Решение по адм. дело №363/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба от Н. Ю. Н., [ЕГН], чрез адв. М. Д., ШАК, срещу Решение № 2153-27-148/02.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба № 1012-27-126 от 10.06.2025 г., № 1012-27-127 от 10.06.2025 г. и № 1012-27-128 от 10.06.2025 г., срещу разпореждане [номер]-00-2625-2 от 29.05.2025 г., с което е отменено разпореждане [номер]-00-2625-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г., разпореждане [номер]-00-2625-3 от 29.05.2025 г., с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и разпореждане [номер]-00-2625-4 от 29.05.2025 г., в частта, с която Н. Ю. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица, за периода от 01.01.2018 г. до 25.03.2018 г. в размер на 1724,59 лв., от които 955,26 лв. – главница и 769,33 лв. – лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането.

В пункт II е отменено по жалба № 1012-27-128 от 10.06.2025 г. разпореждане [номер]-00-2625-4 от 29.05.2025 г., в частта, с която Н. Ю. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица, за периода от 26.09.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1990,71 лв., от които 1087,02 лв. – главница и 903,69 лв. – лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането.

В жалбата се изразява несъгласие с така постановения административен акт. Същият се обжалва единствено в отхвърлителната му част като оспорващата, чрез процесуалния си представител навежда доводи за неправилност, необоснованост и недоказаност поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, като претендира отмяна в тази част. Счита, че посочените факти и обстоятелства, досежно наличие на прекъсване на давност от НОИ са ирелевантни към конкретния случай, с оглед на събраните доказателства. Неправилно административният орган е достигнал до извод за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Сочи, че разпоредбата на чл. 115, ал. 3 от КСО определя, че давността се прекъсва с влизане в сила на разпореждане за установяване на вземане и предприемане на действия по принудително изпълнение, като в конкретния случай е влязло в законна сила, твърденията на НОИ за прекъсване на давност, счита за несъстоятелни. По изложените съображения, моли за отмяна на оспореното решение в отхвърлителната част, както и за отмяна на потвърдените с него разпореждания. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна, директор на ТП на НОИ-Шумен, чрез юриск. И., оспорва жалбата. Твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

С констативен протокол № КВ-5-27- 01706266 от 03.10.2024 г., по повод извършена проверка е установено, че лицата назначени по трудово правоотношение, с изключение на А. М. и Д. М., за които са подадени данни с декларация обр. 1 не е възникнало осигуряване по чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и произтичащите от това права по Кодекса за социално осигуряване (парични обезщетения за временна неработоспособност, обезщетения за безработица) и същите не могат да се считат за осигурени лица по чл. 4, ал. 1 от КСО, въз основа на което са издадени задължителни предписания № ЗД-1-27-01716343 от 03.10.2024 г., с които е предписано да бъдат заличени подадените данни за лицата в дружеството, вкл. за г-жа Н. с Декларация обр. 1 за периода 15.09.2017 г. - 25.09.2017 г. Задължителните предписания не са обжалвани и са влезли в законна сила, като към настоящият момент данните подадени с Декларация обр. 1 са заличени.

На 08.07.2024 г. е постъпила информация от Районна прокуратура Шумен за приключило досъдебно производство № 71/2021 г. с постановление от 01.10.2021 г. за частично прекратяване и спиране на наказателно производство по подаден от ТП на НОИ – Шумен сигнал, както и, че делото е изпратено в ОД на МВР - Шумен за издирване извършителя на деянието. С писмена резолюция № 1029-27-2527 от 03.10.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл.107 от КСО и чл.29 ал.5 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Бехи- Бехидже Хюсню“ ЕООД, в ликвидация, от контролен орган на ТП на НОИ -Шумен, като резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-27-01706266 от 03.10.2024 г.

Установено било, че дружеството „Б. - Б. Х.“ ЕООД, [ЕИК] е регистрирано на 05.02.2011 г. със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с предмет на дейност на дружеството „Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации“. Поради настъпила смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството - Б. Р. Х., дружеството е обявено в ликвидация от 21.02.2020 г. с ликвидатор Н. М. Х..

Ликвидаторът на 24.02.2020 г. е подал заявление по реда на чл. 5, ал.10 от КСО с вх. № 5501-27-6 и е отправил искане да бъде насрочена дата за осъществяване на приемо- предавателна процедура по чл. 5, ал.10 от КСО.

