Решение по дело №29/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

№

                        

град Ловеч, 15.12.2022 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:                                             

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при секретаря                   МАРИНА ФИЛИПОВА                 като разгледа докладваното от съдията т. д. № 29 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане.

Постъпила e искова молба от адв. П.К. САК пълномощник на М.К.Д.-К., ЕГН **********, и К.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за призоваване: *******, против: ЗК "Лев Инс" АД ***** д. Посочва, че са съответно дъщеря и внучка на починалата, вследствие на ПТП П. Н. Д. на 85 години, станало на 28.07.2018 г. около 10.40 ч. в общ.Казанлък, обл. Стара Загора, с извършител  Д.П.М., управлявал автобус ,.Сетра " модел „ С215ХД" с peг. № ****.

По случая било образувано ДП №284 ЗМ 935/18г. по описа на РУП-Казанлък, което към настоящия момент е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпилото ПТП са допуснатите от водача Д.П.М. нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Д.П.М. и настъпилите обществено опасни последици - смъртта на П. Н. Д..

За увреждащия автобус „Сетра " модел „ С215ХД" с per. №*****, управляван от водача Д.П.М. има сключена застраховка „Гражданска отговорност" със ЗК " Лев Инс*'АД, гр. София, застрахователна полица BG/22/118001563482/29.05.2018г., със срок на валидност една година, валидна от 29.05.2018 г. до 28.05.2019 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2017 г. при едно увредено лице, какъвто е конкретния случай.

Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Лев Инс” АД, като са представили   всички  документи,  с  които  разполагат.   По  заведената  преписка застрахователят не се е произнесъл. Считат, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК "Лев Инс" АД за причинените им неимуществени вреди.

В резултат на инцидента е загинала П. Н. Д., на 85 години, която като тяхна майка и баба, ги е крепяла и свързвала, била е опора за дъщеря си и внучка си и те са се радвали на нейните грижи и морална подкрепа. П. е била в добро здравословно състояние, жизнена за възрастта си, грижела се е за семейството си, разбирали са се и си помагали взаимно. Между нея и ищците са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. С причинената смърт те загубили моралната и физическа подкрепа на своята майка и баба, която винаги са имали и на която са разчитали през целия си живот. Децата, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на родителите си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на майката и баба - добра, енергична, жизнена жена се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на П. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.

Посочват, че настъпилите вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Д.П.М., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК"Лев Инс" АД на основание чл. 226 от КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

Молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника ЗК „Лев Инс"АД, да заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди, както следва: на М.К.Д.-К. - сумата от 200 000лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на майка й П. Н. Д.; на К.П.Б.-сумата от 50 000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баба й П. Н. Д.. Претендират законна лихва върху сумите, считано от 05.08.2018 година - датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вре.чл.430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС. Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********, представлявана заедно от М.М. – Г. и П. Д. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М.В.. Оспорва допустимостта на предявените искове, поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал. 3, вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането. Посочва, че по повод отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от името на ищците е образувана застрахователна преписка №0000-1000-01-18-7635. Застрахователят е уведомил пълномощника на заявителите - адв. А.Б., за необходимостта от представяне на посочените в това писмо примерно изброени допълнителни документи, но такива не са били представени и застрахователната преписка е приключена в установените за това срокове с отказ.

Предвид липсата на представени от заявителите документи, които да установяват основанието на претенциите, за застрахователя не е била налице обективна възможност да се произнесе по заявените извънсъдебно искания, нито е било налице правно основание същите да бъдат уважени, във връзка с което счита предявените искове за недопустими по аргумент от чл. 498, ал. 2 от КЗ.

Оспорва изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди - по основание и по размер, както и всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията за механизъм на пътно-транспортно произшествие между автобус „Сетра С 215ХД" с peг. №*** и пешеходеца П. Н. Д., както и твърдението, че пешеходката е била неподвижна, пред автобуса при потегляне на превозното средство. В този смисъл счита, че причина за настъпване на произшествието не са субективните действия на водача на автобуса, които да са се изразили в нарушение на правилата за движение по пътищата, и с аргумент от разпоредбата на чл. 300 ГПК.

