, с
която подсъдимия - въззивник П.К. е бил признат за виновен е била потвърдена изцяло от ОС-
Ямбол. С оглед на това, обжалваното определение, с което П.К. е бил осъден да заплати
направените по делото разноски за свидетели и вещи лица, както и направените от частния
тъжител разноски по делото, следва да бъде потвърдено.
Като неоснователни от съда се прецениха възраженията в частната жалба. Не е налице
нарушение на чл.189, ал.4 от НПК, т.к. повдигнатото спрямо П.К. обвинение е за извършено
престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и съдът се е произнесъл по същото като е признал
подсъдимия за виновен по него.
Неоснователно е и възражението на въззивника за недопустимо произнасяне на
първоинстанционния съд по въпроса за разноските, включително и за тези, направени пред
въззивната инстанция. Константна е съдебната практиката, че тогава, когато съдилищата в горните
инстанции не са решили изрично въпросът за направените по делото разноски /какъвто е и
процесния случай/, по същия се произнася първоинстанционният съд с определение по чл.306,
ал.1, т.4 от НПК.
В резултат на гореизложеното, въззивният съд намери, че определението в обжалваната
му част следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Само за правна прецизност следва
да се посочи, че частният тъжител С.С. е направил разноски за упълномощаване на защитник и по
ДП №***/**** г. по описа на РУ-Сливен /наказателното производство по което е прекратено/, по
отношение на които РС-Сливен не се е произнесъл. Поради липса на жалба от страна на тъжителя
обаче въззивният съд не може да отстрани този пропуск, т.к. би се стигнало до влошаване
2
положението навъззивника-подсъдим.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.306 ал.3 вр.чл.345 ал.1 вр. от НПК
Ямболският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.12.2021г., постановено по НЧХД № 1499/18 г.
по описа на РС-Сливен, в частта му, с която подс.П. Д. К. е осъден да заплати направените от
частния тъжител С. Р. С. разноски по делото, както и да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Сливен направените по делото разноски от бюджета на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3