Във връзка с горното със заповед е възложена пълна ревизия по разходите на ДОО на „БЕХИ - БЕХИДЖЕ Х.“, [ЕИК]. В хода на производството по извършване на ревизията контролния орган е установил нередности и съмнения за фиктивно сключване на трудови договори, без лицата да са упражнявали трудова дейност, с цел черпене на осигурителни права, поради което подадените данни с декларации Образец 1, послужили като основание за изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО са приети за съмнително достоверни.

Досежно назначаваните в дружеството работници в т.ч. на лица, на които са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете са събрани доказателства като част от тях декларират, че не са работили изобщо във фирмата, а други твърдят, че са работили. Кратко време след сключване на трудовите правоотношения, за тях в ТП на НОИ - Шумен осигурителя „Б. - Б.Х.“ е представял документи и данни по електронен път за изплащане на паричните обезщетения от ДОО, а след изплащане на съответните обезщетения трудовите договори са прекратявани. За някой от тях след прекратяване на плащанията, съответно на трудовите договори са изплащани и парични обезщетения и за безработица.

Поради установени нередности - съмнения за фиктивно сключване на трудови договори, без лицата да са упражнявали трудова дейност, с цел черпене на осигурителни права, поради което подадените данни с декларации Образец 1, послужили като основание за изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО, са с невярно съдържание, е подаден сигнал до Районна прокуратура Шумен. Ревизията е спряна със заповед № 1015-27-24/08.02.2021 г. В Районна прокуратура Шумен по подадения сигнал от ТП на НОИ-Шумен са образувани две досъдебни производства - ДП № 13/2021 г., приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурор на ШРП от 30.12.2021 г. Цитираното ДП е образувано и е водено, за това, че при условията на продължавано престъпление, от длъжностно лице, в кръга на службата му, са били съставяни официални документи, в които са удостоверени неверни обстоятелства, относно осигуряването на лица, с цел да бъдат използвани за пред НОИ за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Второто досъдебно производство ДП № 71/2021 е образувано за извършено престъпление за това, че в [населено място], умишлено е била склонена Б. Х. да потвърди пред ТД на НАП-Шумен неистина в писмени декларации Образец 1 за множество физически лица като е декларирано, че лицата имат отработени дни в осигуряване като веднага след прекратяване на трудовите договори, част от назначаваните лица са получавали обезщетения за безработица от НОИ. Досъдебно производство № 71/2021 г. приключило с постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от прокурор на ШРП от 01.10.2021 г.и е изпратено в ОД на МВР- Шумен за издирване извършителя на деянието за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че на неустановени дати са съставени неистински частни документи - ведомости за заплати и са били употребени в НОИ -Шумен с цел да се докаже съществуването на определено правоотношение.

По данни от постановлението за прекратяване на наказателно производство № 13/2021 в хода на разследването било установено, че дружеството „Б. - Б. Х.“ е регистрирано със седалище в [населено място] и управител Б. Х., починала на 13.12.2019 г. /самоубийство/. Предметът на дейност на юридическото лице бил „Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации”, като тази дейност се осъществявала предимно от управителката - Б. Х., на която понякога технически помагали дъщеря й Д. Н. М. /Оперативен счетоводител/ и снаха й А. С. М. / Младши счетоводител/, назначени по трудов договор в дружеството.

Разпитани в качеството на свидетели по ДП № 13/2021 г. и по ДП № 71/2021 г. са Д. М. и А. М.. Същите нямали представа дали в дружеството е имало назначени хора на работа за твърде кратък период от време, отричат да познават други лица, назначавани по трудово правоотношение в дружеството.

По данни от постановлението по ДП № 71/2021 г. са били разпитани част от лицата, които са били назначени на работа в „Б. - Б. Х.“ ЕООД и подали заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица в НОИ. Част от тях са се възползвали от правото да не отговарят на поставените им въпроси дали действително са полагали труд или са били фиктивно назначени, други още в хода на образувано адм. производство в НОИ-Шумен са дали сведения, че не са работили реално, но при разпита си по досъдебното производство те също са се възползвали от правото си да не отговарят на въпроси, които биха ги уличили в извършване на престъпление. Някои свидетели единствено посочили, че са контактували само с Б. Х. и че били чували, че тя урежда хора за стаж.

Събраните доказателства в досъдебното производство сочат, че автор на невярно деклариране на обстоятелства в декларации Образец 1 „Данни за осигуреното лице”, подадени в ТД на НАП за лица, които реално не са полагали труд било лицето Б. Х., която починала и няма как да бъде реализирана наказателна отговорност. При това няма доказателства, че тя е била склонена от някого да осъществи невярно деклариране.

По повод представените по делото от ТП на НОИ-Шумен оригинали на ведомости за заплати на „Б. - Б. Х.“ ЕООД била назначена графическа експертиза. Видно от нейното заключение, подписите във ведомостите за заплати, поставени срещу имената не били на работниците, т.е. касае се за неистински документи. В същото време е установено чрез експертното заключение, че не са установени съвпадения в графическите признаци, достатъчни за извод, че някое от лицата Д. М., А. М. или Б. Х. е автор на подписите.

Поради социалния и образователен статус на назначаваните служители/работници, очевидно не са били запознати с юридическите и фактически изисквания, на които трябва да отговарят за да бъдат „осигурени лица” по смисъла на КСО и за да имат право на обезщетения. За тях тези юридически познания се свеждат само до наличие на сключен трудов договор и плащане на осигуровки. С. Б. Х. предлагала професионални консултации и реализиране на конкретните процедури и точно поради тази причина към нея са се насочвали много физически лица.

Събраните доказателства по делото са в насока, че документните престъпления по чл. 311 от НК, свързани с невярното отразяване на факти в представяните в НОИ приложения-удостоверения, са били извършени от Б. Х.. Същата обаче е починала и наказателната й отговорност не може да бъде реализирана.

По данни от постановленията от проверките на прокуратурата по досъдебните производства, дори лицата да са били наясно с неправомерния механизъм за получаване на обезщетения, и с това, че са подавани в НОИ документи с невярно съдържание, то наказателна отговорност, дори само и при самопризнание от тяхна страна, не може да се реализира, защото това би довело до нарушаване на чл. 116, ал.1 от НК, забраняваща присъдата и обвинението да почиват само на самопризнанията на извършителя.

Видно от Регистър на осигурените лица, са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от месец 06.2011 г. до месец 07.2019 г. с код за вид на осигуреното лице „01” за работници и служители; с код „11” - за лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и за трудова злополука и професионална болест и с код „12” и същите следва да бъдат заличени, с изключение на данните подадени за лицата Д. Н. М., А. С. М. и Б. Р. Х..

Наличието на валидно сключено трудово правоотношение, както и внесените осигурителни вноски не са достатъчно основание за да възникне задължително осигурително правоотношение за осигуряване и произтичащите от него права на обезщетение. Необходимо е лицата реално да са осъществявали трудова дейност, което в случая не е налице - тъй като са налице събрани писмени сведения от назначавани лица явили се в ТП на НОИ-Шумен и декларирали факти и обстоятелства, а именно, че не са упражнявали трудова дейност в дружеството, че всеизвестно било в селото, и общината, че в дружеството се назначават лица за да бъдат уредени да получават майчинство и обезщетение за безработица.

В подкрепа на данните от събраните сведения в ТП на НОИ-Шумен, са установените факти и от проверките на Районна прокуратура-Шумен, а именно по данни от Постановление по ДП № 13/2021 г. и Постановление по ДП № 71/2021:

- в „Б. - Б. Х.“ са назначавани лица по трудово правоотношение непосредствено преди да излязат в отпуск по болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Някой от тях са дали обяснение в ТП на НОИ-Шумен, а впоследствие и пред органите на МВР, като твърдят, че всеизвестно било, че в [населено място], а и в други села в областта, че във фирма „Б. - Б. Х.“ се назначават лица по трудов договор, без да работят, срещу заплащане за услугата, за да имат право на майчинство или на парично обезщетение за безработица.

- установено от проверката на РП –Шумен е, че се касае за „схема за черпене на осигурителни права по неправомерен начин”, както и, че събраните доказателства са в насока, че документните престъпления по чл. 311 от НК, свързани с невярното отразяване на факти в Приложения № 9 и № 10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, са били извършени от Б. Х.. Същата е починала и наказателна отговорност не може да бъде реализирана.

Налични във връзка с образувани административно производства в ТП на НОИ-Шумен по повод възлагани проверки на осигурителя „Б. - Б. Х.“, са писмени обяснения дадени от Б. Х., в които е разяснено, че офиса на дружеството се намира в [населено място], [улица], който разполага с две стаи - „Офис”, 1 стая „Архив”, санитарно помещение и външна градина. Лицата назначавани на длъжност „Чистач/хигиенист” били наемани за почистване на помещенията и окопаването и засяването с цветя на градината пред офиса.

Доказателства за реално извършвана трудова дейност от назначаваните лица липсват и не са установени, освен за управителката-Б. Х. и от лицата А. М. и Д. М.. От събраните в ТП на НОИ писмени сведения от назначаваните лица е видно, че една част декларират, че изобщо не са полагали труд в „БЕХИ - БЕХИДЖЕ Х.“, но при разпита им в досъдебно производство са се възползвали от правото си да не отговарят на въпроси, които биха ги уличили в извършване на престъпление. Неподкрепени останали дадените обяснения от лицата, които твърдят, че са работили в дружеството, съпоставени с установеното от проверката от приключилото досъдебно производство № ДП №13/2021 г., както и с частично прекратеното ДП №71/2021 г.

В представените по досъдебно производство № 71/2021 г. оригинали на ведомости за заплати /6 тома, за годините от 2011 г. до 2019 г./ била назначена графическа експертиза. Видно от нейното заключение, подписите във ведомостите за заплати, поставени срещу имената на никои от работниците не принадлежали на същите, т.е. касае се за неистински документи.

Във връзка с това е постановено решение № 125 от 13.10.2023 г. по АД № 160/2023 г. по описа на ШАС, влязло в законна сила на 14.05.2024 г.

С оглед всички гореизложени факти били издадени разпореждания № 271-00-2625-2 от 29.05.2025 г., с което е отменено разпореждане [номер]-00-2625-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г., разпореждане [номер]-00-2625-3 от 29.05.2025 г., с което е отказано отпускането на ПОБ и разпореждане [номер]-00-2625-4 от 29.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Н. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за ПОБ за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на 2042,28 лв. - главница и 1673,02 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането.

В оспорването по административен ред е съобразена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса.

Административният орган се позовава на чл. 114, ал. 1 от КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства.

Административният орган приел, че Н. Ю. Н. е получавала осигурителни плащания - парични обезщетения за безработица, въпреки знанието от нейна страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, а именно, че не е упражнявала трудова дейност при „Б. - Б.Х.“ и достигнал до извод, че изплатените на й обезщетения са неоснователно получени и са били недължими. Знанието от страна на Н. на факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му - а именно, че не е започнала и не е осъществявала трудова дейност в дружеството „БЕХИ - БЕХИДЖЕ Х.“, за която да подлежи на осигуряване обуславя недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО.

Предвид изложеното разпореждане [номер]-00-2625-2 от 29.05.2025 г.. с което е отменено разпореждане [номер]-00-2625-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г, разпореждане [номер]-00-2625-3 от 29.05.2025 г.. е което е отказано отпускането на ПОБ по чл. 54а от КСО и разпореждане [номер]-00-2625-4 от 29.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Н. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за ПОБ за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на 2042,28 лв. - главница и 1673,02 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането са приети за правилни и законосъобразни, поради което жалбите срещу тях са отхвърлени като неоснователни с Решение № 2153-27-148/02.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен.

В същото по отношение възражението за настъпила погасителната давност, административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, съгласно която вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В алинея пет на посочения законов текст са посочени хипотезите, при които давността спира да тече, а именно когато е образувано друго административно производство, от което зависи издаването на разпореждане.

Административното производство, образувано по проверка на разходите на общественото осигурявана на „Б.- Б. Х.“ ЕООД, [ЕИК], образувано със Заповед № ЗР-5-27-00649100 от 13.09.2019 г. е прието за преюдициално на настоящотото, тъй като предмета на първото е бил установяване дали назначените лица в дружеството са извършвали дейност, за която подлежат на осигуряване по чл. 4. ал. 1 от КСО, възникнало ли с основание за осигуряване и основателно ли са подадени данните по чл. 5 ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и доход в Регистъра на осигурените лииа.

Направен е извод, че считано от 01.01.2018 г. давност за обезщетенията за 2017 г. е била спряна на 13.09.2019 г. с издаването на Заповед № ЗР-5-27- 00649100 от 13.09.2019 г. за извършване на проверка от контролен орган на НОИ. Проверката е прекратена със заповед № ПЗ-5-27-00705588 от 17.01.2020 г., респ. давност не тече през периода 13.09.2019 г. до 17.01.2020 г. /4 месеца и три дни/.

Със Заповед № 3P-5-27-00753764 от 13.05.2020 г. е възложено извършването на пълна ревизия на дружеството. В хода на проверката е подаден сигнал до Районна прокуратура Шумен. Ревизията е спряна със заповед № 1015-27-24/08.02.2021 г. Образувани по подадения сигнал от ТП на НОИ-Шумен са две досъдебни производства - ДП №13/2021 г., приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурор на ШРП от 30.12.2021 г. и ДП № 71/2021 г., приключило с постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от прокурор на ШРП от 01.10.2021 г. Последното продължава да се води за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал. 1 от НК и предадените на ОДМВР-Шумен разчетно - платежни ведомости за заплати са приобщени към ДП и към настоящия момент не са върнати в НОИ, съответно давност не тече от 13.05.2020 г. до до 30.12.2021 г. /1 г. 11 м. и 22 дни/.

Предвид спирането на давността от 13.09.2019 г. до 17.01.2020 г. /4 месеца и три дни/, общият срок, през който давност не тече е общо 1 г. 11 месеца и 22 дни.

Отделно от това, след приключване на досъдебните производства с писмена резолюция № 1029-27-2527 от 03.10.2024 г. на контролен орган на НОИ е възложено извършването на проверка на фирма „Б.-Б. Х.“ ЕООД, [ЕИК], приключила с констативен протокол № КВ-5-27-01706266 от 03.10.2024 г. и задължителни предписания № ЗД-1-27- 01716343 от 03.10.2024 г.. с които е предписано да бъдат заличени подадените данни вкл. за Н. Н. с Декларация обр. 1 за периода 15.09.2017 г. - 25.09.2017 г., т.е. отново е започнала да тече на 04.10.2024 г.

Давностният срок по чл. 115. ал.1 от КСО на задълженията за 2017 г. започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г.. в случай, че същата не е прекъсвана на основание чл. 115 ал. 3 от КСО или не е спирала да тече на основание чл. 115 ал. 5 от КСО. В случая, давностния срок е спрял да тече общо за период от 1 година. 11 месеца и 23 дни /през периода от 13.09.2019 г. до 17.01.2020 г. - 4 месеца и 3 дни; от 13.05.2020 г. до 30.12.2021 г. -1 г. 7 месена и 19 дни и на 03.10.2024 г. за 1 ден/, т.е. давностния срок по чл. 115 ал. 1 от КСО за установените задължения за 2017 г. в конкретния случай изтича на 24.12.2024 г. (след като към 01.01.2022 г. се добавят 1 г. 11 месеца и 23 дни), а обжалваното разпореждане [номер]-00- 2625-4 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Н. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на 2042,28 лв. - главница и 1673,02 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането е издадено на 29.05.2025 г.

Прието е, че давноетният срок по чл. 115 ал.1 от КСО на задълженията за 2018 г. започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2024 г., в случай, че същата не е прекъсвана на основание чл. 115 ал. 3 от КСО, или не е спирала да тече на основание чл. 115 ал. 5 от КСО. В случая, давностния срок е спрял да тече общо за период от 1 година 11 месеца и 23 дни, т.е. давностия срок по чл. 115 ал. 1 от КСО за установените задължения за 2018 г. в конкретния случай изтича на 24.12.2025 г. (след добавяне на период от 1 г. 11 месена и 23 дни), а обжалваното разпореждане [номер]-00- 2625-4 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което г-жа Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на 2042,28 лв. - главница и 1673,02 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането е издадено на 29.05.2025 г.

Административния орган съобразил изискването на чл. 120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съгласно което давността не се прилага служебно, а именно, жалбоподателят писмено следва да е възразил, като се е позовал на тази петгодишна погасителна давност. В този смисъл за основателно е прието възражение за прилагане на разпоредбата на чл. 115 ал. 1 от КСО за 2017 г.

С оглед тези аргументи е постановено Решение № 2153-27-148/02.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба № 1012-27-126 от 10.06.2025 г., № 1012-27-127 от 10.06.2025 г. и № 1012-27-128 от 10.06.2025 г., срещу разпореждане [номер]-00-2625-2 от 29.05.2025 г., с което е отменено разпореждане [номер]-00-2625-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г. разпореждане [номер]-00-2625-3 от 29.05.2025 г., с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и разпореждане [номер]-00-2625-4 от 29.05.2025 г., в частта, с която Н. Ю. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица, за периода от 01.01.2018 г. до 25.03.2018 г. в размер на 1724,59 лв., от които 955,26 лв. – главница и 769,33 лв. – лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането.

В пункт II е отменено по жалба № 1012-27-128 от 10.06.2025 г. разпореждане [номер]-00-2625-4 от 29.05.2025 г., в частта, с която Н. Ю. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица, за периода от 26.09.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 1990,71 лв., от които 1087,02 лв. – главница и 903,69 лв. – лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането.

Решението е съобщено на оспорващата на 21.07.2025 г., несъгласна Н. Н. депозирала жалба чрез директора на ТП на НОИ-Шумен до Административен съд на 23.07.2025 г., въз основа на която е образувано настоящото АД № 363/2025 г. по описа на ШАС.

При така установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КСО – Директора на ТП на НОИ - Шумен, в обема на предоставените му правомощия, и в предвидената в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО форма – мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Оспореното решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви, които предоставят възможност за разбиране на причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо приложението на материалния закон.

Разпорежданията са постановени след изясняване на всички относими факти и обстоятелства, съгласно изискването на чл. 53 от АПК, въз основа на които е установено, че Н. Н. не е имала качеството на осигурено лице при „Б. - Б. Х.“ ЕООД. Във връзка с горното съдът намира, че оспорващата е имала възможността да направи всичките си възражения и да наведе доводи, както в хода на административното, така и в хода на настоящото производство, разполагала е с възможността да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, както пред административния орган, така и в хода на съдебното производство. Не е нарушено правото й на участие в производството, както и изискването по чл. 35 от АПК за пълно изясняване на случая и съобразяване на всички посочени от страните в административното производство факти, обстоятелства и доказателства. Възраженията й в жалбата за допуснато нарушение са неоснователни.

Не се установи в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Не е спорно, че оспорващата е имала сключен трудов договор, но от събраните доказателства не се установява реално полагане на труд.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

С оглед действащото законодателство и по аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е "осигурено" по смисъла на закона, то за същото следва да се установи наличието на предвидените в закона кумулативни предпоставки, а именно лицето да подлежи на задължително осигуряване, което означава, че същото следва да е лице със сключено трудово или служебно правоотношение, тъй като въз основа на това правоотношение за него се внасят и/или дължат осигурителни вноски и да е започнало да упражнява трудова дейност като работник/служител по това правоотношение, което продължава до датата на неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят не предвижда и не включва в хипотезата на приетата правна норма.

Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице" е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Съгласно константната съдебна практика защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност.

В подкрепа на горните обстоятелства са и констатираните обстоятелства при извършените проверки на осигурителя на оспорващата.

Оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта му.

Неоснователно е възражението на оспорващата за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Съгласно чл. 115, ал. 3 от КСО давността се прекъсва с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането /по т. 1 или с предприемане на действия по принудително изпълнение /т. 3/, като съгласно чл. 115, ал. 4 от КСО от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно чл. 115, ал. 5 от КСО давността спира да тече при обжалване – докато продължава спорът относно вземането /по т. 1/, както и когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс /т. 2/.

Настоящият съдебен състав споделя напълно установените в административното производство факти и направените въз основа на тях правни изводи в процесното решение, досежно релевираното възражение за изтекла погасителна давност, което се поддържа и в оспорването по съдебен ред.

В подкрепа на горното, правилно е съобразено образувано административното производство по проверка на разходите на общественото осигурявана на „Б.- Б. Х.“ ЕООД, [ЕИК] въз основа на Заповед № ЗР-5-27-00649100 от 13.09.2019 г., което правилно е прието за преюдициално на настоящотото, тъй като предмета на първото е бил установяване дали назначените лица в дружеството са извършвали дейност, за която подлежат на осигуряване по чл. 4. ал. 1 от КСО, възникнало ли с основание за осигуряване и основателно ли са подадени данните по чл. 5 ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и доход в Регистъра на осигурените лииа.

Споделя се и извода, че считано от 01.01.2018 г. давност за обезщетенията за 2017 г. е била спряна на 13.09.2019 г. с издаването на Заповед № ЗР-5-27- 00649100 от 13.09.2019 г. за извършване на проверка от контролен орган на НОИ. Проверката е прекратена със заповед № ПЗ-5-27-00705588 от 17.01.2020 г., респ. давност не тече през периода 13.09.2019 г. до 17.01.2020 г. /4 месеца и три дни/.

На следващо място е съобразено възлагането на пълна ревизия със Заповед № 3P-5-27-00753764 от 13.05.2020 г., в хода на която е подаден сигнал до Районна прокуратура Шумен и ревизията е спряна със заповед № 1015-27-24/08.02.2021 г. Образувани по подадения сигнал от ТП на НОИ-Шумен са две досъдебни производства - ДП №13/2021 г., приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурор на ШРП от 30.12.2021 г. и ДП № 71/2021 г., приключило с постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от прокурор на ШРП от 01.10.2021 г. Последното продължава да се води за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал. 1 от НК и предадените на ОДМВР-Шумен разчетно - платежни ведомости за заплати са приобщени към ДП и към настоящия момент не са върнати в НОИ, съответно давност не тече от 13.05.2020 г. до до 30.12.2021 г. /1 г. 11 м. и 22 дни/.

Правилно е прието, че спирането на давността от 13.09.2019 г. до 17.01.2020 г. /4 месеца и три дни/, общият срок, през който давност не тече е общо 1 г. 11 месеца и 22 дни.

След приключване на досъдебните производства с писмена резолюция № 1029-27-2527 от 03.10.2024 г. на контролен орган на НОИ е възложено извършването на проверка на фирма „Б.-Б. Х.“ ЕООД, [ЕИК], приключила с констативен протокол № КВ-5-27-01706266 от 03.10.2024 г. и задължителни предписания № ЗД-1-27- 01716343 от 03.10.2024 г.. с които е предписано да бъдат заличени подадените данни вкл. за Н. Н. с Декларация обр. 1 за периода 15.09.2017 г. - 25.09.2017 г., т.е. отново е започнала да тече на 04.10.2024 г.

Давностният срок по чл. 115. ал.1 от КСО на задълженията за 2017 г. започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г.. в случай, че същата не е прекъсвана на основание чл. 115 ал. 3 от КСО или не е спирала да тече на основание чл. 115 ал. 5 от КСО. В случая, давностния срок е спрял да тече общо за период от 1 година. 11 месеца и 23 дни /през периода от 13.09.2019 г. до 17.01.2020 г. - 4 месеца и 3 дни; от 13.05.2020 г. до 30.12.2021 г. -1 г. 7 месена и 19 дни и на 03.10.2024 г. за 1 ден/, т.е. давностния срок по чл. 115 ал. 1 от КСО за установените задължения за 2017 г. в конкретния случай изтича на 24.12.2024 г. (след като към 01.01.2022 г. се добавят 1 г. 11 месеца и 23 дни), а обжалваното разпореждане [номер]-00- 2625-4 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Н. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на 2042,28 лв. - главница и 1673,02 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането е издадено на 29.05.2025 г.

В случая, давностния срок е спрял да тече общо за период от 1 година 11 месеца и 23 дни, т.е. давностия срок по чл. 115 ал. 1 от КСО за установените задължения за 2018 г. в конкретния случай изтича на 24.12.2025 г. (след добавяне на период от 1 г. 11 месена и 23 дни), а обжалваното разпореждане [номер]-00- 2625-4 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което г-жа Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г. в размер на 2042,28 лв. - главница и 1673,02 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането е издадено на 29.05.2025 г.

Административния орган е извършил правилна преценка и е съобразил чл. 120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съгласно който давността не се прилага служебно, а след предявено възражение, като се е позовал на тази петгодишна погасителна давност. В този смисъл за основателно е прието възражение за прилагане на разпоредбата на чл. 115 ал. 1 от КСО за 2017 г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност. Оспореният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ депозираното оспорване от Н. Ю. Н., [ЕГН], чрез адв. М. Д., ШАК, срещу Решение № 2153-27-148/02.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, в частта му, с която на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба № 1012-27-126 от 10.06.2025 г., № 1012-27-127 от 10.06.2025 г. и № 1012-27-128 от 10.06.2025 г., срещу разпореждане [номер]-00-2625-2 от 29.05.2025 г., с което е отменено разпореждане [номер]-00-2625-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 26.09.2017 г. до 25.03.2018 г., разпореждане [номер]-00-2625-3 от 29.05.2025 г., с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и разпореждане [номер]-00-2625-4 от 29.05.2025 г., в частта, с която Н. Ю. Н. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица, за периода от 01.01.2018 г. до 25.03.2018 г. в размер на 1724,59 лв., от които 955,26 лв. – главница и 769,33 лв. – лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането.

Решението е окончателно.