Поддържа, че произшествието е настъпило поради нарушение на установените правила за движение по пътищата, извършено от наследодателката на ищците като пешеходка - чл. 113 от ЗДвП, като е навлязла внезапно пред превозното средство, в неговата лентата и треактория на движение, на място, което не е предназначено за преминаване на пешеходци и не е обозначено със съответни пътни знаци или маркировка, с бърз ход, без оглед на конкретната пътна обстановка, в непосредствена близост до движещото се МПС и без оглед на неговата скорост на движение и отстояние, във връзка с което твърди, че за водача на автомобила произшествието е било непредотвратимо.

В условията на евентуалност и в случай, че пешеходката е била в престой, на пътното платно пред превозното средство, каквито са твърденията в исковата молба поддържа, че транспортният инцидент е възникнал по причина от действията на пострадалата в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, въвеждащ забрана за пешеходците да спират без необходимост на платното за движение.

Самостоятелно поддържа, че поведението на пострадалата като пешеходец не е било съобразено с конкретната пътна обстановка и произшествието е настъпило поради липса на положена от нейна страна грижа, каквато и най-небрежния би положил. Всички възражения за възникване на произшествието по причина от нарушения на правилата за движение от страна на пешеходеца, заявява в условията на евентуалност и като възражения за съпричиняване на пострадалата П. Д..

Оспорва твърдението, че П. Д. е починала вследствие на телесни травми и/или увреждания, възникнали от съприкосновение с посоченото превозно средство. В условията на евентуалност оспорва твърденията, че получени при посочения транспортен инцидент телесни травми са обусловили възникване на състояние, от което за П.Д. да е последвал летален изход.

Оспорва всички твърдения за търпени в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие неимуществени вреди и твърденията относно естеството на засягане на правната сфера на ищците, както и твърденията относно естество и проявление на заявените неимуществени вреди.

Изтъква, че ищците са пълнолетни лица, със завършено личностно и социално развитие - предвид на това, че към датата на ПТП всички са пълнолетни, със собствен бит и личностна среда, като не са налице данни низходящите наследници на пострадалата да са съжителствали в едно и също домакинство с нея или да са били зависими в бита си от пострадалата. Не са налице и обективни данни за особени обстоятелства, определящи на посочената възраст зависимост на ищците в личностен или социален аспект от пострадалата, вкл. за физическа подкрепа, и които обстоятелства да определят наличието на връзка, различна от съдържанието, в която същата обичайно се възприема на посочената възраст и между лица от посочения родствен кръг.

Относно претенцията на К.П.Б. - внучка на пострадалата П. Н. Д., освен предходните възражения срещу твърденията относно неимуществени вреди и оспорването на основанието и размера на исковите претенции, самостоятелно оспорва претенцията на ищцата Б. като изцяло неоснователна, вкл. относно претендирания размер, като твърди, че по отношение на тази ищца не е налице материално притезание, съответно - право на обезвреда, поради липсата на особени обстоятелства, от които да е допустимо разширяване на кръга от лица с право на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно Постановление №4/68г., Постановление №5/69г. на Пленума на ВС, както и TP №1/2016г. по ТД №1/2016г. - ОСНГТК.Развива подробни съображения в тази насока.

Счита, че така формулираните с общи оценъчни понятия фактически твърдения относно основанието на този иск обосновават претенция за парична сума, отколкото за накърнени права на ищеца, нуждаещи се от съдебна защита, поради което поддържа, че тази искова претенция е изцяло неоснователна.

Оспорва твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на предявените от М.К. и К.Б. исковите претенции.

Оспорва предявените искови претенции за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендираните искови суми са недължими по аргумент от оспорването на твърденията за авторство на деликта, а отделно - изключително завишена и като такава са в колизия с обективните критерии, определени посредством тълкувателната практика относно приложението на чл. 52 ЗЗД.

Съгласно трайно установената практика на Върховен касационен съд на Р България, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата /в този смисъл: Решение № 50 от 18.05.2017г. на ВКС по т.д.№ 598/2016г., II т.о., ТК и цитираната в това решение практика на ВКС/. Съгласно Решение № 9 от 02.02.2018г. на ВКС по гр.д.№ 1144/2017г., III г.о., ГК репарирането на претърпени неимуществени вреди не бива да служи за обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.

Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.

В конкретния случай, към датата на ПТП ищцата М.К. е на възраст 57 години, ищеца К.Б. е на възраст от 24 г. Пострадалата П. Д. е бил на 85 години. Първата ищца претендира обезщетение в размер на 200 000 лева, което представлява 392 минимални работни заплати /при минимална работна заплата за страната за 2018г. в размер на 510 лева на месец/ или минимален месечен доход на едно лице за период от повече от 32 години и половина. Претенцията на втората ищца възлиза в размер на 50,000.00лв., което при същите условия възлиза на 98 минимални работни заплати, или дохода на едно лице за период от повече от 8 години.

Отделно, съобразно действащият към момента на предявяване на претенцията на ищцата Б. § 96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определя лимит относно претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: ,До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.", но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1 /2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

На самостоятелно основание, претендираното парично обезщетение е изключително завишено и поради заявените в условията на евентуалност възражения за принос в изключителна степен на наследодателя на ищците за настъпване на произшествието.

Оспорва изцяло акцесорните искове за присъждане на лихва от 05.08.2018г. - датата, на която се сочи да е изтекъл срокът за произнасяне на застрахователя по извънсъдебно предявените претенции, като поддържа, че заявените акцесорни искове са изцяло неоснователни както поради неоснователност на главните искове, така и с аргумент за неизтекъл рекламационен срок предвид липсата на представени по застрахователната преписка доказателства относно авторство на деликта, въз основа на които да се обоснове извод за основателност на претенциите.

Ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период. Съобразно Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане тримесечният срок, установен от чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането и определен от практиката на ВКС като рекламационен.

По извънсъдебно образуваната застрахователна преписка по претенцията на ищците за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, от страна на застрахователя са били поискани документи за установяване настъпването на деликт, каквито не са предоставени от заявителите. В тази връзка, ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период, за да му се възлага и задължение за изплащане на лихва от посочената дата, към която претенцията на ищците не са били установени по основание и размер.

Във връзка с предходното, предявените претенции за заплащане на лихва от датата на настъпване на събитието са изцяло неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищците на направени по делото разноски, в случай на освобождаване от задължението им за заплащане на такси и разноски за производството.

Оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че същият не се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата или не се сочи основание за приложение на тази разпоредба, както и в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, във връзка с което заявявам възражение за прекомерност. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Изразено е становище по доказателствените искания на ищците и са направени доказателствени искания.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечен като трето лице помагач на страна на ответното дружество Д.П.М. - ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. ****. Посочва, че правният им интерес от привличане на третото лице-помагач е обусловен от възможността да предявят иск срещу посоченото лице.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците. Единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел е с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено, видно от заведената по случая преписка пред ответника.

С оглед гореизложеното, предявените искове са допустими, подлежат на разглеждане по същество и моля да продължите процесуалните действия по делото.

Оспорват всички възражения в тази насока на застрахователното дружество като неоснователни и недоказани. Счита, че ответното дружество неоснователно оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на водача, тъй като механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Посочват, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О.За доказване на виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия л.а., са представили доказателства и доказателствени искания.

Считат, за неоснователни твърденията за настъпване на ПТП по вина на починалата П.Н.Д., както и евентуално наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, са голословни и неоснователни, както и останалите оспорвания в отговора. Поддържат направените и правят нови доказателствени искания, оспорват се част от доказателствените искания на ищеца, както и искането по чл. 219 от ГПК.

Подаден е допълнителен отговор от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, в което заявяват, че поддържат подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него, както и всички направени в него възражения.

С определение № 9/ 06.01.2020 година производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК, до приключване на ДП № 86/ 2019 година на Окръжен следствен отдел в ОП – Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.

След служебна справка се установява, че присъда № 6/ 01.03.2022 година по НОХД № 20215500202786/ 2021 година по описа на ОС – Стара Загора, Д.П.М., е признат за виновен за  това, че на 28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на километър – 8, свързващ паметник „Шипка“ с паметник „Бузлуджа , при управление на МПС, автобус марка “Сетра " модел „С215ХД" с peг. № *********, при нарушаване правилата за движение по пътищата е по непредпазливост причинил смъртта на П.Н.Д. ***, поради което и на основание чл. 3433, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК.Присъдата като необжалвана е влязла в сила на 17.03.2022 година.

С определение № 260162/ 09.05.2022 година производството по делото е възобновено и на основание чл. 219, ал.1 от ГПК в качеството на трето лице - помагач на страна на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, е конституиран Д.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, като са му указани правата и последиците по чл. 221 – чл. 223 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата К.П.Б. не се явява, ищцата М.Д.-К. се явява лично, двете се представляват от ад А.Б. от АК - София, който от името на доверителките си прави изменение на исковите претенции по отношение на размера, като поддържа и моли да бъдат уважени в следните размери за М.Д.-К. за сумата от 120 000 лева, а за К.Б. в за сумата от 30 000 лева. Претендира разноски разноски на основание чл. 38 от ЗАдв, ведно с ДДС, съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Развива подробни съображения в писмени бележки.

Ответното дружество се представлява от адв. М., която моли да бъде постановено решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения. Претендират и присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

С присъда № 6/ 01.03.2022 година по НОХД № 20215500202786/ 2021 година по описа на ОС – Стара Загора, Д.П.М., е признат за виновен за  това, че на 28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на километър – 8, свързващ паметник „Шипка“ с паметник „Бузлуджа , при управление на МПС, автобус марка “Сетра " модел „С215ХД" с peг. № *********, при нарушаване правилата за движение по пътищата е по непредпазливост причинил смъртта на П.Н.Д. ***, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 17.03.2022 година.

Не се спори от страните по делото, че автобус марка “Сетра " модел „С215ХД" с peг. № ********* към датата на ПТП-то има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. 

 

 

 

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите С.Л. К. и И.В. И..

Според св. П.К., ищците като дъщеря и внучка поддържали много близки отношения със загиналата. Твърди, че много тежко изживели нейната смърт, тъй като тя била жизнена, обществено активна, способна да те посъветва и да ти помогне. Действително тя живеела в Никопол, но много често я посещавали. Когато била малка ищцата К.Б.,*** по един месец да я гледа, да я води на градина, после един месец я взимала в Никопол.

Св. И.В. И. сочи, че К.Б. била много привързана към баба си, тъй като повече я гледала баба й. Един месец на детска градина в Ловеч и един месец седяла при баба си в Никопол. Твърди, че баба й я научила да чете и пише, тъй като била детска учителка, под нейно влияние записала да учи за учител, били доста близки. След случая дъщерята М. не била на себе си, била съкрушена, тъй като майка й П. Д. била жизнен и весел човек. Станала по-затворен човек, разстройва се като говори за нея.

От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза се установява, че ищците са преживяли некомплицирана скръб като отговор на загуба на значим близък при смърт. Дискомфорта и негативните емоционални преживявания по време на траура са породили тъга, тревожност, безпокойство, несигурност, отчаяние, гняв и т.н. Внезапността на настъпилото събитие, преживявания дълъг период на съдебните тела, необходимостта, от отговори какво точно се е случило в деня на инцидента и нуждата от усещане за справедливост са довели до кумулирането на негативи, което е забавило във времето преработката на травматичното събитие. Към момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, остатъчните такива са свързани със субективно усещането за липса на справедливост и обида. В рамките на психологическото прогнозиране счита, че ищците имат нужния ресурс (личен и на социалната среда) да включат загубата на тяхната майка и баба в личния си опит и да продължат живота си напред, след окончателното приключване на съдебните дела.

В съдебно заседание експертът пояснява, че при тях степента на изразяване е в рамките на нормално очакваното, не излиза извън рамките на нормалната реакция. Няма данни за прекалена емоционална ранимост, лабилност или уязвимост и при двете. Тяхната реакция е в рамките на нормалната реакция. По данни на ищците експертът посочва, че не са ползвали психологична помощ или медикаментозно лечение.    

От назначената  

 

 

 

авто-техническа експертиза се установява механизмът на ПТП-то. Автобус марка “Сетра " модел „С215ХД" с peг. № *********, се е намирал в спряно положение в дясната част на платното на път № 5005, при км 8+000, в зоната на паметника „Бузлуджа“, с работещ двигател, с цел поддържане на климатичната система и ефективността на спирачната система, с отворена предна врата. Пострадалата П. Д. е била в клекнало положение пред предната дясна част на автобуса, като предната част на тялото е на около 0.60 метра пред предната броня на автобуса, автобусът потегля и изминава около 1.00 – 1.50 метра напред, след което следва реакция за спиране от гласов сигнал, подаден от пострадалата. Тялото на пострадалата пада напред по очи, като главата й се удря в асфалта. Долната част на автобуса притиска горната част на бедрата до таза, след която притиска гърба в зоната на раменете на тялото на пострадалата и то е придвижено напред. Седалката на водача е така разположена, че нивото на очите на водача са на около 1 м. назад от предното панорамно стъкло на автолуса. Долният край на стъклото е на височина 1.55 от пътя. Видимостта на водача при нормално положение на тялото върху седалката напред върху платното е около 2.20 м. При клекнал човек с ръст от 1.65 м височина – 0.80 – 1 м в клекнало положение до предната броня, същият не може да се възприеме от водача. Скоростта на автобуса е била между 3 и 5 км/ч. Автобусът е бил с вградена стандартна фабрична – химическа тоалетна, която не е била преустроена в друго помещение. В съдебно заседание експертът посочва, че автобусът не е имал огледала, с които да е виждал до самата предна броня, имал е само огледала за задно виждане. За да види до бронята е следвало да се изправи и над волана да погледне надолу, тогава би могъл да я види.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, съгласно чието заключение по писмени данни, на П.Н.Д. са причинени кръвонасядания в областта на гърба и шията, лявата лопатка, счупване на гръбначния стълб в VІ гръден прешлен, счупване на ребра двустранно, кръв двустранно в гръдната кухина, кръвонасядане на меката черепна покривка, анемия на вътрешните органи. Пострадалата е приета по спешност на 28.07.2018 година в ХО на МБАЛ – Габрово и починала на същата дата с диагноза: излив на кръв гръдната кухина. Счупване на ІІІ-то до ІХ – то ребро. Счупване на VІ –ти гръден прешлен. Остра сърдечна и дихателна недостатъчност. С оглед възрастта на пострадалата, състоянието при което постъпва – тежко състояние, лечението започва с възстановителни процедури за кръвно налягане, дишане – хващане на съд за кръвопреливане, с оглед кръвоизливите в областта на гръдния кош и процедура за нормално дишане. В съдебно заседание посочва, че смъртта се намира в причинно-следствена връзка с инцидента. Имала е заболявания, но те нямат връзка с причината за смъртта.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането за обезщетение на неимуществени вреди, както следва: на М.К.Д.-К. - сумата от 120 000лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на майка й П.Н.Д.; на К.П.Б.-сумата от 30 000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баба й П.Н.Д.. Претендират законна лихва върху сумите, считано от 05.08.2018 година - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управлявания от причинителя на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител  на вредите.

Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по претенцията е три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка увреденото лице да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е: застрахователят да не плати в срока по чл. 496; да откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор „Гражданска отговорност”, следва да се установят кумулативните предпоставки за наличие на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования -  противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД се установяват от влязла в сила присъда № 6/ 01.03.2022 година по НОХД № 20215500202786/ 2021 година по описа на ОС – Стара Загора, с която Д.П.М., е признат за виновен за  това, че на 28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на километър – 8, свързващ паметник „Шипка“ с паметник „Бузлуджа , при управление на МПС, автобус марка “Сетра " модел „С215ХД" с peг. № *********, при нарушаване правилата за движение по пътищата е по непредпазливост причинил смъртта на П.Н.Д. ***, поради което и на основание чл. 3433, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК.

 

 

 

 

Съгласно ТР№ 1/2016 година от 21.06.2018 година, постановено по т.д. №1/ 2016 година на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Прието е, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му - деца, родители, съпруг, вкл. и фактическият, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен, както и всяко друго лице, при условие, че е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета си болки и страдания.

От мотивите на тълкувателното решение, може да се изведат следните елементи за оценка на критерия „изключителни” - само тези отношения, при които смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка.

 В конкретния случай М.Д.-К. е дъщеря на П.Н.Д., поради което несъмнено е от кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, като материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинена в настоящия казус от смъртта на майката.

В хода на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване. Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че пострадалата с действията си – заставане в клекнало положение в непосредствена близост пред автобуса, в зоната в която водачът не е могъл да я възприеме без да се изправи прав, е съпричинила вредоносния резултат. Настоящата инстанция счита, че степента на съпричиняване е 50%.

 

 

 

По отношение на предявения от ищцата К.П.Б. иск в размер на сумата от 30 000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баба й П.Н.Д..

С оглед т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС в случая следва да бъде извършена преценка за наличието на критерия „изключителност“ на търпените по интензитета си болки и страдания.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че връзката между ищцата Б. и баба е била силна. Пострадалата П. Д. е била учителка и системно е помагала на майката при отглеждане и възпитанието на детето в детска му възраст, въпреки, че са живели в отделни домакинства. К. Б. страдала от внезапната и нелепа смърт на баба си. Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза тя е преживяла некомплицирана скръб, като отговор на загуба на значим близък при смърт, т.е. в рамките на нормалното. Към момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, остатъчните такива са свързани със субективно усещането за липса на справедливост и обида. В рамките на психологическото прогнозиране счита, че тя има нужния ресурс (личен и на социалната среда) да включи загубата на своята баба в личния си опит и да продължи живота си напред.

Предвид изложеното и при действието на т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС, настоящата инстанция счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен

При този изход на  

 

 

 

производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч 1 000 лева държавна такса върху размера на уважената сума, предвид на това, че от първия ищец е внесена сумата от 1000 лева, 540. 80 лева възнаграждение за вещи лица.

Възнаграждението на адв. А. Н. Б., АК – София, следва да се определи съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и при съобразяване на уважената част от иска, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС (ред. бр. 68/2020 г.), в размер на 2 030 лева, която се възложи в тежест на ответника.

Разноски в производството е направил и ответника в размер на 1000 лева за експертизи, поради което ищецът М.Д.-К.  следва да заплати на ответника с оглед частичното уважаване на претенцията му разноски в размер на 291.67 лева, а К.П. Борисов сумата от 500 лева, предвид отхвърлянето на исковата й претенция.

На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице Д.М. не се присъждат разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК М.К.Д.-К., с горните данни, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *******, с горните данни, 291.67 лева (двеста деветдесет и един 0. 67) лева, разноски по делото, съобразно отхвърлената част.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК К.П.Б.,, с горните данни, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *******, с горните данни, 500 лева (петстотин) лева, разноски по делото.

Решението е постановено при участието на Д.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, трето лице помагач на страната на ответното дружество „ЗК Лев Инс" АД.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: