Решение по дело №562/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 412
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20211700500562
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Перник, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба, подадена от адв.Д.Х. от
Адвокатска колегия - гр.П. - пълномощник на С.Л. - ответник по гражд.дело №
227/2020г. по описа на РС-Брезник срещу Решение №73 от 27.07.2021г., постановено
по гр.д.№ 227/2020г. по описа на РС-Брезник. С това решение РС-Брезник
ДОПУСНАЛ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между Л. П. Л., ЕГН:**********, адрес:
*** и С. П. Л., ЕГН:**********, адрес: ***, ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ: Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на *** с идентификатор
06286.501.524, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 558 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел *** и съседи
по скица имоти с идентификатори:06286.501.525, 06286.501.517, 06286.501.523 и
06286.501.1725, както и на построената в имота Сграда с идентификатор
06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1, предназначение-
Жилищна сграда- еднофамилна.
ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както следва:
1
- Л. П. Л. 1/2 идеали части
- С. П. Л. ½ идеали части.
С жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено в частта му, в която
съдът е допуснал до делба сграда с идентификатор 06286.501.524.2 по КККР на ***.
Жалбоподателят счита, че в тази му част обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли въззивния съд да го отмени,
като постанови решение, с което да изключи от делбата процесната сграда.
Съображенията, които са изложени в жалбата за това са следните: страните е
описано, че са съсобственици по наследство на сграда с идентификатор
06286.501.524.2 по КККР на ***, като всяка от тях притежава 1/2 ид.част от същата.
Със заповед №***г. , влязла в сила на ***г. Кметът на община Б., въз основа на
решение по протокол от ***г. на комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ и заповед №***г. на
Кмета на община Б. за премахване на сграда с идентификатор 06286.501.524.2 по КККР
на ***, страните са били задължени да премахнат същата, като застрашена от
самосрутване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и не подлежаща на поправяне
или заздравяване. Незаконосъобразни, неправилни и необосновани съгласно
изложеното в жалбатаса фактическите изводи на съда, намерили израз в диспозитива
на решението, с което съдът допускал до делба сграда, за която имала влязла в сила
заповед за нейното премахване като негодна, опасна и самосрутваща се. В случая
сградата не представлявала търпим строеж и не можела да бъде годен обект на делба.
Съдът не е събрал доказателства за съществуването на сградата към датата на
постановяване на решението си, предвид едномесечния срок, даден на страните по
делото за премахване на сградата, изтекъл на ***г. Процесната сграда е незаконен
строеж и не представлява обект, годен за делба. Същата е описано, че не е търпим
строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване и не можело да
бъде предмет на предмет на съдебна делба. Липсвало издадено строително разрешение
за нея, а вписването й в нотариалния акт за собственост по давностно владение не я
узаконявало. Моли се ПОС да постанови решение, с което да отмени решение
№73/27.07.2021г. в обжалваната му част , като изключи от делбата сграда с
идентификатор 06286.501.524.2 по КККР на ***
Насрещната страна, не е изразила становище по въззивната жалба.
Въззивният съд е намерил, че жалбата е допустима и е насрочил делото за
разглеждане в открито с.з.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно
призован не се явява. По делото е депозирана молба от негивия процесуален
представител адв.Д.Х.. С молбата се моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Няма възражения по изготвения доклад и моли да бъде уважена въззивната жалба. Л.Л.,
редовно призована чрез адв.М., не се явява.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
2
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Л. П. Л., адрес: ***
срещу С. П. Л., адрес: *** за делба на съсобствени недвижими имоти, подробно
индивидуализирани в исковата молба.
Твърдяло се е, че страните са наследници на общият им наследодател- П. Л. П.,
б.ж. на ***, починал на ***г., акт за смърт № ***г., на общ. ***. След смъртта си
наследодателят е оставил в наследство следните недвижими имоти:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на ***, с идентификатор
06286.501.524, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 558 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел *** и съседи
по скица имоти с идентификатори:06286.501.525, 06286.501.517, 06286.501.523 и
06286.501.1725, както и на построената в имота Сграда с идентификатор
06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1, предназначение-
Жилищна сграда- еднофамилна.
Ответникът е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и
разпореждането на съда на 10.11.2020 г, като в рамките на указания едномесечен срок
е подал отговор по исковата претенция, чрез пълномощника си адв. Д.Х. от АК-П. с
които е заявил, че не оспорва основателността на иска за делба по отношение на
подлежащото на делба дворно място и между страните по делото. Оспорва размера на
делбените квоти, при които се претендират да бъде допусната и извършена делбата,
като твърди, че притежава повече от 1/2 идеална част от дворното място, предвид
реализираните от него строежи и придобитата върху тях собственост, а именно 373/558
идеални части, а ищцата притежава 185/558 идеални части, при които идеални части
следвало да бъде допусната делбата на дворното място. Оспорил иска за делба на
сграда с идентификатор 06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., построена
върху процесния имот. Въпреки, че сградата е била собственост на общия
наследодател на страните и след смъртта му същите са придобили съсобственост от по
1/2 ид. ч. върху нея за всяка една от страните и въпреки, че същата е заснета като
самостоятелен обект в кадастралната карта на града през ***г., то същата не
представлява годен обект за делба, тъй като е разрушена и е негодна за ползване. За
същата е подадено уведомление от ответника до общинската администрация за
премахването й и за даване на предписание относно предприемане на съответни
действия. Предвид изложеното счита, че следва да бъде допусната делба на дворното
място при посочените от него квоти между страните, като иска за сградата да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Прилага писмени доказателства.
По делото пред първоинстанционният съд са били проведени няколко съдебни
заседания, в хода, на които са били събрани допълнителни гласни и писмени
доказателства.
Исковата молба е вписана в СВ Б..
Брезнишкият районен съд е приел следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че са съсобственици на процесния имот като това
следва и от представените писмени доказателства:
Видно от които по делото се установява, като не е и спорно по делото, че
страните са наследници на П. Л. П., б.ж. на ***, починал на ***г., акт за смърт № ***г.,
3
на общ. ***, което се установява от приложеното по делото удостоверение за
наследници с изх. № ***г. на общ. ***. След смъртта му П. Л. П. е оставил, видно от
представено пред първата инстанция удостоверение за наследници- двама наследника-
страните по делото - Л. П. Л., дъщеря и - С. П. Л.- син.
От приложения по делото нотариален акт в оригинал за право на собственост
върху недвижим имот придобит чрез обстоятелствена проверка- по давностно
владение № **, том ***, дело № 640 от 06.11.1973г. , находящ се в кориците на делото
пред първата инстанция се установява, че наследодателят на страните П. Л. П. е
собственик на дворно урегулирана место представляващо парцел *** в квартал ** по
плана на *** от 540 кв.м., със застроена в същото место едноетажна масивна жилищна
сграда застроена на около 40 кв. м., със овощни насъждения и дворна чешма при
граници: улица, Н. М., В. С. и Д. Б..
По делото е приложена и нотариален акт № ***, т. *, дело № 375/19.04.1974г. на
ПРС, с който наследодателят на страните П. Л. П. е учредил на сина си - С. П. Л. право
на строеж върху процесния имот за построяване на масивна жилищна сграда, което
право е реализирано и се трансформирало в право на собственост върху сградата с
идентификатор 06286.501.524.1, със застроена площ от 69 кв. м. /като тази сграда не е
предмет на делбеното производство/.
Със строително разрешение № ***г., издадено от общ. Б., въз основа на одобрен
архитектурен проект, на ответника С.Л. е било разрешено да построи върху процесния
имот и гараж, чието строителство също е реализирано и трансформирано върху право
на собственост върху сграда/гараж/ с идентификатор 06286.501.524.3, със застроена
площ от 25кв. м./ като тази сграда не е предмет на делбеното производство/.
По делото пред БрРС е била приета и Заповед № ***г. на Кмета на община Б. с
която на основание- чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195, ал. 6, ал. 1 от ЗУТ е одобрено
решението по Протокол от *** г. на Комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ назначена със
Заповед № *** г. и Заповед № *** г. на Кмета на Община Б., за премахване
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 06286.501.542.2, изградена в УПИ ***
в квартал ** по РП на ***, одобрен със Заповед № *** г., представляващ поземлен
имот с идентификатор 06286.501.542 по КККР на ***, одобрен със Заповед № *** г. да
бъде премахната като застрашена от самосрутване, вредна в санитарно - хигиенно
отношение и не може да се поправи или заздрави. Страните по делото са били
задължени да премахнат горепосочената сграда след изготвяне план за безопасност и
здраве при работа за тяхна сметка в едномесечен срок от влизане на заповедта в сила.
Заповед № ***г. на Кмета на община Б. , видно от отбелязване върху същата /стр. 34 от
делото/ е влязла в сила на 31.05.2021 г., като страните не спорят, че постройката не е
била премахната и към момента на приключване на устните състезания пред първата
инстанция.
Първоинстанционният съд е допуснал делба между Л. П. Л., ЕГН:**********,
адрес: *** и С. П. Л., ЕГН:**********, адрес: ***, СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ: Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на *** с идентификатор
06286.501.524, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 558 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел *** и съседи
по скица имоти с идентификатори:06286.501.525, 06286.501.517, 06286.501.523 и
06286.501.1725, както и на построената в имота Сграда с идентификатор
06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1, предназначение-
Жилищна сграда- еднофамилна.ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както следва: Л. П. Л. 1/2
идеали части и С. П. Л. 1/2 идеали части.
4
За да изведе тези правни изводи в мотивите си първостепенният съд е посочил,
че и към настоящия момент върху процесния имот- Урегулиран поземлен имот,
находящ се в землището на *** с идентификатор 06286.501.524, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 558 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: ***,
квартал **, парцел *** и съседи по скица имоти с идентификатори:06286.501.525,
06286.501.517, 06286.501.523 и 06286.501.1725, както и на построената в имота Сграда
с идентификатор 06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1,
предназначение- Жилищна сграда- еднофамилна, съществува съсобственост между Л.
П. Л. и С. П. Л., при делбени части 1/2 ид. ч. от имота и сградата за Л. П. Л. и за С. П.
Л., също 1/2 ид. ч. от имота и сградата.
Съдът не е намерил за основателни възраженията в отговора и в о.с.з. от
процесуалния представител на ответника, относно делбените части, като е заключил,
че ответникът е изключителен собственик на построената в имота- масивна жилищна
сграда, с идентификатор 06286.501.524.1, със застроена площ от 69 кв. м. и гараж с
идентификатор 06286.501.524.3, със застроена площ от 25кв. м.
Също така, съдът намерил, че следва да допусне до делба, построената в имота
сграда с идентификатор 06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1,
предназначение-Жилищна сграда- еднофамилна, макар и да има влязла в сила заповед
за премахването на същата. Към настоящият момент, съдът намира, че няма данни
същата да е премахната, поради което същата ще бъде допусната до делба между
страните по делото.
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно, допустимо, като настоящият съдебен състав намира, че същото е и
правилно и споделя мотивите и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По
въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от
доводите, посочени във въззивната жалба.
Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от доводите на насрещните
страни и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното:
По изложените във въззивната жалба съображения намира, че следва да посочи
следното:
Брезнишкият районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 341 и сл. ГПК
вр. чл. 34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки наличието на противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Производството е двуфазно и
в неговата първа фаза, се решават въпросите, дали е налице съсобственост по
отношение на конкретно посочен недвижим имот, между кои лица и каква е частта на
всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на
делбата между страните по делото, страната - ищец, която твърди, че е налице
съсобственост, следва да установи по категоричен и несъмнен начин този факт, както и
юридическото основание за нейното възникване, както и съществуването на вещта към
момента на извършване на делбата (така Решение № 327 от 14.06.2002 г. на ВКС по
гр. д. № 707/2001 г., I гр. о.).
5
Предмет на съдебна делба са притежаваните от участващите в производството
лица общи вещни права от един и същи вид, което следва от същността на делбата като
способ за прекратяване на съсобствеността и от разпоредбите на чл. 34, ал. 1 ЗС. По
делото не е налице спор, че страните са наследници на П. Л. П., б.ж. на ***, починал на
***г., акт за смърт № ***г., на общ. ***, което се установява от приложеното по делото
удостоверение за наследници с изх. № ***г. на общ. ***. След смъртта му П. Л. П. е
оставил, видно от представено пред първата инстанция удостоверение за наследници-
двама наследника- страните по делото - Л. П. Л., дъщеря и - С. П. Л.- син.
Не е налице и спор, че ответникът е изключителен собственик на построената в
имота- масивна жилищна сграда, с идентификатор 06286.501.524.1, със застроена площ
от 69 кв. м. и гараж с идентификатор 06286.501.524.3, със застроена площ от 25кв. м.,
като същата е била изградена, видно от представени към отговора на исковата молба
писмени доказателства- нот. акт и два броя строителни разрешителни, то същият е
единствен собственик на тези сгради, като видно от приложен нотариален акт № ***, т.
*, дело № 375/19.04.1974г. на ПРС, наследодателят на страните П. Л. П. е учредил на
сина си - С. П. Л. право на строеж върху процесния имот за построяване на масивна
жилищна сграда, което право е реализирано и се трансформирало в право на
собственост върху сградата с идентификатор 06286.501.524.1, със застроена площ от 69
кв. м. /като тази сграда не е предмет на делбеното производство/.
Със строително разрешение № ***г., издадено от общ. Б., въз основа на одобрен
архитектурен проект, на ответника С.Л. е било разрешено да построи върху процесния
имот и гараж, чието строителство също е реализирано и трансформирано върху право
на собственост върху сграда/гараж/ с идентификатор 06286.501.524.3, със застроена
площ от 25кв. м./ като тази сграда не е предмет на делбеното производство/като тази
сграда не е предмет на делбеното производство/.
Решението на БрРС не се атакува във въззивното производство и в частта, с
която съдът е приел, че следва да се допусне до делба- Урегулиран поземлен имот,
находящ се в землището на *** с идентификатор 06286.501.524, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 558 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: ***,
квартал **, парцел *** и съседи по скица имоти с идентификатори:06286.501.525,
06286.501.517, 06286.501.523 и 06286.501.1725 при равни квоти между страните по ½
ид.ч. Следва да се посочи, че и този въпрос е бил спорен пред първата инстанция,
поради построената сграда с идентификатор 06286.501.524.1 от страна на сина на
наследодателя на база учреденото му право на строеж от неговия баща, но този въпрос
не е поставен пред въззивната инстанция, поради което и следва да се приеме, че
решението в тази му част е влязло в сила. Само в допълнение следва да се посочи, че по
този въпрос е постановено ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2011 Г. ГР.СОФИЯ,
4 МАЙ 2012, даващо отговор на въпросите: 1. Какъв е смисълът на понятието
”упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС , когато е учредено с
единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество
самостоятелни обекти, 2. От кой момент започва да тече давностният срок по чл.
67 ЗС и прекъсва ли се той при прехвърляне на правото на строеж от първоначалния
на последващ суперфициар и 3. Обусловено ли е упражняването на правото на
строеж за отделни обекти в сграда от едни суперфициари от упражняването на
съответните права от други суперфициари, когато те са сключили индивидуални
договори със собственика на земята, като в същото пространно е обсъден и
въпросът за трансфоримареното на правото на строеж в право на собственост,
като е посочено, че –„…Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на
6
приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова
изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна възможност на
собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху
нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. Чл.67
ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и
постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност.
Очевидна е целта на закона да стимулира суперфициаря да реализира своето
ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не допусне то
да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и в какъв
срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност и се
изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже
от тях…“. В този смисъл е и константата съдебна практика на Върховната инстанция /
напр. Решение по дело № 280 по описа за 2018 г. на ВКС, където е обсъден този
въпрос/ , като съдът не намира, че следва да обсъжда същата, предвид обстоятелството,
че решението на районния съд не е атакувано в тази му част и същото е влязло в сила.
Спорният момент останал пред делото и във въззивното производство е дали е
следвало съдът да допуска до делба, сградата, за която заповедта на кмета за
събарянето и й влязла в сила или сграда с идентификатор 06286.501.524.2, със
застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1, предназначение- Жилищна сграда-
еднофамилна.
В този смисъл, преди да се даде отговор на поставения въпрос на вниманието на
въззивната инстанция, следва да се посочат някои правни специфики, в подобни
производства, а именно:
По правило имот се допуска до делба заедно с всички подобрения, т. е. с всички
постройки които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост - чл. 92
ЗС, такива могат да са бараки, навеси, лятна кухня, външни тоалетни, складови
постройки, включително плевни. Стопанските постройки се допускат до делба, ако са
описани в исковата молба, т. е. условие за допускане до делба на сградите е изрично да
е поискано при предявяването на иска за делба като следва да бъдат описани подробно,
за да се установява без съмнение предмета на делба. В молбата, сезираща съда като
първа инстанция не са направени подобни искания, като са допуснати до делба
СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: Урегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на *** с идентификатор 06286.501.524, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 558 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: ***,
квартал **, парцел *** и съседи по скица имоти с идентификатори:06286.501.525,
06286.501.517, 06286.501.523 и 06286.501.1725, както и на построената в имота Сграда
с идентификатор 06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1,
предназначение- Жилищна сграда- еднофамилна. ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както
следва:
- Л. П. Л. 1/2 идеали части
- С. П. Л. 1/2 идеали части
Като не са били вкл. Сградите- гараж и къща, индивидуална собственост на
ответника по делото.
В Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК е
посочено, че преценката за това дали сградите са обособени като обекти на вещни
права. С тълкувателното решение се приема, че собственост върху сграда, построена
въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена
като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде
7
годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми.
Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да
бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване
на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или
със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на
грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите и от
изграждането на сградата в груб строеж възниква обекта на суперфициарна
собственост. По делото не е спорно, че в имота се намира и Сграда с идентификатор
06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1, предназначение-
Жилищна сграда- еднофамилна, която е била собствена на наследодателя на страните и
след смъртта им е останала в тяхно наследство като съсобствена и че за същата в
резултат от депозирано в Община Б. заявление за срутването й, като опасно и
саморазрушаваща се, депозирано от ответника по делото е бил издаден констативен
протокол, а впоследствие и Заповед № ***г. на Кмета на община Б. с която на осн. чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195, ал. 6, ал. 1 от ЗУТ е одобрено решението по Протокол от
*** г. на Комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ назначена със Заповед № *** г. и Заповед №
*** г. на Кмета на Община Б., за премахване еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 06286.501.542.2, изградена в УПИ *** в квартал ** по РП на ***,
одобрен със Заповед № *** г., представляващ поземлен имот с идентификатор
06286.501.542 по КККР на ***, одобрен със Заповед № *** г. да бъде премахната като
застрашена от самосрутване, вредна в санитарно - хигиенно отношение и не може да се
поправи или заздрави. Страните по настоящето дело са задължени да премахнат
горепосочената сграда след изготвяне план за безопасност и здраве при работа за тяхна
сметка в едномесечен срок от влизане на заповедта в сила. Същата е влязла в сила на
*** г., като и до момента не е съборена сградата и същата съществува, за което не се
спори по делото. В самата Заповед на Кмета на общ. Б. /стр. 43 от делото/ е посочено,
че собственици на сградата, задължени да я премахнат са именно страните по делото.
Следва да се посочи, че право на собственост може да съществува върху
застроен обект, който съставлява самостоятелен обект на вещни права съгласно
действалите към момента на построяването или обособяването му строителни правила
и нормативи. Неизбежно под действието на времето се е започнало последващо
разрушаване на части от процесната сграда, но еднозначна е съдебната практика, че до
влизане в сила на заповед на кмета за премахване на незаконен строеж, освен ако не е
допуснато предварителното й изпълнение, обекта на правото на собственост
съществува и съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба – чл. 196 ЗУТ / като
арг в тази насока е и чл. 66, ал. 2 ЗС съгласно който- правото на строеж не се погасява,
ако постройката или част от нея погине, поради което не се препятства възможността
на по-късен етап сградите да бъдат възстановени. Следва да се има предвид, че делбата
е допустима дори и при незаконни строежи, тъй като незаконно построената сграда не
е предмет извън оборота и продажбата й не е забранена от закона (в този смисъл
Решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., IV г. о.)/. Въпросът в случая е
дали законна, към момента на изграждането й, но самосрутваща се сграда, за която има
влязла в сила заповед за премахването й, но не е премахната от собствениците е годен
обект на делба и следва да се допусне до делба или искането за нея следва да се
отхвърли, както се твърди в жалбата.
Следва да се посочи, че относно недопустимосста до делба е установено в
практиката, че такава хипотеза е налице при напр.- несъществуваща вещ /унищожена
или отчуждена/. Може да се иска и да се допуска делба на налична обща вещ, но не и
на бъдеща такава - 2566-70-І. Допускат се до делба съществуващи обекти. За да бъде
допусната делбата е необходимо да се установи, че вещта съществува към момента
на допускане на делбата и че е съсобствена между съделителите към същия този
8
момент - 525-85-І.Делото се прекратява дори и когато делбата е допусната и във
втората фаза е установи, че имотът не съществува. В настоящия случай, не се спори, а
по делото се установява и че процесната сграда е съсобствена на страните по делото,
като районният съд я е допуснал до делба при равни квоти по една втора за всяка от
страните, като е посочил, че макар и да има влязла в сила заповед за премахването й,
същата съществува и е годен обект на делба. Настоящата инстанция, намира, този
извод на районния съд за правилен и законосъобразен, а възраженията във въззивната
жалба в посочения смисъл за неоснователни. Следва да се посочи, в този смисъл следва
да се посочи, че с издаване на заповедта за премахване е възникнало административно
правоотношение между административния орган и задълженото с административния
акт да извърши определени действия лице-собственик на сградата. С изтичане на срока
за доброволно изпълнение възникналото задължение за премахване, вменено на
собственика на сградата не се погасява, а от друга страна действията по организиране
премахването на сградата ако не бъдат предприети от съделителите в случая, преди
изтичане срока за доброволно изпълнение, се извършват от общината-Съгласно чл.
196, ал.1 ЗУТ премахването на негодни за ползване или застрашаващи
сигурността строежи се извършва от собствениците им за тяхна сметка
доброволно в срок,определен от административния орган в заповедта, а ако това
не бъде сторено-съобразно чл. 196, ал.2 ЗУТ-премахването се извършва
принудително от общината за сметка на собственика, като евентуално развитието
на такива отношения би било подведено под хипотезата на гестията / по чл.60- 61, ал.1
ЗЗД и следв./, като данни в казуса и в този смисъл няма, и следователно, следва да се
приеме, че след като страните не са изпълнили заповедта, няма доказателства и
общината принудително да е извършила събаряне на сградата, то същата
съществува и подлежи на делба, като годен обект на право на собственост.
Разпоредбата на чл. 196 от ЗУТ възлага на собствениците за тяхна сметка
премахването на строежите, за които има заповед на кмета на общината, че трябва да
бъдат премахнати. Ако собствениците не премахнат в определения срок строежите, те
се премахват от общината за тяхна сметка. До премахването им обаче строежите се
използват по предназначение, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки, а когато
са съсобствени, съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба. В случай, че
сградата бъде премахната, съсобствеността ще се превърне в право на парична
равностойност и ще се ликвидира като парична претенция, ако сградата не съществува
при извършването на делбата. Ето защо и в тази част решението на районния съд е
правилно и следва да се потвърди.
В този см. Виж и - решение № 432 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 6086/2007 г. на
ВКС, II г. о.. р. № 315/25.10.2012 г по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, опр. № 281/17.04.12 г. по гр. д. № 466/11 г. на I г. о. и опр. №
1017/27.10.2010 г. по гр. д. № 1142/10 г. на II г. о. Решение № 432 от 19.06.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 6086/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова , в този
смисъл е и решение № 102/04.10.2019 г. по гр. д. № 4736/2017 г., II ГО, ВКС)..
В този смисъл решението на РС Брезник като правилно следва да се потвърди в
атакуваната му част.
С решението си в първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено в
атакуваната част. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73 от 27.07.2021г., постановено по гр.д.№
227/2020г. по описа на РС-Брезник в частта в която е допусната делба по отношение на
сграда с идентификатор 06286.501.524.2, със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи- 1,
предназначение- Жилищна сграда- еднофамилна.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10