РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Кюстендил, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20241500500463 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8389/12.07.2024 г., депозирана от *******
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *******, *****, чрез пълномощника
му юрк. В.А. срещу решение № 676/27.06.2024 г. постановено по гр. д. № 2824/2023 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил в частта му, с която са отхвърлени предявените от
настоящия въззивник искове за признаване за установено, че Д. Н. К., ЕГН: ********** му
дължи: 1/ главница за електроенергия, за която е издадена фактура № **********/29.03.2023
г., за горницата над 3402,50 лв. до пълно претендирания размер от 12 963,55 лв. и 2/
мораторна лихва върху вземането за главница за периода 12.04.2023 г. - 11.08.2023 г., за
горницата над 138,43 лв. до пълния претендиран размер от 518,57 лв.
Във въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на решението в
обжалваната част поради необоснованост, както и поради постановяването му в нарушение
на материалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че неправилно в
справката от 29.03.2023 г. e прието, че потребената през процесния период електроенергия е
цялостно неотчетена. Поддържа се, че доколкото в КП № 2002695/27.03.2023 г. е отбелязано,
че токовото натоварване по двете фази „S“ и „Т“ е нулево, следва извод, че клиентът е
консумирал енергия само по манипулираната фаза. Твърди се, че в случая цялостно не е
измервана потребената от клиента енергия. Сочи се, че съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ
сметката на абоната се преизчислява на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване, без да се държи сметка дали СТИ е
монофазно или трифазно и без да се съобразява дали само една от трите фази е
1
манипулирана или и трите не са отчитали консумираната електроенергия. Допълва се, че при
преизчисляването приложеният ток от 80А се разделя на две, т.е. прилага се такъв от 40А,
които от своя страна могат да преминат през прекъсвача. Оспорва се твърдението на вещото
лице, че полученият при извършване на преизчисляването по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ
резултат трябва да се раздели на три, тъй като в случая се касае за трифазен електромер само
една от фазите на който е манипулирана. Застъпва се, че това е правен въпрос и не е от
компетентността на вещото лице да дава становище по него като се допълва, че не
съществува правна норма, която да подкрепя изложеното мнение. Акцентира се върху това,
че цитираното в експертизата решение на КЕВР, въз основа на което вещото лице е
изготвило своето заключение, представлява индивидуален административен акт, поради
което действието му не се разпростира върху страните по делото и не ги обвързва. Сочи се и
че същото е от 2018 г. - преди влизането в сила на новите ПИКЕЕ от 30.04.2019 г., по които е
направена процесната корекция. Поддържа се, че приложимият в настоящото производство
акт са ПИКЕЕ, приети през 2019 г., в чл. 50, ал. 2 от които ясно е регламентиран начинът на
преизчисляване при случай на промяна на схемата на свързване, независимо от това колко
фазов е електромерът и колко фази са манипулирани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – Д. К., чрез
пълномощника си адв. Г. М., е подал отговор на въззивната жалба, с който изцяло я оспорва.
Поддържа че в случая формалното ползване на ПИКЕЕ от ищцовото дружество е погрешно,
тъй като не е била отчетена само електроенергията преминала през първата фаза – R, на
електромера, а преминалата през останалите две фази - S и Т, е отчетена и заплатена от
потребителя. Сочи се, че в КП № 2002695/27.03.2023 г. е отбелязано, че фази „S“ и „Т“ не са
били манипулирани, поради което следва да се приеме, че количеството преминала през тях,
през процесния период от 28.12.2022 г. до 27.03.2023 г. електрическа енергия е отчетена
коректно. Допълва се, че нейната цена е заплатена от въззиваемия видно от приетите по
делото фактури с номера 34485475/14.10.2022 г., *********/15.11.2022 г.,
*********/15.12.2022 г., *********/14.01.2023 г., *********/15.02.2023 г.,
*********/15.03.2023 г. и **********/15.04.2023 г. Застъпва се, че доколкото през
прекъсвача на електрическата мрежа към абоната могат да преминат само 40А, неправилно
при извършване на преизчисляването е приложен ток 80А. По изложените съображения се
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част е и допустимо,
доколкото е постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Преценено по същество, решението в обжалваната му част е правилно, като
съображенията за това са следните:
Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства по делото се установява, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ,
че в процесния недвижим имот е била доставяна електрическа енергия от страна на
ответното дружество, както и че при извършена на 27.03.2023 г. проверка на място на
средството за измерване в обекта по партидата на въззиваемия, служители към отдел
„Нетехнически загуби“ на ******* ЕАД, в присъствието на независим свидетел - член на
2
Федерацията на потребителите - св. Д.Д., са установили, че липсва пломба на щита на
таблото, липсва (L1) на дисплея на СТИ, пломбата на капачката, на клемния блок е
нарушена, прекъсната е връзката между токова и напреженова електроизмерителни вериги
на СТИ на фаза (R-първа) отворена деривационна пластина на фаза (R-първа), което
представлява промяна на схемата на свързване на електроизмервателната система, водеща
до пълно неотчитане на потребената електрическа енергия по манипулираната фаза. След
проверката правилната схема на измерване е възстановена. Не се спори във въззивното
производство, че процесното СТИ представлява трифазен електромер, както и че при
извършената проверка не е констатирана промяна в схемата на свързване или нарушение на
целостта и/или функционалността на измервателната система, довело до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия по отношение на другите две
фази на електромера - „S“ и „Т“.
Спорен между страните е въпросът правилно ли е извършено преизчислението на
консумираната електроенергия. По-точно противоречията се свеждат до това дали в
използваната за преизчислението формула е трябвало да бъде приложен ток 80А или такъв
63А, както и следва ли получената при извършване на корекцията сума да бъде разделена на
три като се има предвид, че процесното СТИ представлява трифазен електромер, при който
една от трите фази и манипулирана, което от своя страна е довело до неотчитане на
потребената електрическа енергия именно по тази фаза.
Въззивният съд намира, че въззивникът действително е имал право да извърши
корекция на сметка по отношение на въззиваемия, но изчислението на количеството
неотчетена електрическа енергия е извършено неправилно, доколкото е допусната грешка по
отношение на приложения във формулата ток и допълнително електроразпределителното
дружество не е съобразило обстоятелството, че е било налице неотчитане само по една от
трите фази на измервателната система.
В тази част съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза поради неговата обоснованост и пълнота. Експертът е посочил, че
преизчислението на консумираната в обекта електроенергия при констатираната
неправомерна манипулация по СТИ, е извършено при формално правилно приложение на
формулата, предвидена в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а именно – на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. Неправилно, обаче, във формулата е приложен ток 80А (пропускателна
способност), като по този начин за процесния период са изчислени 19 953 квтч електрическа
енергия, която е използвана като база за формиране на сумата по процесната фактура от 12
963,55 лв. Сочи, че не е взето предвид, че пропускателната способност на изходящия
автоматичен предпазител към абоната е 63А, който ток 63А трябва да замени във формулата
приложения от 80А. При прилагане във формулата на ток от 63А резултатът, който се
получава за процесния период е 15 712 квтч. Неоснователно е възражението, че доколкото
при преизчисляването приложеният ток се разделя на две (в случая ток 80А е разделен на
две и е получен такъв от 40А), а през прекъсвача може да премине ток от 40А, така
извършеното преизчисляване е вярно. В нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ изрично е посочен
начинът, по който се извършва преизчисляването, а именно на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, като се има предвид
максималната такава. При пропускателна способност от 63А това е стойността, която трябва
да се приложи при извършване на преизчислението като е ирелевантно дали през прекъсвача
може да премине по-силен ток.
Вещото лице е стигнало до извод и че неправилно в справката за преизчислените
количества електрическа енергия от 29.03.2023 г. е прието, че потребената през процесния
период е цялостно неотчетена. Експертът сочи, че цялостно неотчетена е само потребената
3
енергия по фаза „R“ - едната от трите фази, а по отношение на останалите две фази - „S“ и
„Т“, енергията е коректно отчетена от електромера, като е приложена в месечните фактури
за този период и е заплатена от абоната. Изводът на вещото лице се потвърждава от
представените по делото фактури с номера: *********/14.01.2023 г. на стойност 195,62 лв.;
*********/15.02.2023 г. на стойност 202,03 лв.; *********/15.03.2023 г. на стойност 191,54
лв.; *********/15.04.2023 г. на стойност 252,64 лв.; *********/14.01.2023 г. на стойност 0,73
лв.; *********/15.02.2023 г. на стойност 0,73 лв.; *********/15.03.2023 г. на стойност 0,49
лв. и **********/15.04.2023 г. на стойност 0,73 лв.
От посочените доказателства е видно, че действително част от потребената в периода,
за който е извършено преизчисляването, енергия е отчетена. Същите опровергават
твърдението на въззивника, че въззиваемият е консумирал енергия само по манипулираната
фаза. По време на проведеното на 17.04.2024 г. пред първоинстанционния съд ОСЗ, вещото
лице е пояснило, че трифазният електромер технически представлява съвкупност от три
монофазни електромера под общ капак, като всеки от тях измерва тока, който преминава
през него, а броячът сумира количеството електроенергия преминало през трите фази.
Посочило е, че е възможно през всяка фаза да протича различно количество ток и
единствено ако консуматорът на електроенергия е трифазен уред, електромерът се полза
като трифазен и токът в трите фази ще бъде еднакъв. Предвид дадените обяснения, данните,
че е било налице отчитане на потребена електроенергия и липсата на спор между страните
относно обстоятелството, че не е констатирана промяна в схемата на свързване или
нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система по отношение
на фази „S“ и „Т“ на електромера, следва извод, че през процесния период въззиваемият не е
консумирал електроенергия само по манипулираната фаза, но и през неманипулираните,
като е отчетена именно потребената енергия, преминала през неманипулираните фази.
Въззивникът обосновава твърдението си, че цялото количество потребена енергия през
процесния период е неотчетена с отбелязаното в КП № 2002695/27.03.2023 г., а именно че
към момента на проверката токовото натоварване по двете фази „S“ и „Т“ е нулево. Този
аргумент не опровергава извода, че част от потребената енергия през процесния период е
отчетена. Това е така именно защото, както е посочило вещото лице, във всеки момент е
възможно по отделните фази да преминава различно количество електроенергия,
следователно това че в даден момент ток е преминавал само през една от фазите не доказва,
че това положение е било константно. Следва да се отбележи и че от представените по
делото фактури категорично се установява, че през процесния период е била отчетена
консумирана от абоната електроенергия.
Приемайки, че част от потребената в периода, за който е извършено преизчисляването,
енергия е отчетена, вещото лице е извършило корекция на дължимата сума, като е посочило,
че общата сума, която въззиваемият в действителност дължи на въззивника възлиза на
3402,50 лв. с ДДС. Настоящият състав приема, че именно това е сумата, с която е следвало
да бъде коригирана сметката на въззиваемия, тъй като с направената промяна на схемата за
свързване единствено консумираната електрическа енергия преминала през фаза „R“ остава
неотчетена от СТИ и съответно не се заплаща. Въззивникът, чиято е доказателствената
тежест, не е доказал, че направената нерегламентирана намеса във фаза „R“ води до неточно
или напълно отчитане на потребената енергия и по отношение на другите две фази.
Действително при извършване на корекция нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ не изисква
конкретно изчисленията да бъдат съобразени с това колко от фазите са манипулирани, но
този извод следва от идеята и целта на корекционната процедура. Целта на същата,
предвидена в чл. 49 - чл. 58 ПИКЕЕ, е компенсаторна – без значение дали причината за
неотчитането на потребена енергия е обективна, например грешка в СТИ, или субективна –
поради промяна в схемата на свързване, разпределителното дружество да може да получи
цената на тази неотчетена, но доставена енергия, изчислена съобразно предвидена в
подзаконов нормативен акт формула, съобразена с причината за неотчитане. Така
4
определената цена може да бъде по-голяма или по-малка от съответстващата на реално
потребената енергия, но именно нормативно се фингира, че след като корекцията е
извършена съобразно конкретна методика, изчислената цена е съответна на получената
енергия, т.е. това е действителната цена и по този начин е коригирано неоправданото
имуществено разместване между страните по облигационното правоотношение. Няма
основание да се приеме аргументът на въззивника, че щом в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ не е
регламентирано да се вземе предвид при преизчислението колко от фазите са били
манипулирани, това не следва да се съобрази и от ответното дружество. Тъкмо обратното -
логиката и целта на корекционната процедура с краен резултат фингиране на неотчетената
енергия и определяне на цената , изисква приложение на формулата само по отношение на
конкретния източник, който не е отчел енергия, а не спрямо всички. В противен случай би се
стигнало на практика до санкциониране на потребителя, който веднъж би дължал заплащане
на цената за фингираното количество доставена, но неотчетена енергия (каквато е целта на
корекционната процедура) и втори път - стойността на реално отчетената такава, каквото
тълкуване е недопустимо.
С оглед гореизложеното и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде понесена
от въззивника. Въззиваемата страна претендира такива, но не представя доказателства за
извършване на разноски конкретно за въззивното производство. Действително в ОСЗ
процесуалният представител посочи, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 750 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2024 г., е и за въззивната
инстанция. Следва да се отбележи, обаче, че в договора е посочено, че възнаграждението е за
процесуално представителство и защита по гр. д. № 2824/2023 г. по описа на РС –
Кюстендил до приключването му пред всички инстанции. При тези данни и доколкото
настоящото решение подлежи на обжалване, съдът приема, че не може да се направи
категоричен извод каква част от адвокатското възнаграждение е заплатено за защита на
страната в настоящото производство. Следва да се посочи и че районният съд е определил
размера на дължимите за първоинстанционното производство на ответника и настоящ
въззиваем разноски за адвокатско възнаграждение на базата на пълния заплатен размер от
750 лв. По изложените съображения, предвид липсата на доказателства за извършване на
разходи от страна на въззиваемия конкретно за настоящото производство, такива не следва
да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 676/27.06.2024 г. постановено по гр. д. № 2824/2023 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил в частта му, с която са отхвърлени предявените от
******* ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ******, ***** искове за
признаване за установено, че Д. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., община К., ул. ***,
му дължи: 1/ главница за електроенергия, за която е издадена фактура №
**********/29.03.2023 г., за горницата над 3402,50 лв. до пълно претендирания размер от 12
963,55 лв. и 2/ мораторна лихва върху вземането за главница за периода 12.04.2023 г. -
11.08.2023 г., за горницата над 138,43 лв. до пълния претендиран размер от 518,57 лв.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6