Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Сливен, 06.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание,
проведено на десети декември през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА
КОСТОВА
при участието
на секретаря Ивайла Куманова,
като разгледа
докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 185
по описа за 2019 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявена е
искова молба от Ю.А.Ч. срещу „А.Б.Б.” АД, в която
ищцата моли съдът да приеме за установено, че не дължи по договор за кредит
„Жилище” № 20398/15.12.2006 г. на „А.Б.Б.” АД
следните суми: просрочена главница в размер на 10 534,90 лв., текуща лихва в
размер на 0,04 лв., просрочени договорни лихви в размер на 28 632,52 лв., лихви
върху просрочена главница 583,24 лв. и неустойка върху просрочени лихви в
размер на 340,80 лв.
Твърди се, че
ищцата е сключила с ответната банка договор за кредит „Жилище” №
20398/15.12.2006 г., по силата на който са й предоставени 17 000 лв. за
ремонт на собственото й жилище, находящо се в гр.
Сливен ***. Дължимата месечна анюитетна погасителна
вноска е договорена в размер на 171,85 лв., при краен срок за погасяване на
кредита м. декември
Твърди се, че процесните суми са недължими от ищцата, тъй като на първо
място процесните неустоични
клаузи по чл. 5 т. 3 и на чл. 5 т. 4 от Договора са нищожни, като противоречащи
на добрите нрави и като внасящи неравноправие в отношенията между
кредитополучателя и банката. Алтернативно се твърди, че кредиторът не е имал
право да отнася извършените плащания за погасяване на неустойка, а е следвало
да ги отнася за изпълнение на задълженията по погасителния план, тъй като
поради липса на поредност на плащанията, уговорена в
договора, приложение следва да намери правилото на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД,
съгласно което при наличието на еднородни задължения, които длъжникът не може
да изпълни едновременно, следва да се погаси това задължение, което той посочи.
Твърди се, че ищцата е провеждала срещи с
представители на банката и е предявявала искания всички извършени от нея
плащания да послужат за изпълнение на договора по погасителния план. Банката е
отказала да удовлетвори исканията й, като й е предложила да сключат Анекс № 2
към договора, с който да бъде преструктуриран кредита. Ищцата е отказала да
подпише този анекс, като е търсила съдействие от различни институции. Твърди се
още, че неустоичните уговорки противоречат на добрите
нрави, същите са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 5 от
Закона за защита на потребителите.
Предвид горното
от съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ищцата не дължи по договора за кредит „Жилище” процесните
суми. Претендира се присъждане на деловодните разноски.
Исковата е
връчена редовно на ответната банка.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия
се твърди, че действително ищцата е изпаднала в забава за плащане на
погасителните си вноски за срок от 61 дни, което е наложило банката да започне
да начислява неустойките по чл. 5 т. 3 и чл. 5 т. 4 от договора за кредит.
Ищцата многократно е била уведомявана за начина, по който са погасяване на задълженията
й чрез удържаните суми. Нито веднъж тя не е направила възражение по чл. 76 от ЗЗД. През последните години писмата, които банката е изпращала не са били
получавани от ищцата, тъй като същата не е била намерена на посочения в
преписката адрес. Навеждат се възражения по твърдението за нищожност на
клаузите за неустойка, като се сочи, че не е налице нарушение на добрите нрави,
тъй като страните са договаряли свободно своите права и задължения в
съответствие със законовите разпоредби и без да се цели неоснователно
обогатяване на кредитора и злепоставяне на длъжника. Неоснователно е
позоваването и на чл. 76 от ЗЗД, тъй като ищцата няма писмено искане по реда на
чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, която разпоредба същевременно е и неприложима, тъй като не
става въпрос за еднородни задължения към ответната банка. Сочи се, че в случая
е приложима разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД съгласно ТР № 3/27.03.2019 г.
Твърди се още, че е неоснователно приравняването на процесния
договор за кредит с потребителски кредити по Закона за потребителския кредит в
сила от
По делото е
депозирана допълнителна искова молба, в която се обосновава правния интерес на
ищцата от предявения установителен иск. Изложени са
възражения по оспорванията наведени от ответната
банка, като са изложени обстойни аргументи в подкрепа на възраженията.
Депозиран е и
допълнителен отговор, в който се сочи, че не отговаря на истината твърдението,
че погасителните суми по кредита на ищцата се удържат от трудовото й
възнаграждение, тъй като видно от извлечение от сметка за периода 31.01.2020 г.
до 05.05.2020 г. по тази сметка са внасяни суми от
трети на ищцата лица. Излагат се допълнителни аргументи в подкрепа на
първоначално наведените възражения.
В с.з. ищцата не
се явява и не се представлява. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответната
банка се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва
основателността на исковите претенции изцяло. Представя подробни писмени
бележки.
От фактическа
страна се установява следното :
Ищцата е сключила
с ответната банка договор за кредит „Жилище” № 20398/15.12.2006 г., по силата
на който са й предоставени 17 000 лв. за ремонт на собственото й жилище, находящо се в гр. Сливен ***. Дължимата месечна анюитетна погасителна вноска е договорена в размер на
171,85 лв., при краен срок за погасяване на кредита м. декември
Кредитът е бил
обезпечен с ипотека върху жилището, за което страните са сключили нотариален
акт № 83, том 8, рег. № 9386, дело № 956/2006 г. на нотариус Н.С. - Сливен.
За усвоения
кредит кредитопучателят е дължал на банката годишна
лихва, формирана от базовия лихвен процент в лева, определян периодично от
Управителния съвет на банката и надбавка от /-0.50/ пункта. Към 15.12.2006г.
БЛП на ответната банка за жилищни кредити е бил в размер на 7.60%., уреден в
т.5.1 от Договора.
За периода от
25.08.2007г. до 25.02.2010г. ищцата Ч. е допуснала забава в плащането на
погасителните вноски от 10, 20 и 60 дни. След 26..2010г. дните забава в
плащанията са се увеличили /приложение № 1 от заключението на в.л./
Съгласно чл. 5 т.3
от Договора страните са приели, че при просрочие от
страна на кредитопучателя на изплащанията на
главницата, банката начислява и събира допълнение към лихвата по т.5.1 и
наказателна надбавка над нея в размер на 15 пункта годишно, начислявана върху
просрочената сума.
Съгласно т.5.4 от
договора начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане на
отделна сметка, като в този случай кредитопучателите
дължат на банката неустойка в размер на 15 % месечно.
Съгласно т.5.1 от
договора за кредит е определен начинът
по който се начислява възнаградителната лихва върху
усвоения кредит. По силата на т.6 от договора, Банката си запазва правото по
своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни
условия налагат това. При промяна на размера на БЛП, новият БЛП е валиден от
1-во число на месеца, следващ месеца на Решението на Управителния съвет на
Банката за промяната му.
За погасяване на
задължението по договора за кредит „жилище“ № 20398 от 15.12.2006г.
кредитополучателите са внесли до
25.12.2019г. сумата от 27 882.68 лева. С внесената сума са погасени
следните задължения :
-
Погасена главница 6 430.89 лева;
-
Погасени договорни лихви – 7 421.56 лева;
-
Погасена лихва върху просрочена главница – 4 098.50
лева;
-
Погасена неустойка
върху просрочена лихва – 9 924.12;
-
Такса за поддръжка на сметка – 7.61 лева.
След направените
плащания и начислените от страна на банката лихви върху просрочена главница и
начислените неустойки върху просрочената лихва, задължението на Ю.А.Ч. по процесния договор за кредит „Жилище“ възлиза в размер на
36 434.08 лева към 25.12.2019г.,
както следва :
-
Неплатена главница – 10 569.10 лева;
-
Неплатени договорни лихви – 3 783.89 лева;
-
Неплатена лихва върху просрочената главница –
2 063.78 лева;
-
Неплатена неустойка върху просрочена лихва –
20 017.31 лева.
В хода на
производството са извършвани плащания от ищцата по процесните
задължения, като считано към 29.06.2020г.
задължението на Ю.А.Ч. е в размер на 35 345.88лева, както следва :
-
Неплатена главница – 9 480.90 лева;
-
Неплатени договорни лихви – 3 783.89 лева;
-
Неплатена лихва върху просрочената главница –
2 063.78 лева;
-
Неплатена неустойка върху просрочена лихва –
20 017.31 лева.
Базовият лихвен
процент на „А.Б.Б.“ АД се определя съгласно методика
за лихвен процент по кредити в лева. Методиката регламентира начина на
изпълване на БДИФЛ. Източникът на данни за БДИФЛ е лихвената статистика на БНБ,
публикувана на интернет страницата на БНБ.
При определяне на
стойността на БДИФЛ, банката – ответник не упражнява никаква собствена преценка,
като единствено прилага публикуваната стойност на ефективен годишен процент за
съответния месец. Обявената от БНБ стойност на БДИФЛ се прилага като
референтен лихвен процент по кредитите на ФЛ.
Съгласно т.5.1 от
договора за кредит годишната лихва, дължима от кредитополучателите е формирана
от БЛП, определян периодично от Управителния съвет на банката и в периода на
действие на договора се е променял както следва : от 19.11.2008г. – 8.6% и от
25.02.2009г. – 8.9%. на базата на тези промени банката е променяла договорния
лихвен процент, както следва : 7.6% за периода от 15.12.2006г. до 14.10.2008г.;
8.1% за периода от 15.10.2008г. до 24.02.2009г.; 8.4 % за периода от
25.02.2009г. до 24.06.2009г. и 8.9% за периода от 25.06.2009г. до 25.12.2019г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събрания писмен доказателствен материал по делото и изслушаното експертно
заключение, изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Предявени са отрицателно
установителни искове за недължимост
на парично вземане с правно основание чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 79 от ЗЗД.
Съдът намира
исковите претенции за допустими с наличен правен интерес, предвид изтичането на
срока на процесния договор за кредит и начислените и
изискуеми вноски по него.
Неоснователно е
приравняването на процесния договор за кредит с
потребителските кредити по Закона за потребителския кредит, който влиза в сила
от 2010г., както и с кредитите по Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите. Съгласно разпоредбата на пар.4 от ПЗР
на този последен закон, той не се прилага за договори за кредити за недвижими
имоти, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл.41 /за
предсрочно погасяване на кредита/ същото съдържание има и пар.5
от ПЗР на Закона за потребителския кредит.
По делото остана
недоказано възражението на ищцата за неправилно прилагане на разпоредбата на
чл. 76, ал.1 от ЗЗД. На първо място остана недоказан факта, че ищцата е поискала
писмено от банката и посочила кои задължения да се погасяват с платените
вноски. Съгласно мотивите на ТР № 3 от 27.03.2019г. дори длъжникът да посочи в
каква поредност следва да се погасява паричното
задължение, то при частично изпълнение този избор не е задължителен за
кредитора. Той може да приеме това предложение, да откаже да приеме
изпълнението или да извърши погасяване по реда на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, според
който когато плащането не е достатъчно да покрие лихвите, разноски и главница,
погасяват се напред разноските, след това лихвите и най – накрая главницата.
Поради недоказаност на това възражение, към момента не е доказана недължимостта на претенцията за просрочената главница в размер
на 9 480.90 лева.Исковата претенция следва да бъде уважена само за
разликата до пълния претендиран размер, а именно за
сумата от 1054 лева, като до размера на дължимото от 9 480.90 лева бъде
отхвърлена.
Дължимостта на главницата в размер на 9 480.90 обосновава и акцесорното задължение за плащане на лихви върху
просрочената главница в размер към 29.06.2020г. на сумата от 2 063.78 лева /посочен в ССчЕ/,
както и текуща лихва в размер на 0.04 лева. С оглед това, че установеното
задължение надхвърля размера на исковата претенция – 583.24 лева, то същата
следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
Клаузите
относно наказателната надбавка т.5.3 към годишната лихва върху главницата и по
т.5.4 относно уговорената неустойка върху неизпълнените задължения за
погасяване на лихва, следва да се разгледат с оглед на уговорените последици от
неизпълнение на задължението и уредбата на отношенията по повод вредите, които
банката като кредитополучател може да претърпи. Според чл.79 от ЗЗД
законодателят е предвидил че кредитор, който не получи изпълнение в отклонение
от сключения договор по време, обем, качество, има право на обезщетение за
вреди, когато тези вреди са в пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. При парично задължение на осн. чл.
81, ал.2 от ЗЗД длъжникът не може да се освободи от отговорност за
неизпълнение.
Уговорката в
чл.5.3 от договора предвижда, че при просрочие на
кредитополучателя на изплащането на главницата, банката начислява и събира в
допълнение към лихвата по т.5.1 наказателна надбавка над нея в размер на 15
пункта годишно, начислявана върху просрочената сума. В случая няма накърняване
на добрите нрави като основание за нищожност на тази клауза в т.5.3 от
договора. Клаузата предвижда, че при забава изпълнението за връщане на главницата
по реда и в сроковете, посочени в погасителния план се дължи неустойка.
Размерът, който е формиран при сключване на договора действително е над
действащия размер на законната лихва. Но този размер е действителния размер на
вредите, търпени от неизпълнение на паричното задължение. Неустойката освен обезщетителна функция има и санкционна функция, като целта
е да стимулира изпълнението. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите й функции и не накърнява принципа на справедливостта, с което да води
до накърняване на добрите нрави. Уговореният размер на неустойката като
определен процент над възнаградителната лихва
изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели. Този извод се налага от действието
на чл. 92 от ЗЗД, предвиждащ, че страните могат да уговорят неустойка за
неизпълнение на задължението с цел да репарират вредите и да стимулират
изпълнението. Неизпълнението на задължението и допусната забава за връщане на
главницата в срок, води до начисляване и дължимост на
неустойката в размер на 3 783.99 лева /по заключението на ССчЕ/. Не е дължим остатъка до пълния размер на исковата претенцията,
а именно сумата от 24 848.63 лева.
Клаузата
в т.5.4 от договора предвижда задължение на кредитополучателя за заплащане на
неустойка върху начислените, но неплатени лихви в т.5.1 от договора. Размерът
на неустойката е 15 % месечно, това преизчислено на дневна база означава, че
неустойката е в размер на 0.5% на ден върху лихвите, неплатени на падежа,
предвиден в погасителния план или 180% годишно. Така предвидената неустойка е
извънредно висока и несъразмерна със задължението, за неизпълнение на която е
предвидена. В ТР 1/2009г. от 15.06.2010г. е разяснено, че преценката за
нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, се
прави с оглед примерно посочените критерии, сред които съотношението на
неустойката и очакваните вреди.
Икономическата
цел на отпуснатия кредит е придобиване на парични средства и за двете страни. В
случая за кредитополучателя, тя е покриване на текущи нужди, а за банката е да
получи реализиране на целта на кредита, плюс печалба чрез получаване на възнаградителна лихва. Извън тази цел, всеки получен доход
излиза извън присъщата функция. Именно формирането на неустойката по чл. 5.4 от
договора излиза извън посочените функции на обезщетение на обезщетение за
неизпълнение. Формира се размер на вземане, което води до неоснователно
разместване на парични средства извън
целите на кредитната дейност на банката. Обезщетението за неизпълнение следва
да е в рамките на уговорените цели и да не създава нови задължения, които да
правят невъзможно погасяването на кредита. А с така уговореното задължение се
създава обременяване на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за
кредит. Наличието на предоставени обезпечения също води до извод, че
предвидената неустойка е извън обезпечителната си функция, следваща чл. 92 от ЗЗД. В съвкупност всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че с
клаузата по чл. 5.4 от договора страните са нарушили принципа на справедливост и
се явява нарушение на добрите нрави, основание за нищожност на посочената
клауза на осн. чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД. Наличието на
основание за прогласяване на нищожност води до пречка за събиране на посочената
неустойка, изчислена от вещото лице в размер на 20 017.31 лева, считано
към 29.06.2020г..
Съобразно изхода
на спора, правилата на чл. 78 от ГПК и представените от страните списъци по чл.
80 от ГПК, на ищеца са дължими деловодни разноски в размер на 2 511 лева.
На ответната банка също са дължими деловодни разноски съобразно отхвърлената
част от исковите претенции в размер на 598 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „А.Б.Б.“ АД с ЕИК ****със
седалище гр.София, район „Възраждане“ и адрес на управление бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 79, че Ю.А.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 1054
лева, представляваща главница на задължението по договор за кредит „Жилище“ №
20398/15.12.2006г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията относно размера на дължимата към
29.06.2020г. главница – 9 480.90 лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Ю.А.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** за признаване на установено
по отношение на „А.Б.Б.“ АД с ЕИК ****със седалище
гр.София, район „Възраждане“ и адрес на управление бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
79, ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 583.24 лева – лихви върху просрочена главница
по договор за кредит „Жилище“ № 20398/15.12.2006г., както и текуща лихва в
размер на 0.04 лева.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „А.Б.Б.“ АД с ЕИК ****със
седалище гр.София, район „Възраждане“ и адрес на управление бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 79, че Ю.А.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 24 848.63
лева,представляваща договорни лихви по чл.5.3 от договор за кредит „Жилище“ №
20398/15.12.2006г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията относно размера на дължимата към
29.06.2020г. сума в размер на 3 783.89 лева.
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата по чл.
5.4 от от договор за кредит „Жилище“ №
20398/15.12.2006г., сключен между страните, като :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „А.Б.Б.“ АД с ЕИК ****със
седалище гр.София, район „Възраждане“ и адрес на управление бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 79, че Ю.А.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 340.80
лева, представляваща задължение по чл. 5.4 от договор за кредит „Жилище“ №
20398/15.12.2006г.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ АД с ЕИК ****със седалище гр.София, район „Възраждане“
и адрес на управление бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 79, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Ч. с
ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 2 511лева - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Ю.А.Ч. с
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.Б.“ АД
с ЕИК ****със седалище гр.София, район „Възраждане“ и адрес на управление
бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 79, сумата в размер на 598 лева - деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :