№ 401
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело №
20231800500339 по описа за 2023 година
С Решение № 12 (ръкописно), респ. № 13 (печатно) от 16.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 156/2022г. на Самоковския районен съд, е отхвърлен
изцяло предявеният от Б. Л. Н. с ЕГН ********** иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл.
439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М. П. К.
с ЕГН **********, че, поради претендирано погасяване по давност, ищцата Б.
Л. Н. не му дължи чрез принудително изпълнение вземане за сумата 1356,36
лв. ведно със законната лихва върху нея от 12.06.2012 г. до окончателното й
изплащане, по изпълнителен лист, издаден на 01.07.2014 г. по гр.д. №
631/2012 г. на Самоковския районен съд.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Б. Н. срещу горното
решение. Жалбоподателката счита същото за неправилно и несъответстващо
на събраните по делото доказателства. Оспорва изводите на районния съд
относно приложимостта на разпоредбата на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и че в хода на изпълнителното
производство за процесното вземане били налице многократни прекъсвания
на давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Описва събитията по делото
в хронологична последователност, като изтъква, че въз основа на издадения
срещу нея изпълнителен лист от 01.07.2014 г., първоначално на 10.07.2014 г. е
било образувано ИД № 405/2014г. по описа на ЧСИ Г. Каримов. Подчертава,
че образуването му предхожда постановяването на 26.06.2015г. на ТР №2 по
тълк.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Прави извод, че отмененото с него ППВС
№ 3/1980г. не е изгубило своето действие по отношение на заварените
изпълнителни дела, каквото е и процесното. Подчертава, че по въпроса, от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980г., извършена с ТР
1
по тълк.д. №2/2015г. и как се прилага тази отмяна към заварените
изпълнителни дела и към броенето на давностните срокове, е образувано
тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по което все още няма произнасяне.
Счита, че, с оглед момента на образуване на първоначалното изпълнително
дело, не следва да се приема, че е налице прекъсване на давността с
последното предприето изпълнително действие. Прави извод, че разпоредбата
на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
била приложена неправилно от районния съд. Оспорва извода му, че
прекратяването на ИД № 496/2014 г. на ЧСИ Дангова (преобразувано от ИД
№ 405/2014 г. на ЧСИ Каримов) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
заличава с обратна сила настъпилите в хода на това производство
прекъсвания на погасителната давност. В подкрепа на това свое виждане се
позовава на мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно които „във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право“. Поддържа, че в конкретния случай на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК първоначално образуваното изпълнително
дело е перемирано, като последното изпълнително действие по него е от
01.09.2016 г., а делото следва да се счита за прекратено от 01.09.2018г., като
извършените по него изпълнителни действия са за заличени с обратна сила
заедно с всички процесуалноправни и материалнноправни последици от тях.
Прави извод, че последващото ИД № 253/2020 г. на ЧСИ Дангова е
образувано по молба на взискателя от 28.08.2020 г., т.е. шест години след
издаването на изпълнителния лист и образуването на първоначалното
изпълнително дело, поради което вземането е погасено с изтичане на общата
погасителна давност от 5 години. Изтъква, че, след като извършените
действия са били обезсилени по право, не може да се приеме, че давността е
била прекъсвана с всяко предприето валидно изпълнително действие, а
взискателят по изпълнителното дело сам с бездействието си е довел до
неговото перемиране и до погасяване на вземането по давност. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважава
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия М.
К., който оспорва жалбата. Описва детайлно фактическата обстановка по
делото в хронологичен ред, като посочва конкретните дати на образуване
(респ. преобразуване) на изпълнителните дела въз основа на изпълнителния
лист от 01.07.2014г. за процесното вземане. Подчертава, че в хода на
изпълнителните производства той многократно е искал от съдебния
изпълнител да приложи конкретни изпълнителни способи, в резултат от
които са постъпвали парични суми. С Постановление от 22.07.2020г. ЧСИ
Дангова била прекратила производството по изп.д. № 496/2014г. на основание
чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По нова молба на взискателя, въз основа на
същия изпълнителен лист, същият съдебен изпълнител образувал ново
изпълнително дело № 253/2020г. за принудително изпълнение на същото
вземане. Въззиваемият счита, че вземането му съществува и не е погасено по
давност, тъй като тя била прекъсвана с образуване на изп. д. № 405/2014г. на
ЧСИ Каримов, преобразувано в изп.д. № 496/2014г. на ЧСИ Дангова, както и
с предприемането на изпълнителни действия по това дело (респ. отправяне на
молби за извършване на такива). Позовава се и на разпоредбата на чл. 115, ал.
1, буква „ж от ЗЗД, като счита, че под „съдебен процес“ се има предвид не
2
само исковия, но и изпълнителния процес. Счита, че прекратяването на изп.д.
№ 496/2014г. на основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не заличава с
обратна сила настъпилите в хода на това производство прекъсвания на
погасителната давност. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателката не
се явява и не се представлява. От процесуалния й представител е постъпила
молба, с която поддържа жалбата и представя доказателства за образувано
тълкувателно дело по въпроса, „погасителната давност прекъсва ли се от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция“? Счита, че настоящото производство следва да бъде
спряно до постановяване на тълкувателен акт по това дело. Изразява и
становище по съществото на спора, като моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се
явява. Представлява се от адв. А., която оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора, и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Счита, че погасителната
давност е била многократно прекъсвана, като същата не е изтекла, а вземането
е дължимо. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда
в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства по съществото на спора, а представените такива със
становището на жалбоподателката не налагат спиране на настоящото
производство, тъй като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от
7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, при образувано
тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен
въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК, но не и във въззивната
и първата инстанция.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия, като изразената от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице
3
положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали
отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.
ІІI. По същество
Настоящият съдебен състав споделя напълно съдържащите се в
обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от
ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба
доводи, съдът излага следните съображения:
Фактически вярно е твърдението на жалбоподателката, че въз основа на
издадения срещу нея изпълнителен лист от 01.07.2014 г., на 10.07.2014 г. е
било образувано ИД № 405/2014г. по описа на ЧСИ Г. Каримов, като то
предхожда постановяването на 26.06.2015г. на ТР № 2 по тълк.д. № 2/2013г.
на ВКС, ОСГТК. Частично вярно е също така, че отмененото с него ППВС №
3/1980г. не е изгубило своето действие по отношение на заварените
изпълнителни дела, каквото е и процесното. Неоснователни са, обаче,
изводите, които тя прави от тези факти. Следва да се има предвид, че след
подаване на въззивната жалба е било постановено Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. В мотивите към това тълкувателно решение изрично е посочено, че за
тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че петгодишната
давност за процесното вземане, установено със съдебно решение, е била
прекъсната на 10.07.2014г. на основание чл. 116, буква „в“ от ЗЗД с
образуване на изпълнително дело № 405/2014г. на ЧСИ Каримов, и – съгласно
цитираното по- горе Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК – нова давност не е текла до 26.06.2015 г. На тази
дата е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., и от
нея е започнала да тече нова давност за вземането. По отношение на
последната, обаче, вече се прилагат правилата на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (както правилно
е приел и районният съд в обжалваното решение), т.е. тя може да бъде
прекъсвана в хода на изпълнителния процес и се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В конкретния случай, видно от приложеното изпълнително дело №
496/2014г. на ЧСИ Дангова и противно на твърденията на жалбоподателката,
такива изпълнителни действия са били предприемани, като последното от тях
е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата със
4
запорно съобщение от 26.05.2016г. по молба на взискателя от 18.05.2016г. (л.
49 от изпълнителното дело). От приложените на л. 57, 62 и 63 от
изпълнителното дело преводни нареждания се установява, че този
изпълнителен способ е имал ефект до 08.09.2016г., когато е постъпило
последното плащане от запорираното трудово възнаграждение, а на
09.09.2016г. работодателят на длъжницата е уведомил съдебния изпълнител,
че е прекратил трудовото й правоотношение.
Настоящият съдебен състав намира, че, докато поисканото
изпълнително действие все още е постигало целения с него резултат, не е
било необходимо, а и не може да се очаква, взискателят да иска извършване
нови изпълнителни действия. Естествено, той може да поиска такива, с цел
по- пълно, по- бързо и по- сигурно удовлетворяване на претенцията си, но не
е длъжен. Поради това няма основание, от него да се изисква да извършва
нови действия единствено с цел да предотврати изтичането на двугодишния
преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и/или на давностния срок за
вземането. Затова, в тази хипотеза, новите срокове следва да броят от
последния момент, в който предходното изпълнително действие е довело до
целените с него последици по удовлетворяване на взискателя (напр. наложена
възбрана, извършен опис, последна постъпила сума от запор на трудово
възнаграждение и др.). В същия смисъл са и мотивите към т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а
именно: „давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.“
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя напълно
извода на първоинстанционния съд, че новата давност за вземането е
започнала да тече от 08.09.2016г. и – независимо от перемирането на
изпълнителното дело – не е изтекла до 28.08.2020г., когато взискателят е
поискал образуване на ново изпълнително дело за събиране на същото
вземане, предизвиквайки прекъсването й на основание чл. 116, буква „в“ от
ЗЗД. Поради това процесното вземане не е погасено по давност, и не следва
да бъдат споделени доводите на жалбоподателката в обратен смисъл.
Неоснователно жалбоподателката твърди, че с перемирането и
прекратяването на ИД № 496/2014 г. на ЧСИ Дангова (преобразувано от ИД
№ 405/2014 г. на ЧСИ Каримов) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, са били
заличени с обратна сила настъпилите в хода на това производство
прекъсвания на погасителната давност. Наистина, в мотивите към т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че
„във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право“, но тези
мотиви не касаят вече настъпилите правни последици от обезсилените
изпълнителни действия, сред които попада и прекъсването на давността.
Поради това не може да се приеме, че тези правни последици отпадат
автоматично с обезсилването на породилите ги изпълнителни действия. В
подкрепа на това виждане е и последното изречение от мотивите към т. 10 от
цитираното тълкувателно решение, където изрично е посочено, че
5
„прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие“, а това ясно сочи, че, независимо от
прекратяването на изпълнителното производство, все пак от последното по
време валидно изпълнително действие, предприето в неговия ход, е започнала
да тече нова давност. Задълбочен анализ на нормативната уредба със същия
краен извод е проведен в мотивите на обжалваното решение, които
настоящият съдебен състав споделя напълно и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят направените от него разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 430 лв. –
адвокатско възнаграждене.
Неоснователно е възражението за неговата прекомерност, поради
следните съображения. Видно от датата на представения договор за правна
защита и съдействие на л. 41 от въззивното дело, той е сключен на
30.05.2023г., т.е. след измененията на НМРАВ от ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.
Съгласно актуалната към този момент редакция на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ,
минималното възнаграждение за защитавания в производството материален
интерес от 1356,36 лв. е в размер на 400+0,10*356,36=435,64лв., т.е. по-
високо от заплатеното и претендирано от въззиваемия в настоящото
производство. Поради това няма основание за редуцирането му.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 (ръкописно), респ. № 13 (печатно) от
16.01.2023г., постановено по гр.д. № 156/2022г. на Самоковския районен съд.
ОСЪЖДА Б. Л. Н. с ЕГН ********** да заплати на М. П. К. с ЕГН
********** сумата 430 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6